Публикувана: 31 юли 2008, 15:48 ч.
Последно мнение: 3 фев. 2009, 22:25 ч.

В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше повече от себе си!

12 657
69
1

Отговори

# 15 1 авг. 2008, 10:25 ч.

София
Мнения: 1 555

Съжалявам. Cry

Ние също имахме куче, почина на 16 год. Cry

Родителите ми го взеха, когато бях на 6 год. По-голямата част от живота си съм прекарала с него. Cry

Доста проблеми имаше, през тези години много пъти сме ходили по клиники, доктори, изследвания, снимки. Убедихме сме в пълната некомпетентност и липса на професионализъм. Sad

А не сме обиколили една или две клиники.... навсякъде е така. Confused

Много боли наистина! Надявам се дечицата ви да успеят да го изживеят по-леко!

# 16 1 авг. 2008, 10:30 ч.

Варна
Мнения: 25 242

Много съжалявам за загубата ви, и особено за това, което сте преживели с вашия любимец през последните месеци Sad

Ние загубихме котарака си в началото на годината - съвсем внезапно, както си беше добре, заспал и не се събудил. Беше ужасно шокиращо, но може би е още по-тъжно да живееш с болката на любимеца си и да не можеш да му помогнеш. А разказа за моста на дъгата винаги ме разчувства много и все си го повтарях. Вярвам, че пак ще се срещнем някога Hug

# 17 1 авг. 2008, 10:46 ч.

София
Мнения: 2 006

Съжалявам за загубата ви Hug

И аз страдах за старото ни куче все едно е член на семейството.
Изненадах се, че имате лоши впечатления от Аминков. Оперирал е кучето ни от скъсани кръстни връзки на коляното и всичко мина добре. Преди това ходихме в някаква клиника в Зона Б5. Не помня името и но беше доста лъскаво. Там лекарката каза, че трябва да прецениМ колко упойка да сложим, че можело кучето да не се събуди. #Crazy

Като питах аз ли трябва да преценя колко да е упойката, тя вика "Ми аз такова боксерче не съм оперирала." А кучето е доста далеч от боксер - стафордшир. Тръгнах си на момента.

# 18 1 авг. 2008, 10:52 ч.

Бургас
Мнения: 5 641

Моята Кити е с две операции. След всяка си я прибирахме още спяща в кашон. Но и на двете имаше човек от нас при нея. Вторият път бах аз. Приспиваха я на етапи с няколко вида медикаменти, за да не натоварват сърцето/беше на 13 години/. Но и аз забелязах, че се отнасят ужасно. Мяткаха я като чувал по масата с отворено коремче. Помолих да не го правят и като, че ли спряха. Събуди се милата. Rolling Eyes

Сега е на 15 баба, в не добро здраве. Но това е нормално.
Искрено ти съчувствам, защото е тежко. Cry

Бил е истински красавец.

# 19 1 авг. 2008, 11:05 ч.

София
Мнения: 1 819

Много съжалявам! Знам какво ви е, но за съжаление ветеринарната медицина в България е на много лошо ниво. Минах преди години през подобен ад и никога няма да се изличи от съзнанието ми. Още се случва да плача нощем от мъка.

# 20 1 авг. 2008, 11:13 ч.

София
Мнения: 15 466

Ох , разплаках се, стана ми много мъчно.И ние в момента обикаляме по лекари за едното куче, от няколко дни губи равновесие и пада настрани. Сега пие лекарства за артрит, но аз си мисля, че е получила инсулт, тя е на 16 години и сигурно и е време, но ние все още не можем да приемем тази мисъл.

Аз имам доверие само на един лекар,(не го казвам за реклама) д-р Радослав Алексиев. Той спаси другото ни куче от отравяне,Ако не беше започнал да го лекува още в един през ноща, до другата сутрин нямаше да е живо. После го спаси без операция от запушване на червата и перитонит (беше глътнал пластмасова капачка от кока-кола).А преди две седмици много бързо го оправи и от гастрита ( повръщаше и дрискаше кръв).Все още пие лекарства, но е добре и се храни.Гастрита му остана като последствие от отравянето, но това е най-малкия проблем, можеше и да не е жив вече.

Лекаря при който го бяхме водили предишните пъти искаше да го оперира заради капачката, а при отравянето направо го беше отписал.

Съжалявам за Макс, мога да си представя какво ви е в момента, вчера ревах и се чудех дали ако кажат, че Джеси е за приспиване ще мога да се реша на тази стъпка.

