Любим град

А какво значи "да се усети атмосферата на града"?

ще ми се да и аз да отговоря, въпреки, че въпросът не е зададен към мен, защото често използвам този израз.
"да усетя атмосферата на един град" е точно това, което най-много ме вълнува, когато посещавам дадено място. не забележителностите, не шопинга. старая се да намеря достатъчно време, за да се разходя в малките улички, да намеря онези места, посещавани от обикновения човек, не от туриста, не от богатия...а да усетя как живеят хората. често става така, че случайно, без да е съзнателно търсен ефект се заговарям с местните и научавам точкова много неща, от извора. просто трябва да си малко "по-отворен" към хората и винаги се намира някой, от когото желанието да поговори сякаш струи.
но не винаги имам достатъчно време да усетя ритъма на града, да почувствам "как диша"...все подобни изрази за мен като "да усетиш атмосферата на града".
може би най-силно това е дало отзвук в мен, когато правехме обиколка на Франция, но имахме много време, а и бяхме в компанията на французин. може би затова съм влюбена в тази страна.

както и последния път в Амстердам, аз писах за това. как се получи така, че видях един празен от туристи град (сигурно имах щастието да хвана единствените 4 дни в годината, когато почти няма туристи ) и в някакъв момент съм видяла перфектния град, в който липсва трафик, хората са ужасно щастливи, улиците и каналите - уникално чисти...свеж, вълнуващ, свободен, уникален. на който и да го кажа се смее но за мен ще остане такъв.

п.п. градът, в който атмосферата на града не ми хареса (меко казано), а чувствах вътре че, се задушавам и че на всяка цена, колкото се може по-бързо трява да се махна е Истанбул.
не, защото не е красив, или защото няма какво да се види...при толкова древна история, че повече не може...не защото е претъпкан или кичозен, не, не...не съм сигурна, че мога да го обясня. просто в Истанбул атмосферата ме смазваше, за 5 дни в студа, видях толкова много боси бедни просещи дечица на възраст 1-2 г., толкова отчаяни хора, толкова нещастие и такава мръсотия, че никога не искам повече да се връщам там. много ми бе трудно да видя толкова много бедни, изоставени деца... разстроих се ужасно, искам всичките да ги осиновя, разходката ми се превърна в кошмар и станах сляпа за всички красоти на този град.

Хвар е по спокойно местенце от Дубровник,поне момента който ние хванахме беше така...Доближава се като стил с Дубровник.Извинявам се,че се забавих с месец за да отговоря,но съм разсеяна нещо 

и като допълнение към всички мои чужди любимци не мога да не спомена Търново!!!!

Явно си разсеяна Питах за Дубровник - защото в Хвар съм била  Нищо де - схванах, че си приличат.   

 
 Ооооо Дубровник е нещ като 2 града-Стария град-невероятен е...запазил е духа си,архитектурата, всичко е невероятно...
Новия град е също невероятен,но съвременен чист и поддържам.Ако го изберете за тазгодишната сигурна съм,че ще останете очарвани 

Странното при мен е че се влюбих безпаметно в градовете, в които отидох с най-голямо предубеждение. Венеция ми се струваше клиширана, но като я видях буквално ми легна на сърце. Тесните улички, каналите, уханието на друго време във въздуха ме плениха. Само да ги нямаше тълпите.... Но може би Истанбул ми е най-любим - неописуема атмосфера. От едната крайност в другата - същевременно странно и познато, космополитно и квартално, модерно и анадолско. Уникално място.

А земния рай за мен е на остров Капри