Случвало ли ви се е когато е трябвало да вземете някакво важно решение в живота си да си мислите, че постоянно се сблъсквате с някакви сигнали. Имам чувството, че от големия страх дали решението ще е правилно параноята ме гони и всяка секунда засичам някакъв сигнал който ясно ми показва накъде да тръгна. Да ама отговорността си е моя и трябва трезво и съвсем осъзнато и отговорно да си взема решенията, това си е ясно. Досега съм била прагматичен човек и такива ветровити мисли не са ме гонили, а напоследък имам чувството, че човека го съпровожда някаква съдба, колкото и сам да е отговорен за живота и посоката си.
- Публикувана: 20 юли 2008, 01:02 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2008, 19:29 ч.
За сигналите когато сте на кръстопът в живота си.
Колкото и да е съдбовно едно решение мисля,че трябва да се вслушваш в себе си,а не да търсиш сигнали около теб.Претегли нещата добре от хубавата и лошата им страна и давай смело напред.
Понякога инстинктът те води в правилната посока,а не разумът!
Най-важното е никога да не съжаляваш за взетото решение,колкото и грешно да е то!
Успех!
Понякога инстинктът те води в правилната посока,а не разумът!
Най-важното е никога да не съжаляваш за взетото решение,колкото и грешно да е то!
Успех!
Колкото и да е съдбовно едно решение мисля,че трябва да се вслушваш в себе си,а не да търсиш сигнали около теб
Най-важното е никога да не съжаляваш за взетото решение,колкото и грешно да е то!
Най-важното е никога да не съжаляваш за взетото решение,колкото и грешно да е то!
абсолютно съм съгласна, че трябва да се вслушваме само в себе си и никога да не съжаляваме за нещо, било то взето решение или нещо друго.
Вслушването в себе си е всъщност внимателно следене на знаците около теб. Това, което наричаме интуиция е работа на подсъзнанието вследствие натрупана обективна информация от обкръжаващия свят. Знаците са една много важна съставна част на тази информация. Винаги има знаци на съдбата и особено в преломни, съдбовни моменти или моменти на кръстопът. Трябва много внимателно да се слушат и следват. Те се дават на човек свише за да му помагат по пътя. Хора с добре развита интуиция (умение да слушаш и вярваш на вътрешния си глас) в съдбовни моменти се спасяват от гибел заради усещането си че не трябва да ходят еди-къде си, не трябва да се качват на този самолет или влак и т.н. Едно субективно усещане, наречено интуиция, което ги кара да постъпват по правилния начин.
С една дума...не си въобразяваш. Ако действително забелязваш около себе си дребни нещица, които те склоняват към дадено решение, избирай точно това решение! То е вярното.
Разбира се. Колкото и да си въобразяваш, че сам приемаш решения за живота си, голямата посока е отдавна предопределена. Ако не я следваш, ще следват провали и знаци, че трябва да промениш живота.
С една дума...не си въобразяваш. Ако действително забелязваш около себе си дребни нещица, които те склоняват към дадено решение, избирай точно това решение! То е вярното.
Цитат
напоследък имам чувството, че човека го съпровожда някаква съдба, колкото и сам да е отговорен за живота и посоката си.
Разбира се. Колкото и да си въобразяваш, че сам приемаш решения за живота си, голямата посока е отдавна предопределена. Ако не я следваш, ще следват провали и знаци, че трябва да промениш живота.
Не знам от какъв характер са тези кръстопъти в твоя живот, но от личен опит ще кажа, че много пъти, да не кажа в повечето случаи в живота ми интуицията и логиката ми са били на коренно различни посоки. В повечето случаи реагирах логично и накрая се оказва, че точно интуитивното решение е било за предпочитане.
Сега слушам повече интуицията си и ако не друго съм поне по доволна от себе си.
Сега слушам повече интуицията си и ако не друго съм поне по доволна от себе си.
Xenia,
Сещам се, че когато - в началото на 90-те - кандидатствах в университет, на изпита по литература ми се падна тема "Йовковите герои четат знаци"
Какво ли ми е разбирала главата от знаци тогава?
Но, по темата - да, човек лесно може да се заплете в четенето на знаци, ако ползва рацио и логика като декодер. Отне ми много дълги години да се науча да не интерпретирам знаците с помощта на формалната логика. Щото формалната логика, която е официалната, съвременна доктрина за това как трябва да се живее и как се движи светът, е много различна от истинската, природната. Ние тука си измисляме един куп теории, а вътрешната логика на нещата е съвсем друга.
Та, надрънках вкичко това, за да кажа, че е нормално човек да се чувства изгубен във всички знаци, ако се опитва да проумее със сигурност точното им значение. Обаче, ако си повярва, отпусне се и се вслуша в себе си, онази малка частица от него, която наричаме "несъзнавано", просто няма как да не преработи точната информация. И да вземе вярното решение.
Но за това човек трябва да си вярва. А нас от малки ни учат да не го правим - "трябва да си малко по-прагматична", "мисли логично", "сърцето е лош съветник", "дай да се допитаме до еди кой си експерт" и т.н. А всъщност, никой не знае по-добре какво е добре за нас от самите нас. Ами, да се слушаме!
Сещам се, че когато - в началото на 90-те - кандидатствах в университет, на изпита по литература ми се падна тема "Йовковите герои четат знаци"
Какво ли ми е разбирала главата от знаци тогава? Но, по темата - да, човек лесно може да се заплете в четенето на знаци, ако ползва рацио и логика като декодер. Отне ми много дълги години да се науча да не интерпретирам знаците с помощта на формалната логика. Щото формалната логика, която е официалната, съвременна доктрина за това как трябва да се живее и как се движи светът, е много различна от истинската, природната. Ние тука си измисляме един куп теории, а вътрешната логика на нещата е съвсем друга.
Та, надрънках вкичко това, за да кажа, че е нормално човек да се чувства изгубен във всички знаци, ако се опитва да проумее със сигурност точното им значение. Обаче, ако си повярва, отпусне се и се вслуша в себе си, онази малка частица от него, която наричаме "несъзнавано", просто няма как да не преработи точната информация. И да вземе вярното решение.
Но за това човек трябва да си вярва. А нас от малки ни учат да не го правим - "трябва да си малко по-прагматична", "мисли логично", "сърцето е лош съветник", "дай да се допитаме до еди кой си експерт" и т.н. А всъщност, никой не знае по-добре какво е добре за нас от самите нас. Ами, да се слушаме!
Знаци ли? Ние решаваме, че са знаци, защото така сме устроени. Когато се чувстваме най-несигурни сме склонни да търсим най-много знаци, защото така си мислим, че работим с повече и вярна информация. А истината е, че живеем в свят с оскъдна информация и несигурност. В повечето случаи нещата в живота ни са продукт на случайното стечение на обстоятелствата, а ние ги интерепретираме по наш си начин в зависимост от опита и убежденията си и вземаме някакви решения. Затова и ретроспективно почти винаги успяваме да "навържем" нещата и да открием знаци защо и как се е случило. С това не отричам промените, предизвикани от нашата воля и действия, а само обръщам внимание на факторите на околната среда.
Аз вярвам в знаците. Не говоря за свръхестествени неща, а по-скоро за себепознание ( както казва Ксения), концентрация, размисъл в/у заобикалящото ме, за смисъла. В повечето случаи ги съзирам в минало време, т.е ако се обърна назад ми се изяснява смисъл ( знак), който не съм откривала. Доказва ми се, че няма нищо случайно в това, което се е случило или ще се случи. Това мислене напоследък ми помага сякаш да различавам знаци и посока и то на много несигурната почва на интуицията, на която досега не съм разчитала. Досега нямам много опит ( да не кажа никакъв) в следване на разпознат знак в настоящето. В момента правя първия си сериозен опит да следвам по-скоро някаква своя интуиция и много се моля да съм на прав път.
В момента съм на важен кръстопът в живота си.
Разумът и обективността ме съветват да направя едно, а интуицията и вътрешното ми чувство съвсем друго и не мога да взема решение. А трябва. Страхувам се да не сгреша, защото последствията от решението ми биха могли да създадат труности на семейството ми за доста дълъг период от време за напред. От друга страна ми се иска да рискувам и да си дам шанс-така поне дори да се проваля ще знам, че съм опитала.
За съжаление не срещам никакви знаци или дребни нещица, които да ми подскажат вярното решение или вероятно не мога да ги тълкувам. Просто в мен продължават да се борят разума и вътрешното ми усещане и надделява ту едното, ту другото...
Разумът и обективността ме съветват да направя едно, а интуицията и вътрешното ми чувство съвсем друго и не мога да взема решение. А трябва. Страхувам се да не сгреша, защото последствията от решението ми биха могли да създадат труности на семейството ми за доста дълъг период от време за напред. От друга страна ми се иска да рискувам и да си дам шанс-така поне дори да се проваля ще знам, че съм опитала.
