Упойка при секцио!

Спиналната анестезия не е страшна и не носи повече рискове от пълната.Аз лично за себе си предпочитам обща интубационна анестезия,защото някакси не одобрявам идеята да ми бърникат в гръбначния стълб,било то и при условия на 100% стерилност,но това си е лично мое виждане по въпроса.Хубавото при спиналната е,че си в съзнание през цялото време,но пък трябва повечко време,докато се раздвижиш след това.Ако е направена и дозирана добре-всичко е ОК.Понякога при предозиране блока може да се качи до белия дроб и да блокира дишането-в такъв случай се преминава незабавно към интубация и обща анестезия.Ако пък дозата не е била достатъчна или част от медикаментите попаднат извън гръбначния стълб при въвеждането може да има болкова чувствителност,но тогава се преминава към венозна или направо към обща анестезия.Други усложнения понякога-хипотония,гадене,повръщане,които се коригират с медикаменти.Но общо взето ако е направена от опитен лекар,при стерилни условия,след необходимото тестуване за чувствителност към медикаменти-няма проблеми.
Общата анестезия също ако е направена добре,с необходимата аналгезия,тестуване за чувствителност и добре дозирани медикаменти също не е страшна и не носи неприятни усещания след събуждането.Понякога,ако не е добре дозирана и е по-повърхностна пациентите имат известен спомен примерно какво са чували,докато са били под анестезия или твърдят,че са усещали нещо.При нея недостатъка е по-трудното събуждане.Другите вероятни усложнения са стандартните като за пълна анестезия.
Общо взето и двата вида анестезия си имат и плюсове и минуси,хубавото е,че пациентите имат право на избор.Каквото и да избереш,няма нищо страшно,важното е да прецениш как ще се чувстваш по-комфортно.Има пациенти,на които например не им е приятно да бъдат будни по време на операцията,страх ги е и желаят да спят-в такива случай се ползва обща анестезия или спинална+венозна.

2 раждания:
- нормално с епидурална
- секцио със спинална
и коремна операция с пълна
следващото ми секцио пак ще го предпочета със спинална, но най-гот си е нормално с епидурална

И аз родих със секцио със спинална и при второ детенце живот и здраве пак така ще родя.

От думите на докторите почти нищо не съм чула - явно им е толкова рутинна операцията, че не се налага да си казват - скалпел, аспирирай и т.н.
Докато се усетя и бебето вече плачеше.

Възстановяването ми отне точно 4 дни, много е важно да се опиташ да ходиш изправена - не боли повече.

И особено важно - опитай се да гледаш положително на всичко.

Моето раждане - секцио със спинална. Няма да се хвърлям в подробности, но всичко мина неочаквано леко, поставянето на упойката е по-безболезнено от вземане на кръв от вената, никакво главоболие, никакви проблеми. Усещах как вадят детето, как ме "ровят", но пък нали раждам, няма как без хич. Дадоха ми бебето веднага, не съм чула нито веднъж думата скалпел, ножица или друго. Все едно си бяха наизустили действията. Възстанових се много лесно и бързо, щом станах, след два часа вече си ходех изправена. Абе така мога да родя 10 деца.

  Абсолютно същото мнение изказа и д-р Пелев. Понеже мойто секцио беше по спешност, аз реших да го питам нямаме ли време все пак за епидурална упойка /ей, много исках да видя как се ражда бебката/. И Жоро ме отряза с думите :"И време нямаме и не давам да ти бодат гръбначния стълб, никаква епидурална!".

  Малко ОФФ- Лейди, къде изчезна? Да не скочи до плажа в Бургас? Много липсваш в темата СА 

Ами да,аз също не съм фен на спиналната,въпреки,че е много актуална напоследък не само при секцивата,а и много други операции.Не ми допада не само от гледна точка на вероятността от замърсяване на ликвора,ако не се работи достатъчно стерилно,но и смятам,че тази намеса малко или много може да даде отражение на стари години под формата на някакъв дискомфорт от страна на гръбначния стълб.Аз също ще раждам секцио,но с интубация-чиста работа .На никой не давам да ми бара гръбначния стълб,макар че мераклии много,ама не би.И катетър не ща да ми слагат
Офф-Бим Бам бях в Бургас тия дни,но за съжаление нямах време за плаж,защото се занимаваме с ремонт и вчера започна едно къртене,та си дойдох в Пловдив,че там не се седи .Не сме пуснали и Нет още.Че и СА не съм го гледала много,но там пък хващаме онлайн канала .
А на теб в Окръжна ли ти прави Пелев секциото?Да не съм те работила аз   

Понеже ви чета сега, че сте експерти в упойките. Да кажа при мен как беше, че нещо почвам да се съмнявам дали е било нормално Иначе не се оплаквам от секциото си (дори съм много доволна), но защото смятах, че известен дискомфорт при тези неща е нормален.
Сложиха ми катетър и тогава се появи спешно и тежко раждане. Наложи се да седя с него 3 часа и да слушам писъците на раждащото момиче. Мисля, че това тягостно очакване с неудобния катетър доста ме изнерви. Когато ми сложиха упойката олед около 30 секунди усетих, че не мога да дишам - беше много гадничко, все едно ще се задуша до смърт. За щастие трая съвсем кратко - доктора каза, че е от кръвното, наби ми още някаква инжекция във вената и всичко се нормализира за секунди. Но бяха около 5-6 доста гадни секунди. После тръгнаха да ме режат и аз: "о-о-о-х боли ме", ама наистина чувствах тъпа болка. Анестезиолога ми каза да си дигна крака, аз не мога. Изчакаха още минута, две и пак почнаха, мен пак ме боли. Анестезиолога ми казва: "не те боли, само усещаш допира", а аз му казвам, че ме боли разбира се. А той: така ти се струва, защото си изнервена, я дайте 5 кубика диазепам. ... И като се събудих бях с розова гривничка, шиеха ме, но не усещах болка.

