Честит празник и от мен! 
- Публикувана: 21 юли 2008, 15:02 ч.
- Последно мнение: 30 окт. 2008, 14:01 ч.
Движение на българските майки -ВИДИН тема 20
и отново за опресняване ,има защо
ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА ОТ НАСИЛИЕ
Насилието над деца е изключително сериозен проблем, значимостта на който се определя както от разпространението му, така и от тежките последици, които може да окаже върху детското развитие. Последиците върху развитието зависят в голяма степен от продължителността на периода, в който детето е изложено на насилие, и от подкрепата, която получава за справяне с травмата. Това определя голямото значение на ранното разпознаване на децата, които са жертви на насилие.
Често детето изпитва сериозно затруднение да сподели за преживяното насилие, особено ако то е упражнено от близък човек. Именно поради това е необходимо възрастните да бъдат чувствителни към различни белези и поведения на детето, които могат да бъдат сигнали, че то е преживяло насилие.
Правото на детето на закрила срещу насилие е дефинирано в чл. 11 на Закона за защита на децата:
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Цитат(Закона за защита на децата)
Цитат
Чл. 11. (1) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие.
(2) Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.
(3) Всяко дете има право на закрила срещу използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие.
(4) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Органи за закрила на детето са:
– председателя на Държавната агенция за закрила на детето и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия;
– дирекции "Социално подпомагане";
– министъра на вътрешните работи и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия.
В Закона за закрила на детето е регламентирано задължението на всеки, на когото стане известно, че дете се нуждае от закрила, да сигнализира органите за закрила на детето:
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Цитат(Закона за защита на децата
Цитат
Чл. 7. (1) (Доп. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция "Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето и Министерството на вътрешните работи.
(2) Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Конкретните мерки по закрилата на децата, включително и от насилие, се осъществяват от дирекциите "Социално подпомагане", в които има отдел за закрила на детето. Отдели за закрила на детето има създадени във всички общини на страната. Сигналът може да бъде подаден от самото дете, родителите, физически лица, държавни органи или други юридически лица. Сигналът може да постъпи в отдел "Закрила на детето" писмено, устно или чрез активно набиране на информация от социалните работници в отдела. По принцип анонимни сигнали не се разглеждат, но това не важи за случаите, отнасящи се до насилие над дете.
Когато в Отдел "Закрила на детето" се получи сигнал за нарушаване правата на детето, включително и за насилие над дете, социален работник от отдела събира информация, която му позволява да оцени достоверността на сигнала. Той прави проучване на случая, като събира информация за положението на детето и семейството от най-различни източници. Въз основа на това се взема решение дали детето се нуждае от закрила и се определят конкретните мерки за закрила. В случаите, когато безопасността на детето не може да бъде осигурена, социалният работник може да поиска съдействие от полицията. Специализираните органи на Министерството на вътрешните работи могат да предоставят полицейска закрила на дете.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Цитат(Закона за защита на децата)
Цитат
Чл. 38. Полицейската закрила е спешна мярка, която се взема, когато:
1. детето е обект на престъпления или има непосредствена опасност за живота или здравето му, както и когато има опасност то да се окаже въвлечено в престъпление;
2. детето е изгубено или е в безпомощно състояние;
3. детето е останало без надзор.
Мерки за полицейска закрила
Чл. 39. (1) Специализираните органи на Министерството на вътрешните работи могат:
1. да настанят детето в специални помещения, като не се допуска контакт с лица, общуването с които може да има вредно въздействие върху него;
2. да настанят детето в специализирани институции, като при необходимост му бъде осигурена охрана;
3. да върнат детето при родителите му или лицата, на които е възложено изпълнението на родителските функции.
(2) Специализираните органи по ал. 1 запознават и обясняват на детето по разбираем за него начин
предприетите мерки и основанието за тях.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Възможностите за сигнализиране на системата за закрила на детето при разпознаване на дете, жертва на насилие, трябва да се познават от всеки. Те могат да се използват пълноценно в най-добрия интерес на детето, единствено ако съществува екипна работа, както вътре в училището, така и между училището и органите по закрила (Отделите за закрила на детето към дирекции "Социално подпомагане", органите на МВР).
Работата по прекратяване и предотвратяване на насилието върху едно дете не свършва, а започва с подаването на сигнала.
