Публикувана: 26 юли 2008, 21:46 ч.
Последно мнение: 29 юли 2008, 00:42 ч.

И от любов умира всеки ден, макар че от любов не се умира...

7 738
86
1

# 45 27 юли 2008, 09:17 ч.

Мнения: 12 669

Свърши се.
Беше като умиране.
Всичко у мене тежи,
сякаш каменно.
Няма да ме подириш.
Няма да те подиря.
Няма.

Беше като умиране.
Трябва да се зарадвам,
че свърши.
Очите си да избърша,
да те отсека от мен
като с брадва.
Трябва най-после да се зарадвам.
И никога нищо да не припомням.
Дори насън да не те срещам.
- Каква тишина огромна!
Какво спокойствие весело!
Липсват ми само тамян и свещи...

Станка Пенчева

# 46 27 юли 2008, 09:32 ч.

Мнения: X

От любов се умира съвсем физически. Видях го с очите си. Любовта може и да убива.

# 47 27 юли 2008, 09:33 ч.

Мнения: 2 212

Да, Станка Пенчева сякаш е успяла да каже всичко, което обясняваме на толкова страници...
Мога да предложа и нещо свое по темата...

***
Сърцето ми се пръсна.
На хиляди парчета.
Целувки - слепяващи.
Прегръдки до задушаване.
Обичаш ме. Нима?!
Добре, ала е късно.
Прошка - хладнокръвна.
Сърцето ми се пръсна.

Жаве, въпреки, че потръпнах от ужас, би ли казала малко повече... Confused

# 48 27 юли 2008, 09:36 ч.

Мнения: 3 034

умира се, за съжаление и буквално, макар че за мен емоционалната смърт в случая е по-тежката. не вярвам, че се възкръсва за нова любов със същата жар. всеки следващ край не би трябвало да е смърт, ако първият край е бил истински. много често преувеличаваме силата на емоцията. ако веднъж си умрял, можеш и да обичаш по-нататък, но вече по-премерено, по-зряло, дори по-дистанцирано - без лош смисъл в думите, просто помъдряваш, пазиш се, както когато се опариш на огъня - не протягаш смело ръка в бъдеще. има разлика между влюбване, любов и обич.

п.п. безсмислено е да сравняваме смъртта от любов с "какви по-лоши неща има". безсмислено е да се слагат на везните две различни болки. да, и от чужда смърт се умира, но това не значи, че тя е по-значима от любовта по някого.

# 49 27 юли 2008, 09:38 ч.

Мнения: X

Не, не бих. Просто пожелавам на всички да не срещат тази пагубна любов. Въпреки, че някои хора така са създадени - обичат всепоглъщащо, стастно, отчаяно. Иначе не могат.

Или както е казал един умен човек:

"Не бъдете безотговорни към сърцата на другите. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце."

Последна редакция: нд, 27 юли 2008, 09:45 от Анонимен

# 50 27 юли 2008, 09:40 ч.

Мнения: 2 212

Добре, както ти решиш. И аз мисля, че е така. Както Блага Димитрова има също стих - Осъдени на любов. Някои наистина обичат само така и иначе не могат, но жалко, когато наистина се преминат всякакви граници. Съжалявам за това, на което си била свидетел.

# 51 27 юли 2008, 10:44 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Прекрасно стихотворение. Hug

Умира се, разбира се. Ако не умреш целият Joy

, умира част от теб. Добре, че съм имала само полулюбови, та съм си запазила частите. Голямата ми любов е все така светла и прекрасна, да видим, когато ни удари кризата на средната възраст. Laughing

П.П. Понеже съм идиот, не мога да не разкажа нещо смешно дори в най-сериозната тема:
Калин Донков, съвсем млад поет още, седи в компания в известно някога "писателско" кафене". На съседна маса (в компания на стари кучета) седи по-възрастна известна поетеса и мастит редактор. Седяла, седяла жената, с все по-буреносна физиономия. По едно време не издържала и скочила: "Какво ми намигаш, бе!".
Калин Донков умрял от срам, а едно от старите кучета обяснило:
"Не намига на теб, тик има момчето!"
Joy

# 52 27 юли 2008, 11:12 ч.

Мнения: 604

Да умирах от любов, но само веднъж слава на бога!
Бяхме заедно 6 години и бях луда по него, душата ми
умираше бавно след нашата раздяла·Трябваше ми доста
време за да се съвзема след това, и в крайна сметка възкръснах за
нова любов и така вече 11 години·

# 53 27 юли 2008, 11:41 ч.

Мнения: 1 517

Цитат на: БУБА в сб, 26 юли 2008, 22:28

И аз обичам (подсъзнателно може би, защото съзнателно ги ненавиждам, не мога да копнея за някого и да го нямам!) невъзможните любови. Станат ли възможни, изведнъж всичко се променя...

Това ми намирисва на вампиризъм Mr. Green

# 54 27 юли 2008, 12:44 ч.

Мнения: 141

За мене любовта носи живот, няма как да се умре! Просто другото не е любов а нещо друго...Свикнали сме да идеализираме нещата и когато те не са такива каквито си ги искаме ни е много кофти!

# 55 27 юли 2008, 13:09 ч.

Мнения: 12 669

А дали всеки може да обича?

# 56 27 юли 2008, 13:13 ч.

Мнения: 984

Любовта дава цвета на живота ми. Но когато пламъчето започне да изгасва, е по-добре да не му преча да си отиде. Тъжно е, боли, но животът продължава. Затворената врата отваря хиляди други.

# 57 27 юли 2008, 13:52 ч.

Мнения: 750

Не съм умирала от лююбов.
Мислех си,че съм....но,по късно разбрах,че всъщност се лъжа.
За моя радост. Mr. Green

тоест само преди месеци разбрах,че съм се лъгала.беше като спасение. Sunglasses

# 58 27 юли 2008, 13:57 ч.

Мнения: 2 070

Цитат на: ester в сб, 26 юли 2008, 21:59

Колко близко се изказвате дотук до моите мисли по темата...само, че има нещо странно и сякаш парадоксално, дори веднъж да си умирал от любов и после да си възкръснал, когато се случи така отново да умираш, в този болезнен процес, докато душата ти се мята като риба на сухо, дори и вече да си преживял възкръсване, в него момент ти се струва, че възкресение няма и не би могло да има...

надеждата умира последна......
и възкръсваш отново,като феникс от пепелта