Царевични пръчки, бонбонки и други ...НЕ давам

Мине се не мине време и някоя майка изкача с тема, колко хубаво си храни детенцето и аууу колко лоши и необразовани са другите майки на площадката, че врат боклуци в устата на децата си, че и на твоето дете. 
Също съм от майките, които не дават "джънк фууД"  и какво от това? Всеки сам решава как да храни детето си. Искам да възпитам в дъщеря си хранителни навици, да знае, коя храна е вредна и коя полезна. Да се храни разумно и да не прекалява с вредната храна. Но съм далеч от мисълта да я лишавам от тези храни умишлено. Правила съм го и съм виждала резултата - не ми хареса... Говоря за 2-3 г. дете, на което върви, че му обяснявай - айде мами, хапни бананче, че е по полезно от шоколада. Айде, моля ви се...
Трябва да се намери баланс във всичко. Детето ми се храни само с готвени храни, плодове и зеленчуци, сурови ядки. Но за десерт, след като е приключила с храненето, мога да си позволя да и дам една купичка зрънчо или едно блокче шоколад, не винаги...
И сега, когато е площадката не и прави впечатление, ако другите деца 'рупат нещо си. А ако някоя нахална леля и даде нещо, отказва с думите "Не, благодаря, не са ми чисти ръчичките".
А ние, тука, нека дружно, в хор да пеем колко здравословно храним децата си. Ама, защо има толкова много майки на площадките със зрънчо в ръка 

Аz давам понякога . Давам солетки, когато реша , давам бонбон когато реша ... редки са случаите малкия да поиска сам , като види и му давам. С 2 думи не ги намира теzи неща zа храна особена, по специална опт всичко останало, която да му въzбужда инетереса повечЕ от другите неща . Затова , ако му се яде в момента краставица или домат и има наоколо бонбони и солети той ще си вzеме краставицата или домата.

Споделям това мнение.
И дори и дъщеря ми вече знае, че мястото за хранене не е на детската площадка и не ме интересува как организират живота си другите хора, включително и как се хранят.
Има места по света, където се хранят с насекоми, но това изобщо не означава, че аз ще закуся мравки със сос "Беарнез".
Ако се случи някой да предложи на детето ми нещо- това, разбира се се случва, защото дъщеря ми е на 2,5 години и е нормално да се заглежда в устите и ръцете на хората, възприемам го като жест на любезност и възпитание и по същия любезен начин употребявам извинението с мръсните ръце, за да откажа, като не забравям да благодаря.

В отбора на авторката съм, само дето дори не забелязвам кой как ме гледа, като откажа, а винаги го правя. Просто не ме вълнува.
Темата не е за това, как, видите ли авторката добре си хранела детето/децата. Лично аз я възприемам повече като обсъждане на модели за спасение от вечните мами и баби, които преследват и чуждите деца с поредното пакетче боклук на площадката. За мен понякога е проблем не да им заявя, че това не го давам /това не е проблем/, а да си оттърва хлапето. Да, случва се дори докато го люлея от съседната люлка /с добри чувства, разбира се/ бабата да му натика нещо в ръцете по никое време, а аз да съм тази, дето трябва да му го взима. Това намирам за нередно. Не можеш да тъпчеш чуждото дете с каквото намериш за добре. Още по- ми е неприятно, когато по време на игра някоя вземе, че му навре гризини в ръцете, които е нормално да са супермърсни. Поради тези и аналогични причини моите деца се хранят само у нас в определено време и с определена от нас, родителите им, храна.
Поради такива причини съм и рядък посетител на площадките. Предпочитам разходки с хора, които сама съм си подбрала на места, където няма всякакъв народ.
Те, останалите, ако щат, да си тъпчат дечурлигата по всяко време с какво намерят, не бих им обърнала внимание дори от коша за боклук да им дават- тяхна работа си е. Нека, обаче, те също ми дадат право аз да реша дали, кога, къде и с какво ще си храня децата.

При моята дъщеря случаят е подобен.А и как да й обясня че зрънчото не е полезно след като вуйчо й го хрупа почти винаги пред телевизора.

Ето това, е глобален призив и думата храня може да бъде заменена с много други глаголи...
За това говоря, именно, за търпимост. Но, не само от страна на тези, които дават.

Ако се случи някой да предложи на детето ми нещо- това, разбира се се случва, защото дъщеря ми е на 2,5 години и е нормално да се заглежда в устите и ръцете на хората, възприемам го като жест на любезност и възпитание и по същия любезен начин употребявам извинението с мръсните ръце, за да откажа, като не забравям да благодаря.
Това за мен е най-зрялото и толератно поведение по въпроса. 