За съжаление не срещам никакви знаци или дребни нещица, които да ми подскажат вярното решение или вероятно не мога да ги тълкувам. Просто в мен продължават да се борят разума и вътрешното ми усещане и надделява ту едното, ту другото...
Знаци ли? Ние решаваме, че са знаци, защото така сме устроени. Когато се чувстваме най-несигурни сме склонни да търсим най-много знаци, защото така си мислим, че работим с повече и вярна информация. А истината е, че живеем в свят с оскъдна информация и несигурност. В повечето случаи нещата в живота ни са продукт на случайното стечение на обстоятелствата, а ние ги интерепретираме по наш си начин в зависимост от опита и убежденията си и вземаме някакви решения. Затова и ретроспективно почти винаги успяваме да "навържем" нещата и да открием знаци защо и как се е случило. С това не отричам промените, предизвикани от нашата воля и действия, а само обръщам внимание на факторите на околната среда.
Да, май с всички ни се получава така - логиката срещу интуицията. Може би интуицията понякога е по-мъдра от логиката.
Логиката и разумът базират на опита и познанията ни, или на тези на хората с които се съветваме. Когато решаваме логично и разумно, вероятноста да сбъркаме е по-малка, но не е изключена.
Интуицията и "вътрешното чувство" базират на чиста емоционалност. Тоест тя - обикновено - ни "побутва" повече към решението, което ни се иска, но нещо ни смущава и възспира. Въпроса винаги е, колко ще послушаме тези си страхове и съмнения, или до каква степен ще ги игнорираме. И в крайна сметка колко те ще се окажат правилни. За съжаление това се рабира винаги в последствие.
Има една практика, която общо взето може да се приложи във всяко взимане на важно решение, когато не сме сигурни. Лист хартия и молив. Отгоре се пише проблема! След това Решение 1, под което листа се разделя на две графи (+) и (-), след това Решение 2 и отново същите две графи. Във всяка една, честно, ама много честно пред самите нас, се пише всичко за което се сещаме. Кое е "за", кое е "против". Нормално е да се сетим първоначално за най-важното, което дава и на първите аргументи, поне превидно, най-голямата тежест. Но не се приключва веднага, може и ден или седмица даже след това да се продължи, винаги, когато нещо ни идва на ума: в (+) или (-). И винаги от гледна точка днес, защото никой не вижда в бъдещето. Или поне повечето.
Важното е наистина нищо да не се пропусне, даже и - на пръв поглед - незначителни неща. Листа се попълва в "осамотение", т.е. за себе си, а не за други хора, т.е. наистина човек е хубаво да се поразрови и в най-тъмните ъгълчета на душата си, в търсене на аргументите за или против. След това се претегля, като се отдава внимание не само на броя, но и на важността за всеки аргумент за определеният човек.
Така обикновено се събират "разум и интуиция" на едно место, и накрая нещо надделява.
Интуицията и "вътрешното чувство" базират на чиста емоционалност. Тоест тя - обикновено - ни "побутва" повече към решението, което ни се иска, но нещо ни смущава и възспира. Въпроса винаги е, колко ще послушаме тези си страхове и съмнения, или до каква степен ще ги игнорираме. И в крайна сметка колко те ще се окажат правилни. За съжаление това се рабира винаги в последствие.
Има една практика, която общо взето може да се приложи във всяко взимане на важно решение, когато не сме сигурни. Лист хартия и молив. Отгоре се пише проблема! След това Решение 1, под което листа се разделя на две графи (+) и (-), след това Решение 2 и отново същите две графи. Във всяка една, честно, ама много честно пред самите нас, се пише всичко за което се сещаме. Кое е "за", кое е "против". Нормално е да се сетим първоначално за най-важното, което дава и на първите аргументи, поне превидно, най-голямата тежест. Но не се приключва веднага, може и ден или седмица даже след това да се продължи, винаги, когато нещо ни идва на ума: в (+) или (-). И винаги от гледна точка днес, защото никой не вижда в бъдещето. Или поне повечето.
Важното е наистина нищо да не се пропусне, даже и - на пръв поглед - незначителни неща. Листа се попълва в "осамотение", т.е. за себе си, а не за други хора, т.е. наистина човек е хубаво да се поразрови и в най-тъмните ъгълчета на душата си, в търсене на аргументите за или против. След това се претегля, като се отдава внимание не само на броя, но и на важността за всеки аргумент за определеният човек.Така обикновено се събират "разум и интуиция" на едно место, и накрая нещо надделява.
Логиката и разумът базират на опита и познанията ни, или на тези на хората с които се съветваме. Когато решаваме логично и разумно, вероятноста да сбъркаме е по-малка, но не е изключена.
Обикновено логиката и разума ни водят към това, което са ни учили от малки, че е правилно.
Но много често за самите нас най-правилното е това, което ни казва точно чистата емоционалност.
Логиката и разумът базират на опита и познанията ни, или на тези на хората с които се съветваме. Когато решаваме логично и разумно, вероятноста да сбъркаме е по-малка, но не е изключена.
Интуицията и "вътрешното чувство" базират на чиста емоционалност. Тоест тя - обикновено - ни "побутва" повече към решението, което ни се иска, но нещо ни смущава и възспира. Въпроса винаги е, колко ще послушаме тези си страхове и съмнения, или до каква степен ще ги игнорираме. И в крайна сметка колко те ще се окажат правилни. За съжаление това се рабира винаги в последствие.
Има една практика, която общо взето може да се приложи във всяко взимане на важно решение, когато не сме сигурни. Лист хартия и молив. Отгоре се пише проблема! След това Решение 1, под което листа се разделя на две графи (+) и (-), след това Решение 2 и отново същите две графи. Във всяка една, честно, ама много честно пред самите нас, се пише всичко за което се сещаме. Кое е "за", кое е "против". Нормално е да се сетим първоначално за най-важното, което дава и на първите аргументи, поне превидно, най-голямата тежест. Но не се приключва веднага, може и ден или седмица даже след това да се продължи, винаги, когато нещо ни идва на ума: в (+) или (-). И винаги от гледна точка днес, защото никой не вижда в бъдещето. Или поне повечето. Важното е наистина нищо да не се пропусне, даже и - на пръв поглед - незначителни неща. Листа се попълва в "осамотение", т.е. за себе си, а не за други хора, т.е. наистина човек е хубаво да се поразрови и в най-тъмните ъгълчета на душата си, в търсене на аргументите за или против. След това се претегля, като се отдава внимание не само на броя, но и на важността за всеки аргумент за определеният човек.
Така обикновено се събират "разум и интуиция" на едно место, и накрая нещо надделява.
Интуицията и "вътрешното чувство" базират на чиста емоционалност. Тоест тя - обикновено - ни "побутва" повече към решението, което ни се иска, но нещо ни смущава и възспира. Въпроса винаги е, колко ще послушаме тези си страхове и съмнения, или до каква степен ще ги игнорираме. И в крайна сметка колко те ще се окажат правилни. За съжаление това се рабира винаги в последствие.
Има една практика, която общо взето може да се приложи във всяко взимане на важно решение, когато не сме сигурни. Лист хартия и молив. Отгоре се пише проблема! След това Решение 1, под което листа се разделя на две графи (+) и (-), след това Решение 2 и отново същите две графи. Във всяка една, честно, ама много честно пред самите нас, се пише всичко за което се сещаме. Кое е "за", кое е "против". Нормално е да се сетим първоначално за най-важното, което дава и на първите аргументи, поне превидно, най-голямата тежест. Но не се приключва веднага, може и ден или седмица даже след това да се продължи, винаги, когато нещо ни идва на ума: в (+) или (-). И винаги от гледна точка днес, защото никой не вижда в бъдещето. Или поне повечето.
Важното е наистина нищо да не се пропусне, даже и - на пръв поглед - незначителни неща. Листа се попълва в "осамотение", т.е. за себе си, а не за други хора, т.е. наистина човек е хубаво да се поразрови и в най-тъмните ъгълчета на душата си, в търсене на аргументите за или против. След това се претегля, като се отдава внимание не само на броя, но и на важността за всеки аргумент за определеният човек.Така обикновено се събират "разум и интуиция" на едно место, и накрая нещо надделява.
Описаната от теб техника ми напомня за използването й от Дарвин, за да реши дали да се жени. Доколкото зная дори е запазено като собственоръчно написана страница в дневника му и до ден днешен. Та, той мислил задълбочено и прилежно написал всички "за и против" женитбата. Накрая стигнал до рационалния извод, че е по-добре да не се жени. Но само няколко месеца по-късно взел, че се оженил и споделил, че това било най-правилното и добро решение в живота му. 
За интуицията имам един нюанс. Рационално ние пресмятаме опита, за който можем да си спомним съзнателно. Вероятно е това, което наричаме интуиция да е опита, който си е пак в нас, но нямаме съзсателен достъп до него, но който има значение.
За интуицията имам един нюанс. Рационално ние пресмятаме опита, за който можем да си спомним съзнателно. Вероятно е това, което наричаме интуиция да е опита, който си е пак в нас, но нямаме съзсателен достъп до него, но който има значение.
