- Публикувана: 13 авг. 2008, 11:57 ч.
- Последно мнение: 22 авг. 2008, 21:57 ч.
Вие ли се съобразявате с детето или то с вас
Провокирано от разговор с моя приятелка миналата седмица, по-скоро от спор с нея.
Конкретната ситуация - майка с дете на 5 години и малко.
Принципният въпрос - вие ли се съобразявате с детето и нагласяте програмата си по неговите "потребности" или то бива нагласено по вашата (това включва срещи с други хора, свободно време на майката, ако тя изобщо има такова и подобни....)
Конкретната ситуация - майка с дете на 5 години и малко.
Принципният въпрос - вие ли се съобразявате с детето и нагласяте програмата си по неговите "потребности" или то бива нагласено по вашата (това включва срещи с други хора, свободно време на майката, ако тя изобщо има такова и подобни....)
Засега аз с него.. С някои изключения, когато нещо неотложно трябва да се свърши.. И ако не е някоя лиготия негова моментна..
Винаги гледам ТОЙ да е задоволен и тогава да правя каквото и да е..
Свободно време - нямам.. или имам цялото всободно време на света .. Въпрос на интерртетация
А за 5г. дете.. Вече е по-голямо, което предполага по-добър диалог с майката и не знам за какво нагласяне може да става въпрос.. По-скоро за разбиране между майката и детето.. И въпрос на възпитание, разбира се..
Винаги гледам ТОЙ да е задоволен и тогава да правя каквото и да е..
Свободно време - нямам.. или имам цялото всободно време на света .. Въпрос на интерртетация
А за 5г. дете.. Вече е по-голямо, което предполага по-добър диалог с майката и не знам за какво нагласяне може да става въпрос.. По-скоро за разбиране между майката и детето.. И въпрос на възпитание, разбира се..
Откакто съм бременна, той се съобразява с мен, като сме сами.
Не ми се излиза, лежи ми се - кротува си сам, или си гледа филмче.
Играе си сам, занимава си се там.
Единствено му слагам да яде, и му помагам да се къпе. Научи се и сам да ходи до тоалетна /и по голяма нужда/ и съвсем се напаснахме, доволна съм.
Когато сме на разходка, ходим да пазаруваме, или някаква моя работа да свършим - понякога и по детски площадки. Доволен е, забавно му е, абе супер ми е детето.
Не ми се излиза, лежи ми се - кротува си сам, или си гледа филмче.
Играе си сам, занимава си се там.
Единствено му слагам да яде, и му помагам да се къпе. Научи се и сам да ходи до тоалетна /и по голяма нужда/ и съвсем се напаснахме, доволна съм.
Когато сме на разходка, ходим да пазаруваме, или някаква моя работа да свършим - понякога и по детски площадки. Доволен е, забавно му е, абе супер ми е детето.
Странни са ми извинения, че майката не свършила нищо, понеже детето цял ден искало на площадка.
Аз там от самото начало съм учудена, че за всичко обяснението е "аз съм с малко дете"..... Включително майката, която си стоя 4.5 години вкъщи "да си гледа детето", го чакаше да заспи вечер и в 11 започваше да се занимава с домакинска работа, защото видиш ли цял ден била с него и дъщеря й искала да си играят.... Мерси ти, очевидно не аз съм чалнатата напълно. Поне още един има, който мисли като мене
Странни са ми извинения, че майката не свършила нищо, понеже детето цял ден искало на площадка.
Аз там от самото начало съм учудена, че за всичко обяснението е "аз съм с малко дете"..... Включително майката, която си стоя 4.5 години вкъщи "да си гледа детето", го чакаше да заспи вечер и в 11 започваше да се занимава с домакинска работа, защото видиш ли цял ден била с него и дъщеря й искала да си играят....
За мен също детето е по-важно от домакинството и го чакам да заспи (приспивам по-скоро), за да свърша нещо, което не мога докато е буден. Предпочитам да си играем и да прекарвам времето си пълноценно с него, а не цял ден да мия прозорци или да лъскам шкафове - ей това е безсмислено за мен.. А нормалната всекидневна домакинска работа - готвене, чистене, миене на чинии - си я свършвам в рамките на не повече от час.. Ако съм на работа пак няма да имам повече време, нали така? Не виждам смисъл от "робуване на къщата"..
Това си е моята гледна точка..
Бих казала, че е взаимно. Например, сутрин го събуждам в определен час, за да го водя на ясла, защото ползвам маршрутка и времето ми е разчетено. Същото се отнася, когато трябва да изляза да пазарувам и детето трябва да излезе с мен. При такива ситуации детето се налага да се съобразява с моите планове. Вече е достатъчно голям, за да не бъде толкова зависим от мен, че постоянно да се съобразявам с нуждите му. Иначе, като цяло, ние сме тези, които се съобразяваме повече.
Провокирано от разговор с моя приятелка миналата седмица, по-скоро от спор с нея.
Конкретната ситуация - майка с дете на 5 години и малко.
Конкретната ситуация - майка с дете на 5 години и малко.
Аз пък не мога да разбера какво толкова се ядосваш и вживяваш.
НАли става въпрос за приятелката ти и НЕЙНОТО дете, а не твоето?!
ТЯ (и съпруга й) решава кое и какво е най-добро за тях, за детето, за семейството им, а не ти, аз и ние тук ...
Aми съчетавам двете неща.
Невъзможно ми е само с него да се съобразявам,както и обратното.
И намирам време за всичко.
Невъзможно ми е само с него да се съобразявам,както и обратното.
И намирам време за всичко.
Много добре написано!И при мен е така!
Странни са ми извинения, че майката не свършила нищо, понеже детето цял ден искало на площадка.
