за ипотечния кредит!!????

Случва се и обратното - човек почва да се притеснява да не си загуби работата, не смее да рискува да търси нова, защото е вързан с кредит и всичко това според мен е някакъв кръг, от който няма измъкване. Не го препоръчвам на никой, който наистина без помощ ще изплаща кредит.

Какво точно значи да се устрои финансово? Ако е да събере пари в брой за жилище, ммммм съмнявам се, че много лесно може да стане това. Даже че изобщо може да стане.

Има всъщност едно много важно условие, за да се навие едно семейство на дългосрочен кредит - единият поне трябва да има търсена и добре платена професия. Частният бизнес в определени моменти може да носи много високи доходи, но в следващия момент да дойде криза, означаваща почти нулеви такива. Минава доста време до новия възход. Докато, ако поне единият от партньорите работи "за някой друг", готов да плаща добре за знанията и уменията му (трябва да ги има, разбира се), финансовата дупка няма да е толкова страшна. Може да се изплува при подходящо свиване на разходите.

Малко е сложно, защото лошото финансово положение е еднакво рисковано и при наем   ако вноската е с пъти по-висока, да, съгласна съм

Колкото и добре да е финансово човек, винаги през първите 3-4 г. ще му е малко по-нисък наема, в сравнение с вноската, т.е. нещата се движат успоредно, едното не може да изпревари другото и пак приблизително еднаква част от дохода ще отива за банката, колкото и да чакаме.

А такива наеми отдавна няма, на 300 лв. живеехме 2003 г., преди да купим. Сега под 400-450 лв. и то говорим за панелна гарсониера в Люлин или Надежда по БДС. Последното, за което мога да дам информация е от преди 2 седмици, гарсониера с бокс, изнесен на балкона, Люлин 8 = 500 лв. и това, което не очаквах беше, че имаше върволица до тоя апартамент и се даде за 1 ден
Твоите приятелки предполагам са ги наели преди около 2-3 г., лошото е, че в един момент наемодателите ще се заговорят с някой комшия, който го е дал сега и ще научат как вървят в момента, по-натам е ясно какво ще стане, а не се знае доколко удобен във финансово отношение ще е този момент ...


Пример: наем 1-ст. 250 евро, цена на имота 50 000 евро, вноска при 100% финансиране 320 евро. Разлика 70 евро, която до 2-3 г. ще изчезне.


Е, ако е под наем, няма ли да го има същия страх? С банката пак може да договориш нещо, но с хазаите - трудно.

Тук нещата вече опират до особености на характера. Както във всеки аспект на живота, така и по отношение на работа и кредити, има хора, склонни да рискуват и такива, несклонни за нищо на света. Все пак всичко е и въпрос на приоритети.

За мен свиването на разходите е грешен подход, поне са мен самата. Единствено по-високи приходи трябва да се търсят, а не спестяване от разходите.

Момичета,баба и дядо са започнали от нулата.....,всичко което са постигнали е с кредити,живееха скромно ,но пък бяха доволни ,че остават след себе си имоти на поколението.
Българина,така е устроен,че който не е създал дом ,все едно не е живял.....
Въпреки,че аз вече не намирам много смисъл в това ,но....това е българина.....

Абсолютно съм съгласна!
В по-предишния си пост написах, че ипотечният кредит е стимул - за по-добра работа, по-високо заплащане и т.н.
В кризисен момент обаче (криза на приходите имам предвид), единствено свиването на разходите е алтернатива.

И именно - в момента на тегленето му ипотечният кредит повишава разходите (в моя случай значително), но също така повишава и качеството на живот.

Да, така е. Аз изначално исках да кажа по самата тема, че според мен е неизгодно да се заемеш с дългогодишен кредит на 100% финансиране при положение, че си на заплата.

За някои може и да е така 
Аз въобще не мисля в тази насока, искам като остарея - първо да знам, че няма да съм на улицата, а имам покрив над главата и второ, още един имот, наемът, от който да ми осигурява спокоен живот
Защото няма да съм в състояние да изкарвам пари като сега, а не искам да ангажирам никой. Нито детето, нито да разчитам, че Държавата ще ми дава достатъчно.

В краткосрочен план е неизгодно, съгласна съм, но не и в дългосрочен. Съжалявам, че отново ще дам пример от собствения си живот, но е достатъчно илюстративен.