В момента съм на важен кръстопът в живота си.
Разумът и обективността ме съветват да направя едно, а интуицията и вътрешното ми чувство съвсем друго и не мога да взема решение. А трябва. Страхувам се да не сгреша, защото последствията от решението ми биха могли да създадат труности на семейството ми за доста дълъг период от време за напред. От друга страна ми се иска да рискувам и да си дам шанс-така поне дори да се проваля ще знам, че съм опитала.
За съжаление не срещам никакви знаци или дребни нещица, които да ми подскажат вярното решение или вероятно не мога да ги тълкувам. Просто в мен продължават да се борят разума и вътрешното ми усещане и надделява ту едното, ту другото...
Разумът и обективността ме съветват да направя едно, а интуицията и вътрешното ми чувство съвсем друго и не мога да взема решение. А трябва. Страхувам се да не сгреша, защото последствията от решението ми биха могли да създадат труности на семейството ми за доста дълъг период от време за напред. От друга страна ми се иска да рискувам и да си дам шанс-така поне дори да се проваля ще знам, че съм опитала.
За съжаление не срещам никакви знаци или дребни нещица, които да ми подскажат вярното решение или вероятно не мога да ги тълкувам. Просто в мен продължават да се борят разума и вътрешното ми усещане и надделява ту едното, ту другото...
Искам и аз знаци
Описаната от теб техника ми напомня за използването й от Дарвин, за да реши дали да се жени. Доколкото зная дори е запазено като собственоръчно написана страница в дневника му и до ден днешен.
Така ли? Не знаех. Аз бях прочела преди много години за тази техника, не помня даже вече къде точно. От тогава съм я прилагала два пъти и наистина не съм съжалявала след това за взетото решение. Не че 2 пъти само е трябвало да взимам такива, обаче. 
Просто, обикновено знам какво повече искам, кое ми е по-важно, и решавам за него. Но на два пъти бях наистина тотално объркана. Хубавото на метода е, че не се взима решение в момент на емоционалност, или под някакъв натиск. Аргументите се появяват един след друг и пълнят ли, пълнят листа, и остават, а не потват в забрава, тогава, когато вече трябва да се вземе решението. Те са както рационални, така и чисто от емоционалност. Записвала съм си, на пръв поглед, "смешни" неща, или такива, които не бих посмяла да кажа на глас, пред друг. 
И наистина може да се приложи за всичко!
Разбира се, методът си е хубав. Просто се сетих за Дарвин като за любопитно изключение. Дори не помня къде и кога съм го прочела.
За себе си съм стигнала до извода, че ако става въпрос за кръстопъти, които засягат предимно личния ми живот и душевното ми равновесие е по-добре да се доверя на интуицията си и да си задам въпроса "какво искам?", а после да преценявам какво е по-полезно. Не виждам особена полза да правя полезни, но не особено желани неща.
За себе си съм стигнала до извода, че ако става въпрос за кръстопъти, които засягат предимно личния ми живот и душевното ми равновесие е по-добре да се доверя на интуицията си и да си задам въпроса "какво искам?", а после да преценявам какво е по-полезно. Не виждам особена полза да правя полезни, но не особено желани неща.
Напълно съм съгласна.
Аз имам много силно развита интуиция и през годините се научих да се вслушвам в нея и да "виждам" нужните знаци. В случаите, когато съм игнорирала вътрешния си глас, съм правила грешки.
все има нещо, което се случва, за да ми попречи. Не става никога от първия път. Тогава все си мисля, че това става, за да ме накара да се откажа. Но... проблем е характерът ми! Никога не се отказвам Логиката и разумът базират на опита и познанията ни, или на тези на хората с които се съветваме. Когато решаваме логично и разумно, вероятноста да сбъркаме е по-малка, но не е изключена.
Интуицията и "вътрешното чувство" базират на чиста емоционалност. Тоест тя - обикновено - ни "побутва" повече към решението, което ни се иска, но нещо ни смущава и възспира. Въпроса винаги е, колко ще послушаме тези си страхове и съмнения, или до каква степен ще ги игнорираме. И в крайна сметка колко те ще се окажат правилни. За съжаление това се рабира винаги в последствие.
Има една практика, която общо взето може да се приложи във всяко взимане на важно решение, когато не сме сигурни. Лист хартия и молив. Отгоре се пише проблема! След това Решение 1, под което листа се разделя на две графи (+) и (-), след това Решение 2 и отново същите две графи. Във всяка една, честно, ама много честно пред самите нас, се пише всичко за което се сещаме. Кое е "за", кое е "против". Нормално е да се сетим първоначално за най-важното, което дава и на първите аргументи, поне превидно, най-голямата тежест. Но не се приключва веднага, може и ден или седмица даже след това да се продължи, винаги, когато нещо ни идва на ума: в (+) или (-). И винаги от гледна точка днес, защото никой не вижда в бъдещето. Или поне повечето. Важното е наистина нищо да не се пропусне, даже и - на пръв поглед - незначителни неща. Листа се попълва в "осамотение", т.е. за себе си, а не за други хора, т.е. наистина човек е хубаво да се поразрови и в най-тъмните ъгълчета на душата си, в търсене на аргументите за или против. След това се претегля, като се отдава внимание не само на броя, но и на важността за всеки аргумент за определеният човек.
Така обикновено се събират "разум и интуиция" на едно место, и накрая нещо надделява.
Интуицията и "вътрешното чувство" базират на чиста емоционалност. Тоест тя - обикновено - ни "побутва" повече към решението, което ни се иска, но нещо ни смущава и възспира. Въпроса винаги е, колко ще послушаме тези си страхове и съмнения, или до каква степен ще ги игнорираме. И в крайна сметка колко те ще се окажат правилни. За съжаление това се рабира винаги в последствие.
Има една практика, която общо взето може да се приложи във всяко взимане на важно решение, когато не сме сигурни. Лист хартия и молив. Отгоре се пише проблема! След това Решение 1, под което листа се разделя на две графи (+) и (-), след това Решение 2 и отново същите две графи. Във всяка една, честно, ама много честно пред самите нас, се пише всичко за което се сещаме. Кое е "за", кое е "против". Нормално е да се сетим първоначално за най-важното, което дава и на първите аргументи, поне превидно, най-голямата тежест. Но не се приключва веднага, може и ден или седмица даже след това да се продължи, винаги, когато нещо ни идва на ума: в (+) или (-). И винаги от гледна точка днес, защото никой не вижда в бъдещето. Или поне повечето.
Важното е наистина нищо да не се пропусне, даже и - на пръв поглед - незначителни неща. Листа се попълва в "осамотение", т.е. за себе си, а не за други хора, т.е. наистина човек е хубаво да се поразрови и в най-тъмните ъгълчета на душата си, в търсене на аргументите за или против. След това се претегля, като се отдава внимание не само на броя, но и на важността за всеки аргумент за определеният човек.Така обикновено се събират "разум и интуиция" на едно место, и накрая нещо надделява.
Това е абсолютно погрешен начин на разсъждение. Логиката никога не е вярния път ако тя не съвпада с вътрешния глас (интуицията).
Изгледайте ето това документално филмче, което е точно за интуицията и мястото на знаците в живота.
НЕОБЪЯСНИМО, НО ФАКТ. "ПУНКТ НАЗНАЧЕНИЯ" 12.07.2008 20:00 01:08 ТНТ
http://www.corbina.tv/video_recorder/make_query.php?date=20080712&chanel=003
В момента съм на важен кръстопът в живота си.
Разумът и обективността ме съветват да направя едно, а интуицията и вътрешното ми чувство съвсем друго и не мога да взема решение. А трябва. Страхувам се да не сгреша, защото последствията от решението ми биха могли да създадат труности на семейството ми за доста дълъг период от време за напред. От друга страна ми се иска да рискувам и да си дам шанс-така поне дори да се проваля ще знам, че съм опитала.
За съжаление не срещам никакви знаци или дребни нещица, които да ми подскажат вярното решение или вероятно не мога да ги тълкувам. Просто в мен продължават да се борят разума и вътрешното ми усещане и надделява ту едното, ту другото...
Разумът и обективността ме съветват да направя едно, а интуицията и вътрешното ми чувство съвсем друго и не мога да взема решение. А трябва. Страхувам се да не сгреша, защото последствията от решението ми биха могли да създадат труности на семейството ми за доста дълъг период от време за напред. От друга страна ми се иска да рискувам и да си дам шанс-така поне дори да се проваля ще знам, че съм опитала.
За съжаление не срещам никакви знаци или дребни нещица, които да ми подскажат вярното решение или вероятно не мога да ги тълкувам. Просто в мен продължават да се борят разума и вътрешното ми усещане и надделява ту едното, ту другото...
Няма начин да не срещаш знаци, ако интуицията, вътрешния глас ти говорят. Твоето подсъзнание е видяло и прочело знаците, докато логиката ти ги е игнорирала. Довери се на интуицията! Тя никога не лъже.
