Нова съм, но това не ми пречи да пиша и да търся мнения, съвети...
С моят съпруг си осиновихме две момченца през Април 2008. Оттогава минаха месеци, но отвътре нещо ме гложди.
Имаме си прекрасни родители - баби и дядовци, които всячески искат и ни помагат за което сме им много благодарни, НО...
свекъра и свекървата решиха, че ще ходят на море и искат ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да вземат големия син ( 2,5 год) с тях, защото било хубаво за него. Бидейки заедно с децата от няколко месеца само, аз се опълчих и казах, че детето ми не отива никъде без мен. Е, може би като порасне, няма да страдам толкова, че не ходиме заедно на почивка, но хора - ние сме от 4-5 месеца заедно. Всяка минутка е важна и ценна. Така стана, че насила отидохме с моят съпруг и свекърва и свекър и дете на море.
Там, в рамките на 5 дни аз изживях ужаса на това - да ти отнемат функциите и да те пратят за боб (примерно). Моята мила свъкърва и свекър през цялото време крадяха от нашите моменти - мама, тати и аз - кой да го заведе на плажа, а там кой да го избърше като излезе от водата, а както трябва да яде, а как до се облича, а къде спи и т.н. Чувствах се като излишен елемент, като НЕ-родител, като някакъв глупак, който независимо, че е родител от скоро няма идея това дете как да го управлява и менажира.
Така няколко сутрини осъмнах без детето - вече беше отишло на плажа с баба и дядо ( в 7,00 ч сутринта, не че се излежавам и не ми пука за детето), така аз докато му се карам за нещо ( с такт, разбира се) баба му го изнася от ресторанта уж да го "спаси" от суровата му майка и така нататък.
Да не говориме как съм събрала цялата си тъпота когато съм му приготвяла багажа.....мани,мани
Та така аз стигнах до извода, че ме ограбват - крадят ми най-важните моменти при адаптацията на детето към нас като родители и на родителите към детото. Полудях и понеже немога да викам или говоря на свекървата и свекъра, виках на мъжа си. А пък той - мълчеше, не искал да си разваля отношенията с родителите си. Плаках, виках и нищо. Прибрахме се успешно и сега тази инвазия се пренесе и у дома. Незнам как да се справя, а сърцето ми се къса, ИСКАМ ВЪЗДУХ ОТ СТРАНА НА РОДНИНИТЕ. Започнах да ги мразя и да търся под вола теле при всеки опит за внимание към децата от тяхна страна. Моля, помогнете!
Поздрави,
Деница