Подобен процес на опознаване на света не се спира. Има деца, които на четири години знаят азбуката, други всички марки коли. Едни ритат вече перфектно топка, други рисуват с четка. Цаката, според мен, е да се улови интереса на детето, да му се помогне, да му бъдеш пътеводител. Радвай се на любознателността на сина ти и само леко го "подбутвай".
- Публикувана: 23 авг. 2008, 09:58 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2008, 09:10 ч.
Посъветвайте ме как да продължа
Съгласна съм с това мнение, с изключение само на края. Аз не просто подбутвам децата си, а гледам много сериозно на развитието на възможностите им, като смятам, че обратното би било престъпление. Изобщо не виждам да ги товаря-имат предостатъчно време за игри. Ако на детето му е интересно и приятно, и му се отдава дадено нещо, не разбирам защо да се спира развитието му. Това не е глупава родителска амбиция, а проява на отговорност. Аз самата нямаше да съм това, което съм, ако мама не се занимаваше с мен и сестра ми и не правеше всичко възможно да обогатява уменията и знанията ни. Не помня изобщо да ми е тежало, напротив-всичко това само ми е помагало.
Кrisal да се помага според заложбите на детето-да и то с 2 ръце,но насила и на всяка цена и то заради болни родителски амбиции и в толкова ранна възраст 
-все пак няма н икой идеален
голямата ми е зле по математика-въпреки 4е по вси4ко останало е отли4на/на мен прили4а/ е взех и у4ителка и то с ясното съзнания ,4е няма да излезе Питагор от нея,а за да може да настигне останалите,и пове4е от това няма да изисквам нито от нея ,нито от преподавателката и
-все пак няма н икой идеаленголямата ми е зле по математика-въпреки 4е по вси4ко останало е отли4на/на мен прили4а/ е взех и у4ителка и то с ясното съзнания ,4е няма да излезе Питагор от нея,а за да може да настигне останалите,и пове4е от това няма да изисквам нито от нея ,нито от преподавателката и
Първо, поздравления за умното ти и любознателно детенце!
Моето мнение е, че на тази възраст за децата е най-добре да бесенеят до припадък навън=:peace:
Моето и то е много любознателно, но единственото, което аз правя, е да я насърчавам да пита и да й чета книжки. Тя наистина си обича книжките и постоянно ги прелиства, за моя радост.
На пет е. Опитва се да срича. Буквичките ги научи,когато беше на 3, ей така, на игра. Може да брои до сто и вече не казва "двайсет и десет"
Има богат речник и може да поддържа разговор с възрастен на най-различни теми. Умно си ми е детето и жадно за знания, като гъба попива. Но!
В първи клас ще й е скучно и се тревожа дали това няма да я демотивира по отношение на обучението й по-нататък.
Детенцето на мой приятел, който живее в Германия, е на същата възраст и сега тръгва на градина. Прието е в група за надарени деца! А тук такива неща няма. И в училище няма...
Затова съм решила да не я подтиквам да научава това и онова. Което, обаче съвсем не значи, че не отговарям и не обяснявам, когато пита. Но ако трябва да избира между книжка и игра с приятелчетатат, вторите печелят... И по-добре!
Моето мнение е, че на тази възраст за децата е най-добре да бесенеят до припадък навън=:peace:
Моето и то е много любознателно, но единственото, което аз правя, е да я насърчавам да пита и да й чета книжки. Тя наистина си обича книжките и постоянно ги прелиства, за моя радост.
На пет е. Опитва се да срича. Буквичките ги научи,когато беше на 3, ей така, на игра. Може да брои до сто и вече не казва "двайсет и десет"
Има богат речник и може да поддържа разговор с възрастен на най-различни теми. Умно си ми е детето и жадно за знания, като гъба попива. Но!В първи клас ще й е скучно и се тревожа дали това няма да я демотивира по отношение на обучението й по-нататък.
Детенцето на мой приятел, който живее в Германия, е на същата възраст и сега тръгва на градина. Прието е в група за надарени деца! А тук такива неща няма. И в училище няма...
Затова съм решила да не я подтиквам да научава това и онова. Което, обаче съвсем не значи, че не отговарям и не обяснявам, когато пита. Но ако трябва да избира между книжка и игра с приятелчетатат, вторите печелят... И по-добре!
Всяко нещо с времето си.
Разбира се този процес трябва да продължи, но до степен задоволяване естествената любознателност на детето, а не преждевременно въвеждане на учебните занятия за първи клас.
Аз, противно на съпруга ти смятам, че тази възраст е много подходяща за залагане на основите на чужди езици.
Пожелавам ви успех
Разбира се този процес трябва да продължи, но до степен задоволяване естествената любознателност на детето, а не преждевременно въвеждане на учебните занятия за първи клас.
Аз, противно на съпруга ти смятам, че тази възраст е много подходяща за залагане на основите на чужди езици.
Пожелавам ви успех
Аз пък не съжалявам
За щастие не съм от родителите, на които не им е вървяло в училище и сега им е фикс идея да направят детето си отличник за свое собствено успокоение и самочувствие. Дали си любознателен и какво ще правиш занапред в живота си няма нищо общо със щастието. А за мен приоритет е именно то, без значение кой как ще си го постигне. напълно съм съгласна с това мнение
Ще споделя с вас нещо за което съжалявам цял живот . Синът ми от кубчета научи буквите и сричаше на 3 години, записахме го в читалището да свири на пиано,сам се научи да свири от моя дядо на гъдулка.... Но нямаше кой да го води на уроци до града,всички работехме и нямаше уреден градски транспорт,учителя в читалището по пиано напусна и до тук с музиката. В училището на село децата му се подиграваха и му викаха професора и инджи. Сега вече е доктор на науките в областта на силикатните материали.
Таланта и умението,любознателността трябва да се насърчават. Дъщерята до първи клас не желаеше да учи нищо,но бързо навакса,но не съм я насилвала и сравнявала с брат и. Тя също завърши висше културология и знае добре два езика,но имаше по добри условия да се развива ,защото вече не живеехме на село... Трябва да се водим по децата и ако средата не е подходяща да се смени.
Таланта и умението,любознателността трябва да се насърчават. Дъщерята до първи клас не желаеше да учи нищо,но бързо навакса,но не съм я насилвала и сравнявала с брат и. Тя също завърши висше културология и знае добре два езика,но имаше по добри условия да се развива ,защото вече не живеехме на село... Трябва да се водим по децата и ако средата не е подходяща да се смени.