Не го отдавам, споделям го с тях. Не знам какво би могла да даде на децата си една майка, загърбила изцяло всичко, което я прави личност, освен да задоволи чисто физическите нужди на децата си. Ако тя няма собствени интереси, а просто вегетира около тях, какви хора ще възпитава?
- Публикувана: 27 авг. 2008, 02:07 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2008, 16:08 ч.
Отдавате ли живота си на децата?
Мога ли да отговоря с нещо ,което много харесвам и което сигурно много майkи са чели ,но ще ме простите за повторението 
Халил Джубран,”Пророкът”
ВАШИТЕ ДЕЦА не са ваши деца.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота да съществува.
Те идват чрез вас, но не от вас.
И въпреки че са с вас, те не ви принадлежат.
Можете да им дадете любовта си, но не и вашите мисли, защото те имат свои собствени мисли.
Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават дома на утрешния ден, който вие не можете да посетите дори в мечтите си.
Можете да се стремите да бъдете като тях, но не се опитвайте да ги направите като себе си, защото животът не върви назад, нито чака отминалия ден.
Вие сте лъковете, от които децата ви като живи стрели излитат надалеч.
Стрелецът вижда мишената върху пътеката на безкрая и Той те насочва с мощта си, за да могат Неговите стрели да летят бързо и надалеч.
Нека, когато лъкът се огъва в ръката на стрелеца, да бъде за добро; защото както обича стрелата, която лети, така Той обича и здравия лък.
Халил Джубран,”Пророкът”
ВАШИТЕ ДЕЦА не са ваши деца.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота да съществува.
Те идват чрез вас, но не от вас.
И въпреки че са с вас, те не ви принадлежат.
Можете да им дадете любовта си, но не и вашите мисли, защото те имат свои собствени мисли.
Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават дома на утрешния ден, който вие не можете да посетите дори в мечтите си.
Можете да се стремите да бъдете като тях, но не се опитвайте да ги направите като себе си, защото животът не върви назад, нито чака отминалия ден.
Вие сте лъковете, от които децата ви като живи стрели излитат надалеч.
Стрелецът вижда мишената върху пътеката на безкрая и Той те насочва с мощта си, за да могат Неговите стрели да летят бързо и надалеч.
Нека, когато лъкът се огъва в ръката на стрелеца, да бъде за добро; защото както обича стрелата, която лети, така Той обича и здравия лък.
Още преди да стана майка винаги съм защитавала тезата, че когато една жена стане майка, не трябва да забравя, че е Личност!
Сега когато имам сина си, го твърдя още по-категорично, защото всяко прекалено нещо е вредно. Ако съм 100 процента посветена на него, тогава аз коя ще съм? Всеки има нужда от макар и 5 минути за себе си.
Сега когато имам сина си, го твърдя още по-категорично, защото всяко прекалено нещо е вредно. Ако съм 100 процента посветена на него, тогава аз коя ще съм? Всеки има нужда от макар и 5 минути за себе си.
, че за да съм пълноценна трябва да отделям време и внимание и на себе си. 
Обичам децата си и по-голяма част от времето си отделям на тях. Но не забравям, че и аз съм ЧОВЕК и имам нужда от време за себе си, от социални контакти. Мисля, че липсата на такива на определен етап би ги подтиснала- всяко дете би искало красива, спокойна и /относително/ успяла в живота майка.
Още преди да стана майка винаги съм защитавала тезата, че когато една жена стане майка, не трябва да забравя, че е Личност!
Познавам една такава майка. Детето й е вече на три години и никога не е ходило на ясла, не е оставяно с дететгледачка или с друг човек. Постоянно са заедно. Никога не излиза с мъжът си без малката. Няма баби около себе си, но и да имаше пак не би се възползвала, защото според нея детето ще се травмира, ако остане дори и за малко без нея. Говори само и единствено за дъщеря си, друга тема на разговор за нея няма. Няма интереси, хоби. Цялото й време е посветено на детето й, графикът й е според нуждите на детето. Ако не коже да го вземе някъде, просто не ходи. Досега не са били на море, понеже слънцето било вредно за кожата на детето... А то е доста разглезено, понеже тя никога не би си позволила да му се скара или да го накаже. Понякога виждам как му се ядосва и преглъща ядът си без да казва нищо, винаги му говори с един спокоен тон... Откъде намира търпение не знам. Лошото е, че покрай всички тези грижи изглежда и доста изхабена.
Определено не искам да съм такава майка. Просто не мисля, че ще е добре за мен или за синът ми.
Определено не искам да съм такава майка. Просто не мисля, че ще е добре за мен или за синът ми.
Когато реших да имам дете, не бях много сигурно какво е да гледаш дете, но понеже всичко правя на макс, определено се бях подготвила и с детето да е така. 100% живеех за него, нямах никакви собствени странични неща за правене, то е и доста трудно, не знам вие всички, които така категорично твърдите, че имате собствен живот, как точно го постигате. Като стана сина ми на 1 година вече бях на ръба да изкрейзам, но нямаше кой да поеме част от грижите за детето и така продължих до сега. Сега се опитвам да правя нещо за себе си, но ми е трудно, защото той е свикнал да има всичкото ми внимание. Отчитам го като грешка - ако втори път се родя и започна всичко отначало - няма да се отдам така, но тогава считах за престъпление да го оставя сам в другата стая дори!
Една майка беше писала, че отдава целия си живот на децата, та реших да питам колко са майките с такава нагласа?
Отдаването или неотдаването на живота не е константа. По-скоро е една крива със своите спадове и възходи. Природата го е измислила - отдаваме почти 100% от живота си докато са бебета. И така с времето процентът намалява. В кризисни моменти даваме пак почти 100%, като се успокоят нещата пак се пускаме по други пътища. И така докато децата си поемат пътя. Не спираме да отдаваме живота си на децата, но съотношението е различно.
Започнах да се научавам да не се боря с инстинктите си, независимо какво ми казва културната среда. Като ми идва отвътре - отдавам изцяло, като нещата вървят от самосебе си имам други неща за вършене.
Започнах да се научавам да не се боря с инстинктите си, независимо какво ми казва културната среда. Като ми идва отвътре - отдавам изцяло, като нещата вървят от самосебе си имам други неща за вършене.