Знаци ли? Ние решаваме, че са знаци, защото така сме устроени. Когато се чувстваме най-несигурни сме склонни да търсим най-много знаци, защото така си мислим, че работим с повече и вярна информация. А истината е, че живеем в свят с оскъдна информация и несигурност.
Сигурно по-често бих се доверявала на логиката, ако не беше толкова ужасно ирационална. Понеже светът изглежда много хаотично и непредвидимо място, сме си измислили един куп строго фиксирани причинно-следствени връзки и сме се разбрали да вярваме, че животът ни се движи от тях. Един вид, да го направим по-подреден и разбираем. Е, да, ама нашите вярвания за това кое как е са също толкова "абра-кадабра", колкото и средновековните заклинания на вещици. Логиката е просто нещо, за което сме се договорили, че е така.
Освен това, за каква и чия логика говорим? За моята, твоята, на съседа отгоре или на Джордж Буш и дядо ми? Всеки си има своя и често логиките ни никак не могат да се срещнат. Как тогава да се уповавам на едната си гола логика, като тя е уникална и не прилича на ничия друга? Ми, несигурна работа е това... Логиката е нелогична! Интуицията е естествена.
Това е абсолютно погрешен начин на разсъждение. Логиката никога не е вярния път ако тя не съвпада с вътрешния глас (интуицията).
Ах, xenia, пак си много сигурна и нетърпяща възражения.
"Погрешен начин" на разсъждения няма. Ако един начин е за теб погрешен, за друг е - може би - точно правилният. Не отричам интуицията, но да решаваш всичко само на база нея, и с "четене на знаци" ми се струва нелогично! 
По същата логика, човек може да взима всяко решение и след хвърляне на карти, гледане на кафе, или вторачване в кристалната топка. "Знаци" там, колкото иска човек. 
За това пък логика = 0. Но пък после е лесно! Правим отговорни за погрешното решение гледачката.
....Правим отговорни за погрешното решение гледачката.
Само да вметна, че говорейки за интуиция, нямам предвид гадаене по знаци или гледачки.
Да се вслушваш във вътрешния си глас не е присъщо само и единствено за хора, които постоянно обикалят врачките ,
търсейки потвърждение от тях на собствените си щения.
Като "логика" обикновено препратките са към логиката във философията и математиката. Гърците са "виновни" за възприемането на логиката такава, каквато е днес. Те са били обсебени от математиката и това се е предало културно през вековете. Все пак това е един опит да се постигне универсален начин за разбиране и подреждане, а понякога и предричане на света, който не е за пренебрегване.
Разбира се, ако задълбаем неминуемо стигаме до различността в логиката на всеки от нас.
Разбира се, ако задълбаем неминуемо стигаме до различността в логиката на всеки от нас.
Това е абсолютно погрешен начин на разсъждение. Логиката никога не е вярния път ако тя не съвпада с вътрешния глас (интуицията).
Ах, xenia, пак си много сигурна и нетърпяща възражения.
"Погрешен начин" на разсъждения няма. Ако един начин е за теб погрешен, за друг е - може би - точно правилният. Не отричам интуицията, но да решаваш всичко само на база нея, и с "четене на знаци" ми се струва нелогично! По същата логика, човек може да взима всяко решение и след хвърляне на карти, гледане на кафе, или вторачване в кристалната топка. "Знаци" там, колкото иска човек. За това пък логика = 0. Но пък после е лесно! Правим отговорни за погрешното решение гледачката. Решения взети на базата на интуиция не са логични, но са правилни и печеливши. Силата на подсъзнанието е огромна. 90% от нашето поведение, навици и начин на живот са обусловени от подсъзнателни реакции. Подсъзнанието може всичко. Една много малка част от реално получаваната от заобикалящия свят информация се осъзнава, останалото се залага в подсъзнанието. То е основен инструмент на въздействие върху психика, поведение и в това никой не се съмнява.
http://www.universalinternetlibrary.ru/book/keho/ogl.shtml
Но подсъзнанието е област, до която не се получава лесно достъп. Интуицията- това е канал, природен механизъм на преход от подсъзнанието съм осъзнаването. Това е начинът да почерпиш мъдрост от дълбините на собственото подсъзнание. И дори от някакво вселенско информационно пространство, до което както някои твърдят, подсъзнанието ни имало достъп. За съжаление, не всички имат добре развита интуиция. В противен случай, всички биха били успешни и биха приемали най-правилните решения. Добре развитата интуиция е от огромно значение за хора, които непрекъснато трябва да взимат решения, бизнесмени. Мисля че в онова филмче, което ви посочих по-горе се разказваше историята за забогатяването на Рокфелер благодарение на решение взето интуитивно и противоречащо на всякаква логика. Затова бизнесмени упорито работят за развиването на интуицията си чрез всякакви тренинги, семинари и т.н. Между другото, добре развитата гадална индустрия работи в голяма част за потребностите на бизнесмени (дори политици и глави на държави) във взимане на правилни решения, така че, картите, кафета и т.н. са споменати много даже на място. Тези начини също са много ефикасни за достъп до подсъзнанието.
Е, хайде сега, вселенско информационно пространство! Посмали малко. За Рокфелер и други като него се носят много легенди, които не е задължително да отговарят на истината. Когато става въпрос за мноооого пари не се знае какво точно е станало.
Според мен няма правилно и грешно решение, а решение, на което всеки един от нас е способен да вземе в един определен момент. Само времето може да покаже доколко "правилно" е било. За мен е "по-логично" случайността да има сериозна роля при вземането на решения.
Разбирам, в Русия е много модерно да се обръща внимание на всякакви течения, свързани с интуиция, душа и т.н. и обяснението се крие в близостта й до източните култури и религии и естествения обмен на идеи. Такава е руската култура и такива тренинги за развиване на интуицията ще се правят винаги под някаква форма, защото е такава нагласата у хората от векове. Обяснимо е. Но това не означава, че открили ключа от палатката.
Според мен няма правилно и грешно решение, а решение, на което всеки един от нас е способен да вземе в един определен момент. Само времето може да покаже доколко "правилно" е било. За мен е "по-логично"
случайността да има сериозна роля при вземането на решения. Разбирам, в Русия е много модерно да се обръща внимание на всякакви течения, свързани с интуиция, душа и т.н. и обяснението се крие в близостта й до източните култури и религии и естествения обмен на идеи. Такава е руската култура и такива тренинги за развиване на интуицията ще се правят винаги под някаква форма, защото е такава нагласата у хората от векове. Обяснимо е. Но това не означава, че открили ключа от палатката.
Може ли да ползвам темата с въпрос към xenia, пък и към всички, които биха тълкували:
Не съм доволна от работата си и теоретично искам да напусна. Една вечер говоря с приятелка и на следващата сутрин попадам на обява (нямам навика да ровя в обявите за работа) от фирма със сходен род дейност на обсъжданата от нас предната вечер, в която се търси човек като мен. Решавам да пусна СV и ме викат на интервю. Тръгвайки за интервюто си забравям ключовете от офиса вкъщи и от суеверие не се връщам, а викам мъжа ми да ми ги донесе по път. С ключовете в ръка падам в дупка на улицата и едва не си счупвам крака. Решавам, че е лоша поличба, но интервюто минава добре и днес ме викат на второ интервю. Кои от сигналите трябва да разчета като правилни?
Не съм доволна от работата си и теоретично искам да напусна. Една вечер говоря с приятелка и на следващата сутрин попадам на обява (нямам навика да ровя в обявите за работа) от фирма със сходен род дейност на обсъжданата от нас предната вечер, в която се търси човек като мен. Решавам да пусна СV и ме викат на интервю. Тръгвайки за интервюто си забравям ключовете от офиса вкъщи и от суеверие не се връщам, а викам мъжа ми да ми ги донесе по път. С ключовете в ръка падам в дупка на улицата и едва не си счупвам крака. Решавам, че е лоша поличба, но интервюто минава добре и днес ме викат на второ интервю. Кои от сигналите трябва да разчета като правилни?
Гениалната интуиция на Рокфелер не е легенда, а факт. Той е взимал огромни суми в кредит с немислимо големи лихви, влагал ги е в невероятно рискови сделки за една нощ и на сутринта си връщал кредита с реализирана огромна печалба. Съвременниците му твърдят че сделките, в които е влагал са имали шанс едно на хиляда да донесат печалба, въпреки това, той е бил сигурен. Това са реални факти от биографията му.
Русия има традиции в изучението на окултни науки, въпреки че това според мен е резултат на борбата и в световната политическа сцена и стремеж да не изостава от другите големи държави. Тя не е лидер в това отношение. Само е с по-голяма свободата на словото отколкото Америка, затова много неща от тези "забранени теми" стават общодостъпни до съзнанието на хората.
