Да си поговорим за интервютата за работа.

И при нас е така - запознава се кандидатът с екипа, дава се възможност и на двете страни да преценят, дали могат и искат да работят заедно. Старите пушки гласуват за или против..., НО най-големият проблем в последните няколко месеца е, че няма кандидатура, която да подложим на гласуване, кошмар!

Аз също от три месеца усилено търся работа.За сега - нищо.Интервютата най-ччесто минават за пет-десет минути.Задават ми тривиални въпроси.Имам чувството,че някои от работодателите се плашат от това че и мам опит (осем години) и знам какво искам.Най-често се търсят студентки и жени без деца.Лично мен заради това че имам малко дете ме върнаха от няколко интервюта  Най-ми е тъпо когато ми кажат "Ще се обадим какъвто и да е отговора" и повече ни вест ни кост. Честно казано вече се отчаях и взех да се съмнявам че ще намеря работа....

Това не мога да го разбера. Защо му е на работодателя да провежда интервюта, след като вече се е спрял на някого. Нито интервюто е задължително, нито избора на работодателя зависи от някого друг, че да замазва очи с тези интервюта. Не отминаха ли тези времена вече. На подобно интервю съм ходила още в началото на учителската си кариера, когато кандидатствах за място в езикова гимназия. Имаше много кандидати събрани пред директорския кабинет и ни викаха един по един, а вътре ме прекараха почти през целия материал по математика и накрая ме заби с въпроса: Къде е приложението на математиката в живота? Помислих, че се шегува. Накрая се оказа, че наистина е имало подготвен негов човек, но защо му беше този целият цирк, след като можеше да мине само с един два въпроса, колкото да не е без нищо.

А последното ми интервю, след което започнах работа на това място, беше подобно на това на бананка.

В интерес на истината HR-а си е доста сложна наука. Имах семестриален курс по HR и много от нещата ми се изясниха и много останаха толкова забулени колкото и преди. Явно доста от вас не са попадали на "американската система"- там ще ви карат да рисувате кръгчета, да слагате точки в средата от там да слагате точки за приоритетите ви и.. абе художествена самодейност. Интересното е, че в България много малко хора използват HR  агенции , а това , колкото и странно да звучи е доста добра тактика, защото работодателя поставя критериите и изискванията , а агенцията подбира най- добрите 5-10 кандидата. Като проверява знанията им в конкретната област, чужди езици и дори... работа с офис техника. Разбира се има и доста психология (от където са и повечето "странни" за нас въпроси). Така при работодателя пристигат само тези , които отговарят на неговите изисквания и за "шефчето" остава да реши кой най добре ще се впише в екипа (където се появява служителката от агенцията с информацията от психотестовете).

В интерес на истината въпроса "в собствено жилище ли живеете?" дава отговор на доста питанки от сорта на "кандидата има ли големи финансови притеснения", "кандидата чувства ли сигурност за живота си", "кандидата склонен ли е към спонтанни промени " и тн...  Но това с чревното разтройство не мога да си го обясня.. явно е доста дълбока психология.
 
Първото ми интервю за работа беше когато бях на 16. Тогава ме поставиха пред един комп, който беше изключен и ме накараха да го пусна, да влезна в някаква директория после да намеря някакъв файл и да го изпринтирам. След като без проблем се справих с това ме накараха да се вържа към нета (още бяхме на цифрови модеми) . И това направих и шефа ми каза - почваш от понеделник. Без грам лични въпроси.
Второто ми интервю беше 5 години след това. В голяма корпорация.  Пред мен поставиха 13 страници въпросник- тест и ми дадоха 40 мин. След което ми казаха - назначена си. Там имаше всякакви щуротии, вече не помня какви, но после се сдуших с HR-ката и тя ми обясни , че повечето въпроси, макар и доста безсмислени за кандидата й дават яснота колко човека е отговорен, склонен да се жертва в името на работата си , какво и как би жертвал.
Последното интервю на което съм била беше преди 3 години- фирмата беше само от жени, политика, разговора беше с двете шефки и имаше всякакви въпроси. Те търсеха човек , който да е максимално освободен от други задължения, за да може да пътува или да работи и почивните дни. До преди да забременея беше супер, но след като родих и им казах, че няма да се върна на 3я месец отношенията ни малко се обтегнаха. И сега чакам да ми изтече майчинството и ще напусна. Сега съм се насочила към собствен бизнес, някак си не мисля да си жертвам детето, за да храня друг. Ако ще го правя то ще е лично за мен, поне да знам че си струва.
Така че , не винаги въпросите по интервютата са породени от просташкото любопитство на интервюиращия. 

Аз работя в HR агенция. Това е добър избор, който работодателя може да направи, защото го няма момента: "Той работодатяля си има избран предварително кандидат"

Ориентация е казала доста от нещата. Въпросите не ги задаваме ей така, от нямане какво друго да правим.

Получавала съм такива абсурдни отговори на иначе нормални въпроси. Просто хората се притесняват. А си има професии, за които не ти трябват такива хора. Никога не задаваме въпроси от чисто любопитство. Просто нямаме право на това.