Но кои са рисковите фактори, които заплашват безопасността и благополучието на детето?
Според Правилника за прилагане на закона за закрила на детето "Насилие" над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда.
Физическо насилие
Физическо насилие е "причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето".
Физическото насилие може да включва:
• Ритане.
• Удряне, биене с юмрук или побой върху детето.
• Изгаряне.
• Попарване, изгаряне с пара.
• Удряне, биене чрез предмет, например колан, точилка…
• Душене или задушаване на детето.
• Отравяне.
• Разтърсване на детето със сила, омраза.
• Одраскване, дране на детето с нокти, щипане или извиване, изкълчване на части от тялото на детето.
• Скубане, стискане или смачкване на части от тялото на детето.
• Хвърляне, блъскане на детето, например в стената или в пода.
• Хвърляне на предмет или предмети по детето.
• Мушкане, пронизване, порязване.
Разпознаване на физическото насилие
Физически индикатори:
Следните физически белези могат да ни насочат към подозрения за физическо насилие:
• Натъртени места с формата на пръсти върху тялото, ръцете и краката, които могат да бъдат индикация за това, че детето е било силно стискано. Такива натъртвания върху тялото (отпред и отзад) могат да означават, че детето е било разтърсвано.
• Натъртвания, които имат форма на ръка или друг предмет, с който детето може да е било удряно.
• Натъртвания по бузите, особено при бебетата, понякога съпроводени от нарушения на дермата, което може да е индикация, че детето е било стискано за лицето докато е било хранено насила или в опити да бъде спрян плачът му.
• Натъртвания, причинени по различно време, например с различен цвят.
• Натъртвания по малко бебе, което още не може да ходи.
• Малки кръгли изгаряния, които може да са причинени от цигара. Случайните изгаряния от цигара са по-малко дълбоки и повече оформени като попова лъжичка. Множество изгаряния от цигара.
• Насинени очи, особено когато обясненията са незадоволителни, например за падане върху равна повърхност.
• Изгаряния на необичайни места, или с добре очертана форма. Случайните изгаряния обикновено са с неправилна форма. Понякога е възможно в изгореното място да се види формата на горещия източник, например реотан на електрическа печка.
• Следи от ухапване. Те могат да бъдат причинени от друго дете, но лекарите обикновено могат да направят разлика между ухапване от дете и ухапване от възрастен.
• Вътрешните травми могат да предизвикат болка, треска, повръщане, безпокойство и затруднения при дишането.
• Счупванията на кости могат да доведат до неправилно седене или стоене на детето, до неспособност да се придвижва лесно, държане на крайниците в необичайно положение и общ вид, показващ, че детето изпитва болка.
• Травмите по главата могат да предизвикат сънливост, вялост, припадъци, повръщане, изпадане в безсъзнание и кома. Детето може да бъде мълчаливо, бледо или посиняло, и да има нездрав общ вид. Очите на детето може да блуждаят. Разтърсването на малкото дете може да причини тежки увреждания на мозъчните обвивки, водещи до кръвоизливи, които могат да причинят мозъчни увреждания или смърт.
• Неправдоподобни или объркани обяснения за травмите.
• Нелекувани травми.
Поведенчески индикатори:
• децата се обезпокояват от контакт с възрастен;
• разстройват се, когато плаче друго дете;
• крайности в поведението – агресивност или пасивност;
• страх да се прибере вкъщи;
• лежат притихнали, изучавайки обкръжението;
• празно или студено вторачване;
• отговарят едносрично на въпроси;
• прекалена отстъпчивост и оставяне без протест да се прави каквото и да било с него;
• детето играе агресивно като често наранява връстниците си;
• имат лоша представа за себе си – смятат, че са заслужили насилието, понеже те самите са лошите.
Към съмнения за физическо малтретиране могат да насочат и някои факти, свързани с търсенето на медицинска помощ във връзка с травми на детето, като:
• необяснимо отлагане на търсенето на медицинска помощ;
• противоречия в съобщаваната история на нараняването;
• история, несъвместима с физическите находки;
• история за други съмнителни увреждания;
• родителят прехвърля отговорността за увреждането върху друго лице;
• родителят обяснява, че детето само се е наранило;
• многократни посещения на детето в различни медицински служби, поради наранявания;
• детето обвинява родителя за нараняванията.