Когато теглих първия си ипотечен кредит, не бях семейна. Вноската по кредита беше повече от половината ми заплата. Работех допълнително, доста при това. Родителите ми помагаха с наема от една гарсониерка. После започнах два пъти по-високо платена работа, отказах помощта. После се появи мъжът ми, който удари едно сериозно рамо и погасихме кредита. Междувременно сменихме града и вече не живеехме там. Помня, че жилището го купих 2001, струваше 11 хил. долара, днес вероятно е поне 40 хил. евро. Дори не съм се интересувала с точност. Е, този скок на цените вече няма да се повтори (надявам се). В момента жилището е дадено под наем (доста нисък, между другото); осигурява ни някаква сигурност, ако нещо се сгъбяса покрай нас, имайки предвид новия доста голям кредит; ако решим да се върнем в града, ще живеем там, макар и временно.

А ако не бях рискувала преди 7 години?  Процентът на самофинансирането ни отдавна щеше да е похарчен за ежедневни нужди или щеше да го изяде инфлацията; това, което даде мъжът ми - също; щях да си стоя на прекрасната работа с ниската заплата, без амбиции да се развивам и да търся по-добра такава, защото онова наистина беше най-приятната работа, която съм работила до момента. Щях да се притеснявам доста повече към днешна дата за настоящите ни задължения.

Ами да, докато съм млада, смятам, че е моментът да работя повече и да инвестирам. Както по-нагоре писах, скоро ще започна да кроя планове и за къща в околностите на големия град. Тъкмо детето/дай боже децата/ ще поотраснат и ще могат да се придвижват сами от т. А до т. Б. Ех, мечти, мечти, спирам да мечтая, че трябва да поработя

Имала си някаква помощ от родители. И е било отдавна. В момента е коренно различно.

И аз смятам да работя и да инвестирам, докато съм млада, само че за мен най-добре е кредит да се тегли, за да се завърти някакъв бизнес, после апартамент лесно ще се купи. Това си е моето мнение.

Вили,

Ти питаш какво би станало, ако не си рискувала. Аз ще те питам какво би станало, ако мъжът ти не ти беше ударил "едно сериозно рамо" или ако я нямаше тази "гарсониерка", от която да ти дават наема? Така, както го описваш излиза, че не си започнала на голо поле с една гола заплата. Не ми се иска да мисля, че си си избирала мъж, който да може да ти помага за кредита.

Предпочитам да прочета за история, в която се започва без начален капитал, така да се каже, без помощ от родители, без продаване на друг имот, без приходи от наем, без живеене при мама и татко докато се построи блока (ако е платено на зелено). Ей така, човек или семейство, започващо от нулата. Тогава вече картинката ще изглежда много по-различно. Нека да видя пример, в който едно семейство си покрива жилищния кредит самостоятелно.

Момичета,как си мислите ,че се започва ,,бизнес,,в днешно време,като се разчита само на кредит....,нямаш ли я маята....

Ние теглихме дългогодишен кредит и купихме апартамент на зелено. Беше 2006г. Родителите ни дадоха около 20%- началната вноска. Строежът се забави, плащаме кредит, наем и аз не работя в момента. Всички сме на гърба на мъжа ми.  И мога да кажа,че съжалявам единствено,че не купихме жилище по-рано. Исках да изтеглим кредит 2002-2003, цените тогава бяха 5 пъти по-ниски. За съжаление послушахме роднини, които ни казваха: "Ама как така-кредит! Ще го плащате 20 години, ако не можете ще ви вземат апартамента! Толкова пари ще дадете на банката! " и прочие глупости. В резултат- вместо да купим жилище за 25000$ , живяхме 2-3 години под наем и го купихме за 75000$. Но не съжалявам за покупката. Купихме го за 50000Е, в момента цената му е над 100000. Доходите ни ( на мъжо де) се увеличиха в пъти и вноските по кредита са напълно съизмерими с наема ни. И не виждам смисъл да плащам по 1000лв за 8-10 години, вместо по 500 за 25. След 15-20 години най-вероятно тези вноски ще са доста по-незначителни, отколкото изглеждат сега. 

Извинявай на каква лихва плащате заема....?
Нещо не ми се връзва с калкулациите.... ,на мен преди час за тази сума ми излизе доста по голяма вноска и то за 29 години...