Денонощно, крада по някоя минутка, но задължително някой ме замества.
- Публикувана: 6 авг. 2008, 16:47 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2008, 23:53 ч.
по колко време прекарвате с бебетата си?
Съгласна съм с Angel_Dust, че всичко си е до детенце. Когато сина ми беше на 6 месеца беше непрекъснато в ръцете ми, рядко стоеше сам в кошарата. Върших всичко, когато спеше. Труден период, но като всеки друг, отмина и сега ми е по-лесно, защото не ми е в ръцете, но пък белите валят една след друга 
. Деца 
, искат си своето.
. Деца , искат си своето.
И при нас ситуацията е почти 24/7.Изключенията са когато ходим при родителите ми за час-два и вечер,като се прибере нашият татко,но и тогава бързам да си свърша работата,за да може и той да си почине след работа.Иначе моят син все по-често се заиграва сам,но обича да съм наоколо,да ме вижда.Пък и за съм по-спокойна,ако го виждам,защото той е страшно изобретателен за всякакви щуротии и искам да ми е пред очите.Заспиваме двамата-предиобед навън,следобед вкъщи,но тогава гледам да съм в същата стая,защото категорично не иска в кошарката и спи на голямото легло,та ме е страх да не тупне в съня си.И нощем спи при мен.Имали сме доста трудни моменти.Като бебе имаше жестоки колики и сме се носили много на ръце.На около 10 месеца поиска да ходи за ръчички и това продължи до година и 4 месеца,когато се престраши да се пусне сам.През това време не го свърташе на едно място за повече от две-три минути и ме влачеше насам-натам като трудовашка количка.Не съм го носила на ръце навън.Просто не си го представям.Първо съм доста спъната и е опасно да го нося така,и второ-що пък да се мъча и навън да го нося?Е,имаше малко скандали и ревове по този повод,но се размина сравнително безболезнено.В момента май е в някакъв период на особено привързване към мен.Като е с баща си в другата стая,през минута пита за мен и идва да ме търси.Влиза в тоалетната даже.Не знам как ще се оправяме,когато дойде време да се върна на работа...
24/7 x 3 
Не ходят на градина, сами с таткото сме (той през деня е на работа, де).
Бабите са далече, виждаме се рядко.
Всичко, което трябва да се върши, го правя, докато спят.
Затова и съм активна по това врема на денонощието - готвя за следващият ден
И трите маймунки са доволни и много щастливи от това ми решение
Не ходят на градина, сами с таткото сме (той през деня е на работа, де).
Бабите са далече, виждаме се рядко.
Всичко, което трябва да се върши, го правя, докато спят.
Затова и съм активна по това врема на денонощието - готвя за следващият ден
И трите маймунки са доволни и много щастливи от това ми решение
На около 10 месеца поиска да ходи за ръчички и това продължи до година и 4 месеца,когато се престраши да се пусне сам.През това време не го свърташе на едно място за повече от две-три минути и ме влачеше насам-натам като трудовашка количка.
ох, много се смях на трудовашката количка
Научих децата си на самостоятелност от първия им ден. След всяко пробуждане и съответно хранене /през първите им месеци/, веднага излизах от стаята и ги оставях сами. Като поотраснаха и се научиха да седят стабилно, ги оставях да си играят сами в детската и никога не съм чувала протест. По същия начин беше и приспиването - гася лампата, казвам "лека нощ" и ги оставям. Понякога заспиваха веднага, друг път нещо си гукаха и занимаваха около половин час, но накрая си заспиваха без да се налага да влизам втори път. Когато проходиха започнаха да се мъкнат след мен от стая в стая, но това не ми е пречело да си върша къщната работа - навсякъде имаше достатъчно играчки и те си се заиграваха, без да ми се мотаят в краката или да искат да ги нося на ръце.
Трябва да споделя, че като бяха по-малки по-малко ми се лепяха, а сега /на 7 и на 8 г./ предпочитат да правят всичко в хола, където обикновено съм аз. Споделят ми разни работи, говорим си, разпитват ме за неща, които не знаят, подслушват "възрастни" разговори и подпитват.
Когато бяха бебета имах много повече свободно време.
Трябва да споделя, че като бяха по-малки по-малко ми се лепяха, а сега /на 7 и на 8 г./ предпочитат да правят всичко в хола, където обикновено съм аз. Споделят ми разни работи, говорим си, разпитват ме за неща, които не знаят, подслушват "възрастни" разговори и подпитват.
Когато бяха бебета имах много повече свободно време.
Никога без причина не съм я носила на ръце,не съм приспивала люлееки,спи от 3 месеца в нейната стая.Никога не съм бутала празна количка,ако реве,ok....оставям я....не ме е срам и не се чувствам неудобно,че вървя по улицата и детето ми плаче.
Гледам я 24/7,като СКАЧЕНИ СЪДОВЕ СМЕ
До деветия месец бяхме постоянно заедно 24/7.След това тръгна на ясла,но след като си го взема вечер ,отново сме като гербови марки.Имаше период ,който се заиграваше сам,стига да съм наблизо,но в момента,не мога да направя и крачка настрани без да последва оглушителен протест.
Детето ми е малко и е изцяло на кърма, а аз не успявам да изцедя достатъчно засега, за да го оставя някой друг да го нахрани, така че нон-стоп заедно. Сигурно още дълго ще сме така. Опитвам се да следвам принципите на привързаното родителство и да сме си заедно, винаги да му откликвам и пр. Засега единственият проблем за мен е, че не иска да стои в количката, когато сме на разходка. Запънала съм се да го науча да стои без да плаче, но ако се налага, може пък и на ръце да го нося и да бутам празна количка, кой знае... 
И моят фъстък не остава сам дори и за 5 мин.Само докато спи е сам в стаята и надниквам да го наглеждам.Но ние си имаме голяма кака която много се занимава с него докато си върша домакинската работа 
Когато не си е вкъщи каката съм го оставяла в количката до вратата на банята за да се изкъпя 
Когато не си е вкъщи каката съм го оставяла в количката до вратата на банята за да се изкъпя
да, сърди се, ако е сама. нормално е. когато готвя, е с мен в кухнята. пускам й пеещи играчки, а ако съвсем мрънка, а аз върша нещо, пускам телевизора- знаете за чудните реклами- гарантират няколко минути спокойствие.
и навън хленчи, гушвам си я и бутам количката... или направо си излизаме със слинг.
и навън хленчи, гушвам си я и бутам количката... или направо си излизаме със слинг.
Бях със сина си почти нон стоп. Когато трябваше да свърша някоя домакинска работа, я вършех, докато спи или го слагах в шезлонга или в количката, за да го пренасям от стая в стая с мене. Невъзможно беше по друг начин. Най-лесно ми беше, когато излизахме на разходка, защото тогава кротуваше. Даже като се къпех, той беше в шезлонга при мен в банята.