Чудотворните икони във Варна

  • 3 038
  • 43
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 3 675
когато вярата не й е искрена и вярва повече на баячки и гледачки.Много хора са такива, вярата им съчетава православие и нещо като езичество.Сори за пропуснатото в предишния постинг.

# 16
  • Мнения: 1 699
И аз се наредих вчера на опашката.Чаках два часа но си заслужаваше.Усещането е невероятно като застанах пред Иконата.Не мога да го опиша сякаш нещо влезе или излезе от мен незнам как да обясня.Загубих ума и дума.Аз вярвам силно и никога не обвинявам Бог или Богородица че все още не съм постигнала това за което мечтая или се нуждая.
ГОСПОД ЗАБАВЯ НО НЕ ЗАБРАВЯ

# 17
  • Варна
  • Мнения: 1 423
Колко са иконите в крайна сметка? От линковете в поста на doro по-горе разбирам, че е една - от Бачковския манастир. Обаче ту се говори за иконА, ту за иконИ

# 18
  • Мнения: 1 699
Две са  Peace

# 19
  • Варна
  • Мнения: 1 423

Сега ще задам сигурно най-тъпия въпрос, обаче не съм ходила до сега като има такива чудотворни икони. И пред двете ли можеш да застанеш, колко седиш (все си мисля, че при такова струпване на хора сигурно има някой, който да те подканя да привършваш по-бързо, нали и другите трябва да минат)? Питам, защото според мен молитвата трябва да е спокойна, а не да бързаш и да се притесняваш, че бавиш другите.

Никой не каза нищо за ходенето в по-късните часове, има ли голяма навалица?

# 20
  • ВАРНА
  • Мнения: 1 836
ходихме снощи. наредихме се на опашката в 21:20 и в 23 вече бяхме излязли от Катедралата. и в този час опашката беше колкото и в 21:30, дори ми се стори, че беше и по-дълга.
иконите са поставени една до друга. никой не те подканя да побързаш.

# 21
  • Варна
  • Мнения: 1 423
ходихме снощи. наредихме се на опашката в 21:20 и в 23 вече бяхме излязли от Катедралата. и в този час опашката беше колкото и в 21:30, дори ми се стори, че беше и по-дълга.
иконите са поставени една до друга. никой не те подканя да побързаш.

Благодаря за отговора Hug Значи чакане и търпение му е майката.

# 22
  • Мнения: 2 180
Само на мен ли ми се изпари мисълта като застанах пред иконите?  Rolling Eyes Каква ти молитва! Главата ми беше абсолютно празна!

# 23
  • ВАРНА
  • Мнения: 1 836
Джини, не си единствената Wink! само за живот и здраве се помолих за всички нас (за близките хора си мислех). обаче животът е шибан и днес в 7часа ни събудиха с най-лошата вест, че дядото на моя приятел е починал Cry

# 24
  • Мнения: 2 803
Току що се прибрахме. Опашката е все голяма, може би като за последно. Това което си мисля след 4 часово чакане е, че някак се чувстваш по-смирен /в смисъл с мир в душата/,не  беше изнервящо чакане. Струваше си и заради тази лекота , която почувствах в душата си. Имаше за толкова неща да се помоля, но онемях. Само за здраве се молих.Радвам се, че го преживяхме и отидохме. Grinning

# 25
  • Варна
  • Мнения: 1 423
Аз пък ги пропуснах, въпреки всичкото ми желание. Наложи се да пътувам. Едната е от Бачковския манастир, а другата от къде е? Да знам поне ако имам път, да ида да ги видя на място...

# 26
  • Варна
  • Мнения: 5 532
И аз ги изпуснах. Имах голямо желание да отида, но така се стекоха нещата, че не успях. Жалко.

# 27
  • Мнения: 2 803
Аз пък ги пропуснах, въпреки всичкото ми желание. Наложи се да пътувам. Едната е от Бачковския манастир, а другата от къде е? Да знам поне ако имам път, да ида да ги видя на място...

Двете чудотворни икони на св. Богородица са: “Умиление” от Старинен храм гр. Варна и св. Богородица от Бачковски манастир.

http://mitropolia-varna.org/index.php?option=com_content&tas … 1045&Itemid=1

# 28
  • Мнения: 2 180
Казаха ми, че снощи опашката е била до подлеза - спирката от страната на Катедралата! А си мислех, че наплива ще е в първите дни... Rolling Eyes

# 29
  • Мнения: 2 803
Казаха ми, че снощи опашката е била до подлеза - спирката от страната на Катедралата! А си мислех, че наплива ще е в първите дни... Rolling Eyes
Снощи бях там, защото си мислех, че последните дни хората ще оредеят. Около 22 часа беше почти до подлеза. Пак ще кажа, че това чакане не ни изнерви, напротив усещаш някакво смирение. А вътре ....... незнам как да го опиша думите не ми стигат, трябва да се почувства. Прибрахме се с едно чувство на лекота в сърцето, мир в душата и някак всичките проблеми, грижи и тревоги, започваш да ги гледаш от високо и те ти се струват малки и нищожни. Чувстваш една благодат, не ми се тръгваше от храма, дори детето не се изнерви.

Общи условия

Активация на акаунт