джиткайте игри на компа заедно...
Казах му още в началото, че това не е обикновенна игра.. а от доста време ме гледа като играя в нета... и е решил да опита! Не знам... объркан съм!
- Публикувана: 16 авг. 2008, 23:36 ч.
- Последно мнение: 20 авг. 2008, 22:05 ч.
Как да разберем кога делим децата?
...точно това ескалира напрежението днес! Беше ми навряно в носа, че съм му казал: "тази игра се играе с мислене, а не с цъкнае по клавиатурата!" Трябва ли да спестяваме на децата си истината? Играехме шах... а той просто местеше фигурите без да се замисля кое, как, що!
Казах му още в началото, че това не е обикновенна игра.. а от доста време ме гледа като играя в нета... и е решил да опита! Не знам... объркан съм!
Разбирам добрите ти намерения и съм убедена в тях. Но той явно сега повече се нуждае от любов, подкрепа и насърчение, а уроците в живота рано или късно ни се стоварват на главите. Пиша ти от опит. Аз си останах плах и доста лош играч на шах, просто защото баща ми беше слаб педагог и вместо да ме насърчава и да ме учи на стратегии и нападение, аз през цялото време се страхувах да не направя някой грешен ход, за да не изглеждам глупава и през цялото време играех в отбрана. Кому е нужно това. Емоцията е в играта, а не в победата. Виж олимпийския принцип - "Важно е участието"
Емоцията е в играта, а не в победата. Виж олимпийския принцип - "Важно е участието"
За съжаление аз не се водя от този принцип... и искам да покажа на децата си, че дори на олимпиадата, когато големите искат да те свалят - просто те свалят (имаме и примери - щанги, лека атлетика, волейбол), освен това, искам да им кажа, че пътят им (житейския) ще е пълен с дупки... досущ като пътищата в родината ни! А аз се трепах (в буквалния смисъл на думата) с мутрите, стреляха ме, разбиваха ми ченето, един-двама и аз съм свалял.., но мисвълта ми е, че не бива да се предаваш! Как това да го обясна на големия си син? А той явно смята, че не го обичам!
Разбирам добрите ти намерения и съм убедена в тях. Но той явно сега повече се нуждае от любов, подкрепа и насърчение, а уроците в живота рано или късно ни се стоварват на главите. Пиша ти от опит. Аз си останах плах и доста лош играч на шах, просто защото баща ми беше слаб педагог и вместо да ме насърчава и да ме учи на стратегии и нападение, аз през цялото време се страхувах да не направя някой грешен ход, за да не изглеждам глупава и през цялото време играех в отбрана. Кому е нужно това. Емоцията е в играта, а не в победата. Виж олимпийския принцип - "Важно е участието"
Фиат, послушай я. Права е!
Фикс,за моите не мога да кажа нищо защото имам само едно.
Но ние сме 3 и аз съм най-голямата..........повярвай ми,гадно е
На 8г откраднах пари от нашите да ми обърнат внимание......на 13 избягах за 1ви път......на 16 ми намалиха поведението.....на 18 ме изключиха......и се омъжих напук на всички(оказа се,че е напук на мен самата).............Ама внимание никакво.......И сега нямаме връзка,нормална......
Та по повод питането.....важното е да промениш отношението от сега на татък.По равно и за двамата,задълже!И насаме!Когато можеш и трябва ги събирай,но измисляй неща само за големия,за да чувства вниманието ти....че е само за него.За малкия,той още не е съвсем в час.Иска си вниманието,но не е същото.
А,и не с нерви!!!
Но ние сме 3 и аз съм най-голямата..........повярвай ми,гадно е
На 8г откраднах пари от нашите да ми обърнат внимание......на 13 избягах за 1ви път......на 16 ми намалиха поведението.....на 18 ме изключиха......и се омъжих напук на всички(оказа се,че е напук на мен самата).............Ама внимание никакво.......И сега нямаме връзка,нормална......
Та по повод питането.....важното е да промениш отношението от сега на татък.По равно и за двамата,задълже!И насаме!Когато можеш и трябва ги събирай,но измисляй неща само за големия,за да чувства вниманието ти....че е само за него.За малкия,той още не е съвсем в час.Иска си вниманието,но не е същото.
А,и не с нерви!!!
Фиат, послушай я. Права е!