Аз там от самото начало съм учудена, че за всичко обяснението е "аз съм с малко дете"..... Включително майката, която си стоя 4.5 години вкъщи "да си гледа детето", го чакаше да заспи вечер и в 11 започваше да се занимава с домакинска работа, защото видиш ли цял ден била с него и дъщеря й искала да си играят....
За мен също детето е по-важно от домакинството и го чакам да заспи (приспивам по-скоро), за да свърша нещо, което не мога докато е буден. Предпочитам да си играем и да прекарвам времето си пълноценно с него, а не цял ден да мия прозорци или да лъскам шкафове - ей това е безсмислено за мен.. А нормалната всекидневна домакинска работа - готвене, чистене, миене на чинии - си я свършвам в рамките на не повече от час.. Ако съм на работа пак няма да имам повече време, нали така? Не виждам смисъл от "робуване на къщата"..
Това си е моята гледна точка..
По темата- аз се нагласям по детето. Не винаги, понякога имам неотложна работа и се налага да й разваля режима на малката.
Не просто се нагласям ,АЗ ЖИВЕЯ ЗА ДЕТЕТО СИ!
Не страдам от заблуждението че е възможно и успешна кариера и да бъда добра майка.Просто не е възможно да бъда едновременно на две места.Моят избор е да отгледам едно здраво,образовано и щастливо дете .Аз не бавачката,бабата,лелята или частното училище.Е разбира се на по-късен етап ще се възползвам ,но ВИНАГИ ще и бъда на разположение.
Давам си сметка че за да съ търсен в професията си трябва да и и отдаден изцяло а не да си там и да се чудиш дали хората на които си поверил детето си дали няма да се окажат не до там съвестни
Не страдам от заблуждението че е възможно и успешна кариера и да бъда добра майка.Просто не е възможно да бъда едновременно на две места.Моят избор е да отгледам едно здраво,образовано и щастливо дете .Аз не бавачката,бабата,лелята или частното училище.Е разбира се на по-късен етап ще се възползвам ,но ВИНАГИ ще и бъда на разположение.
Давам си сметка че за да съ търсен в професията си трябва да и и отдаден изцяло а не да си там и да се чудиш дали хората на които си поверил детето си дали няма да се окажат не до там съвестни
Въпросът ти е чудесен повод да се замисля.
Различно е. Когато детето беше малко - можех да ходя където пожелая и то нямаше как да ми каже мнението си
Аз пък нямаше как да не се съобразявам с това, че му се спи, яде и т.н. След като попорасна често се съобразява с неговите предпочитания - например в коя градинка предпочита да отидем или какво му се яде. Но пък все още не се съобразявам с това, че не желае да ходи на детска градина, а иска аз да спра работа и да сме си все заедно 
Отговора не може да бъде еднозначен.
Различно е. Когато детето беше малко - можех да ходя където пожелая и то нямаше как да ми каже мнението си
Аз пък нямаше как да не се съобразявам с това, че му се спи, яде и т.н. След като попорасна често се съобразява с неговите предпочитания - например в коя градинка предпочита да отидем или какво му се яде. Но пък все още не се съобразявам с това, че не желае да ходи на детска градина, а иска аз да спра работа и да сме си все заедно Отговора не може да бъде еднозначен.
Aми съчетавам двете неща.
Невъзможно ми е само с него да се съобразявам,както и обратното.
И намирам време за всичко.
Невъзможно ми е само с него да се съобразявам,както и обратното.
И намирам време за всичко.
И аз съм на това мнение
Съобразявам се с нуждите му. Примерно новороденото се храни 7 пъти (кошмар!), като има нужда да бъде преобувано бива преобувано - независимо дали времето и / или мястото е удобно за мен... Но пък, от друга страна, характерът на едно дете до не малка степен се... как да кажа, "формира", до голяма степен, от обстановката, в която израства.
Пример: за мен е ужасна идеята да обикалям като малоумна квартала по цял ден. Имам си дом и се чувствам уютно в него. Бебо предпочита да си играе с играчките - доста често сам - от колкото да седи вързан в количка.
Пример: за мен е ужасна идеята да обикалям като малоумна квартала по цял ден. Имам си дом и се чувствам уютно в него. Бебо предпочита да си играе с играчките - доста често сам - от колкото да седи вързан в количка.
Общо взето напасването е взаимно. Вече е голяма и много неща успявам да свърша, докато я гледам вкъщи. Детето не е лишено от разходки и игри, домакинството ми не е оставено на самотек, и на мъжа си внимание обръщам. Когато съм на работа, нещата а малко по- трудни, но като цяло съм организиран човек и намирам време за всичко.
Нагласям себе си по детето. Обратният вариант ми се вижда немислим, поне за дете на възрастта на моето. Много пъти съм започвала да готвя и съм махала недосготвената манджа от котлона, защото детето се е събудило и иска внимание. Все пак държавата се харчи да ми плаща майчинство, за да си гледам детето, а не да домакинствам 
Аз пък не мога да разбера какво толкова се ядосваш и вживяваш.
НАли става въпрос за приятелката ти и НЕЙНОТО дете, а не твоето?!
ТЯ (и съпруга й) решава кое и какво е най-добро за тях, за детето, за семейството им, а не ти, аз и ние тук ...
НАли става въпрос за приятелката ти и НЕЙНОТО дете, а не твоето?!
ТЯ (и съпруга й) решава кое и какво е най-добро за тях, за детето, за семейството им, а не ти, аз и ние тук ...
Беше ми интересно повече хора как мислят. Различното мнение няма да промени гледната точка на никоя от нас, но ще я обогати. Интересни са ми аргументите.
