Просто да споделя...Имаме малка строителна фирма,и не ни е леко в надпреварата с големите,със сивия сектор и пр.Накрая всичко си го отнасят децата...Имам в предвид че изневерността,умореност,нестабилност,липса на внимание...Кажи речи сами растът...Кофти...И аз се чувствам кофти...И въобще...Но вчера попадам на тайните им дневници,и като всяка майка умиращи от любопитство,ги разтворих...И какво беше написал средният ми син,който е на 8 годинки-Мечтая като порастна голям,да стана строителен работник,и да строя къщи,да изкарвам много пари,и да имам моя къща...Демек някак си беше описал нашият живот,но като че погледнат от хубавата му страна...Питам се дали е щастлив от живота си?!Или просто някак е възприел този начин на живот?!Никога не бих му казала че съм прочела това,тази стая е тяхна,и е забранено за големи Но до сега все се обвинявах за липсата на достатъчно внимание,пък всъщност те може и да се чувстват доре... Не знам... Вие как мислите?!