- Публикувана: 13 авг. 2008, 11:57 ч.
- Последно мнение: 22 авг. 2008, 21:57 ч.
Вие ли се съобразявате с детето или то с вас
Няма го най-верният и логичен отговор - всичко е взаимно, разбира се 
Напълно съм съгласна! И аз не гласувах, защото не мога да отговоря еднозначно на този въпрос.
При нас в зависимост от ситуацията - един път остъпвам аз като се съобразявам с техните желания, друг път се налага да остъпват те......Просто такъв е живота - трябва да се правят компромиси и от двете страни!
Не просто се нагласям ,АЗ ЖИВЕЯ ЗА ДЕТЕТО СИ!
Не страдам от заблуждението че е възможно и успешна кариера и да бъда добра майка.Просто не е възможно да бъда едновременно на две места.Моят избор е да отгледам едно здраво,образовано и щастливо дете .Аз не бавачката,бабата,лелята или частното училище.Е разбира се на по-късен етап ще се възползвам ,но ВИНАГИ ще и бъда на разположение.
Давам си сметка че за да съ търсен в професията си трябва да и и отдаден изцяло а не да си там и да се чудиш дали хората на които си поверил детето си дали няма да се окажат не до там съвестни
Не страдам от заблуждението че е възможно и успешна кариера и да бъда добра майка.Просто не е възможно да бъда едновременно на две места.Моят избор е да отгледам едно здраво,образовано и щастливо дете .Аз не бавачката,бабата,лелята или частното училище.Е разбира се на по-късен етап ще се възползвам ,но ВИНАГИ ще и бъда на разположение.
Давам си сметка че за да съ търсен в професията си трябва да и и отдаден изцяло а не да си там и да се чудиш дали хората на които си поверил детето си дали няма да се окажат не до там съвестни
Моля не ме разбирайте погрешно - не упреквам никого!Просто ми става много смешно когато някои започнат да ми обясняват как са се дипломирали,стаж са карали...и бебе са гледали едновременно.Да се чудиш с бебето на стаж ли са били или са го заключвали само в къщи докато свършат работа.
Няма лошо хората са различни и имат различни приоритети ама е много грозно ,когато като мине време си приписват и чужди заслуги.
Странни са ми извинения, че майката не свършила нищо, понеже детето цял ден искало на площадка.
Аз там от самото начало съм учудена, че за всичко обяснението е "аз съм с малко дете"..... Включително майката, която си стоя 4.5 години вкъщи "да си гледа детето", го чакаше да заспи вечер и в 11 започваше да се занимава с домакинска работа, защото видиш ли цял ден била с него и дъщеря й искала да си играят.... Мерси ти, очевидно не аз съм чалнатата напълно. Поне още един има, който мисли като мене
ставаме 3.
Никак не разбирам, какво едно дете ще пречи да си свършиш дом. задължения, когато си в майчинство и го гледаш по цял ден?
Иначе нямам категоричен отговор, зависи от ситуацията, времето, че и сезона, ако щеш...
По-скоро те са се съобразявали с мен. Пък и не обичам режимите...
В програмата за деня гледам всичко да включа- излизане, срещи с приятелчета, време за мама и т.н. Гледам всичко да е балансирано. Да има и време за сина ми, но време за мен си заделям.
Старая се да балансирам и аз. 
Странни са ми извинения, че майката не свършила нищо, понеже детето цял ден искало на площадка.
Аз там от самото начало съм учудена, че за всичко обяснението е "аз съм с малко дете"..... Включително майката, която си стоя 4.5 години вкъщи "да си гледа детето", го чакаше да заспи вечер и в 11 започваше да се занимава с домакинска работа, защото видиш ли цял ден била с него и дъщеря й искала да си играят.... Мерси ти, очевидно не аз съм чалнатата напълно. Поне още един има, който мисли като мене
ставаме 3.
Никак не разбирам, какво едно дете ще пречи да си свършиш дом. задължения, когато си в майчинство и го гледаш по цял ден?
Иначе нямам категоричен отговор, зависи от ситуацията, времето, че и сезона, ако щеш...
По-скоро те са се съобразявали с мен. Пък и не обичам режимите...
Аз ще обясня за неразбралите: синът ми е на 2 годинки и определено не е от децата, които стоят там, където ги оставиш. Докато аз прибирам съдовете в съдомиялната, той се изкатерва на масата и събаря чаша на земята
Или бута саксия Мога и още примери да давам, но мисля, че от тези става горе-долу ясно за какво иде реч. И предпочитам да сме навън или да се занимавам с него, когато сме в къщи. Пораженията са по-малки някакси.Има си деца и деца, майки и майки. Аз не се оплаквам, че не мога да свърша нищо, заради детето, но си признавам, че домакинството ми е позанемарено и упреци отказвам да приема. Просто имам други приоритети.