А "проблемът" възниква от факта, че приятелката непрекъснато мрънка, че за нищо не й стига времето и прави неща по нощите, че няма време една книга да прочете или маса други подобни неща за самата нея си. Тъй като тя си говори с мен, а аз съм на мнение несъвпадащо с нейното, ви попитах за вашето. Хората, ако са умни, се учат от другите в сфери, в които виждат, че нещо им куца - например в организацията на ежедневието, ако видят някоя възможна хитринка.... Във форума съм чела интересни теми за оползотворяване на комбинирани дейности и подобни. Има много находчиви мами.
Aми съчетавам двете неща.
Невъзможно ми е само с него да се съобразявам,както и обратното.
И намирам време за всичко.
Невъзможно ми е само с него да се съобразявам,както и обратното.
И намирам време за всичко.
Aми съчетавам двете неща.
Невъзможно ми е само с него да се съобразявам,както и обратното.
И намирам време за всичко.
Невъзможно ми е само с него да се съобразявам,както и обратното.
И намирам време за всичко.
До около 2-та година ние се съобразявахме с децата. После започнахме да ги "нагласяме" по нас.
Естествено, живеем в едно семейство и всеки се съобразява с нуждите на другите.
Опитвам се да не ги разглезвам прекалено, но и да ги науча да отстояват себе си, както и на това, че в съвместното съжителство винаги трябват компромиси.
Естествено, живеем в едно семейство и всеки се съобразява с нуждите на другите.
Опитвам се да не ги разглезвам прекалено, но и да ги науча да отстояват себе си, както и на това, че в съвместното съжителство винаги трябват компромиси.
Аз мисля, че времето трябва да е разпределено така, че никой или почти никой да не е лишен от необходимото му време и лично пространство.
Не може и не трябва детето да си мисли, че е център на вселената и всичко се върти около него. Родителите също имат нужда от почивка, от работа, която да свършат... разбира се, не с цената на ревящо, лишено от внимание дете. Просто има моменти, когато ние се съобразяваме с нейните желания и такива, в които става обратното.
да не е лишен от необходимото му време и лично пространство. Не може и не трябва детето да си мисли, че е център на вселената и всичко се върти около него. Родителите също имат нужда от почивка, от работа, която да свършат... разбира се, не с цената на ревящо, лишено от внимание дете. Просто има моменти, когато ние се съобразяваме с нейните желания и такива, в които става обратното.
Не знам с какво да гласувам. В зависимост от ситуацията избирам приоритета. Старая се да уважавам както техните, така и собствените си, на съпруга ми и на семейството като цяло потребности. Понякога децата са по-важни, но има случаи, когато техните нужди биха могли да бъдат задоволени на по-късен етап.
Все пак, и Хасан е човек....
Все пак, и Хасан е човек....
И двете. Като с голям човек. Правим някои неща заради мен, други заради нея.
Ходя на работа, но често я взимам и съм я оставила да се шири там в цяла стая с дюшек, играчки, ДВД, книжки и т.н. Но не я оставям да ми пречи, докато работя.
Когато искам да ходя на кафе, изложба, концерт, често я взимам със себе си. Затова пък много често ходим на разни места специално заради нея. Вкъщи си върша каквото имам да правя, ако иска-да ми помага, ако иска, да си играе. Но пък често правим интересни неща заедно - снощи например нямахме работа и приехме желанието й да учи цялото семейство на измислени от нея танци.
Ходя на работа, но често я взимам и съм я оставила да се шири там в цяла стая с дюшек, играчки, ДВД, книжки и т.н. Но не я оставям да ми пречи, докато работя.
Когато искам да ходя на кафе, изложба, концерт, често я взимам със себе си. Затова пък много често ходим на разни места специално заради нея. Вкъщи си върша каквото имам да правя, ако иска-да ми помага, ако иска, да си играе. Но пък често правим интересни неща заедно - снощи например нямахме работа и приехме желанието й да учи цялото семейство на измислени от нея танци.
Напълно съм съгласна, че балансът е водещ във всяка сфера на живота. Тук не говорим за някакво поведение тип "терминатор терорист" от никоя от двете страни, а за приоритетната настройка на родителя.
И в отговорите се вижда, че има майки, които смятат (както и моята приятелка), че "аз съм я родила, за да я гледам и да отделям цялото си време на нея, аз съм на заден план". Това именно беше необяснимо за мен. Аз не мога да приема да се "откажа" от себе си. Не съм конструирана по този начин.
Други доста по-умерени мнения са по-близки до моето - правим неща заедно, но не оставям детето да "обезличи" моя личен свят. За мен професията и хобитата на човека му дават безценното усещане, че има свое собствено развитие. Аз не съм склонна да имам професия или хоби "майка". За мен родителството е част от нормалния ход на живот като раждането, израстването и смъртта, а не някаква манна небесна, за която е необходимо да се правят жертви. Благодаря ви много за споделените мисли.
И в отговорите се вижда, че има майки, които смятат (както и моята приятелка), че "аз съм я родила, за да я гледам и да отделям цялото си време на нея, аз съм на заден план". Това именно беше необяснимо за мен. Аз не мога да приема да се "откажа" от себе си. Не съм конструирана по този начин.
Други доста по-умерени мнения са по-близки до моето - правим неща заедно, но не оставям детето да "обезличи" моя личен свят. За мен професията и хобитата на човека му дават безценното усещане, че има свое собствено развитие. Аз не съм склонна да имам професия или хоби "майка". За мен родителството е част от нормалния ход на живот като раждането, израстването и смъртта, а не някаква манна небесна, за която е необходимо да се правят жертви. Благодаря ви много за споделените мисли.
И двете. И смятам, че това е добре за него. Първо, защото трябва да се научи да зачита нуждите и на другите - по един естествен и безболезнен начин. Второ, защото е добре да се научи да бъде адаптивен и да се чувства комфортно в различни ситуации. Трето, защото когато го влача със себе си, разширявам кръгозора му отвъд рамките на детската площадка.
Когато е възможно, гледам да измисля нещо, така че заниманието да му е интересно и на него.