# 21 1 авг. 2008, 11:18 ч.

Варна
Мнения: 25 242

Да, лошо е нивото на ветеринарната медицина в БГ, лошо е и отношението към животните като цяло. Като чуя изказвания от типа "то хората са зле, какво ми пука за животните", направо превъртам. Това е живо същество бе, то не изпитва ли болка, глад, страх? Как може такова бездушие не знам.

# 22 1 авг. 2008, 11:22 ч.

София
Мнения: 15 466

Само да споделя.Кучето на дъщеря ми в Белгия при разходка си беше разрязало доста голяма вена на крака на счупено стъкло. Тя се обадила, изпратили линейка за кучето, гледах снимки от операцията - операционната е като в супер луксозна клиника, всички са със стерилни облекла, ръкавици и маски.Да не говоря за апаратурата.Кучето се оправи много бързо, възстановиха и зашиха вената, иначе щеше да умре за два часа от кръвозагуба.

# 23 1 авг. 2008, 11:49 ч.

ВАРНА
Мнения: 1 836

Цитат на: Жаве в пт, 01 авг 2008, 06:57

Цитат на: Outlook в чт, 31 юли 2008, 15:48

...но от това което видях за последните два месеца съм убеден в липсата на какъвто и да е професионализъм и при другите. За съжаление прекарах прекалено много време в тези клиники, за да успея да видя стереотипа при всички за извършване на лечение и липсата им на каквото и да е съчувствие към техните пациенти.

Същото мога да кажа и аз.

за съжаление казвам същото и за ветеринарите във Варна Confused

съжалявам за загубата ви Sad

# 24 1 авг. 2008, 16:49 ч.

Мнения: 685

Много съжалявам за загубата ви. Макс е бил прекрасно куче.

Уви в такава скапана държава живеем и живота на най-скъпите ни другарчета имат стойност само за нас. Cry

Ужасно е, защото лекарите не са лечители, а търговци без капка съвест. #2gunfire

# 25 1 авг. 2008, 17:47 ч.

Мнения: 1 243

Съжалявам за загубата ви! Praynig

Няма значение дали е животно, за вас е било член на семейството.
Преди няколко години и ние загубихме нашия Шуми - черен котарак ебони. За броени часове се случи всичко, не можахме да повярваме. Уж жизнено и енергично коте...Започна да повръща странна жълтеникава течност. Това стана на 31 декември. Никой не пожела да го погледне - нали беше празник! Sad

Влоши се много бързо, явно се обезводни...Но това, което толкова ме умили в ситуацията, беше, че лежейки на дивана, усещайки че отново има позив за повръщане, се опитваше със сетни сили да се надигне и да слезе долу на теракота, гледаше ни жално и се стискаше да не направи белята... Cry

Изпуснаха го...На 2-ри вече беше късно! А сигурно можеха да го спасят!

# 26 1 авг. 2008, 18:24 ч.

Мнения: 183

Съжалявам за приятеля, който сте изгубили. Когато почина първото ми куче, месеци на ред я сънувах, как тича по едни слънчеви поляни на горе, пък аз седя от долу и и си издирах гърлото да я викам. Сега се радвам на един страхотен 6 годишен мъжки Голден, и се моля да е колкото се може по-дълго с нас, защото болката от загубата им, никога не изчезва.

# 27 1 авг. 2008, 22:35 ч.

Мнения: 13 191

Много мъчно ми стана.
Ние нашата кукла за малко да я загубим вчера, добре че бяхме в къщи и доктора е на близо, ама беше страшно да я гледам как спира да диша.

# 28 2 авг. 2008, 00:59 ч.

София
Мнения: 2 802

Съжаляавам искрено за загубата ви! Направили сте всичко възможно, за да го спасите (сигурна съм, че Макс също го е усещал), за нещастие сте попаднали на некадърници! Sad

Макс, какъв красавец си бил само... Flowers Rose

# 29 2 авг. 2008, 02:20 ч.

Пловдив
Мнения: 3 736

Тази тема я срещам за втори път в любими за мен форуми и ако първия път, когато я прочетох едва успях да си сдържа сълзите, сега съм запозната с драмата и ми е по-лесно да напиша, че съжалявам за случилото се. Другото е излишно като излияния.

Препоръчани теми

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Задушаваща връзка, как да изляза от нея

Сексуално несъвместими в семейството

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

Причина:

Причина: