Не искам да ми се подаряват цветя.
Мъчно ми е за тях
Не че се е и сещал, де, но очевидно не ми е болка за умиралка.
Мъчно ми е за тях
Не че се е и сещал, де, но очевидно не ми е болка за умиралка.
- Публикувана: 11 авг. 2008, 10:37 ч.
- Последно мнение: 14 авг. 2008, 12:50 ч.
За цветята, подарени без повод...
Това жените много мнителен народ сме, няма угоидия, като не се сети,що не се сети, като се сети, търсим под вола теле,че видите ли гузен бил. 
Аз пък винаги съм се радвала на неочаквани подаръци без повод, независимо какви са. Макар, че не съм някакъв особен фен на цветята, самия жест би ме трогнал страшно много.
Особено трудна става задачата на мъж, който ме познава и иска да ме изненада с любимото ми цвете на 8 март, защото това за жълти рози, а тогава продават само червени, не знайно защо жълтите имали някакво лошо значение.
За мен обаче са страшно красиви.
Аз пък винаги съм се радвала на неочаквани подаръци без повод, независимо какви са. Макар, че не съм някакъв особен фен на цветята, самия жест би ме трогнал страшно много.
Особено трудна става задачата на мъж, който ме познава и иска да ме изненада с любимото ми цвете на 8 март, защото това за жълти рози, а тогава продават само червени, не знайно защо жълтите имали някакво лошо значение.
За мен обаче са страшно красиви.
Не, не съм получавала цветя без повод ( че и с ). Не знам защо не ми е важно, при положение, че отглеждам много цветя.
Сигурно, защото са ежедневие някакво, начин на живот. Мъжът ми до колкото си спомням 2 пъти ми е носил цвете - на един 8 март една такава голяма маргаритка плюшенка, за да си я държа в колата ( доста е грозна, но няма как , държа я) и веднъж, за да ми покаже, че има сини маргарити (които аз после му доказах, че са всъщност боядисани).
Ако въпросът е отправен към изненадите в ежедневието - и такива няма. Само когато ходи на пазар понякога му казвам " И една изненада", след което ми носи яйце Киндер всеки път, и аз всеки път съм много изненадана
Според мен човек или го има това ( цветя, изненади) или го няма. Може и да се научи, но то и аз не съм добър учител.
Сигурно, защото са ежедневие някакво, начин на живот. Мъжът ми до колкото си спомням 2 пъти ми е носил цвете - на един 8 март една такава голяма маргаритка плюшенка, за да си я държа в колата ( доста е грозна, но няма как , държа я) и веднъж, за да ми покаже, че има сини маргарити (които аз после му доказах, че са всъщност боядисани).
Ако въпросът е отправен към изненадите в ежедневието - и такива няма. Само когато ходи на пазар понякога му казвам " И една изненада", след което ми носи яйце Киндер всеки път, и аз всеки път съм много изненадана
Според мен човек или го има това ( цветя, изненади) или го няма. Може и да се научи, но то и аз не съм добър учител.
Първия път беше ей така 
ама ми свикна и се радва 
Тази година станаха 12г. от както сме заедно със съпруга ми и винаги намира начин да ме изненада приятно не винаги с цветя, разбира се. Първите години изненадите бяха основно по различни поводи, но след положено известно старание от моя страна да му обясня, че цветя се подаряват и без повод вече гордо мога да отговоря с "Да" на въпроса ти.
Често ме изненадва, не само с цветя.Може да е и най-обикновена картичка, но посланието в нея винаги е много мило. 
Дразня се на мъже, които подаряват цветя /или каквото и да е/ само на празници.Правят го по задължение, би ми било обидно. 
Мъжът ми винаги е бил чувствителен. А и, когато се запознахме, беше във възрастта, в която се градят тези навици и още в началото дадох да се разбере, че за мен това не са маловажни подробности 
. За тези осем години откакто се познаваме, винаги е намирал начин да ме зарадва. 
Дразня се на мъже, които подаряват цветя /или каквото и да е/ само на празници.Правят го по задължение, би ми било обидно. Мъжът ми винаги е бил чувствителен. А и, когато се запознахме, беше във възрастта, в която се градят тези навици и още в началото дадох да се разбере, че за мен това не са маловажни подробности . За тези осем години откакто се познаваме, винаги е намирал начин да ме зарадва.