Когато е възможно, гледам да измисля нещо, така че заниманието да му е интересно и на него.
Не мога да отговоря еднозначно- и аз се съобразявам с дъщеря си, но държа и тя се съобразява с мен.
Отглеждането на дете е процес на взаимни компромиси между деца и родители / не говоря за бебетата, а за по-големите и вече осъзнати деца/.
Ще дам пример- детето ми имаше период, в които не търпеше отказ и искаше всичко на момента. Дори и да виждаше, че съм заета и я моля да почака за секунда, тя започваше да пищи и да настоява.Е, да тя ми е дете, но в крайна сметка и аз съм човек и тя трябва да се научи да ме уважава.
Много родители се заблуждават, че децата им са малки още и се съобразяват с тях и правят всичко възможно, за да им угодят.
А, децата отдавна вече са големи и използват тази "заблуда" на родителите си.
Отглеждането на дете е процес на взаимни компромиси между деца и родители / не говоря за бебетата, а за по-големите и вече осъзнати деца/.
Ще дам пример- детето ми имаше период, в които не търпеше отказ и искаше всичко на момента. Дори и да виждаше, че съм заета и я моля да почака за секунда, тя започваше да пищи и да настоява.Е, да тя ми е дете, но в крайна сметка и аз съм човек и тя трябва да се научи да ме уважава.
Много родители се заблуждават, че децата им са малки още и се съобразяват с тях и правят всичко възможно, за да им угодят.
А, децата отдавна вече са големи и използват тази "заблуда" на родителите си.
Aми съчетавам двете неща.
Невъзможно ми е само с него да се съобразявам,както и обратното.
И намирам време за всичко.
Невъзможно ми е само с него да се съобразявам,както и обратното.
И намирам време за всичко.
И при нас е така.Зависи от ситуацията.Така че,няма как да гласувам,нашата опция я няма.
Не просто се нагласям ,АЗ ЖИВЕЯ ЗА ДЕТЕТО СИ!
Не страдам от заблуждението че е възможно и успешна кариера и да бъда добра майка.Просто не е възможно да бъда едновременно на две места.Моят избор е да отгледам едно здраво,образовано и щастливо дете .Аз не бавачката,бабата,лелята или частното училище.Е разбира се на по-късен етап ще се възползвам ,но ВИНАГИ ще и бъда на разположение.
Давам си сметка че за да съ търсен в професията си трябва да и и отдаден изцяло а не да си там и да се чудиш дали хората на които си поверил детето си дали няма да се окажат не до там съвестни
Не страдам от заблуждението че е възможно и успешна кариера и да бъда добра майка.Просто не е възможно да бъда едновременно на две места.Моят избор е да отгледам едно здраво,образовано и щастливо дете .Аз не бавачката,бабата,лелята или частното училище.Е разбира се на по-късен етап ще се възползвам ,но ВИНАГИ ще и бъда на разположение.
Давам си сметка че за да съ търсен в професията си трябва да и и отдаден изцяло а не да си там и да се чудиш дали хората на които си поверил детето си дали няма да се окажат не до там съвестни
А иначе за мен Анда е пример за майка...Освен това "на живо" съм виждала как се забавлява с дъщеря си. Направо е страхотна!
Не отговорих на въпроса
: Не се съобразявам с детето, но се допитвам до него. То винаги има "думата" какво му се прави. А дали това ще стане зависи от мен. Понякога става, понякога-не. Но се мъча да обясня. Така детето ми разбира, че в живота не всичко става точно както си го представяш. Започна доста често да казва:" Добре!" Е, разбира се, че се съобразявам, защото много я обичам/като всяка майка/, но и аз имам собствени потребности, а освен това никой не ни помага в отглеждането.За мен най-важен е балансът. Иначе "берем" плодовете след време...понякога ние, понякога децата...Но това е друга тема.
Не гласувах. Моят отговор е: според ситуацията. Понякога аз нагласям програмата и ангажиментите си спрямо конкретните желания на децата, друг път пък съобразявам техните разходки или забавления с моето настроение и свободно време.
Безкомпромисна към режима на децата бях докато бяха малки /преди да тръгнат на детска градина/. Имаше точен час за ставане, хранене, спане и игра. Всяка своя дейност съм съобразявала с този режим. Защото и за мен самата беше по-лесно, когато децата имаха режим.
Безкомпромисна към режима на децата бях докато бяха малки /преди да тръгнат на детска градина/. Имаше точен час за ставане, хранене, спане и игра. Всяка своя дейност съм съобразявала с този режим. Защото и за мен самата беше по-лесно, когато децата имаха режим.
Няма го най-верният и логичен отговор - всичко е взаимно, разбира се 
Напълно съм съгласна! И аз не гласувах, защото не мога да отговоря еднозначно на този въпрос.
При нас в зависимост от ситуацията - един път остъпвам аз като се съобразявам с техните желания, друг път се налага да остъпват те......Просто такъв е живота - трябва да се правят компромиси и от двете страни!
Не просто се нагласям ,АЗ ЖИВЕЯ ЗА ДЕТЕТО СИ!
Не страдам от заблуждението че е възможно и успешна кариера и да бъда добра майка.Просто не е възможно да бъда едновременно на две места.Моят избор е да отгледам едно здраво,образовано и щастливо дете .Аз не бавачката,бабата,лелята или частното училище.Е разбира се на по-късен етап ще се възползвам ,но ВИНАГИ ще и бъда на разположение.
Давам си сметка че за да съ търсен в професията си трябва да и и отдаден изцяло а не да си там и да се чудиш дали хората на които си поверил детето си дали няма да се окажат не до там съвестни
Не страдам от заблуждението че е възможно и успешна кариера и да бъда добра майка.Просто не е възможно да бъда едновременно на две места.Моят избор е да отгледам едно здраво,образовано и щастливо дете .Аз не бавачката,бабата,лелята или частното училище.Е разбира се на по-късен етап ще се възползвам ,но ВИНАГИ ще и бъда на разположение.
