Публикувана: 27 юли 2008, 15:13 ч.
Последно мнение: 8 апр. 2009, 00:57 ч.

Умеете ли да прощавате?

9 275
206
1

# 30 28 юли 2008, 08:22 ч.

Мнения: 1 897

Зависи.
Има простими и непростими неща.
Има неволно и умишлено/нарочно причинени болки и вреди.
Има хора на които бих могла да простя почти всичко и такива, на които много лесно и бързо да мога да 'затръшна вратата '.
Не мога просто да кажа:''Да, мога.'' или "Не, не мога."

# 31 28 юли 2008, 08:29 ч.

Мнения: 7 186

Да, прощавам, но след това си имам едно наум. Всеки човек заслужава още един шанс и от него зависи как ще го използва.

# 32 28 юли 2008, 08:42 ч.

Мнения: 2 498

Зависи каква и от кого е била обидата....прощавам, но не забравям....
По принцип разсъждавам така:-толкова малко време сме на тази земя, че защо е нужно да се сърдиш на някого и да не му говориш....

# 33 28 юли 2008, 11:08 ч.

Мнения: 2 388

Да, умея. Прощавам и забравям ( поне така си мисля ).
Но на моменти виждам, че имам услужлива злопаметност.

# 34 28 юли 2008, 11:12 ч.

Мнения: 2 803

Цитат на: Lady Marmalade в пн, 28 юли 2008, 08:29

Гледам много да не се впрягам и да вземам на шега нещата! Понякога успявам.

# 35 28 юли 2008, 11:12 ч.

varna
Мнения: 676

Прощавам,но не забравям!

# 36 28 юли 2008, 11:43 ч.

Мнения: 604

Момичета всичко което пишете е истина·
Хубаво е човек да може да прости,
но когато някой поне няколко пъти те е наранявал
и си казваш:има ли смисъл да продължаваме и да
поддържаме тези отношения¿Всичко е много сложно·
Този на който трябва да простя днес е рожденик....
Не знам много пъти вече ме нарани·

# 37 28 юли 2008, 11:47 ч.

Мнения: 118

Порщавам,но всичко се връща.

# 38 28 юли 2008, 11:56 ч.

София
Мнения: 2 006

Прощавам, но само на хора, на които държа много. Иначе на не толкова близки не мога, а понякога и не искам.

# 39 28 юли 2008, 12:02 ч.

София
Мнения: 71

Цитат на: Lilqna в нд, 27 юли 2008, 23:00

Привидно изглежда, че съм простила, но помня като слон. Успокоявам се, че ще дойде ден, когато ще се наложи да ме помоли за нещо, тогава ще му напомня, на този, който си мисли, че съм простила.

При мен положението е същото. Което не е добре, защото така тровя сама себе си. За съжаление никога не забравям, дори малките обиди или лъжи, да не говорим за големите....... Никога не говоря за това и наистина отстрани изглежда, че съм простила, но........не прощавам. Помня не като слон, а като три слона накуп и често изумявам хората около мен с това си качество. Хубаво е човек да може да прощава. И то не толкова заради хората, които са го наранили, а заради самия него си. Но това е трудна работа и чувството на болка и обида трудно подлежи на контрол. В известна степен съм доволна от това, че никога не отмъщавам, но наистина дълбоко в себе си се надявам един ден човекът, който ме е наранил по някакъв начин да осъзнае това и да съжали, че го е направил. От друга страна силно се старая аз да не наранявам никого и да няма какво да ми се прощава. А когато това все пак се е случвало, собствените ми ужасяващи угризения са предостатъчно наказание за стореното...... ooooh!

# 40 28 юли 2008, 13:18 ч.

Мнения: 329

Прощавам,но помня.... Whistling

# 41 28 юли 2008, 13:27 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Гледам, че 80-90% от отговорилите прощават. И нещо не ми се вързва с темата за смъртното наказание, там повечето искаха смърт на всяка цена, а уж прощават...

# 42 28 юли 2008, 13:32 ч.

София
Мнения: 71

Цитат на: Lilqna в пн, 28 юли 2008, 13:27

Айдеее, аз излязох малцинство!!! Joy

# 43 28 юли 2008, 13:37 ч.

Мнения: 2 108

За да простиш трябва време. Говоря за наистина сериозни неща /ежедневното разсърдил съм се ,утре ми минало - не ги броя/; Истински силно наранен ли си,разтърсен ли си-трудно ще простиш на другия ден. Трябва ти време за да простиш вътре в себе си и да намериш именно този душевен покой от случилото се и то вече да не те дразни.... тогава наистина си простил..поне при мен е така. Сериозните неща прощавам трудно. Лошото е,че наистина сериозно могат да те наранят само близки хора. Не знам дали прощавам, по-скоро ги премествам в графа "НЕ ГИ ЗАБЕЛЯЗВАМ"-така ми е по-лесно да не си спомням за случилото се и да не си тровя душата.

# 44 28 юли 2008, 13:46 ч.

София
Мнения: 140

Прощавам, но не забравям, що се отнася до важните неща.Иначе аз съм бързо запалима та съм благодарна, че имам мъж-съкровище и честичко ми прощава глупавите ми избухвания Embarassed

Препоръчани теми

Бившата му!

Защо искате деца ?

Сексуално несъвместими в семейството

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

Причина:

Причина: