Публикувана: 3 авг. 2008, 01:08 ч.
Последно мнение: 3 окт. 2008, 16:17 ч.

Татковци, я кажете ревнувате ли и защо?!

8 077
93
1

# 30 10 авг. 2008, 17:45 ч.

Мнения: 40

Болни е силно казано. Но ревността е негативно чувство и като такова трябва да се стремим да го избягваме (отрицателните емоции реално водят до здравословни проблеми).
Любовта не изисква и не налага. Любов е да даваш без да очакваш да получиш в замяна. Никой на никого не може да е напълно достатъчен във всяко отношение за цял живот. Това не би следвало да провокира ревност. Ревността е единствено несигурност в себе си, не и доказателство за любов. Любовта се проверява само с времето.

# 31 10 авг. 2008, 17:54 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Аделаида в нд, 10 авг 2008, 17:45

Любовта не изисква и не налага. Любов е да даваш без да очакваш да получиш в замяна. Никой на никого не може да е напълно достатъчен във всяко отношение за цял живот. Това не би следвало да провокира ревност. Ревността е единствено несигурност в себе си, не и доказателство за любов.

Ревността не е нито несигурност в себе си, нито доказателство за любов, а желание другия да те обича по начина, по който го обичаш ти.
И изобщо не става дума за достатъчни във всяко отношение. А да сме си достатъчни в отношението, което прави от този мъж любим, а не просто приятел.
В момента говоря единствено за интимни отношения мъж-жена, защото темата е такава.
Хубаво е да обичаш без да очакваш нещо в замяна, но какво по добро , ако и получиш, нали така?
Не намесвам това да ревнуваш приятели, дете и т.н.
Както и разни патологични изрази на това чувство.

# 32 10 авг. 2008, 18:19 ч.

Мнения: 40

Цитат на: pasinet в нд, 10 авг 2008, 17:54

Ревността не е нито несигурност в себе си, нито доказателство за любов, а желание другия да те обича по начина, по който го обичаш ти.

Тук има известно противоречие.

Вече се повтарям. Ревността е проява на чувството за собственост и не е непременно израз на любов. Дълбоко в себе си показва неувереност в собствената си значимост и несигурност в чувствата на партньора, страх от изоставяне. В каквито и красиви думи да обличаме това грозно чувство, няма да променим неговата същност. Никой човек не се чувства щастлив от това, че ревнува и едва ли желае да изпитва това чувство. Следователно не би трябвало да радва и партньора.

# 33 10 авг. 2008, 18:29 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Аделаида в нд, 10 авг 2008, 18:19

Дълбоко в себе си показва неувереност в собствената си значимост и несигурност в чувствата на партньора, страх от изоставяне.

Да си супер самоуверен в собствената си значимост за някой друг граничи яко с нарцисизъм.
В такава ситуация може да се докара някой такъв самоуверен неревнуващ, че накрая не знам дали няма да го заболи.

Повтарям се, но това е защото или не разбираш какво казвам или искаш да приемеш, че не всички мислят и чувстват като теб.
Приятно ми е да ме ревнува любимия човек. Ако на него му е неприятно аз да показвам ревността си, няма. Но до сега не ми се е случвало.

# 34 10 авг. 2008, 19:19 ч.

Мнения: 40

Е, аз пък се "родих" след като надрастнах това чувство. Вече не се терзая с повод и без повод. Достатъчно ми е да знам, че винаги ще съм N1 в сърцето му. Предпочитам в очите му да виждам любов, а не съмнение. Проверки, дебнене, кръстосан разпит и държане на сметка могат само да ме отблъснат. Мога да съм вярна само ако аз искам, никой не може да ми го наложи.
През годините разбрах, че това което задържа любовта е даването на свобода на любимият човек. Насила любов не можеш да изкопчиш.

Цитат на: pasinet в нд, 10 авг 2008, 18:29

Повтарям се, но това е защото или не разбираш какво казвам или искаш да приемеш, че не всички мислят и чувстват като теб.

Добре знам за какво говориш. И нямам проблем с чувствата на хората извън моето семейство.
Когато човек си даде сметка, че не всичко е под негов контрол живее по-спокойно. Нещата от живота трябва да се премат по-философски, иначе рискуваме психичното си здраве.
И не аз съм открила топлата вода. Човечеството отдавна е стигнало до простите истини.

# 35 10 авг. 2008, 19:25 ч.

Мнения: 2 448

Аделаида, явно , че нищо от това, което съм написала не си разбрала. Да съм писала нещо за дебнене, налагане на забрани, държане на сметка и ограничения.
За мен нормалната ревност се свежда до чувството - искам да ми покажеш, че ме искаш само за себе си и ми се иска и ти да си само мой. Като подчертавам става дума само и единствено за интимни отношения или директно казано секс, а не ограничаване на нормалните контакти на любимия ни човек с други хора.

# 36 10 авг. 2008, 19:55 ч.

Мнения: 40

Цитат на: pasinet в нд, 10 авг 2008, 19:25

... дебнене, налагане на забрани, държане на сметка и ограничения.

Това са проявите на ревността.

Цитат на: pasinet в нд, 10 авг 2008, 19:25

За мен нормалната ревност се свежда до чувството - искам да ми покажеш, че ме искаш само за себе си и ми се иска и ти да си само мой.

Това може да стане по много начини ("нормална" е много разстегливо понятие). Включително и гореспоменатите. В крайни случаи- и агресивни.

