Естествено, че съм свободна, правя си какво искам и изобщо не го питам.
- Публикувана: 19 авг. 2008, 16:39 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2008, 16:17 ч.
Чувствате ли се свободни в брака си?
Може би тези, които написаха, че се чувстват абсолютно свободни имат предвид, че съпруга им не ги ограничава в контактите си други хора, не мрънка ако излизат или да ги следи и разпитва къде, с кого и защо.
Защото на някои може да изглежда смешно и странно, но има семейства, в които мъжа забранява на жената да излиза вечер на кръчма с приятелки без него.
Ние пък още нямаме деца, затова можем да излизаме по всяко време (вечер), така както той с колеги и приятели така и аз сама с приятелки, но в повечето случаи сме заедно. Не се питаме дори в кое заведение сме били когато сме поотделно, но въпреки това вечерта или на другия ден всеки сам си изплюва камъчето, така, че горе - долу си знаем спатиите 
Зависи - аз си се чувствам свободна, спокойно си уговарям срещи с приятелки /след като детето заспи, и оставя татко му да го пази 
и т.н.
Обаче - винаги когато се спра да разговарям с някой познат/ непознат мъж и това продължи повече от половин минута, забелязвам любопитния му /уж скрит..нали/ поглед.. освен това всеки мъж, който спомена няколко пъти, веднага бива охулен, ей така, за спорта, ноооо според мен причината отново е ревност.. та така зависи от каква страна гледаме нещата. Не ограничава явно свободата ми, но определено не ми е дал зелена светлина да се вихря
и т.н.Обаче - винаги когато се спра да разговарям с някой познат/ непознат мъж и това продължи повече от половин минута, забелязвам любопитния му /уж скрит..нали
/ поглед.. освен това всеки мъж, който спомена няколко пъти, веднага бива охулен, ей така, за спорта, ноооо според мен причината отново е ревност.. та така зависи от каква страна гледаме нещата. Не ограничава явно свободата ми, но определено не ми е дал зелена светлина да се вихря
Напълно свободна съм, даже това на моменти лекичко ме плаши 
Мога да ходя където си поискам, няма проблеми. Оценявам високо това доверие, като се има предвид(без изобщо да се хваля), че съм привлекателна жена 
Казва ми, че понякога ме ревнува, но не го показва често. Още в началото на връчката ни аз поставих условието, че не мога да живея в клетка, че обичам свободата си и той уважи това( за протокола, мъжът ми е много красив и много жени го харесват, но и аз не го ревнувам и ограничавам).
Силно вярвам, че човек, лишен от пълна свобода, не може да обича истински! Любовта се нуждае от пространство, от въздух, от доверие. Благодарна съм, че имам възможността да избирам как точно да прекарам свободните си вечери
Мога да ходя където си поискам, няма проблеми. Оценявам високо това доверие, като се има предвид(без изобщо да се хваля), че съм привлекателна жена Казва ми, че понякога ме ревнува, но не го показва често. Още в началото на връчката ни аз поставих условието, че не мога да живея в клетка, че обичам свободата си и той уважи това( за протокола, мъжът ми е много красив и много жени го харесват, но и аз не го ревнувам и ограничавам). Силно вярвам, че човек, лишен от пълна свобода, не може да обича истински! Любовта се нуждае от пространство, от въздух, от доверие. Благодарна съм, че имам възможността да избирам как точно да прекарам свободните си вечери
Да, категорично мога да кажа, че в началото на връзката имаше опити тип държане на късо въже. Съпроводено с цупене, изказване на сентенции и така нататъка. Ревност също. Според него всичко което не е пред очите му не може да контролира.
Въпроси от рода, какво ще правиш сега с тези приятелки, за какво си говорите, не може ли и аз да дойда да слушам.
Когато се роди детето също, реши че повече аз нямам животи и само той и така. Но за съжаление мен в клетка не може никой да ме държи. Започнах бавно и постепенно да се опитвам да се измъкна от хватката, и се оказа че човека просто не е достаъчно добър да се справя със ситуации, и това поведение беше начин да се покаже че той е над жената.
Сега съм доволна че се получи така, лошото е че акъла ми идва на много късни години и с много скъсани нерви.
Иначе да, последната година се чувствам свободна, но то брак няма вече.
Въпроси от рода, какво ще правиш сега с тези приятелки, за какво си говорите, не може ли и аз да дойда да слушам.
Когато се роди детето също, реши че повече аз нямам животи и само той и така. Но за съжаление мен в клетка не може никой да ме държи. Започнах бавно и постепенно да се опитвам да се измъкна от хватката, и се оказа че човека просто не е достаъчно добър да се справя със ситуации, и това поведение беше начин да се покаже че той е над жената.
Сега съм доволна че се получи така, лошото е че акъла ми идва на много късни години и с много скъсани нерви.
Иначе да, последната година се чувствам свободна, но то брак няма вече.
За сега си имаме доверие 