Е, това не е мой термин. Аз до това пространство нямам достъп пък и не съм чела много за това какво всъщност представлява. Но често се споменава вред ясновидци, които уж от там черпели информация.
solaris, дали дадено събитие или факт е някакъв знак, само собствената интуиция може да ти подскаже. Значи за отговор се обръщаш към себе си. За мен фактът на подобна обява е прекалено очебийна щастлива случайност за да го приема просто за случайност. Останалото...не знам. Може да разбереш по-късно, а може да питаме картите.
Русия има традиции в изучението на окултни науки, въпреки че това според мен е резултат на борбата и в световната политическа сцена и стремеж да не изостава от другите големи държави. Тя не е лидер в това отношение. Само е с по-голяма свободата на словото отколкото Америка, затова много неща от тези "забранени теми" стават общодостъпни до съзнанието на хората.
Цитат
Е, хайде сега, вселенско информационно пространство! Посмали малко.
Е, това не е мой термин.
Аз до това пространство нямам достъп пък и не съм чела много за това какво всъщност представлява. Но често се споменава вред ясновидци, които уж от там черпели информация.solaris, дали дадено събитие или факт е някакъв знак, само собствената интуиция може да ти подскаже. Значи за отговор се обръщаш към себе си.
За мен фактът на подобна обява е прекалено очебийна щастлива случайност за да го приема просто за случайност. Останалото...не знам. Може да разбереш по-късно, а може да питаме картите.
Отиди на интервюто. Винаги можеш да се откажеш, ако не ти хареса или те съмнява това, което ти кажат там. Ти сама казваш, че от суеверие не си се върнала за ключовете. Просто си била изнервена от предстоящото интервю.
Ако беше героиня от някой поучителен американски филм щеше да бъдеш пример за издържливост и преодоляване на трудностите. Ако беше героиня от психо-трилър щеше да се наблегне на несигурността, двойнствеността на знаците, но пак щеше да завърши добре. (това е в рамките на шегата)
Ако беше героиня от някой поучителен американски филм щеше да бъдеш пример за издържливост и преодоляване на трудностите. Ако беше героиня от психо-трилър щеше да се наблегне на несигурността, двойнствеността на знаците, но пак щеше да завърши добре.
(това е в рамките на шегата)
Да вземем да оставим Рокфелер. Никой не знае всъщност какво се е случвало. PR-ът не е от вчера и за "успелите" хора се съчиняват какви ли не легенди, за да се представят във възможно най-положителна светлина. Бих казала, че в най-невинния случай той е бил склонен да поема големи рискове и е извадил късмет няколко поредни пъти. А после машината се е завъртяла.
Да вземем да оставим Рокфелер. Никой не знае всъщност какво се е случвало. PR-ът не е от вчера и за "успелите" хора се съчиняват какви ли не легенди, за да се представят във възможно най-положителна светлина. Бих казала, че в най-невинния случай той е бил склонен да поема големи рискове и е извадил късмет няколко поредни пъти. А после машината се е завъртяла.
Подкрепям те за това.
Аз като знам на случки, на които съм присъствала лично, после как сам чувала да се преразказват, какво остава за нещо толкова далечно и невъзможно да се провери...
Да вземем да оставим Рокфелер. Никой не знае всъщност какво се е случвало. PR-ът не е от вчера и за "успелите" хора се съчиняват какви ли не легенди, за да се представят във възможно най-положителна светлина. Бих казала, че в най-невинния случай той е бил склонен да поема големи рискове и е извадил късмет няколко поредни пъти. А после машината се е завъртяла.
Какво е според теб поемането на риск? Човек не поема риск без усещането че ще успее и особено ако рискува много. Всеки успешен бизнес се крепи на подобен род поемане на риск. За един разсъждаваш логически човек, шанс 1:1000 е лудост. За този, който доверява на интуицията си, е напълно разумно решение.
В повечето случаи на катастрофирал самолет има по някой, който в последния момент е решил да не пътува. По статистика, отказалите се от полет в случаите на катастрофа, са много повече отколкото в останалите случаи. Какво е това? Тези хора като правило не могат да обяснят защо са решили да загубят билета си.
В много случаи хората изобщо нямат усещането, че поемат голям риск, защото не си правят труда да помислят. Рискът е вземане на решение в условия на несигурност и оскъдна информация. Всъщност, ние всеки ден поемаме някакви рискове, защото живеем в несигурност и оскъдна информация. В повечето случаи опитът и интуицията ни подсказват дали рискът е приемлив. Някои рискове са ежедневни и сме свикнали с тях, защото в повечето случаи оцеляваме. Но има и рискове, за които сме с ясното съзнание, че са големи, например, разходката посред нощ в квартал с висока престъпност или скачане с парашут. Има хора, които са наясно с рисковете и ги поемат или защото нямат друг избор, или защото ги привлича точно тръпката от риска.
Примерът за Рокфелер е много благодатен, защото се отнася до поемане на рискове ,свързани с пари и възможност да се изчисли математическата вероятност. Има много проучвания по въпроса.
За самолетните катастрофи - за жертвите са чиста случайност, друг е въпросът какви са били причините за катастрофата (проблем с техниката, с вземането на решения от пилота или кулата, промяна в метеорологичната обстановка и т.н.). Хората едва ли са решили да загубят билета си. Извадили са късмет, това е. Но трябва да си дадат някакво обяснение и да навържат събитията, защото иначе няма да се чувстват добре. И какво, хората, които са загинали в катастрофата не са имали подходяща проява на интуицията ли или не са я взели под вниманиа? Едва ли.
Примерът за Рокфелер е много благодатен, защото се отнася до поемане на рискове ,свързани с пари и възможност да се изчисли математическата вероятност. Има много проучвания по въпроса.
За самолетните катастрофи - за жертвите са чиста случайност, друг е въпросът какви са били причините за катастрофата (проблем с техниката, с вземането на решения от пилота или кулата, промяна в метеорологичната обстановка и т.н.). Хората едва ли са решили да загубят билета си. Извадили са късмет, това е. Но трябва да си дадат някакво обяснение и да навържат събитията, защото иначе няма да се чувстват добре. И какво, хората, които са загинали в катастрофата не са имали подходяща проява на интуицията ли или не са я взели под вниманиа? Едва ли.
За самолетните катастрофи - за жертвите са чиста случайност, друг е въпросът какви са били причините за катастрофата (проблем с техниката, с вземането на решения от пилота или кулата, промяна в метеорологичната обстановка и т.н.). Хората едва ли са решили да загубят билета си. Извадили са късмет, това е. Но трябва да си дадат някакво обяснение и да навържат събитията, защото иначе няма да се чувстват добре. И какво, хората, които са загинали в катастрофата не са имали подходяща проява на интуицията ли или не са я взели под вниманиа? Едва ли.
Извадили са късмет? Точно така. Хората, които доверяват на интуицията си, често в живота са наричани късметлии. Но този късмет не е случайност. Той е резултат на осъзнат подсъзнателен подтик и доверие в собственото си подсъзнание.
Късмет е фактът че са оживяли. А може ли да се нарече късмет фактът, че решават да не пътуват и губят билета си? Такова решение без логическа причина от гледна точка на логически мислещ човек си е глупост.
За женската интуиция:
http://www.tnt-tv.ru/programs/NNF/video/125/video06.flv
xenia
, извинявай не искам да те засегна, но съм забелязала, че доста те вълнуват разни окултни и свръх естествени обяснения на нещата, но малко като повод да проповядваш тези твои виждания ми се струват постовете ти.
, извинявай не искам да те засегна, но съм забелязала, че доста те вълнуват разни окултни и свръх естествени обяснения на нещата, но малко като повод да проповядваш тези твои виждания ми се струват постовете ти.
Всеизвестен факт е, че жените са по-интуитивни от мъжете. Мъжете разсъждават по-логично и рационално. И като стана въпрос за успешен бизнес- статистически погледнато преуспелите мъже са много повече от жените
xenia
, извинявай не искам да те засегна, но съм забелязала, че доста те вълнуват разни окултни и свръх естествени обяснения на нещата, но малко като повод да проповядваш тези твои виждания ми се струват постовете ти.
, извинявай не искам да те засегна, но съм забелязала, че доста те вълнуват разни окултни и свръх естествени обяснения на нещата, но малко като повод да проповядваш тези твои виждания ми се струват постовете ти.
Всъщност, в това няма нищо свръхестествено. Интуицията е нормален естествен механизъм свързан с инстинктите на човек. В това че ме вълнуват подобни неща няма нищо ненормално. Мен принципно ме вълнува всичко, свързано със самопознание. Колкото до проповядване, не е вярно. До толкова доколкото ме дразни понякога тесногърдие и стереотипност на мислене, та затова се включвам понякога в дискусии белкем това помогне на някой да се замисли.
... белкем това помогне на някой да се замисли.