Цитат на: pasinet в нд, 10 авг 2008, 19:25

Като подчертавам става дума само и единствено за интимни отношения или директно казано секс, а не ограничаване на нормалните контакти на любимия ни човек с други хора.

Тоест ти изискваш и искаш от теб да бъде изисквана сексуална вярност. Но ревността не е само това (в определени случаи изобщо не е това).

# 37 10 авг. 2008, 20:03 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Аделаида в нд, 10 авг 2008, 19:55

Ревност, любов, , омраза и всякакви чувства са си разтегливи понятия от където и да го погледнеш. Няма математически доказано и измерено никое от тях. Аз съм описала моето разбиране по въпроса и че тоталната липса на ревност според мен е синоним на безразличие.
Така го чувствам, така ми харесва и нямам намерение да се лекувам. Wink

По скоро , ако любимия ми човек по никакъв начин не покаже, че желае да съм единствена за него, бих се почувствала зле.

Цитат на: Аделаида в нд, 10 авг 2008, 19:19

През годините разбрах, че това което задържа любовта е даването на свобода на любимият човек. Насила любов не можеш да изкопчиш.

И всичката свобода и любов да дадеш на някой няма гаранция , че ще го задържиш. Любов не можеш да изкопчиш по никакъв начин. Или те обичат или не.

Последна редакция: нд, 10 авг 2008, 20:15 от pasinet

# 38 10 авг. 2008, 20:34 ч.

Мнения: 40

Значи разминаването ни идва от там, че ти пишеш за себе си, а аз- по принцип.

Цитат на: pasinet в нд, 10 авг 2008, 19:25

Аделаида, явно , че нищо от това, което съм написала не си разбрала.

Излиза, че е обратното.

Цитат на: pasinet в нд, 10 авг 2008, 20:03

Цитат на: Аделаида в нд, 10 авг 2008, 19:55

Това обезсмисля ревността (ревността е съмнение, съмнението- несигурност). То стана като кокошката и яйцето. Карай...

# 39 10 авг. 2008, 21:03 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Аделаида в нд, 10 авг 2008, 20:34

Няма значение дали и какво осъзнаваме, защото какво да чувстваме не можем да си наложим.
Принципни философии можем да си разтягаме колкото си щем, но когато нещата опрат до практиката се оказва друго.
Това, че осъзнаваме, че не можем да изпросим любов, не пречи да ни се иска, нали?
Айде сега ти с ръка на сърцето да кажеш, че ти е все едно дали мъжа, когото обичаш ще прави секс с друга, ще копнее за друга, пък била тя и на второ място след теб.
Е, на мен не ми е все едно дали съм първа или единствена.

# 40 11 авг. 2008, 19:00 ч.

Мнения: 579

Моят е ужасно ревнив,на моменти направо не се трае.При това сериозни поводи никога не е имал.На всичкото отгоре се гордее с това! Rolling Eyes

# 41 11 авг. 2008, 19:36 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

Цитат на: pasinet в нд, 10 авг 2008, 21:03

Айде сега ти с ръка на сърцето да кажеш, че ти е все едно дали мъжа, когото обичаш ще прави секс с друга, ще копнее за друга, пък била тя и на второ място след теб.
Е, на мен не ми е все едно дали съм първа или единствена.

Не мисля, че говорим за това, дали на някого му е все едно или не. Ревността е друго понятие според мен. Не ми е все едно, но и не ревнувам и не искам да ме ревнуват. Патила съм си от ревнив кретен, преди да срещна мъжа си, и добре, че се отървах. И той почна така - уж не му било все едно, не знам си какво, докато накрая взе да ми вдига скандали насред улицата, ако някой познат ме поздрави. Затова сега знам какво бих причинила на мъжа си с ревност, пък и какво би си помислил той за мен - каквото и аз мислех за ревнивия кретен.

# 42 11 авг. 2008, 20:13 ч.

Мнения: 830

Ревността е като болест която разяжда любовта. Благодарна съм на мъжът ми за свободата която ми е дал и за липсата на всякакви изблици на ревност. Най-сигурният начин да ме загуби един мъж е като започне да ме ревнува, че и да го показва...

# 43 11 авг. 2008, 20:26 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

Цитат на: BENI MAMA в пн, 11 авг 2008, 20:13

Ревността е като болест която разяжда любовта. Благодарна съм на мъжът ми за свободата която ми е дал и за липсата на всякакви изблици на ревност. Най-сигурният начин да ме загуби един мъж е като започне да ме ревнува, че и да го показва...

Точно! Намеси ли се ревност, любовта се изпарява. Не може цял живот да се оправдаваш пред някого, пък бил той и мъжът ти. И да трепериш дали някое невинно нещо няма да му се стори чудовищна изневяра или поне намерение за такава.

# 44 11 авг. 2008, 20:46 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: veronna в пн, 11 авг 2008, 20:26

Цитат на: BENI MAMA в пн, 11 авг 2008, 20:13

Никога не съм треперила, нито пък съм карала някой да ми се оправдава, но въпреки това се смятам за ревнива. Както съм разбирала и че ме ревнуват без да ме обиждат.
Явно съм имала късмет.
Това, което описвате за мен е патологична ревност и далеч от нормалното според моите разбирания.

Препоръчани теми

Клуб "Дъра-бъра" за татковци.

6
Татковци

Документи, нужни за отпуск при раждане на дете

3
Татковци

кое УЗО е най-добро

11
Татковци

Вазектомия

19
Татковци

Причина:

Причина: