Като чета как за авторката родителите й били мъртви и нямала нужда вече от тях... имам чувството, че голяма част от историята е спестена.
- Публикувана: 26 авг. 2008, 15:43 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2009, 17:59 ч.
Сираче, при живи родители и то с възможности
Като чета как за авторката родителите й били мъртви и нямала нужда вече от тях... имам чувството, че голяма част от историята е спестена.
Какво е спестено според теб? И не казвам, че нямам нужда от родители, точно обратното - липсата на бащина любов и подкрепа винаги ми е липсвала. Но какво мога да направя? Да ги разбирам и опрощавам всеки път ли? А мен кой ще ме разбере? И какво всеки път да се надявам, че утре нещата ще тръгнат в друга посока? И после пак да падам - Не мерси
Предпочитам да се науча да съм щастлива и без тях, отколкото да вярвам в чудеса. А иначе имам нужда, имам огромна нужда от майка си особено - особено сега и то не толкова финансова,колкото морална, но......тях сега не ги е грижа. Те са на друга вълна. Да са живи и здрави. Не им желая нищо лошо. Искам само ние / аз, татито и бебчо/ да сме добре и да се справяме с ударите на живота. Нищо повече 
Баща ти зле,ама майката ти направо е трагедия.Да се откажеш от детето си и от бъдещото внуче заради такъв екземпляр!? 
Между другото и аз съм казвала на майка ми за баща ми и той никога не ми се е разсърдил за това,нито тя.Знам,че на каквато и възраст да си те са ти родители и такива отношения много болят,но в името на бебчето запази спокойствие и най-добре, даже и на квартира, да сте самостоятелни.С майка като в пубертета няма да ти е лесно,така че отделно.Ще си имаш твои грижи/положителни разбира се 
/ и твое семейство,а не да живееш с проблемите на вашите.А така натоворваш и мъжа си,а това няма да е от полза на отношенията ви.
Между другото и аз съм казвала на майка ми за баща ми и той никога не ми се е разсърдил за това,нито тя.Знам,че на каквато и възраст да си те са ти родители и такива отношения много болят,но в името на бебчето запази спокойствие и най-добре, даже и на квартира, да сте самостоятелни.С майка като в пубертета няма да ти е лесно,така че отделно.Ще си имаш твои грижи/положителни разбира се / и твое семейство,а не да живееш с проблемите на вашите.А така натоворваш и мъжа си,а това няма да е от полза на отношенията ви. Напълно съгласна с Алиса и argun.
Всеки има право на мнение, но.....не виждам доводите ви
Аз имам подозрението че нещата се връщат постарому и в скоро време майка ти пак ще е една смазана и тъпкана от мъжа си жена... В момента той се възползва от това че тя е много "влюбена" в него за да постигне каквото иска, в последствие дори и да не е толкова влюбена ще остане навика да му угажда. Мисля че изгонването ви е било тактически ход от негова страна, защото ТИ си била тази която е помогнала на майка ти да си отвори очите и в момента тя малко или много си има собствено мнение и не му позволява да прави каквото си иска (така разбирам аз това че той твърди че ти я настройваш сещу него). Сега когато си далече и тя няма подкрепата ти, той ще започне малко по малко да я усмирява... Ксто няма кой да й отваря очите, накрая ще успее и пак ще си я тъпче... но пък тогава тя ще си го е заслужила! Поне така мисля аз...
извинявай но темата има много странно заглавие...
нима едно сира4е се интересува от това какви са били финасовите възможностти на родителите му?
Ако някой е загубил родителите (в пряк или преносен смисъл), какво зна4ение имат възможностите?
теб кое те нарани пове4е това 4е се 4уства6 като 4овек останал без родители, или това 4е те имат възможности, но не искат да живеете в една къ6та?
нима едно сира4е се интересува от това какви са били финасовите възможностти на родителите му?
Ако някой е загубил родителите (в пряк или преносен смисъл), какво зна4ение имат възможностите?
теб кое те нарани пове4е това 4е се 4уства6 като 4овек останал без родители, или това 4е те имат възможности, но не искат да живеете в една къ6та?
Като започнах да чета темата, историята много ми заприлича на моята. Но разликата е там, че моята майка си остава най-идеалната майка. В крайна сметка аз нямам само баща. Баща ми е като твоя свикнал да му угажда майка ми, да я тъпче, дори да я бие. След поредния побой, аз подкрепих майка ми и настоях тя да го напусне, тъй като там не е в безопасност. Да уточня, че аз не живеех там. Вече бях омъжена. Майка ми се изнесе при нас. Нямаш представа какъв телефонен тормоз беше в началото. Баща ми си мислеше, че това е за кратко и тя пак ще се върне. Когато мина 1 година, той постепенно се отчая и започна да пие. Всяка вечер вместо да яде пиеше. Така се разболя от остър панкреатит. Едвам го спасиха. Направиха му 6 операции една след друга, лекарите почти не даваха гаранции. Тогава го подкрепихме аз, сестра ми и майка ми. Ходихме в болницата често и той постепенно започна да се възтановява. Разбрахме, че преди да се разболее е живял с жена в апартамента, която обаче като е помислила ,че той няма да живее не си е направила труда да ни каже. Разбрахме случайно от случаен човек. После разбрах, че той не и е давал да ни каже. След като той се оправи, много искаше майка ми да се върне, но тя същевременно си имаше вече приятел. Не се върна. Той отново заживя с тази жена. Но нашите отношения с него се свеждаха само до това аз да се интересувам от неговото здраве, аз му се обаждах, ако аз не го потърся той никога не се сеща за мен, нито за детето ми. Когато сина ми влезе в болница да го оперират от херния, му се обадих да му кажа, а той само каза, че не може да дойде ,защото не му било добре. От тогава нито веднъж не се обади да пита как е детето, а той и никога преди не го е правил. Нито пита за детето, нито за мен. В нас никога не идва, защото е гузен от това което е говорил /живеем в една къща с родителите на съпруга ми/. Прекратих всякакви отношения с него. Незнам дали постъпвам правилно. Но така го чувствам. А иначе ми липсва, но не мога да общувам с него насила. Какъв родител не би се обадил никога на детето си, а само ако то му се обади би общувал с него.
... имам чувството, че голяма част от историята е спестена.
Ако тя не ви е достатъчна,за да сте обективни- просто си спестете отговора!
И относно дамата, която намира, че с думата "сирак" е спекулирано-
Някои думи имат и преносно значение.....и лично аз нямам против да се ползват
И към авторката-
Съжалявам за това, което преживяваш, но понякога поговорката "Всяко зло- за добро" е отговора на всички въпроси, от които сега те боли...
... Автора има правото да напише такава част от историята, каквато сам прецени!
Ако тя не ви е достатъчна,за да сте обективни- просто си спестете отговора!
...
Ако тя не ви е достатъчна,за да сте обективни- просто си спестете отговора!
...
Хайде да не ми даваш акъл дали да пиша отговори или не!
Щом си е пуснала историята тук, аз пък имам право да я питам какво е спестила! И защо по дяволите непрекъснато говори за материалното!
Не вярвам сирачетата да правят така! Не и сирачетата, които аз познавам!
Ако авторката и искала да слуша само хор на оплаквачките, да си направи свой форум и там да определя правилата!