А ако самолетът не беше катастрофирал? Тогава какво щеше да е тълкуването? Тогава щяха да са просто разсеяни хора, които са изгубили билетите си или хора, които не са успяли да стигнат до летището заради трафика, например. Или както ти казваш, решили са да не пътуват. Оцелелите, по-скоро некачилите се на самолета са били в невероятен стрес, защото са си представили, че е можело да загинат. Погледни и тук темите, в които се разказва как, ако например, колата на разказвача не се е била забавила с няколко секунди е щяла да бъде отнесена. Но това хората го казват едва след като им се е разминало.
xenia
, извинявай не искам да те засегна, но съм забелязала, че доста те вълнуват разни окултни и свръх естествени обяснения на нещата, но малко като повод да проповядваш тези твои виждания ми се струват постовете ти.
, извинявай не искам да те засегна, но съм забелязала, че доста те вълнуват разни окултни и свръх естествени обяснения на нещата, но малко като повод да проповядваш тези твои виждания ми се струват постовете ти.
Всеизвестен факт е, че жените са по-интуитивни от мъжете. Мъжете разсъждават по-логично и рационално. И като стана въпрос за успешен бизнес- статистически погледнато преуспелите мъже са много повече от жените
Ааа...не съм съгласна двете неща да се свързват. Исторически погледнато, еманципацията на жените едва сега започва. Да не припомням едни текстове от друга тема, извадки от разни семейни ръководства само от има-няма 50-тина години.
Според мен, жените имат не по-малки шансове за успех в бизнеса от мъжете. Само малко сме поставени в неравни условия на старт и развитие. Цитат
ти не дискутираш, а се опитваш да убеждаваш останалите в твоето "познание".
Да се дискутира означава да си отворен да изслушаш и разбереш останалите, не само себе си.
Да се дискутира означава да си отворен да изслушаш и разбереш останалите, не само себе си.
Опитвам се да дам от части информацията, която аз имам, а всеки сам си прави изводи. Знанието е резултат от информираност. Българите страдаме в това отношение- медиите като правило рядко са открити да обсъждат подобни неща.
Защо си мислиш, че не разбирам останалите? Само допреди няколко години и аз съм се отнасяла крайно скептично към всичко което противоречи на здрава логика.
А ако самолетът не беше катастрофирал? Тогава какво щеше да е тълкуването? Тогава щяха да са просто разсеяни хора, които са изгубили билетите си или хора, които не са успяли да стигнат до летището заради трафика, например. Или както ти казваш, решили са да не пътуват. Оцелелите, по-скоро некачилите се на самолета са били в невероятен стрес, защото са си представили, че е можело да загинат. Погледни и тук темите, в които се разказва как, ако например, колата на разказвача не се е била забавила с няколко секунди е щяла да бъде отнесена. Но това хората го казват едва след като им се е разминало.
Ами както се вижда от статистиката, при некатастрофирали самолети, отказалите се са много по-малко. Значи ако не беше катастрофирал, нямаше да има тълкуване, защото нямаше да има такива, които са почувствали вътрешна необходимост да не летят.
няма тълкуване, защото няма случка, няма новина, както казват журналистите. Един самолет, който е излетял и се е приземил с живи и здрави хора на борда се приема за естествено. Тук няма значение дали е имало хора, които са върнали билетите си, защото са решили да не пътуват - те може просто да се боят от летенето и да са размислили. На същият този самолет сигурно е имало хора, които не са върнали билетите си, въпреки страха си от летене.
При случаи със самолетни катастрофи се получава и масова психоза, защото загиват много хора наведнъж, някъде нависоко в небето, т.е. при сравнително необичайни обстоятелства. А загиналите от автомобилни катастрофи са много повече, но хората не обръщат внимание, защото се случва постоянно и те в един момент привикват. Ето в такива случаи логиката и математиката вършат работа - например колко често хората пътуват със самолет и с кола и колко чести са катастрофите със самолети и коли, колко са загиналите и т.н. Това се изчислява съвсем лесно, но се пренебрегва от хората. А статистика лесно може да се направи.
При случаи със самолетни катастрофи се получава и масова психоза, защото загиват много хора наведнъж, някъде нависоко в небето, т.е. при сравнително необичайни обстоятелства. А загиналите от автомобилни катастрофи са много повече, но хората не обръщат внимание, защото се случва постоянно и те в един момент привикват. Ето в такива случаи логиката и математиката вършат работа - например колко често хората пътуват със самолет и с кола и колко чести са катастрофите със самолети и коли, колко са загиналите и т.н. Това се изчислява съвсем лесно, но се пренебрегва от хората. А статистика лесно може да се направи.
Опитвам се да дам от части информацията, която аз имам, а всеки сам си прави изводи. Знанието е резултат от информираност. Българите страдаме в това отношение- медиите като правило рядко са открити да обсъждат подобни неща.
Виж сега и аз знам доста неща, които ти със сигурност не знаеш, ама не ползвам форума като трибуна.Като започна разговор с някой и видя, че той се интересува бих говорила, ама така , да виждам, че по скоро дразня, не бих.
А и информацията е толкова много, че всеки търси пътища да получава знанията , които го вълнуват.
В случая авторката май ще се откаже да чете темата си, да не кажа, че май го е направила вече.
Опитвам се да дам от части информацията, която аз имам, а всеки сам си прави изводи. Знанието е резултат от информираност. Българите страдаме в това отношение- медиите като правило рядко са открити да обсъждат подобни неща.
Виж сега и аз знам доста неща, които ти със сигурност не знаеш, ама не ползвам форума като трибуна.Като започна разговор с някой и видя, че той се интересува бих говорила, ама така , да виждам, че по скоро дразня, не бих.
А и информацията е толкова много, че всеки търси пътища да получава знанията , които го вълнуват.
В случая авторката май ще се откаже да чете темата си, да не кажа, че май го е направила вече.
Кого дразня? Теб ли?
Говоря защото авторката се интересува. Още не съм отворила собствена тема за трибуна да си говоря по тема без да се е интересувал някой. А теб като те дразни (неизвестно по какви причини), просто не чети! Мен също често ме дразни когато някой не вижда очевидното, но това си е въпрос на персонални особености на интелект и психика. Всеки в различен етап на живота си достига до различни прозрения.
Добре де, хайде да вземем самолетните катастрофи- загиват ли повече мъже?
Нямам такава статистика.
Но и фактът, че жените са с по-развита интуиция от мъжете също е спорен. Така се говори, но за изследвания и статистика също не съм чувала.
Ооо, ето ви конкретно видео за знаците. Имаше и по-подробна програма с този сюжет, но не намирам нещо точното видео. 
http://www.tnt-tv.ru/programs/NNF/video/133/video01.flv
http://www.tnt-tv.ru/programs/NNF/video/133/video01.flv
Психоложката във филмчето не казва нищо ново. Доколкото си спомням при жените има и лека физиологична особеност на мозъка - връзките между двете полукълба са повече и може би това влияе върху обработкатана информацията. Въпросът е, че изказването на психоложката е непосредствено след случката на героинята и като че ли потвърждава тезата на героинята.
Сега ми хрумва, че това вглеждане в себе си и интуицията може да е и частично обяснение за това, че жените са по-склонни да се невротизират или депресират.
Сега ми хрумва, че това вглеждане в себе си и интуицията може да е и частично обяснение за това, че жените са по-склонни да се невротизират или депресират.
О, ето тук в края на сюжета говорят за интересна статистика свързана с катастрофите и отказалите се.
http://www.tnt-tv.ru/programs/NNF/video/125/video04.flv
http://www.tnt-tv.ru/programs/NNF/video/125/video04.flv
Не се карайте повече
Цитат
ДОБРОТО ПОДСЪЗНАНИЕ: ИНСТИНКТИТЕ ДАВАТ НАЙ-ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ
Решенията, основани на инстинктите, често са по-добри отколкото тези, които се взимат след сериозен размисъл, смятат специалисти след наблюдения върху доброволци, които е трябвало да се справят с определени задачи при различно време, дадено за размисъл.
При отговор, даден до 1 секунда точността на отговора е била 95%, докато при обмисляне на отговора точността спадала до 70%.
Крайността на резултатите е била неочаквана за самите изследователи, сочи публикация в изданието "Psychology Today".
Повечето хора са убедени, че при обмисляне на даден въпрос ще дадат с по-голява вероятност верен отговор, но резултатите от проучването на американските психолози се оказват противоположни. Според тяхното мнение, това се дължи на факта, че "несъзнателната" част на мозъка е способна да анализира определено количество разлики в обектите, докато "съзнателната" взима решение на основата на количествата сходни черти. При това съзнателната част на човешката личност подлага на критика всяко предварително решение и затова ние толкова малко разчитаме на инстинктивните си решения и толкова много на обмислените.
Ким Стивънсън, ръководител на изследователския екип, смята, че способността за взимане на решения бързо и правилно на основата на анализа на подсъзнанието е еволюционна придобивка на животните и човека: "Именно умението бързо да се определи опасността и да се реши как тя може да се избегне е позволило на повечето съвременни видове да оцелеят. Но това не означава, че всички решения трябва да се взимат без да се обмислят. Подсъзнателните инстинктивни решения са добри само в специфични случаи, когато е наложително реакцията да бъде незабавна."