Давам си сметка че за да съ търсен в професията си трябва да и и отдаден изцяло а не да си там и да се чудиш дали хората на които си поверил детето си дали няма да се окажат не до там съвестни
Моля не ме разбирайте погрешно - не упреквам никого!Просто ми става много смешно когато някои започнат да ми обясняват как са се дипломирали,стаж са карали...и бебе са гледали едновременно.Да се чудиш с бебето на стаж ли са били или са го заключвали само в къщи докато свършат работа.
Няма лошо хората са различни и имат различни приоритети ама е много грозно ,когато като мине време си приписват и чужди заслуги.
Странни са ми извинения, че майката не свършила нищо, понеже детето цял ден искало на площадка.
Аз там от самото начало съм учудена, че за всичко обяснението е "аз съм с малко дете"..... Включително майката, която си стоя 4.5 години вкъщи "да си гледа детето", го чакаше да заспи вечер и в 11 започваше да се занимава с домакинска работа, защото видиш ли цял ден била с него и дъщеря й искала да си играят.... Мерси ти, очевидно не аз съм чалнатата напълно. Поне още един има, който мисли като мене
ставаме 3.
Никак не разбирам, какво едно дете ще пречи да си свършиш дом. задължения, когато си в майчинство и го гледаш по цял ден?
Иначе нямам категоричен отговор, зависи от ситуацията, времето, че и сезона, ако щеш...
По-скоро те са се съобразявали с мен. Пък и не обичам режимите...
В програмата за деня гледам всичко да включа- излизане, срещи с приятелчета, време за мама и т.н. Гледам всичко да е балансирано. Да има и време за сина ми, но време за мен си заделям.
Старая се да балансирам и аз. 
Странни са ми извинения, че майката не свършила нищо, понеже детето цял ден искало на площадка.
Аз там от самото начало съм учудена, че за всичко обяснението е "аз съм с малко дете"..... Включително майката, която си стоя 4.5 години вкъщи "да си гледа детето", го чакаше да заспи вечер и в 11 започваше да се занимава с домакинска работа, защото видиш ли цял ден била с него и дъщеря й искала да си играят.... Мерси ти, очевидно не аз съм чалнатата напълно. Поне още един има, който мисли като мене
ставаме 3.
Никак не разбирам, какво едно дете ще пречи да си свършиш дом. задължения, когато си в майчинство и го гледаш по цял ден?
Иначе нямам категоричен отговор, зависи от ситуацията, времето, че и сезона, ако щеш...
По-скоро те са се съобразявали с мен. Пък и не обичам режимите...
Аз ще обясня за неразбралите: синът ми е на 2 годинки и определено не е от децата, които стоят там, където ги оставиш. Докато аз прибирам съдовете в съдомиялната, той се изкатерва на масата и събаря чаша на земята
Или бута саксия Мога и още примери да давам, но мисля, че от тези става горе-долу ясно за какво иде реч. И предпочитам да сме навън или да се занимавам с него, когато сме в къщи. Пораженията са по-малки някакси.Има си деца и деца, майки и майки. Аз не се оплаквам, че не мога да свърша нищо, заради детето, но си признавам, че домакинството ми е позанемарено и упреци отказвам да приема. Просто имам други приоритети.
Виж от книги и лично време не се лишавам, а и през цялото ми майчинство съм работила от къщи.Аз пък не разбирам майки, които полудяват от разхвърляни играчки и си дресират децата да седят като препарирани (имам примери около мен, не визирам никой изказал се тук) за да не пречат докато те чистят, подреждат и готвят по цял ден.
Не мога да кажа, че съм отдала живота си на детето, но този етап от живота ми, поне докато тръгне на детска градина, гледам да му го посветя поне доколкото мога. И вътрешното ми усещане за щастие и удовлетворение ме навежда на мисълта, че и аз печеля от това, може би дори повече, отколкото той.
Написаното от теб за голямо съжаление на моята дружка е на светлинни години от нейния "случай". Говорим за жена, която не е работила през тези 4.5 години, не е прочела една книга и не е прекарала една минута сама със себе си. С обяснението "аз съм с малко дете". Като слушах някои нейни мрънкания, понякога се чудех това риторични коментари ли са или тя държи някой да й каже, че сама си е виновна. Еми не й го казах. Не желая аз да съм "лошата", че да слушам после критики как не съм я подкрепяла...
Взаимно се нагласяме, спазаряваме се. Примерно половин ден идва с мен на скучни за него места и се държи прилично, за да свърша каквото имам, а после му се отплащам. Като бебе също съм му нагласяла режима според моето удобство и съм доволна от това. Отглеждам го така, че да ми е максимално удобно и приятно, и ако ме мързи да сготвя мога да кажа, че цял ден сме били навън, какво лошо има в такива оправдания
...
Не казвам че е невъзможно жени с кариера да имат образовани и добре гледани деца ,а че заслугата за това е на бабите ,или бавачките а не на майките им.
Моля не ме разбирайте погрешно - не упреквам никого!Просто ми става много смешно когато някои започнат да ми обясняват как са се дипломирали,стаж са карали...и бебе са гледали едновременно.Да се чудиш с бебето на стаж ли са били или са го заключвали само в къщи докато свършат работа.
Няма лошо хората са различни и имат различни приоритети ама е много грозно ,когато като мине време си приписват и чужди заслуги.
Не казвам че е невъзможно жени с кариера да имат образовани и добре гледани деца ,а че заслугата за това е на бабите ,или бавачките а не на майките им.