Та по повод питането.....важното е да промениш отношението от сега на татък.По равно и за двамата,задълже!
Фиат, послушай я. Права е!
Не вдяна ли вече!
ТИ не ги делиш,той се чувства пренебрегнат!
... Та пак се връщаме на въпроса ми - как да разбера дали деля децата си?!
А отговора на въпроса в твоя случай явно е ДА....
Не вдяна ли вече!
ТИ не ги делиш,той се чувства пренебрегнат!
ТИ не ги делиш,той се чувства пренебрегнат!
Фиат, послушай я. Права е!
Не вдяна ли вече!
ТИ не ги делиш,той се чувства пренебрегнат!
Абсолютно съгласна с това мнение.Аз например наскоро изревнувах така.Имам сестричка от баща ми,която е на 4год.За рожденният й ден й купил колело,а аз веднага се замислих че аз получих моето на доста по-голяма възраст.И си помислих,че нея повече я обича.
Бързо ми се изпариха тези глупости от главата.Осъзнавам,че той не ни дели.Просто аз така съм се почуствала.Не смятам че и ти ги делиш.Отношението е нормално да бъде много по-различно към дете на 1 години и половина и такова на девет.
До сега тия дни си направил доста грешки спрямо големия, но си на път да направиш една много голяма грешка. Искаш на всяка цена да ти се признае, че си прав. Е, сигурно и ти грешиш понякога. За децата е много лесно, когато мама или тате се смири и каже съжалявам, прости ми, не бях прав. Така и детето по-лесно ще се разкрива пред вече разкрилите се и признали си несъвършенствата си родители. Никой не е защитен от грешки. Каквото и да направиш един ден всички деца се обръщат срещу родителите с думите "Ти си виновен/на за...." Пагубно е да се оправдаваш. Просто си признай, че не си съвършен. И на него ще му олекне, ще видиш.
Не вдявам! Сериозно! Наистина ли трябва да спестявам на детето си истината за живота... и да го обсипвам с обич... та чак да преигравам, и то при положение, че истината един ден ще му се навре в задника с пълна сила!? Трябва ли да го карам да се чувства, че живее... в един изкуствен свят? Това няма ли на стари години да ми се стовари като скала отгоре, а?
Търси баланс. "Животът е гаден, но ти тате, трябва да знаеш, че ние с мама винаги ще те подкрепяме, защото вярваме в теб". "Ти си разумен и знам, че ще се справиш". "Сега ти е трудно, защото животът е пълен с несправедливости, но все пак имаш нас и знаеш, че ние те обичаме каквото и да решиш (избереш)"
Любовта и подкрепата екипират най-добре за света отвън. Какъв син искаш. Удовлетворен, сигурен в себе си, пълен с амбиции и планове, защото знае потенциала си, уравновесен, балансиран...или син пълен с комплекси, възникнали от вечното неодобрение и жлъч на тате, плах човек, който не дръзва да поиска нещо голямо, защото просто някой в къщи му е внушил, че е глупав и не става?
Не вдявам! Сериозно! Наистина ли трябва да спестявам на детето си истината за живота... и да го обсипвам с обич... та чак да преигравам, и то при положение, че истината един ден ще му се навре в задника с пълна сила!? Трябва ли да го карам да се чувства, че живее... в един изкуствен свят? Това няма ли на стари години да ми се стовари като скала отгоре, а?
Търси баланс. "Животът е гаден, но ти тате, трябва да знаеш, че ние с мама винаги ще те подкрепяме, защото вярваме в теб". "Ти си разумен и знам, че ще се справиш". "Сега ти е трудно, защото животът е пълен с несправедливости, но все пак имаш нас и знаеш, че ние те обичаме каквото и да решиш (избереш)"
Любовта и подкрепата екипират най-добре за света отвън. Какъв син искаш. Удовлетворен, сигурен в себе си, пълен с амбиции и планове, защото знае потенциала си, уравновесен, балансиран...или син пълен с комплекси, възникнали от вечното неодобрение и жлъч на тате, плах човек, който не дръзва да поиска нещо голямо, защото просто някой в къщи му е внушил, че е глупав и не става?
Ето
Поне аз се стремя да втълпя на моя син тая житейска максима.За съжаление живеем разделени,но той не е престанал да ме информира и да се допитва до мен почти за всичко,а вече е на 15