Тези факти могат да бъдат забелязани най-често от личния лекар или други медицински лица, от които е потърсена помощ.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Психическо насилие
Според дефиницията, дадена в Правилника за прилагане на закона за закрила на детето (ППЗЗД), психическо насилие "са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда".
Често като синоними на психическо насилие се използват термините емоционално насилие или емоционално малтретиране.
Психическото насилие може да включва:
• Вербално насилие – обиди, негативни сравнения…
• Отхвърляне и безразлично отношение.
• Липса на топлота и физически контакт, например прегръдка.
• Непрекъснато критикуване.
• Държане на детето в лоши условия и грижи.
• Да се казва на детето, повтарящо се или непрекъснато, че то не е желано, не е обичано, не е искано и че не го приемат такова, каквото е.
• Да се разказва на други хора за грешките на детето, за негови провали, несправяния.
• Държането и отношението към детето да е като към по-малко важно, неструващо, малоценно в сравнение с другите деца в семейството.
• Игнорирането на детето, незабелязването му, да не се говори/разговаря с него, да се говори пред него и за него все едно, че то в момента го няма.
• Отричането на постиженията на детето.
• Непрекъснато подозиране и обвиняване на детето, например то да бъде държано отговорно и да бъде обвинявано за поведението или действията, за случващото се на други деца или на възрастен.
• Сплашване на детето, заплашването му.
• Осмиване, иронизиране и непрекъснато подиграване с детето.
Психическото насилие е едно от най-трудно доказуемите. Съвсем възможно е истински отговорни родители да се е случвало да извършат едно или две от изброените поведения спрямо децата си. Поради тази причина може да се приеме, че психическо насилие се случва, когато детето е подложено на непрекъснати атаки и емоционално наранявано от страна на възрастните, т.е. не става въпрос за изолиран инцидент. То причинява дълготрайно увреждане на емоционалното развитие на детето.
Предлагаме на вашето внимание и определението на Garbino, Gutman, Seeley (1986) за психическото насилие:
"Емоционалното малтретиране предполага обмислени, съзнателни и насочени атаки към развитието на детето, неговата личност и собствен образ, неговите социални компетентности, което включва модел на емоционални и физически деструктивно поведение към детето проявяващо се в 5 форми:
(1) отхвърляне (възрастният отказва да опознае света на детето и да "признае" потребностите на детето);
(2) изолиране (отстраняването на детето от естествени и подходящи за възрастта нормални социални изживявания и опит, което води до втълпяване и принуждаване на детето да вярва, че то е само на света);
(3) тормозене на детето (вербални нападки, създаващи климат на страх, принуждаване и сплашване на детето, което води до принуждаването на детето да вярва, че светът е капризен и враждебен спрямо него);
(4) игнориране (лишаването на детето от базисно стимулиране и съчувствие, условия на задушаващо/ограничаващо емоционално и интелектуално развитие);
(5) развращаване (стимулиране на детето да се занимава с антисоциални прояви, подкрепяне на правонарушително поведение, което води до състояние на неадекватност на детето към нормалното социално поведение и живот)".
Емоционалното малтретиране нанася дългосрочна вреда върху себеуважението и чувството за собствения образ и света, което може да постави детето в състояние на непрекъснати емоционални и психични проблеми. Това може да включва развиване на висока степен на тревожност, нервност, агресивност или поведение на безразличие и неспособност да участва в училищни занимания, игри или развлекателни събития. Ако емоционалното малтретиране продължава дълъг период от време, детето ще порасне и ще навлезе в периода на зрялост, в живота на възрастните, борейки се и страдайки от състояния на депресия, невроза, дори и със самоубийствени мисли и действия.
Емоционалното малтретиране често е резултат от другите видове насилия, но то се разглежда самостоятелно, като в някои случаи се определя и като основната форма на насилие над някое дете.
Разпознаване на психическото насилие
Индикатори, които могат да насочат към възможно психическо насилие:
• Детето може да стане затворено и изолирано, да не желае да контактува с връстниците си и да е резервирано към възрастните.
• Агресивно поведение и/или поведение, насочено към привличане на вниманието, например упорито непослушание, преднамерено цапане или подмокряне, агресивност към другите деца.