Моля не ме разбирайте погрешно - не упреквам никого!Просто ми става много смешно когато някои започнат да ми обясняват как са се дипломирали,стаж са карали...и бебе са гледали едновременно.Да се чудиш с бебето на стаж ли са били или са го заключвали само в къщи докато свършат работа.
Няма лошо хората са различни и имат различни приоритети ама е много грозно ,когато като мине време си приписват и чужди заслуги.
И защо поставяш всички под общ знаменател???
Може да ти е смешно, но аз съм от тези, които сами са си гледали близнаците до 2-годишната им възраст, карах 2 магистратури и работих на 2 места. Бавачка виках само, когато трябваше да ида на изпит или имах среща по работа (1-2 пъти в седмицата за около 2 часа, като срещите си ги правех в часовете, когато децата обикновено спят и бавачката реално само стоеше при тях). Учих дистанционно - преподавателите ми даваха списък с необходимите учебници, теми за подготовка, изпращаха ми материали по Интернет, а аз пишех курсови задачи и се явявах на изпити и на консултации - учех през деня, докато сме с децата на разходка и те спят в количката някъде на сянка или си играят до мен, а аз чета. Работех от вкъщи - основно нощно време и пак по време на съня на децата - получавах и изпращах задачите си по нета. Между другото, беше адски лесно, докато бяха малки бебета. Когато бяха будни, се занимавах с тях. Аз лично не виждам къде е сложното в справянето с децата и другите неща, защото децата няма нужда да се гледат 24 часа в захлас и със скръстени ръце. Същото е като да четеш книга или да гледаш филми, докато детето спи или да висиш по кафенетата, докато уж сте на разходка...
Аз лично не виждам къде е сложното в справянето с децата и другите неща, защото децата няма нужда да се гледат 24 часа в захлас и със скръстени ръце.
Да се гледа дете не ми се вижда логично да се бърка с израза да се взираш в него....
Azaf добре го е обяснила. Аз мисля, че съм достатъчно време с детето си, защото имаме страхотна връзка, която си усещам. Доволна съм. Съобразяването може да е и на друго ниво, но това не може да се обясни. Разбирането с поглед, съпричастието, магията....мечтаех си за това, преди да родя. Сега мога да кажа, че не съм разочарована. Но за това е "виновна" и дъщеря ми. Такава се е родила...За такова общуване наистина не е необходимо да сте 24 часа заедно. Жалко, че не ме бива за писател...добра тема за книга.
azaf
''Може да ти е смешно, но аз съм от тези, които сами са си гледали близнаците до 2-годишната им възраст, карах 2 магистратури и работих на 2 места''
Да видим :Нека приемем че до годинка децата ти са спали денонощно и не са били кой знае каква грижа.Макар да има много деца които не те оставят да мигнеш през нощта и след няколко такива поредни нощи някои от нас са като парцал-заспиват в движение.Ти обаче си супер мен и нямаш нужда от сън.
Обаче като проходят1г - 1г и половина идва момент в който не желаят да стоят в кошарата:лапат всичко,катерят се могат да паднат да се ударят,възможно е ако не внимаваш да се наранят едно друго или ако сте в градинката да бъдат ударени от по-голямо дете.Освен това сигурно си и домакиня на мен това ми отнема по 1.5-2 дневно и то без да изпипвам нещата.Ти обаче пляскаш с ръце и всичко само се свършва.
Докато ходех на работа от мен ежедневно се изискваше да обработя определен обем документи и това изискваше пълната ми концентрация и часове наред труд.Е има и такива дето само се водят на работа и получават заплатата/даже понякога в по няколко фирми/,обаче не всеки има ''вуйчо владика''.
А докато следвах /завърших редовно /подготовката за изпити от немаше наистина много дни и нощи усилия.Да имах и колеги дето успяваха някак да минат ''между капките'' ,но после се оказваше че или са попреписали или имат роднини във факултета....
Разбира се написаното по-горе не се отнася до теб конкретно все пак това е интернет и всеки може да пише на воля......е поне той си вярва.
''Може да ти е смешно, но аз съм от тези, които сами са си гледали близнаците до 2-годишната им възраст, карах 2 магистратури и работих на 2 места''
Да видим :Нека приемем че до годинка децата ти са спали денонощно и не са били кой знае каква грижа.Макар да има много деца които не те оставят да мигнеш през нощта и след няколко такива поредни нощи някои от нас са като парцал-заспиват в движение.Ти обаче си супер мен и нямаш нужда от сън.
Обаче като проходят1г - 1г и половина идва момент в който не желаят да стоят в кошарата:лапат всичко,катерят се могат да паднат да се ударят,възможно е ако не внимаваш да се наранят едно друго или ако сте в градинката да бъдат ударени от по-голямо дете.Освен това сигурно си и домакиня на мен това ми отнема по 1.5-2 дневно и то без да изпипвам нещата.Ти обаче пляскаш с ръце и всичко само се свършва.
Докато ходех на работа от мен ежедневно се изискваше да обработя определен обем документи и това изискваше пълната ми концентрация и часове наред труд.Е има и такива дето само се водят на работа и получават заплатата/даже понякога в по няколко фирми/,обаче не всеки има ''вуйчо владика''.
А докато следвах /завърших редовно /подготовката за изпити от немаше наистина много дни и нощи усилия.Да имах и колеги дето успяваха някак да минат ''между капките'' ,но после се оказваше че или са попреписали или имат роднини във факултета....
Разбира се написаното по-горе не се отнася до теб конкретно все пак това е интернет и всеки може да пише на воля......е поне той си вярва.
mamamari
Не пиша, за да ми вярваш или не - просто ти казвам, че не всички са под общ знаменате.
Всъщност, никога не са ми били нужни повече от 5 ч. сън - въпрос на физически нужди.