Виж от книги и лично време не се лишавам, а и през цялото ми майчинство съм работила от къщи.Аз пък не разбирам майки, които полудяват от разхвърляни играчки и си дресират децата да седят като препарирани (имам примери около мен, не визирам никой изказал се тук) за да не пречат докато те чистят, подреждат и готвят по цял ден.
Не мога да кажа, че съм отдала живота си на детето, но този етап от живота ми, поне докато тръгне на детска градина, гледам да му го посветя поне доколкото мога. И вътрешното ми усещане за щастие и удовлетворение ме навежда на мисълта, че и аз печеля от това, може би дори повече, отколкото той.
Написаното от теб за голямо съжаление на моята дружка е на светлинни години от нейния "случай". Говорим за жена, която не е работила през тези 4.5 години, не е прочела една книга и не е прекарала една минута сама със себе си. С обяснението "аз съм с малко дете". Като слушах някои нейни мрънкания, понякога се чудех това риторични коментари ли са или тя държи някой да й каже, че сама си е виновна. Еми не й го казах. Не желая аз да съм "лошата", че да слушам после критики как не съм я подкрепяла...
Взаимно се нагласяме, спазаряваме се. Примерно половин ден идва с мен на скучни за него места и се държи прилично, за да свърша каквото имам, а после му се отплащам. Като бебе също съм му нагласяла режима според моето удобство и съм доволна от това. Отглеждам го така, че да ми е максимално удобно и приятно, и ако ме мързи да сготвя мога да кажа, че цял ден сме били навън, какво лошо има в такива оправдания
...
Не казвам че е невъзможно жени с кариера да имат образовани и добре гледани деца ,а че заслугата за това е на бабите ,или бавачките а не на майките им.
Моля не ме разбирайте погрешно - не упреквам никого!Просто ми става много смешно когато някои започнат да ми обясняват как са се дипломирали,стаж са карали...и бебе са гледали едновременно.Да се чудиш с бебето на стаж ли са били или са го заключвали само в къщи докато свършат работа.
Няма лошо хората са различни и имат различни приоритети ама е много грозно ,когато като мине време си приписват и чужди заслуги.
Не казвам че е невъзможно жени с кариера да имат образовани и добре гледани деца ,а че заслугата за това е на бабите ,или бавачките а не на майките им.
Моля не ме разбирайте погрешно - не упреквам никого!Просто ми става много смешно когато някои започнат да ми обясняват как са се дипломирали,стаж са карали...и бебе са гледали едновременно.Да се чудиш с бебето на стаж ли са били или са го заключвали само в къщи докато свършат работа.
Няма лошо хората са различни и имат различни приоритети ама е много грозно ,когато като мине време си приписват и чужди заслуги.
И защо поставяш всички под общ знаменател???
Може да ти е смешно, но аз съм от тези, които сами са си гледали близнаците до 2-годишната им възраст, карах 2 магистратури и работих на 2 места. Бавачка виках само, когато трябваше да ида на изпит или имах среща по работа (1-2 пъти в седмицата за около 2 часа, като срещите си ги правех в часовете, когато децата обикновено спят и бавачката реално само стоеше при тях). Учих дистанционно - преподавателите ми даваха списък с необходимите учебници, теми за подготовка, изпращаха ми материали по Интернет, а аз пишех курсови задачи и се явявах на изпити и на консултации - учех през деня, докато сме с децата на разходка и те спят в количката някъде на сянка или си играят до мен, а аз чета. Работех от вкъщи - основно нощно време и пак по време на съня на децата - получавах и изпращах задачите си по нета. Между другото, беше адски лесно, докато бяха малки бебета. Когато бяха будни, се занимавах с тях. Аз лично не виждам къде е сложното в справянето с децата и другите неща, защото децата няма нужда да се гледат 24 часа в захлас и със скръстени ръце. Същото е като да четеш книга или да гледаш филми, докато детето спи или да висиш по кафенетата, докато уж сте на разходка...
Аз лично не виждам къде е сложното в справянето с децата и другите неща, защото децата няма нужда да се гледат 24 часа в захлас и със скръстени ръце.
Да се гледа дете не ми се вижда логично да се бърка с израза да се взираш в него....