• Нарушаване на модела на хранене и сън.
• Избухвания и изблици, които са необичайни за възрастта и нивото на развитие на детето.
• Изоставане на развитието, при което детето желае да се държи или да бъде третирано като по-малко дете, например подмокряне в леглото.
• Бягане или криене.
• Неучастие в заниманията в детската градина или в училище, загуба на доверие и ниска самооценка.
• Самозанемаряване, например постоянно обличане на едни и същи дрехи, отказ да сресва косата си.
• Психосоматични болести.
• Неотделяне от възрастен, различен от родителите на детето, резервираност и страх от родителите.
• Детето не се развива пълноценно, например забавено физическо развитие, тегло и ръст под нормата, нездрав общ вид.
• Злоупотреба с алкохол и медикаменти.
• Бягане от училище.
• Самонараняване.
Сексуална експлоатация
Терминът "сексуална експлоатация на деца" се разбира като обобщително понятие, което обхваща детската порнография, детска проституция и трафик на деца с цел използването им за порнография или проституция. С други думи, сексуалната експлоатация на деца предполага използването на лице под 18-годишна възраст с оглед задоволяването на сексуалните потребности или желания на друго лице срещу възнаграждение или друго заплащане, предложено на детето или на други лица. Подобни преживявания имат увреждащо въздействие върху биологичните, емоционалните и социалните потребности на детето.
Пренебрегване
В ППЗЗД се дава следната дефиниция на пренебрегването: "Пренебрегване" е неуспехът на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи".
Като синоними често се използват "неглижиране" или "занемаряване".
Пренебрегване се появява, когато родителите не могат или се провалят в задоволяването и посрещането на базисните потребности на детето, като например осигуряване на подходяща храна, подслон, топлина, хигиена и медицински грижи. Детето може, също така, да бъде неглижирано чрез липсата на адекватно наблюдение и внимание, контрол, например когато малко дете е оставено само или в компанията на дори още по-малко дете, когато на детето се позволява да се скита само без каквото и да е наблюдение и загриженост за местонахождението му.
Пренебрегването обикновено се свързва с това да не се прави нещо, а не толкова с активно действие, което активно да наврежда на детето.
Разпознаване на пренебрегването:
Физически индикатори:
• Незадоволително физическо развитие, тегло и ръст под нормата за възрастта на детето.
• Детето може да изглежда слабо и да има нездрав общ вид.
• Детето може да е апатично, бледо и със запуснат вид.
• Ниска хигиена, например мръсни, вмирисани дрехи, некъпано тяло и коса, силни обриви.
• Липса на интерес, трудности при стимулирането.
• Чести детски болести, например настинки, кашлици, диария.
• Болести и травми, за които не са положени грижи, например нелекувани инфекции.
• Неподходящо облекло.
• Детето е гладно, преяжда, когато получи храна.
• Умора.
Поведенчески индикатори:
• Неглижираните деца още към 2 год. възраст са апатични към комуникации.
• Лесно се фрустрират.
• Във възрастта към 3-4 год. се очертава ниска самооценка и ниско самочувствие.
• Слабо се контролират и лесно се разстройват.
• При тръгване в детска градина и на училище липсва желание и постоянство – лесно се отказват когато започват да се занимават с нещо.
• В предучилищна и ранна училищна възраст се очертават проблеми с вниманието.
• Неглижираните деца са социално изолирани, имат слаби социални умения.
• Често те са емоционално неизразителни и избягват емоционални контакти.
• В някои случаи има явна депресивност, а в други е възможно агресивно поведение.
• Детето постоянно закъснява или често отсъства от училище, по-големите деца могат да обикалят безцелно наоколо преди и след училище.
• Не реагира адекватно на общуването на възрастните или търси безразборно внимание от възрастните.
• Внезапно и забележимо подобрение във всички аспекти на поведението и вида на детето, при промяна на грижите за него
ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА ОТ НАСИЛИЕ
Насилието над деца е изключително сериозен проблем, значимостта на който се определя както от разпространението му, така и от тежките последици, които може да окаже върху детското развитие. Последиците върху развитието зависят в голяма степен от продължителността на периода, в който детето е изложено на насилие, и от подкрепата, която получава за справяне с травмата. Това определя голямото значение на ранното разпознаване на децата, които са жертви на насилие.