Решенията, основани на инстинктите, често са по-добри отколкото тези, които се взимат след сериозен размисъл, смятат специалисти след наблюдения върху доброволци, които е трябвало да се справят с определени задачи при различно време, дадено за размисъл.
При отговор, даден до 1 секунда точността на отговора е била 95%, докато при обмисляне на отговора точността спадала до 70%.
Крайността на резултатите е била неочаквана за самите изследователи, сочи публикация в изданието "Psychology Today".
Повечето хора са убедени, че при обмисляне на даден въпрос ще дадат с по-голява вероятност верен отговор, но резултатите от проучването на американските психолози се оказват противоположни. Според тяхното мнение, това се дължи на факта, че "несъзнателната" част на мозъка е способна да анализира определено количество разлики в обектите, докато "съзнателната" взима решение на основата на количествата сходни черти. При това съзнателната част на човешката личност подлага на критика всяко предварително решение и затова ние толкова малко разчитаме на инстинктивните си решения и толкова много на обмислените.
Ким Стивънсън, ръководител на изследователския екип, смята, че способността за взимане на решения бързо и правилно на основата на анализа на подсъзнанието е еволюционна придобивка на животните и човека: "Именно умението бързо да се определи опасността и да се реши как тя може да се избегне е позволило на повечето съвременни видове да оцелеят. Но това не означава, че всички решения трябва да се взимат без да се обмислят. Подсъзнателните инстинктивни решения са добри само в специфични случаи, когато е наложително реакцията да бъде незабавна."
Има сигнали, има.
Навремето трябваше да взема наистина съдбовно решение за една работа.
А съм на гости на едн приятелка.
Казвам си - каквото каже първо, това ще е.
А тя: "Оу, как се опарих!''
Обаче аз въпреки това се хванах с тая работа. И се опарих.
И сега чакам един сигнал "Зелено" ама кога ли ще го дочакам?
И за коя ли улица ще бъде?
Навремето трябваше да взема наистина съдбовно решение за една работа.
А съм на гости на едн приятелка.
Казвам си - каквото каже първо, това ще е.
А тя: "Оу, как се опарих!''
Обаче аз въпреки това се хванах с тая работа. И се опарих.
И сега чакам един сигнал "Зелено" ама кога ли ще го дочакам?
И за коя ли улица ще бъде?
Между другото, добре развитата гадална индустрия работи в голяма част за потребностите на бизнесмени (дори политици и глави на държави) във взимане на правилни решения, така че, картите, кафета и т.н. са споменати много даже на място. Тези начини също са много ефикасни за достъп до подсъзнанието.
"Добре развитата гадателна индустрия"
живее от несигурните в себе си хора, от тези които все чакат някой друг да вземе за тях "правилното" решение и с това да им спести отговорността за евентуални грешки, които всички правим понякога в живота си, избирайки някакъв вариянт на действие. И много са ефикасни тези начини, да .... за кесията на гадателката, със сигурност. 
xenia , ти гледачка ли си?
Може ли да ползвам темата с въпрос към xenia, пък и към всички, които биха тълкували:
Не съм доволна от работата си и теоретично искам да напусна. Една вечер говоря с приятелка и на следващата сутрин попадам на обява (нямам навика да ровя в обявите за работа) от фирма със сходен род дейност на обсъжданата от нас предната вечер, в която се търси човек като мен. Решавам да пусна СV и ме викат на интервю. Тръгвайки за интервюто си забравям ключовете от офиса вкъщи и от суеверие не се връщам, а викам мъжа ми да ми ги донесе по път. С ключовете в ръка падам в дупка на улицата и едва не си счупвам крака. Решавам, че е лоша поличба, но интервюто минава добре и днес ме викат на второ интервю. Кои от сигналите трябва да разчета като правилни?
Не съм доволна от работата си и теоретично искам да напусна. Една вечер говоря с приятелка и на следващата сутрин попадам на обява (нямам навика да ровя в обявите за работа) от фирма със сходен род дейност на обсъжданата от нас предната вечер, в която се търси човек като мен. Решавам да пусна СV и ме викат на интервю. Тръгвайки за интервюто си забравям ключовете от офиса вкъщи и от суеверие не се връщам, а викам мъжа ми да ми ги донесе по път. С ключовете в ръка падам в дупка на улицата и едва не си счупвам крака. Решавам, че е лоша поличба, но интервюто минава добре и днес ме викат на второ интервю. Кои от сигналите трябва да разчета като правилни?
мога ли аз да ти отговоря, вместо xenia? Аз виждааааамммм няколкоооо знаци!
1. Леко разсеян човек си, който клони към притеснение пред важни срещи
2. Имаш много услужлив мъж
3. Бойко Борисов пак не си е свършил работата, хайванина
4. Представила си се прекрасно на интервюто, браво!
Успех на новата работа. И имай предвид, че ако я почнеш с убеждението, че поличбите са били лоши, такава ще ти е нагласата към работата, това ще излъчваш. Което няма да я направи приятна за теб, и в това няма нищо неестествено.
Решение обаче още не съм взела
Да не се колебаеш между този дето ти е на аватара и този в подписа, щото такова решение не може да се вземе.
П.П. надявам се да разбираш от шеги.
Добре развитата гадателна индустрия си плаща цената, поне тези, които си струват. Ето един пример от съседна тема-за Ванга, замислете се как е протекъл животът и. Мислите ли, че им е лесно на тези, които наистина го могат (в условията, когато са по-малко, а така е в момента).И тези, несигурни и неуверени бизнесмени, които си "плащат", защото търсят по-лесното....Като прибавим и официалната позиция на църквата , объркването наистина е ......объркващо. Така, че може би истината е различна за всеки и не виждам въобще има ли смисъл да се спори, дали да се дискутира темата или не. В крайна сметка, на който не му харесва или не му е интересно, има цял форум....
А колкото до сигналите, мисля, че за всеки са различни и всеки може да си ги тълкува по собствен начин, важното е да го открие. Мисля, че помагат решението от подсъзнателно ниво да излезе на съзнателно. Защото това, което "разумът" ни съветва , всъщност не е ли, това, което някой ни е научил да ни съветва?
А колкото до сигналите, мисля, че за всеки са различни и всеки може да си ги тълкува по собствен начин, важното е да го открие. Мисля, че помагат решението от подсъзнателно ниво да излезе на съзнателно. Защото това, което "разумът" ни съветва , всъщност не е ли, това, което някой ни е научил да ни съветва?
Dona Bonbona, мерси за анализа
Истински ме развесели Вчера ходих за втори път и този път нищо не ми се случи. Ако ме вземат ще се настроя позитивно
Не ми се чете цялата тема, особено пък с риска да изчета нещо написано на Ксенито и съвсем невъздържано да сътворя онази съвършена свръх дискусия, за която Хелън споменава. Та затова отговарям дирекшън на първия пост на авторката.
Сигнали има. Особено когато ги търсим. Особено когато сме объркани и се колебаем. Особено когато искаме някой или нещо да ни насочи към правилното решение. Тогава са много, заливат ни непрекъснато. Във всичко виждаш сигнали и знаци. И това не е интуиция, това е просто несигурност и страх. Преживявала съм го. И ти си се изразила абсолютно точно - вманиачаваш се, това се случва. Аз примерно в такива моменти започвам трескаво да чета хороскопи и да си правя разни гадания. До припадък. Но знаеш ли какво разбрах съвсем наскоро? Всички тези сигнали и знаци са точно толкова противоречиви, колкото е и собственото ти съзнание, търсещо решение. И отново от него зависи как ще ги изтълкуваш. С две думи искам да ти кажа, че можеш да завъртиш ситуацията както си пожелаеш и всички тези сигнали могат да се напаснат в полза и на двете ти решения. Просто ти сама избери едно от тях и бъди сигурна, че именно то е правилното. Ще видиш как и сигналите ще почнат да ти светят в зелено. Не се страхувай, просто направи избор и не съжалявай за него. Хубаво е да помниш, каквото и да се случи занапред, че решението, което си взела в този момент, е било най-правилното и най-адекватното на живота и ситуацията сега. От позицията на времето решенията понякога изглеждат неразумни или глупави, но не бива да ти изглеждат неправилни. Правилни са - и в случая, когато си послушала примерно чувствата си, правилни са и в другия случай, когато си направила примерно това, което е диктувал разумът ти. Правилни са, защото са твой продукт, отговарящ на твоя характер, на твоята реалност, на твоя живот. Така че взимай смело решение, настрой се позитивно към него и му вярвай! Успех ти желая!