Сега на тези дето им предстои секцио да не вземат да се шашанат. Нищо не беше толкова болезнено, че да пищя като онова нормално раждащо момиче. Просто се чудя дали анестезиолога си е свършил добре работата.

Щом си усетила болка при разреза,а в същото време краката ти са били блокирани най-вероятно блокът не е бил достатъчно добре фиксиран-може би операторите е трябвало да изчакат още няколко минути,преди да пристъпят към операцията,за да се закрепи добре блока.Може пък лекарството да не е било добре дозирано.И в двата случая чрез добавяне на малко седатива-Диазепам,Дормикум,Фентанил се оправят нещата.Може и да се премине на венозна анестезия,ако се наложи-Калипсол,Диприван и др..Ако положението е по-сериозно и блокът не е хванал изобщо или много слабо се преминава към обща анестезия,както писах по-горе.При секциото по-специфичното е,че се ограничават медикаментите до минимум,докато се извади бебето/което става буквално минути след разреза/.След като извадят бебето вече може да се прави всичко .По принцип и на най-добрият анестезиолог може да се случи да не хване блока,защото при спиналната анестезия се действа малко "на сляпо".

Родих с операция с упойка в гръбнака в Бургас.Така си избрах защото много държах да си видя бебенцето веднага след раждането.Тук лекарите предпочитат пациентите им да спятЛекарят, който ме оперира каза, че му е все едно, но все пак местната упойка била по-безопасна.Поставянето на самата упойка не е приятно, свиваш се на кълбо , а пък с големия корем не е лесно.По време на операцията си приказвах с анестезиолога, който ми вися на главата докрая.Бих казала че беше дори забавно.След като родих се почна едно треперене-като мокро коте.И така почти 1-2 часа.Възстанових се за седмица.

Имам 2 раждания със секцио и да кажа и при мен как беше:
И аз имах притеснения относно бърникането ми в гръбначният стълб, но всички лекари ме увериха, че няма никакъв риск.
При първото ми секцио ми сложиха спинална упойка, която не ме хвана напълно и си усещах болка. За това ми сложиха и пълна, и заспах. Спах почти непробудно 24 часа, което не беше зле- така не усещах болката.
Преди второто секцио се молих де що видя анестезиолог (в Майчин дом- София) да ми сложат направо пълна упойка, щото ще ме боли. И отговорът беше все един и същ- по-добре и за бебето (защото упойката не попада в бебето), и за мен (защото мога да "присъствам" на раждането) е спиналната упойка и това, че предният път не ме е хланала не значи, че това ще се повтори. Аз бях много наплашена и си настоявах за пълна упойка, но така или иначе не уважиха желанието ми. Слава Богу, този път се оказаха прави- не ме боля изобщо и видях и чух бебето. Но като ме отпусна упойката- майко, каква болка докато ми бият първо аналгин (все едно нищо), а после и лидокаин (май т'ва беше) и освен това се тресях от студ.
Та моето заключение е, че има разлика от раждане до раждане (и от секцио до секцио) дори при една и съща жена.

Аз съм категорично против пълната упойка . Бях с епидурална. За мен това е решението

Аз избрах пълна и не съжалявам! Нямаше да издържа да съм в съзнание и да знам, че корема ми е отворен .......

И аз да се отчета. Родих секцио с пълна упойка, защото и аз като Lady Marmalade не исках да ми бърникат гръбнака. Още повече, че пет дена преди да родя се появи някаква болка точно там, където я бият и не можех да си стъпя на краката, не ме питайте как съм отишла до родилното. Събудих се от тласъка на количката докато ме изкарваха от операционната. Общо взето не бях много на себе си и се чудех защо съм будна. След като ме вкараха в стаята за реанимация (тук в Окръжна болница си имат такава стая, не те водят в друго отделение) започна силно да ми се гади. Добре, че дойде една от акушерките и ми сложи нещо в системата. Друго, което чувствах като неразположение бяха едни хрипове -от тръбата, която ти вкарват в трахеята докато си упоен. Специално подчертавам, че тази тръба не се усеща (да не вземе някой да се шашне). Не можех да се изкашлям по никакъв начин, още повече, че ме болеше операцията. Другото момиче в стаята с мен пък чувстваше студ. Не знам на какво се дължеше това. На мен пък ми беше доста горещо. Явно, че при всеки е различно.

Не е ли навсякъде така 

Ами от разни постинги, прочетени тук, оставам с впечатление, че ги карат първо в реанимация, което си е съвсем друго отделение и чак после ги превеждат в родилно. Може и да бъркам. Поправете ме ако греша.