Често детето изпитва сериозно затруднение да сподели за преживяното насилие, особено ако то е упражнено от близък човек. Именно поради това е необходимо възрастните да бъдат чувствителни към различни белези и поведения на детето, които могат да бъдат сигнали, че то е преживяло насилие.
Правото на детето на закрила срещу насилие е дефинирано в чл. 11 на Закона за защита на децата:
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Цитат(Закона за защита на децата)
Цитат
Чл. 11. (1) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие.
(2) Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.
(3) Всяко дете има право на закрила срещу използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие.
(4) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Органи за закрила на детето са:
– председателя на Държавната агенция за закрила на детето и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия;
– дирекции "Социално подпомагане";
– министъра на вътрешните работи и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия.
В Закона за закрила на детето е регламентирано задължението на всеки, на когото стане известно, че дете се нуждае от закрила, да сигнализира органите за закрила на детето:
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Цитат(Закона за защита на децата
Цитат
Чл. 7. (1) (Доп. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция "Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето и Министерството на вътрешните работи.
(2) Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Конкретните мерки по закрилата на децата, включително и от насилие, се осъществяват от дирекциите "Социално подпомагане", в които има отдел за закрила на детето. Отдели за закрила на детето има създадени във всички общини на страната. Сигналът може да бъде подаден от самото дете, родителите, физически лица, държавни органи или други юридически лица. Сигналът може да постъпи в отдел "Закрила на детето" писмено, устно или чрез активно набиране на информация от социалните работници в отдела. По принцип анонимни сигнали не се разглеждат, но това не важи за случаите, отнасящи се до насилие над дете.
Когато в Отдел "Закрила на детето" се получи сигнал за нарушаване правата на детето, включително и за насилие над дете, социален работник от отдела събира информация, която му позволява да оцени достоверността на сигнала. Той прави проучване на случая, като събира информация за положението на детето и семейството от най-различни източници. Въз основа на това се взема решение дали детето се нуждае от закрила и се определят конкретните мерки за закрила. В случаите, когато безопасността на детето не може да бъде осигурена, социалният работник може да поиска съдействие от полицията. Специализираните органи на Министерството на вътрешните работи могат да предоставят полицейска закрила на дете.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Цитат(Закона за защита на децата)
Цитат
Чл. 38. Полицейската закрила е спешна мярка, която се взема, когато:
1. детето е обект на престъпления или има непосредствена опасност за живота или здравето му, както и когато има опасност то да се окаже въвлечено в престъпление;
2. детето е изгубено или е в безпомощно състояние;
3. детето е останало без надзор.
Мерки за полицейска закрила
Чл. 39. (1) Специализираните органи на Министерството на вътрешните работи могат:
1. да настанят детето в специални помещения, като не се допуска контакт с лица, общуването с които може да има вредно въздействие върху него;
2. да настанят детето в специализирани институции, като при необходимост му бъде осигурена охрана;
3. да върнат детето при родителите му или лицата, на които е възложено изпълнението на родителските функции.
(2) Специализираните органи по ал. 1 запознават и обясняват на детето по разбираем за него начин
предприетите мерки и основанието за тях.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Възможностите за сигнализиране на системата за закрила на детето при разпознаване на дете, жертва на насилие, трябва да се познават от всеки. Те могат да се използват пълноценно в най-добрия интерес на детето, единствено ако съществува екипна работа, както вътре в училището, така и между училището и органите по закрила (Отделите за закрила на детето към дирекции "Социално подпомагане", органите на МВР).
Работата по прекратяване и предотвратяване на насилието върху едно дете не свършва, а започва с подаването на сигнала.
Но кои са рисковите фактори, които заплашват безопасността и благополучието на детето?
Според Правилника за прилагане на закона за закрила на детето "Насилие" над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда.
Физическо насилие
Физическо насилие е "причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето".
Физическото насилие може да включва:
• Ритане.
• Удряне, биене с юмрук или побой върху детето.
• Изгаряне.
• Попарване, изгаряне с пара.
• Удряне, биене чрез предмет, например колан, точилка…
• Душене или задушаване на детето.
• Отравяне.
• Разтърсване на детето със сила, омраза.
