аз да ви кажа вече трети ден в къщи си е тишина...дразнеща дори на моменти...щуротийка 1,2 и 3 заминаха в новите си домове...пръв пътува момченцето...новите му стопани са баба и дядо на едно село, чийто предишен котарак починал миналата година от старост и дядото бил много привързан защото обичал да си го води навсякъде и да си му говори...какво по - хубаво нещо за малкия...той си умира някой да му обяснява, дори го кръстихме Мрънко защото останейки сам ако не му викнеш или кажеш нещо дори да е на крачка от теб мрънкаше...компания ще правят и малко детенце през почивните дни и родителите, та къщата ще е пълна...бил кротък през пътя ...спал е през цялото време в детенцето, което е на 2-3 годинки...майката също много му се глези и въпреки че сърчицето ми се късаше видях поне че е в добри ръце и ще се грижат за него...новото му име е Мрънчо
другите две щуротийки ние с мъж ми закарахме при моята баба...още на първите 1-2 км започнаха да мяукат ам супер жално, че бях на път да обърнем колата обратно...отивайки им беше подредено купичките с храна вода, суха храна, бебешката им къщичка, пясък (за първите дни само), но диваненцата се скриха зад дивана...голям страх беше...милите грам не ми се искаше да ги оставям, а то за капак беше някаква лудница там от животни и хора, та допълнително се шашнаха..на следващата вечер ходихме да ги видим и още отваряйки вратата и чувайки гласа ми буквално скочиха и се гушнаха в мен...голямо глезене падна...донесох им и играчките че от притеснение бях забравила, но те неща за игра си бяха намерили - покривка, ябълки каквото се сетиш...все още седяха в стаята, но вече се бореха упорито и проявяваха любопитство...тези дни отново ще отидем...
аз да ви питам мислите ли че е добра идея да заведем майка им да ги види или не...тя сравнително добре прие нещата...търси ги, но пък се гушка много, загуби леко от апетита си...най -много мяука като им е хванала буболечка...нооооооо пък сега ми ги носи на мен...снощи донесе някаква смесица от голяма пеперуда и малко врабче...буболечка беше, но огромна...дори на на колко пъти я изпусна в къщата та беше пищене и крясъци от моя страна, а пък Java искрено си се забавляваше...
miracle не се притеснявай за котецето и аз нищо не разбирах от котета пък дори и с потомство се справихме...въоръжете се с много обич и не се ядосвайте на пакостите му...при нас за пишкането всичко стана от само себе си ...майката сама се научи и изобщо не съм и обяснявала ...на малките след използване на новата им къща за тоалетна няколко пъти ги занесох и им показах що е то пясък и как се използва...че се сетих малкия как го учех и като го видех да рови и тичах и го носех в банята...та един ден рови той в гранулките и викам си няма как да стане всички ядат тук не може да къкаш в храната и го нося в банята в пясъка...в следващия момент го гледам милия като се нажабури с камъчетата от пясъка и почна да ги хрупа, той бил гладен но си търсел подходящо за хрупкане парченце (аз им мешам гранулираната храна с такава за козинка и витаминки)...
а за хаоса в къщи не е чак толкова голям - дали мъж ми дали котетата все тая не обръщай внимание...единствено трябва да обезопасиш къщата, но се предполага че си го сторила като имаш детенце...питай каквото имаш нужда
а по темата за змиите...наистина таралежите вършат работа, въпреки че като гледам наша Джувания как се трепе с всичко живо и какво носи не се учудвам и змия да пребори, зависи от котето...