Да, ние също не сме до там крайни. За десерт основно се ядат плодове, ако въобще има "място" за десерт  , но и аз давам понякога блокче млечен или натурален шоколад. Но това го правя у нас. Държа ръцете да са чисти, храненето да е на масата, спокойно и чисто. Всеки си има свои виждания по въпроса. Не налагам моите, дразня се само, когато ми се налагат чужди.
УстатА, нарочно употребих "хранят", да няма обидени.  Вижданията на всеки по този въпрос са различни.

Не съм маниачка на тема здравословни и нездравословни храни. Децата ми хапват и от така наречените "боклуци". Защото ако им забраня, ще имат стимул да преяждат с тях в училище или когато не съм с тях. Чудно дали всички майки, които толкова се вманиачават на тази тема, са непушачки, отказали са алкохола, месните деликатеси и чипсове? Защото за възрастните това е аналога на детските "боклуци".

Сигурна съм, че не са! Аз също не се вманиачавам по никакъв начин за хранителните навици на детето си. Давам от всичко по малко, като гледам да е хапнала първо здравословна храна, а след това от "гадните боклуци"

Добре питаш и с право. Вероятно не всички възрастни са стриктни към самите себе си. Аз отговарям само за себе си.
Аз не пуша и определено месо не ям, освен пиле и риба, не ям чипс, не пържа у нас. Само съпругът, макар и рядко, пържи тиквички и картофи /1-2 пъти месечно/. Не купувам неща, които намирам за вредни или за ненужни. Големият ми син е ученик. В училищата просто системата е безконтролна, човек дори да има желание, не може да се храни според вижданията си за добро и полезно хранене. Това е въпрос на организация и, както писах, на контрол. За съжаление. В къщи се опитвам да компенсирам- обядът е сготвена храна, задължителна салата /обяд и вечеря/, винаги плодове в хладилника и фруктиерата. Не купувам и сладки неща, да не се изкушаваме.
Малкият е свикнал с този начин на хранене и не се храни по- различно дори и на други места. Баба му е в почуда защо не яде рулца и вафли.
Хранителните навици- вид, обем на храната, място, време и начин на хранене, определено подлежат на възпитание и от родителите зависи до много голяма степен степен какви основи ще заложим, защото това са основите на здравето на човека. То зависи в много голям процент именно от храненето, движението и околната среда. Дори последната зависи също от нас. Мога да си купя жилище на оживено, претъпкано и, естествено, крайно замърсено място. Мога да предпочета тих спокоен град/квартал.
Целият ни живот, като вид и качество, е последица от направени от нас избори и реализацията им.
А дали определен начин на живот ще се квалифицира като "мания" или просто като обикновен, но здравословен начин на живот зависи изцяло от този, който квалифицира.

нито аз нито съпругът ми пушим, твърд алкохол пием много рядко, по някой повод, само бира и вино и то в ограничени количества.
никакви джънк фуд не влизат вкъщи, по изключение чипс яде мъжът ми някой неделя следобед ако гледа спорт.
сладки неща ядем почти изцяло само домашно приготвени.
месни деликатеси не знам кое имаш предвид?

Еми браво на теб, но съм сигурна че повечето хора въобще не обръщат внимание на половината от изброените от теб неща. Аз лично за себе си признавам, че има неща, откровено вредни, от които няма начин (пък и нямам желание) да се откажа. Просто ми е чудно двойният стандарт на някои хора-аз мога, но детето не. Виждала съм майки, които се крият от детето си, за да си изядат чипса и шоколада.
Местни деликатеси са всички пушени и сушени колбаси, луканки, филета и т.н.

жалко е защото наистина се оказва, че българите нямаме никаква култура на хранене. и последствията се виждат вече

В крайности и аз не залитам.Истината е че още не е яла бонбони,дъвки...че даже и вафли.У дома винаги има най-малко 3 вида плодове.Разбира се купуваме и сладоледи и шоколади,но не повече от 1-2 пъти седмично.Ако поиска нещо друго не и отказвам,но другото е бисквитка или солетка.

Което си е чистата истина. Но и какви са другите въzможности и колко струват?
Важно е храната да е добра и дори да ти се доял чипс има такива , които не са пълен боклук. Просто струват доста. Според мен трябва лека полека да се предприеме нещо срещу предлагането на вредни храни. Т.е всичко да е в полеzни новрми и боклукчивия чипс например просто да се премахне от паzара. На хората ядящи чипс ще купуват по рядко, но качествен и полеzен. Пък и по малко храна ще се иzхвърля , като и се zнае цената и каЕчствата.