• Одраскване, дране на детето с нокти, щипане или извиване, изкълчване на части от тялото на детето.
• Скубане, стискане или смачкване на части от тялото на детето.
• Хвърляне, блъскане на детето, например в стената или в пода.
• Хвърляне на предмет или предмети по детето.
• Мушкане, пронизване, порязване.
Разпознаване на физическото насилие
Физически индикатори:
Следните физически белези могат да ни насочат към подозрения за физическо насилие:
• Натъртени места с формата на пръсти върху тялото, ръцете и краката, които могат да бъдат индикация за това, че детето е било силно стискано. Такива натъртвания върху тялото (отпред и отзад) могат да означават, че детето е било разтърсвано.
• Натъртвания, които имат форма на ръка или друг предмет, с който детето може да е било удряно.
• Натъртвания по бузите, особено при бебетата, понякога съпроводени от нарушения на дермата, което може да е индикация, че детето е било стискано за лицето докато е било хранено насила или в опити да бъде спрян плачът му.
• Натъртвания, причинени по различно време, например с различен цвят.
• Натъртвания по малко бебе, което още не може да ходи.
• Малки кръгли изгаряния, които може да са причинени от цигара. Случайните изгаряния от цигара са по-малко дълбоки и повече оформени като попова лъжичка. Множество изгаряния от цигара.
• Насинени очи, особено когато обясненията са незадоволителни, например за падане върху равна повърхност.
• Изгаряния на необичайни места, или с добре очертана форма. Случайните изгаряния обикновено са с неправилна форма. Понякога е възможно в изгореното място да се види формата на горещия източник, например реотан на електрическа печка.
• Следи от ухапване. Те могат да бъдат причинени от друго дете, но лекарите обикновено могат да направят разлика между ухапване от дете и ухапване от възрастен.
• Вътрешните травми могат да предизвикат болка, треска, повръщане, безпокойство и затруднения при дишането.
• Счупванията на кости могат да доведат до неправилно седене или стоене на детето, до неспособност да се придвижва лесно, държане на крайниците в необичайно положение и общ вид, показващ, че детето изпитва болка.
• Травмите по главата могат да предизвикат сънливост, вялост, припадъци, повръщане, изпадане в безсъзнание и кома. Детето може да бъде мълчаливо, бледо или посиняло, и да има нездрав общ вид. Очите на детето може да блуждаят. Разтърсването на малкото дете може да причини тежки увреждания на мозъчните обвивки, водещи до кръвоизливи, които могат да причинят мозъчни увреждания или смърт.
• Неправдоподобни или объркани обяснения за травмите.
• Нелекувани травми.
Поведенчески индикатори:
• децата се обезпокояват от контакт с възрастен;
• разстройват се, когато плаче друго дете;
• крайности в поведението – агресивност или пасивност;
• страх да се прибере вкъщи;
• лежат притихнали, изучавайки обкръжението;
• празно или студено вторачване;
• отговарят едносрично на въпроси;
• прекалена отстъпчивост и оставяне без протест да се прави каквото и да било с него;
• детето играе агресивно като често наранява връстниците си;
• имат лоша представа за себе си – смятат, че са заслужили насилието, понеже те самите са лошите.
Към съмнения за физическо малтретиране могат да насочат и някои факти, свързани с търсенето на медицинска помощ във връзка с травми на детето, като:
• необяснимо отлагане на търсенето на медицинска помощ;
• противоречия в съобщаваната история на нараняването;
• история, несъвместима с физическите находки;
• история за други съмнителни увреждания;
• родителят прехвърля отговорността за увреждането върху друго лице;
• родителят обяснява, че детето само се е наранило;
• многократни посещения на детето в различни медицински служби, поради наранявания;
• детето обвинява родителя за нараняванията.
Тези факти могат да бъдат забелязани най-често от личния лекар или други медицински лица, от които е потърсена помощ.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Психическо насилие
Според дефиницията, дадена в Правилника за прилагане на закона за закрила на детето (ППЗЗД), психическо насилие "са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда".
Често като синоними на психическо насилие се използват термините емоционално насилие или емоционално малтретиране.
Психическото насилие може да включва:
• Вербално насилие – обиди, негативни сравнения…
• Отхвърляне и безразлично отношение.
• Липса на топлота и физически контакт, например прегръдка.
