Както знаете съм уж на почивка, уж на работа, та затова не пиша. Обаче днес ми е много тежко, та затова ми се иска да го извикам с цял глас, на целия свят. Обаче и това не мога. Затова тихо и кротко ще го напиша при вас.
От днес за мен спира да съществува един човек, който много дълго време даваше смисъл на живота и действията ми. Сигурно ви звучи приповдигнато, но заради него реших да обърна страничката и да се взема в ръце и да започна живота си отначало и да сваля всичките тези кг. Заради него започнах да се усмихвам, след моментите в които мислех, че светът се срива отгоре ми. Заради него сега си нося новите дрешки, смея се с децата ми и тичам по 5 км по плажа сутрин и имам сили и енергия за това. Заради него съм работила до припадък, за да докажа, че съм добра (уви не можах). Не можах и да стана готино гадже до степен, че да му се харесам. Не можах и да бъда добрата и интелигентна събеседница, която да държи вниманието му. Не можах. Не можах да бъда и атрактивна любовница, която да се фръцка по пилона и да прави секс с коефициент на интелигенстонст 200. Явно никога повече няма да успея. Беше ми казано и показано.
Сега аз трябва да взема това много тежко за мен решение в личен план – да го няма в живота и мислите ми. Все едно никога не е бил и никога повече няма да бъде. Ще зачеркна години от живота си. Трябва да продължа напред с една голяма празнина в душата и съцето си.
Молбата ми е да ми кажете какво правите вие, за да запълвате такива празнини?
Работата помага, но малко. Децата – те са всичко, но в такива случаи не заместват болката. Книги – та всеки ред ми напомня нещо и ме кара да плача? Филми – завод “Белово” няма да ми насмогне на кърпички. Разходки – помагат малко, ако са обилно гарнирани с успокоителни или алкохол.
Е, рицарки, помогнете със съвети. Решението е взето. Просто този път трябва да съм силна, за да бъда добра сама за себе си.
Обичам ви!