- Публикувана: 13 авг. 2008, 11:57 ч.
- Последно мнение: 22 авг. 2008, 21:57 ч.
Вие ли се съобразявате с детето или то с вас
Не знам с какво да гласувам. В зависимост от ситуацията избирам приоритета. Старая се да уважавам както техните, така и собствените си, на съпруга ми и на семейството като цяло потребности. Понякога децата са по-важни, но има случаи, когато техните нужди биха могли да бъдат задоволени на по-късен етап.
Все пак, и Хасан е човек....
Все пак, и Хасан е човек....
И двете. Като с голям човек. Правим някои неща заради мен, други заради нея.
Ходя на работа, но често я взимам и съм я оставила да се шири там в цяла стая с дюшек, играчки, ДВД, книжки и т.н. Но не я оставям да ми пречи, докато работя.
Когато искам да ходя на кафе, изложба, концерт, често я взимам със себе си. Затова пък много често ходим на разни места специално заради нея. Вкъщи си върша каквото имам да правя, ако иска-да ми помага, ако иска, да си играе. Но пък често правим интересни неща заедно - снощи например нямахме работа и приехме желанието й да учи цялото семейство на измислени от нея танци.
Ходя на работа, но често я взимам и съм я оставила да се шири там в цяла стая с дюшек, играчки, ДВД, книжки и т.н. Но не я оставям да ми пречи, докато работя.
Когато искам да ходя на кафе, изложба, концерт, често я взимам със себе си. Затова пък много често ходим на разни места специално заради нея. Вкъщи си върша каквото имам да правя, ако иска-да ми помага, ако иска, да си играе. Но пък често правим интересни неща заедно - снощи например нямахме работа и приехме желанието й да учи цялото семейство на измислени от нея танци.
Напълно съм съгласна, че балансът е водещ във всяка сфера на живота. Тук не говорим за някакво поведение тип "терминатор терорист" от никоя от двете страни, а за приоритетната настройка на родителя.
И в отговорите се вижда, че има майки, които смятат (както и моята приятелка), че "аз съм я родила, за да я гледам и да отделям цялото си време на нея, аз съм на заден план". Това именно беше необяснимо за мен. Аз не мога да приема да се "откажа" от себе си. Не съм конструирана по този начин.
Други доста по-умерени мнения са по-близки до моето - правим неща заедно, но не оставям детето да "обезличи" моя личен свят. За мен професията и хобитата на човека му дават безценното усещане, че има свое собствено развитие. Аз не съм склонна да имам професия или хоби "майка". За мен родителството е част от нормалния ход на живот като раждането, израстването и смъртта, а не някаква манна небесна, за която е необходимо да се правят жертви. Благодаря ви много за споделените мисли.
И в отговорите се вижда, че има майки, които смятат (както и моята приятелка), че "аз съм я родила, за да я гледам и да отделям цялото си време на нея, аз съм на заден план". Това именно беше необяснимо за мен. Аз не мога да приема да се "откажа" от себе си. Не съм конструирана по този начин.
Други доста по-умерени мнения са по-близки до моето - правим неща заедно, но не оставям детето да "обезличи" моя личен свят. За мен професията и хобитата на човека му дават безценното усещане, че има свое собствено развитие. Аз не съм склонна да имам професия или хоби "майка". За мен родителството е част от нормалния ход на живот като раждането, израстването и смъртта, а не някаква манна небесна, за която е необходимо да се правят жертви. Благодаря ви много за споделените мисли.
И двете. И смятам, че това е добре за него. Първо, защото трябва да се научи да зачита нуждите и на другите - по един естествен и безболезнен начин. Второ, защото е добре да се научи да бъде адаптивен и да се чувства комфортно в различни ситуации. Трето, защото когато го влача със себе си, разширявам кръгозора му отвъд рамките на детската площадка.
Когато е възможно, гледам да измисля нещо, така че заниманието да му е интересно и на него.
Когато е възможно, гледам да измисля нещо, така че заниманието да му е интересно и на него.
Не мога да отговоря еднозначно- и аз се съобразявам с дъщеря си, но държа и тя се съобразява с мен.
Отглеждането на дете е процес на взаимни компромиси между деца и родители / не говоря за бебетата, а за по-големите и вече осъзнати деца/.