• Непрекъснато критикуване.
• Държане на детето в лоши условия и грижи.
• Да се казва на детето, повтарящо се или непрекъснато, че то не е желано, не е обичано, не е искано и че не го приемат такова, каквото е.
• Да се разказва на други хора за грешките на детето, за негови провали, несправяния.
• Държането и отношението към детето да е като към по-малко важно, неструващо, малоценно в сравнение с другите деца в семейството.
• Игнорирането на детето, незабелязването му, да не се говори/разговаря с него, да се говори пред него и за него все едно, че то в момента го няма.
• Отричането на постиженията на детето.
• Непрекъснато подозиране и обвиняване на детето, например то да бъде държано отговорно и да бъде обвинявано за поведението или действията, за случващото се на други деца или на възрастен.
• Сплашване на детето, заплашването му.
• Осмиване, иронизиране и непрекъснато подиграване с детето.
Психическото насилие е едно от най-трудно доказуемите. Съвсем възможно е истински отговорни родители да се е случвало да извършат едно или две от изброените поведения спрямо децата си. Поради тази причина може да се приеме, че психическо насилие се случва, когато детето е подложено на непрекъснати атаки и емоционално наранявано от страна на възрастните, т.е. не става въпрос за изолиран инцидент. То причинява дълготрайно увреждане на емоционалното развитие на детето.
Предлагаме на вашето внимание и определението на Garbino, Gutman, Seeley (1986) за психическото насилие:
"Емоционалното малтретиране предполага обмислени, съзнателни и насочени атаки към развитието на детето, неговата личност и собствен образ, неговите социални компетентности, което включва модел на емоционални и физически деструктивно поведение към детето проявяващо се в 5 форми:
(1) отхвърляне (възрастният отказва да опознае света на детето и да "признае" потребностите на детето);
(2) изолиране (отстраняването на детето от естествени и подходящи за възрастта нормални социални изживявания и опит, което води до втълпяване и принуждаване на детето да вярва, че то е само на света);
(3) тормозене на детето (вербални нападки, създаващи климат на страх, принуждаване и сплашване на детето, което води до принуждаването на детето да вярва, че светът е капризен и враждебен спрямо него);
(4) игнориране (лишаването на детето от базисно стимулиране и съчувствие, условия на задушаващо/ограничаващо емоционално и интелектуално развитие);
(5) развращаване (стимулиране на детето да се занимава с антисоциални прояви, подкрепяне на правонарушително поведение, което води до състояние на неадекватност на детето към нормалното социално поведение и живот)".
Емоционалното малтретиране нанася дългосрочна вреда върху себеуважението и чувството за собствения образ и света, което може да постави детето в състояние на непрекъснати емоционални и психични проблеми. Това може да включва развиване на висока степен на тревожност, нервност, агресивност или поведение на безразличие и неспособност да участва в училищни занимания, игри или развлекателни събития. Ако емоционалното малтретиране продължава дълъг период от време, детето ще порасне и ще навлезе в периода на зрялост, в живота на възрастните, борейки се и страдайки от състояния на депресия, невроза, дори и със самоубийствени мисли и действия.
Емоционалното малтретиране често е резултат от другите видове насилия, но то се разглежда самостоятелно, като в някои случаи се определя и като основната форма на насилие над някое дете.
Разпознаване на психическото насилие
Индикатори, които могат да насочат към възможно психическо насилие:
• Детето може да стане затворено и изолирано, да не желае да контактува с връстниците си и да е резервирано към възрастните.
• Агресивно поведение и/или поведение, насочено към привличане на вниманието, например упорито непослушание, преднамерено цапане или подмокряне, агресивност към другите деца.
• Нарушаване на модела на хранене и сън.
• Избухвания и изблици, които са необичайни за възрастта и нивото на развитие на детето.
• Изоставане на развитието, при което детето желае да се държи или да бъде третирано като по-малко дете, например подмокряне в леглото.
• Бягане или криене.
• Неучастие в заниманията в детската градина или в училище, загуба на доверие и ниска самооценка.
• Самозанемаряване, например постоянно обличане на едни и същи дрехи, отказ да сресва косата си.
• Психосоматични болести.
• Неотделяне от възрастен, различен от родителите на детето, резервираност и страх от родителите.