Никога не съм припадала от ужас ако децата ми паднат или се ударят, а и двете проходиха късно (не одобрявам ползването на разни помощни средства - проходилки, колани или водене - оставих ги да се научат сами). Всеки родител си има определен подход към децата - за моите аз съм решила да бъда "майка-приятел", а не "майка-орлица"...
Не, нито съм домакиня, нито пляскам с ръце: 1. веднъж седмично идва жена за почистването, а и мъжът ми не е "на хотел" вкъщи и също се включва в домакинството. Честно казано, не знам какво би трябвало да правя 2 ч. - точно 15 мин. на ден ми отнема бърсане на прах, бърсане на пода (с четка), зареждане на миялната и простиране. Готви мъжът ми или купуваме готова храна.
И нямам нито "вуйчо владика", нито някой е вземал изпитите ми вместо мен - естеството на работа ми е такова, че не иска ежедневна концентрация, а за ученето - учех това, което вече работех от години и нямаше необходимост да го зубря...
Аааа, щях да пропусна - някои от преподавателите ми бяха колеги в работата и дори се е случвало те да се допитват за нещо от материала до мен, та може и наистина да са били по-добре предлазположени към мен, но не са го показвали...
И при всеки е различно. Не обобщавай...
И не е нужно такава злоба, заради нечии чужди решения - да, бях се лишила 2 г. от сън, от четене на книги или от гледане на латино сериали, ама си е било за моя сметка, не за твоя (нали).
Упс, не е нужно да ми отговаряш, защото точно след 3 мин. заминавам за 3 седмици и надали ще прочета отговора (алес 3 седмици я камилата, я камиларят) .
Не пиша, за да ми вярваш или не - просто ти казвам, че не всички са под общ знаменате.
Всъщност, никога не са ми били нужни повече от 5 ч. сън - въпрос на физически нужди.
Никога не съм припадала от ужас ако децата ми паднат или се ударят, а и двете проходиха късно (не одобрявам ползването на разни помощни средства - проходилки, колани или водене - оставих ги да се научат сами). Всеки родител си има определен подход към децата - за моите аз съм решила да бъда "майка-приятел", а не "майка-орлица"...
Не, нито съм домакиня, нито пляскам с ръце: 1. веднъж седмично идва жена за почистването, а и мъжът ми не е "на хотел" вкъщи и също се включва в домакинството. Честно казано, не знам какво би трябвало да правя 2 ч. - точно 15 мин. на ден ми отнема бърсане на прах, бърсане на пода (с четка), зареждане на миялната и простиране. Готви мъжът ми или купуваме готова храна.
И нямам нито "вуйчо владика", нито някой е вземал изпитите ми вместо мен - естеството на работа ми е такова, че не иска ежедневна концентрация, а за ученето - учех това, което вече работех от години и нямаше необходимост да го зубря...
Аааа, щях да пропусна - някои от преподавателите ми бяха колеги в работата и дори се е случвало те да се допитват за нещо от материала до мен, та може и наистина да са били по-добре предлазположени към мен, но не са го показвали...
И при всеки е различно. Не обобщавай...
И не е нужно такава злоба, заради нечии чужди решения - да, бях се лишила 2 г. от сън, от четене на книги или от гледане на латино сериали, ама си е било за моя сметка, не за твоя (нали).
Упс, не е нужно да ми отговаряш, защото точно след 3 мин. заминавам за 3 седмици и надали ще прочета отговора (алес 3 седмици я камилата, я камиларят)
. 
Не виждам защо трябва да се спори. Имам позната, която има едно дете. Майка й "идва да помага" всеки ден (чисти, готви и пр. плюс занимавка с детето). Моята позната го извежда на разходка. Събота и неделя детето е при баба си, а много често гостува и на другите си дядо и баба за седмица-две. Моята позната е горда майка, отдадена напълно на детето си и само на него.
Аз съм в другата крайност (като житие, не като отдаденост).
Тоест, всяка коза... нали знаете.
Конкретно в моя случай - нагласяме се. Станала съм гъвкава, изобретателна!
Така де, работата си е работа, манджата-манджа и пр., но как да оставиш малкото наакано и гладно примерно, а голямото като "държано на въже". Не става.
Аз съм в другата крайност (като житие, не като отдаденост
).Тоест, всяка коза... нали знаете.
Конкретно в моя случай - нагласяме се. Станала съм гъвкава, изобретателна!
Така де, работата си е работа, манджата-манджа и пр., но как да оставиш малкото наакано и гладно примерно, а голямото като "държано на въже". Не става.
за сега аз се събразявам с дечко... но понякога се налага да жертвам интересите му в моя полза
сега попрочетох последните няколко мнения
и да си кажа относно домакинската работа и гледането на детето - аз например когато съм сама с него не мога нищо да свърша, нищо дори и на компютъра не мога да седна за повече от 4-5 минутки...в момента в който малкият усети, че вниманието ми не е към него и се започва пищене и рев, на който не издържам .а дори и не искам да "възпитавам"детето да мълчи понеже аз имам да чистя
детето ми веднъж е на тази възраст и аз искам да съм с него... може да ми е тежко и тн...ама това е моя личен избор
сега попрочетох последните няколко мнения
и да си кажа относно домакинската работа и гледането на детето - аз например когато съм сама с него не мога нищо да свърша, нищо дори и на компютъра не мога да седна за повече от 4-5 минутки...в момента в който малкият усети, че вниманието ми не е към него и се започва пищене и рев, на който не издържам .а дори и не искам да "възпитавам"детето да мълчи понеже аз имам да чистя
детето ми веднъж е на тази възраст и аз искам да съм с него... може да ми е тежко и тн...ама това е моя личен избор
Такааа, моето мнение:
Май доста от вас бъркат "съобразяването с детето" със самото му отглеждане!
Разбира се че децата ми спят когато трябва да спят и ядат по точно толкова пъти на ден колкото трябва, и разбира се аз се грижа за това. Разбира се и играем заедно всеки ден.
