- Публикувана: 22 авг. 2008, 19:40 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2008, 14:14 ч.
Виждате ли .... а какво правите ? / анти петъчна /
Тъкмо на към 15 -16 бях в парка. Седях си на скамейката и блеех гаргите (или май някакви момчета бяха... 
). Та чувам аз шум зад гърба си и пусто любопитство - обръщам се да видя. А той накакъв чичка като от филмите - с един синкав шлифер. Гол голеничък отдолу, с гщи "на букаи" къде вика баба ми и се хили. Отворил го той и си развявя.... цитирам Хули..."малкия птръст". След това му виждам лицето - изписан ужас на него 
А аз смях, ама луд смях ви казвам - едвам успях да кажа достатъчно разбираемо "Барс! ТУК! " и да върна немската си овчарка при мен 
А оня ви казвам - не бях виждала човек със свалени гащи да бяга толкова бързо 
). Та чувам аз шум зад гърба си и пусто любопитство - обръщам се да видя. А той накакъв чичка като от филмите - с един синкав шлифер. Гол голеничък отдолу, с гщи "на букаи" къде вика баба ми и се хили. Отворил го той и си развявя.... цитирам Хули..."малкия птръст". След това му виждам лицето - изписан ужас на него А аз смях, ама луд смях ви казвам - едвам успях да кажа достатъчно разбираемо "Барс! ТУК! " и да върна немската си овчарка при мен А оня ви казвам - не бях виждала човек със свалени гащи да бяга толкова бързо
Ох, как се смях на историите ви... 
Сега моята.Скоро не съм имала такива случки,ама като тийнейджърка...
Най-запомнящата се беше в Пловдив.Софиянки-съученички сме отишли на екскурзия да посетим града с учител и прочие... Класа се разделяме и нашата групичка отиваме до паметника на Альоша.На връщане минаваме през парка и на 100-тина метра от пейката,където ни чакат момчетата, от храсталаците изскача един "дядка" (на онези години такъв ни се стори,иначе си беше на около 50г.
) и си развява "инструмента". Като прихнахме 10-тина момичета и се кикотим и му го сочим, дядото набързо се сконфузи и изчезна пак в храстите.
Обаче момчетата ни чуха и, любопитни, питат на какво сме се смели.Разказваме им и те като хукнаха към храстите, хванаха го дядото и бой,бой...докато сколаса да се измъкне...
Сигурна съм,че повече не е повторил експеримента си.
Сега моята.Скоро не съм имала такива случки,ама като тийнейджърка...
Най-запомнящата се беше в Пловдив.Софиянки-съученички сме отишли на екскурзия да посетим града с учител и прочие... Класа се разделяме и нашата групичка отиваме до паметника на Альоша.На връщане минаваме през парка и на 100-тина метра от пейката,където ни чакат момчетата, от храсталаците изскача един "дядка" (на онези години такъв ни се стори,иначе си беше на около 50г.
) и си развява "инструмента". Като прихнахме 10-тина момичета и се кикотим и му го сочим, дядото набързо се сконфузи и изчезна пак в храстите.Обаче момчетата ни чуха и, любопитни, питат на какво сме се смели.Разказваме им и те като хукнаха към храстите, хванаха го дядото и бой,бой...докато сколаса да се измъкне...
Сигурна съм,че повече не е повторил експеримента си.
Сега не знам,какво бих сторила,но когато бях на 13год. и се прибирах една вечер от 2-ра смяна от училище точно такъв откачалнок ми изкочи пред мен само по една шуба и едим смъкнат панталон.Тогава имах чувството,че краката ми се "подкосиха" спомням си и,че се прибрах у нас плачейки и тичайки....Ех де да ми падне сега на ръчичките 
Имам чувството, че ги привличам 
За първи път като ми случи бях на 13..бяхме се скрили зад един фургон с една приятелка да пушим цигари и се появи някакъв дългокос мъж на 40-на години, който обикаляше наоколо..в един момент застана на единствения изход, откъдето можеше да избягаме и започна да си размята **** ама си хвърлих цигарата в тялото му и избягахме!
После някакъв ме гони - така бързо бягах, чак сама си се чудих откъде събрах толкова сили..по пътя веднъж паднах, но веднага станах и продължих..пред блока ни вече се развиках и той избяга..
Това са ми най-гадните случки.Особено втората,защото този ме преседваше.
След това редовно виждах подобни боклуци, но започвах да им крещя и вече те бягат от мен, не аз от тях!
За първи път като ми случи бях на 13..бяхме се скрили зад един фургон с една приятелка да пушим цигари
и се появи някакъв дългокос мъж на 40-на години, който обикаляше наоколо..в един момент застана на единствения изход, откъдето можеше да избягаме и започна да си размята **** ама си хвърлих цигарата в тялото му и избягахме! После някакъв ме гони - така бързо бягах, чак сама си се чудих откъде събрах толкова сили..по пътя веднъж паднах, но веднага станах и продължих..пред блока ни вече се развиках и той избяга..
Това са ми най-гадните случки.Особено втората,защото този ме преседваше.
След това редовно виждах подобни боклуци, но започвах да им крещя и вече те бягат от мен, не аз от тях!
и моето беше в Русе -
в един фризьорски салон влиза един готин пич и пита нещо ,
след като излиза всички жени , начело с фризьорката - '' АУуу , колко е готин , ех да ми падне .."
и мечти все в тоя стил ...след 5 минути фризьорката и още 1 отиват да вземат нещо
и се връщат пищейки - " Аууу , тоя беше отвън и си разтвори шлифера .." ... " айде , бе , нали искахте да ви падне "
в един фризьорски салон влиза един готин пич и пита нещо ,
след като излиза всички жени , начело с фризьорката - '' АУуу , колко е готин , ех да ми падне .."
и мечти все в тоя стил ...след 5 минути фризьорката и още 1 отиват да вземат нещо
и се връщат пищейки - " Аууу , тоя беше отвън и си разтвори шлифера .." ... " айде , бе , нали искахте да ви падне "
Имаше един при нас, беше научил кога тръгвам за работа и откъде минавам и ме причакваше да си вее байрака.Правех се,че не го виждам, защото те се кефят на реакцията, независимо каква е. Един ден реших да мина пред блока, а не зад блока, но той чакаше на ъгъла и ме пресрещна пред блока. Е, тогава вече ми кипна и се разкрещях, че още веднъж ако ми се мерне ще се прости с жалката си мека дъвка и го намлатих с чадъра по главата.Имаше и двама мъже, които товареха нещо в една кола, но изобщо не реагираха.Повече не го видях.
И един друг доста месеци си го показваше от разрушения блок срещу нас. К'во ли не правих, полиция виках, но той бягаше.Накрая доведох мъжа ми на балкона и оня като го видя с пистолет насочен към него, повече не се мерна там.(мъжът ми беше военен)
И един друг доста месеци си го показваше от разрушения блок срещу нас. К'во ли не правих, полиция виках, но той бягаше.Накрая доведох мъжа ми на балкона и оня като го видя с пистолет насочен към него, повече не се мерна там.(мъжът ми беше военен)
Случи ми се един път,но бях ученичка.Бяхме на кино три приятелки и до мен беше седнал мъж на възрастта на баща ми.В един момент ми хваща ръката и се опитва да я сложи на ......аз се стреснах и се развиках.Човека стана и изчезна някъде в тъмното.Не знам дали си тръгна или отиде да досажда на някое друго момиче.От тази случка не обичам да ходя на кино.