• Детето не се развива пълноценно, например забавено физическо развитие, тегло и ръст под нормата, нездрав общ вид.
• Злоупотреба с алкохол и медикаменти.
• Бягане от училище.
• Самонараняване.
Сексуална експлоатация
Терминът "сексуална експлоатация на деца" се разбира като обобщително понятие, което обхваща детската порнография, детска проституция и трафик на деца с цел използването им за порнография или проституция. С други думи, сексуалната експлоатация на деца предполага използването на лице под 18-годишна възраст с оглед задоволяването на сексуалните потребности или желания на друго лице срещу възнаграждение или друго заплащане, предложено на детето или на други лица. Подобни преживявания имат увреждащо въздействие върху биологичните, емоционалните и социалните потребности на детето.
Пренебрегване
В ППЗЗД се дава следната дефиниция на пренебрегването: "Пренебрегване" е неуспехът на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи".
Като синоними често се използват "неглижиране" или "занемаряване".
Пренебрегване се появява, когато родителите не могат или се провалят в задоволяването и посрещането на базисните потребности на детето, като например осигуряване на подходяща храна, подслон, топлина, хигиена и медицински грижи. Детето може, също така, да бъде неглижирано чрез липсата на адекватно наблюдение и внимание, контрол, например когато малко дете е оставено само или в компанията на дори още по-малко дете, когато на детето се позволява да се скита само без каквото и да е наблюдение и загриженост за местонахождението му.
Пренебрегването обикновено се свързва с това да не се прави нещо, а не толкова с активно действие, което активно да наврежда на детето.
Разпознаване на пренебрегването:
Физически индикатори:
• Незадоволително физическо развитие, тегло и ръст под нормата за възрастта на детето.
• Детето може да изглежда слабо и да има нездрав общ вид.
• Детето може да е апатично, бледо и със запуснат вид.
• Ниска хигиена, например мръсни, вмирисани дрехи, некъпано тяло и коса, силни обриви.
• Липса на интерес, трудности при стимулирането.
• Чести детски болести, например настинки, кашлици, диария.
• Болести и травми, за които не са положени грижи, например нелекувани инфекции.
• Неподходящо облекло.
• Детето е гладно, преяжда, когато получи храна.
• Умора.
Поведенчески индикатори:
• Неглижираните деца още към 2 год. възраст са апатични към комуникации.
• Лесно се фрустрират.
• Във възрастта към 3-4 год. се очертава ниска самооценка и ниско самочувствие.
• Слабо се контролират и лесно се разстройват.
• При тръгване в детска градина и на училище липсва желание и постоянство – лесно се отказват когато започват да се занимават с нещо.
• В предучилищна и ранна училищна възраст се очертават проблеми с вниманието.
• Неглижираните деца са социално изолирани, имат слаби социални умения.
• Често те са емоционално неизразителни и избягват емоционални контакти.
• В някои случаи има явна депресивност, а в други е възможно агресивно поведение.
• Детето постоянно закъснява или често отсъства от училище, по-големите деца могат да обикалят безцелно наоколо преди и след училище.
• Не реагира адекватно на общуването на възрастните или търси безразборно внимание от възрастните.
• Внезапно и забележимо подобрение във всички аспекти на поведението и вида на детето, при промяна на грижите за него
..Знае ли някой дали има развитие по въпроса в Ново село?
******************************************
но тава е важно
http://forum.offroad-bulgaria.com/showthread.php?p=434075#post434075
Шегуваш ли се...4 дни след като съм се върнала от дълга почивка - отново да не съм на работа?! 
Единствено ме притеснява, че най-ранният автобус за Видин е в 7.30, а най-късният в 17.30.
За Белоградчик пък са само следобедни... И най-вероятно ще дойда с този в 7.30, в събота сутринта.
Не знам защо обаче винаги мисля за най-незначителните и второстепенни неща като за най-важни.
Единствено ме притеснява, че най-ранният автобус за Видин е в 7.30, а най-късният в 17.30.
За Белоградчик пък са само следобедни... И най-вероятно ще дойда с този в 7.30, в събота сутринта. Не знам защо обаче винаги мисля за най-незначителните и второстепенни неща като за най-важни.
щото Гъмзата от Куку-бенд е оттам 