Но, нищо не пречи да си вършеш и поне част от домашните задължения с децата.
Разбира се това не може да стане с малкия ми син.Но с големия, откакто почна да разбира, пребираме играчките заедно,чистим прах, страх гое от прахосмукачката, но обичада гледа,готвим заедно и т.н. Помага ми дори да си епилирам краката
Разбира се излизаме на разходки, но понякога те са из града и между забавлвнията свършваме и моята работа
Та, моят извод е: По скоро децата се съобразяват с мен,но това в никъкъв случай не ги ощетява.
п.п. Мойте деца са с режим и се стараем да го спазваме колкото е възможно. Това също ми помага да си разпределя времето. Но време за излизане сама почти нямам, няма как да ги оставя сами, засега не ми липсва, като порасне още малко малкия и моето време ще дойде
Май доста от вас бъркат "съобразяването с детето" със самото му отглеждане!
Разбира се че децата ми спят когато трябва да спят и ядат по точно толкова пъти на ден колкото трябва, и разбира се аз се грижа за това. Разбира се и играем заедно всеки ден.
Но, нищо не пречи да си вършеш и поне част от домашните задължения с децата.
Разбира се това не може да стане с малкия ми син.Но с големия, откакто почна да разбира, пребираме играчките заедно,чистим прах, страх гое от прахосмукачката, но обичада гледа
,готвим заедно и т.н. Помага ми дори да си епилирам краката Разбира се излизаме на разходки, но понякога те са из града и между забавлвнията свършваме и моята работа
Та, моят извод е: По скоро децата се съобразяват с мен,но това в никъкъв случай не ги ощетява.
п.п. Мойте деца са с режим и се стараем да го спазваме колкото е възможно. Това също ми помага да си разпределя времето. Но време за излизане сама почти нямам, няма как да ги оставя сами, засега не ми липсва, като порасне още малко малкия и моето време ще дойде
Съобразяваме се взаимно, но Дария вече е голяма и може да разбере, когато кажа че искам малко да си почина, почета, поработя на компютъра. Аз се съобразявам дали там където отиваме на почивка или уикенд има осигурени развлечения за нея, облеклото и обувките и са изцяло по нейно мнение, тя определя къде иска да отидем, когато излизаме заедно и т.н. Мисля, че без взаимни компромиси не можем да се справим, но се стараем.
Когато детето е бебе - се съобразяваме с него.
Когато дететео е дете - всеки в семейството се съобразява с околните по един или друг начин.
Когато дететео е дете - всеки в семейството се съобразява с околните по един или друг начин.
Това се отнася и за нас....С тази разлика,че когато е трябвало(гости, пикник) - режима съм се старала да бъде гъвкав и да се приспособи към семейните нужди - напр. по-рано лягане, по-късно къпане и пр.
Когато детето е бебе - се съобразяваме с него.
Когато дететео е дете - всеки в семейството се съобразява с околните по един или друг начин.
Когато дететео е дете - всеки в семейството се съобразява с околните по един или друг начин.
Подкрепям напълно 
Когато детето е бебе - се съобразяваме с него.
Когато дететео е дете - всеки в семейството се съобразява с околните по един или друг начин.
Когато дететео е дете - всеки в семейството се съобразява с околните по един или друг начин.
Подкрепям напълноИ при нас така.
Така алтернативно зададен въпросът е изключително порочен, а и животът не е само алтернативи! Никоя ситуация няма само 2 страни или 2 възможности, нито пък е вечна. Според мен е важно една жена, като стане майка, да се вслушва в инстинктите си и да уважава себе си, запазвайки вярата си в това, което и диктува сърцето(а не баби, приятелки и дори не педиаъра). Така нормалните отношения мама-бебе са, когато в първите месеци основно мама се нагажда по бебе, и постепенно с времето намира начин да понагажда бебето към себе си, но след като то е станало чувствително на нейния ритъм и нужди. Колкото по-голямо детето, толкова повече се налага и то да се съобразява с другите, но тук подходът е важен, за да не се чувства пренебрегнато. Докато всичко това се прави без стрес и с много любов, недоволни в сем. единица почти няма да има.
Да не откликнеш на първите базисни нужди на новородената си рожба с 'възпитателна' цел е нещо много страшно!!! Детето, получило достатъчно грижи и ласки, с времето израства много по-уверено и независимо от ония бебчета, които 'не ги вземат на ръце' и ги оставят да заспиват сами с някаква дървена или пластмасова кутия с мелодия... зависимостта, от която някои майчета толкова се притесняват не е речено, че ще се получи, а здравословната необходима такава е до време. Важното е да не се е получило по насилствен път. Тогава 'обраните плодове' са най-истински. [namigam]
Да не откликнеш на първите базисни нужди на новородената си рожба с 'възпитателна' цел е нещо много страшно!!! Детето, получило достатъчно грижи и ласки, с времето израства много по-уверено и независимо от ония бебчета, които 'не ги вземат на ръце' и ги оставят да заспиват сами с някаква дървена или пластмасова кутия с мелодия... зависимостта, от която някои майчета толкова се притесняват не е речено, че ще се получи, а здравословната необходима такава е до време. Важното е да не се е получило по насилствен път. Тогава 'обраните плодове' са най-истински. [namigam]
Когато детето е бебе - се съобразяваме с него.
Когато дететео е дете - всеки в семейството се съобразява с околните по един или друг начин.
Когато дететео е дете - всеки в семейството се съобразява с околните по един или друг начин.
Това направо изчерпва темата!
Когато детето е бебе - се съобразяваме с него.
Когато дететео е дете - всеки в семейството се съобразява с околните по един или друг начин.
Когато дететео е дете - всеки в семейството се съобразява с околните по един или друг начин.
Това направо изчерпва темата!
И аз така мисля