Ще дам пример- детето ми имаше период, в които не търпеше отказ и искаше всичко на момента. Дори и да виждаше, че съм заета и я моля да почака за секунда, тя започваше да пищи и да настоява.Е, да тя ми е дете, но в крайна сметка и аз съм човек и тя трябва да се научи да ме уважава.
Много родители се заблуждават, че децата им са малки още и се съобразяват с тях и правят всичко възможно, за да им угодят.
А, децата отдавна вече са големи и използват тази "заблуда" на родителите си.
Отглеждането на дете е процес на взаимни компромиси между деца и родители / не говоря за бебетата, а за по-големите и вече осъзнати деца/.
Ще дам пример- детето ми имаше период, в които не търпеше отказ и искаше всичко на момента. Дори и да виждаше, че съм заета и я моля да почака за секунда, тя започваше да пищи и да настоява.Е, да тя ми е дете, но в крайна сметка и аз съм човек и тя трябва да се научи да ме уважава.
Много родители се заблуждават, че децата им са малки още и се съобразяват с тях и правят всичко възможно, за да им угодят.
А, децата отдавна вече са големи и използват тази "заблуда" на родителите си.
Aми съчетавам двете неща.
Невъзможно ми е само с него да се съобразявам,както и обратното.
И намирам време за всичко.
Невъзможно ми е само с него да се съобразявам,както и обратното.
И намирам време за всичко.
И при нас е така.Зависи от ситуацията.Така че,няма как да гласувам,нашата опция я няма.
Не просто се нагласям ,АЗ ЖИВЕЯ ЗА ДЕТЕТО СИ!
Не страдам от заблуждението че е възможно и успешна кариера и да бъда добра майка.Просто не е възможно да бъда едновременно на две места.Моят избор е да отгледам едно здраво,образовано и щастливо дете .Аз не бавачката,бабата,лелята или частното училище.Е разбира се на по-късен етап ще се възползвам ,но ВИНАГИ ще и бъда на разположение.
Давам си сметка че за да съ търсен в професията си трябва да и и отдаден изцяло а не да си там и да се чудиш дали хората на които си поверил детето си дали няма да се окажат не до там съвестни
Не страдам от заблуждението че е възможно и успешна кариера и да бъда добра майка.Просто не е възможно да бъда едновременно на две места.Моят избор е да отгледам едно здраво,образовано и щастливо дете .Аз не бавачката,бабата,лелята или частното училище.Е разбира се на по-късен етап ще се възползвам ,но ВИНАГИ ще и бъда на разположение.
Давам си сметка че за да съ търсен в професията си трябва да и и отдаден изцяло а не да си там и да се чудиш дали хората на които си поверил детето си дали няма да се окажат не до там съвестни
А иначе за мен Анда е пример за майка...Освен това "на живо" съм виждала как се забавлява с дъщеря си. Направо е страхотна!
Не отговорих на въпроса
: Не се съобразявам с детето, но се допитвам до него. То винаги има "думата" какво му се прави. А дали това ще стане зависи от мен. Понякога става, понякога-не. Но се мъча да обясня. Така детето ми разбира, че в живота не всичко става точно както си го представяш. Започна доста често да казва:" Добре!" Е, разбира се, че се съобразявам, защото много я обичам/като всяка майка/, но и аз имам собствени потребности, а освен това никой не ни помага в отглеждането.За мен най-важен е балансът. Иначе "берем" плодовете след време...понякога ние, понякога децата...Но това е друга тема.
Не гласувах. Моят отговор е: според ситуацията. Понякога аз нагласям програмата и ангажиментите си спрямо конкретните желания на децата, друг път пък съобразявам техните разходки или забавления с моето настроение и свободно време.
Безкомпромисна към режима на децата бях докато бяха малки /преди да тръгнат на детска градина/. Имаше точен час за ставане, хранене, спане и игра. Всяка своя дейност съм съобразявала с този режим. Защото и за мен самата беше по-лесно, когато децата имаха режим.
Безкомпромисна към режима на децата бях докато бяха малки /преди да тръгнат на детска градина/. Имаше точен час за ставане, хранене, спане и игра. Всяка своя дейност съм съобразявала с този режим. Защото и за мен самата беше по-лесно, когато децата имаха режим.