Не че е за хвалба, но аз вече се имам за шампион тежка категория в дисциплината "Интервю за работа". Не ми се мисли на колко точно съм ходила откакто детето навърши годинка и реших да работя. А с колко зор съм си намирала работа по специалността, която обичам, само аз си знам.

И пак ще кажа един от моите изстрадани изводи:

Обяви за работа пускат фирми, в които нещо не е наред! Колкото повече, толкова са по-гнили!
Свестните фирми си намират хора от познати на своите служители или имат наистина стабилни агенции.

Други лични наблюдения от другата страна на барикадата:
Пускаме обява.
От 30 СВта стават 3. Каним ги и избираме 1.
Така че въобще ня вярвайте на тези, дето ви разправят "Ние имаме много кандидати и ще провеждаме интервюта още 3 седмици, докато решим кой става"

О, разбира се че може, особено в малките градове

Или пък в БАН и другите държавни учреждения....

хех... я виж това!
"На вниманието на: г-н Николай Иванов

         
ОТНОСНО:  Оттегляне на заявката за подбор за позиция „Оператор Дистрибуционен Център”  от страна на «София-Експорт».


Уважаеми г-н Иванов,

Благодаря Ви за проявения интерес към позиция „Оператор Дистрибуционен Център” към «София-Експорт».

За съжаление се налала да Ви информирам, че преди няколко часа  Управителят на «София-Експорт» оттегли заявката си за подбор за позиция „Оператор Дистрибуционен Център”. Причината, довела до този обрат в последния момент, е вземане на управленско решение за повишение на служител от компанията, който да заеме тази позиция.

Бих искала да Ви помоля да приемете моите лични и тези на екипа ми извинения за причиненото неудобство. Ние оценихме високо Вашата кандидатура и искрено се надяваме да имаме възможност на по-късен етап да се свържем с Вас във връзка с други позиции, които са релевантни на образованието, опита, компетенциите и желанията Ви за професионално развитие.

Още веднъж, бих искала да Ви благодаря за проявения интерес към позиция  „Оператор Дистрибуционен Център” към “София-Експорт” ЕООД, както и за отделеното време за участие в първоначалната процедура.

Пожелаваме Ви лични и професионални успехи!

С уважение,
17.07.2008г.                        Александра Найденова
гр. София                         Управител,

Нищо против агенцията, но пък защо си мислиш, че щом са се обърнали към вас...и това означава, че хората поръчители са коректни? Мисля, че това писмо доказва тезата ми за гнусните работодатели...

Явно си имала лош късмет, има ги всякакви и от двете страни - и кандидати, и работодатели. Аз работя в една от "онези" фирми, които доста често търсят персонал - започнах по обява в интернет, допадна ми, и вече една година работя на това място. През което време не сме спирали да търсим все накакъв персонал, все някой напуска, все си имаме обяви, още повече че длъжностите - съответно необходимите хора са доста. Затова смятам, че човек просто трябва да опитва - това че една фирма редовно пуска обяви никога не ме е спирало да кандидатствам, за да се убедя лично, че наистина причината е във фирмата. Има си сфери на дейност, в които текучеството на персонала е голямо - независимо от предлаганите условия - просто в момента, в който конкурент предложи 50 лв. повече, някой е готов веднага да си смени работата... фирмите в бранша са доста.. и така, има едно непрестанно "вървене" между тях.

E, то това никога не може да се предвиди. Само че тук говорим само за интервютата. Не говорим за лоши работодатели. Мен това не ме интересува, пред мен всички са равни.

Обаче какви кандидати има...после защо задаваме въпроси. Има някой, които не могат да си изброят дори една силна страна на характера, камо ли пък отрицателна (което е задължително при нашите тестове)

dalka,  аз като човек който малко от малко е учил психология като ме питаш такъв въпрос  ще ти отговоря "зависи от ситуацията"
Така, че хората по някога не се познават, не могат да си подредят приоритетите или "плюсовете" и "минусите", и в този ред на мисли , се чудя как едно момиче излязло вчера от гимназията може да си намери работа, да кажем само с един език на добро ниво  и компютърна грамотност колкото да знае кое е монитор, мишка и как да си пусне компа. Има ли възможност да стане нещо повече от сервитьорка? Кой и как наема хора без опит (като изкл. стипендиантските места). Всички обяви са пълни с "на 25 с завършено висше и поне 5 години стаж "

Моите наблюдения са други. Аз пък все по-често срещам и чувам за работодатели, които не се интересуват толкова от опита, колкото от разнородните умения и квалификации на бъдещия им служител. Факт е, че големите фирми първо сами си обучават персонала.
Аз не бях току-що завършила гимназия, но последния път, когато кандидатствах, съвсем честно си признах, че нямам никакво понятие от основната дейност на фирмата, но опитът ми като учител и другите квалификации, които имам могат само да ми помогнат бързо да навляза и да се науча. Довериха ми се и така и стана. Нито съм на 25, нито съм с опит, но доказах, че се уча бързо и мога да се развивам.

Lilqna,  имала си късмет. Онзи ден се разхождах из Джоб Тайгър и пак се смях на подобни изисквания.
И да права си, умните компании инвестират в служителите си, развиват ги, дават им нужното и те са лоялни служители.