Сигнали има. Особено когато ги търсим. Особено когато сме объркани и се колебаем. Особено когато искаме някой или нещо да ни насочи към правилното решение. Тогава са много, заливат ни непрекъснато. Във всичко виждаш сигнали и знаци. И това не е интуиция, това е просто несигурност и страх. Преживявала съм го. И ти си се изразила абсолютно точно - вманиачаваш се, това се случва. Аз примерно в такива моменти започвам трескаво да чета хороскопи и да си правя разни гадания. До припадък. Но знаеш ли какво разбрах съвсем наскоро? Всички тези сигнали и знаци са точно толкова противоречиви, колкото е и собственото ти съзнание, търсещо решение. И отново от него зависи как ще ги изтълкуваш. С две думи искам да ти кажа, че можеш да завъртиш ситуацията както си пожелаеш и всички тези сигнали могат да се напаснат в полза и на двете ти решения. Просто ти сама избери едно от тях и бъди сигурна, че именно то е правилното. Ще видиш как и сигналите ще почнат да ти светят в зелено. Не се страхувай, просто направи избор и не съжалявай за него. Хубаво е да помниш, каквото и да се случи занапред, че решението, което си взела в този момент, е било най-правилното и най-адекватното на живота и ситуацията сега. От позицията на времето решенията понякога изглеждат неразумни или глупави, но не бива да ти изглеждат неправилни. Правилни са - и в случая, когато си послушала примерно чувствата си, правилни са и в другия случай, когато си направила примерно това, което е диктувал разумът ти. Правилни са, защото са твой продукт, отговарящ на твоя характер, на твоята реалност, на твоя живот. Така че взимай смело решение, настрой се позитивно към него и му вярвай! Успех ти желая!
Изчетох с интерес цялата тема. В почти всички постове намерих неща, които лично аз считам за верни. Искам обаче да каже две неща, за които нищо не прочетох:
1. Да, знаци съществуват, но те са важни дотолкова, доколкото човек може правилно да ги разчете. В много случаи желаното се приема за вярно. Имам предвид, че уж се ослушваме за знаци, а на несъзнавано ниво толкова ни се иска събитието да се случи или не, че сме склонни да интерпретираме даден знак като положителен. Резултатът се "замърсява", затова някои твърдят, че знаците лъжат.
2. Относно интуицията - аз мисля, че най-ценното в нея е, че винаги дава правилния отговор. Въпросът е в това дали наистина интуицията е тази, която ни говори. Има една проста техника: Задаваш си въпроса: "Хубаво ли е това за мене?". Ако отговорът е "не", но не на логическо ниво, а там "под лъжичката", това със сигурност е интуицията. Душата (за мен равносилно на интуицията) винаги знае какво НЕ Е ДОБРЕ за нея.
Понеже виждам, че мненията на xenia са обект на особени коментари ще кажа, че пределно добре я разбирам за какво говори.
1. Да, знаци съществуват, но те са важни дотолкова, доколкото човек може правилно да ги разчете. В много случаи желаното се приема за вярно. Имам предвид, че уж се ослушваме за знаци, а на несъзнавано ниво толкова ни се иска събитието да се случи или не, че сме склонни да интерпретираме даден знак като положителен. Резултатът се "замърсява", затова някои твърдят, че знаците лъжат.
2. Относно интуицията - аз мисля, че най-ценното в нея е, че винаги дава правилния отговор. Въпросът е в това дали наистина интуицията е тази, която ни говори. Има една проста техника: Задаваш си въпроса: "Хубаво ли е това за мене?". Ако отговорът е "не", но не на логическо ниво, а там "под лъжичката", това със сигурност е интуицията. Душата (за мен равносилно на интуицията) винаги знае какво НЕ Е ДОБРЕ за нея.
Понеже виждам, че мненията на xenia са обект на особени коментари ще кажа, че пределно добре я разбирам за какво говори.
Надникнах в темата само защото и аз в момента съм на кръстопът. Разумът и интуицията ми в момента водят люта битка. Досега, когато съм се доверявала на интуицията си, не съм съжалявала за взетото решение. Но понякога е много трудно да се вземе важното решение, особено ако е и съдбоносно ...
Изчетох цялата дискусия. Искам да изкажа моето мнение и виждане. Майка ми е психолог, завършила е клинична психология в чужбина и има цял живот практика зад себе си. Помогнала е на страшно много хора да се научат да слушат вътрешния си глас, да чуват себе си, да се излекуват от страховете си. Аз съм изчела голямо количество литература. Като тийнейджърка често си "открадвах" да чета книги, свързани с психологията, от библиотеката на майка ми.
Има много голяма истина във всичко написано от Xenia, за което я поздравявам!
Без грам заяждане просто мисля, че същото изказване трябва да се отнася и за двете дискутиращи страни. В случая виждам, че не е така. Има доста пишещи, които твърдо са на обратното мнение на Xenia и изобщо не са отворени да се опитат да разберат "еретичните" думи.
Рени, Xenia е имала предвид всички тези, които наистина досега не са се замисляли. Тя изобщо няма как да знае кой от пишещите и четящите във форума е мислил над въпроса за себепознанието и интуицията. Има много членове на бг-мама и гости, които само четат темите, но не пишат. Не се знае, може пък на някого да му е помогнала информацията, която Xenia e споделила.
Аз лично съм на мнение, че истината е някъде там! Смятам, че най-важното е да се чувстваш щастлив след взето решение, без значение дали си се вслушал в интуицията си или си се доверил на логиката.
Изчетох цялата дискусия. Искам да изкажа моето мнение и виждане. Майка ми е психолог, завършила е клинична психология в чужбина и има цял живот практика зад себе си. Помогнала е на страшно много хора да се научат да слушат вътрешния си глас, да чуват себе си, да се излекуват от страховете си. Аз съм изчела голямо количество литература. Като тийнейджърка често си "открадвах" да чета книги, свързани с психологията, от библиотеката на майка ми.
Има много голяма истина във всичко написано от Xenia, за което я поздравявам!
xenia
, ти не дискутираш, а се опитваш да убеждаваш останалите в твоето "познание".
Да се дискутира означава да си отворен да изслушаш и разбереш останалите, не само себе си.
, ти не дискутираш, а се опитваш да убеждаваш останалите в твоето "познание".
Да се дискутира означава да си отворен да изслушаш и разбереш останалите, не само себе си.
Без грам заяждане просто мисля, че същото изказване трябва да се отнася и за двете дискутиращи страни. В случая виждам, че не е така. Има доста пишещи, които твърдо са на обратното мнение на Xenia и изобщо не са отворени да се опитат да разберат "еретичните" думи.
Рени, Xenia е имала предвид всички тези, които наистина досега не са се замисляли. Тя изобщо няма как да знае кой от пишещите и четящите във форума е мислил над въпроса за себепознанието и интуицията. Има много членове на бг-мама и гости, които само четат темите, но не пишат. Не се знае, може пък на някого да му е помогнала информацията, която Xenia e споделила.
Аз лично съм на мнение, че истината е някъде там! Смятам, че най-важното е да се чувстваш щастлив след взето решение, без значение дали си се вслушал в интуицията си или си се доверил на логиката.
Дайте сега да разграничим нещата, защото т.нар дискусия се омеша.
Ще кажа какво според мен пита авторката. Пита дали трябва да се вслушва в СИГНАЛИТЕ, които разни случайни или "неслучайни" събития около нея непрекъснато й дават. Което, пак според мен, няма абсолютно нищо общо с интуицията, която стана обект на някакъв явно "спор".
По мое мнение: Интуицията съществува. Самовнушението също съществува. Двете неща не бива да се бъркат. Авторката е по-скоро жертва на второто. Опитах се да обясня, че именно тези, външните сигнали, се интерпретират от съзнанието на човека твърде субективно, според позицията му, според пристрастието му, според страха му относно "изборите". Интуицията е ясна, стабилна, категорична и няма нищо общо с външните знаци, които си мислим, че виждаме - като резултат на колебанията си - дълги, обременени, насочвани. Решението дали да се довериш на интуицията си или да последваш разума, е строго индивидуално. Съдбата може и да ти предлага избори, но изборът го правиш сам - според това, което си - интутивен, чувствителен, разумен, доверчив, добър, алчен и прочее индивидуални характеристики. И наистина - най-важното е да постигнеш мир с решението си, защото при всички случаи "то" си "ти".
Ще кажа какво според мен пита авторката. Пита дали трябва да се вслушва в СИГНАЛИТЕ, които разни случайни или "неслучайни" събития около нея непрекъснато й дават. Което, пак според мен, няма абсолютно нищо общо с интуицията, която стана обект на някакъв явно "спор".
По мое мнение: Интуицията съществува. Самовнушението също съществува. Двете неща не бива да се бъркат. Авторката е по-скоро жертва на второто. Опитах се да обясня, че именно тези, външните сигнали, се интерпретират от съзнанието на човека твърде субективно, според позицията му, според пристрастието му, според страха му относно "изборите". Интуицията е ясна, стабилна, категорична и няма нищо общо с външните знаци, които си мислим, че виждаме - като резултат на колебанията си - дълги, обременени, насочвани. Решението дали да се довериш на интуицията си или да последваш разума, е строго индивидуално. Съдбата може и да ти предлага избори, но изборът го правиш сам - според това, което си - интутивен, чувствителен, разумен, доверчив, добър, алчен и прочее индивидуални характеристики. И наистина - най-важното е да постигнеш мир с решението си, защото при всички случаи "то" си "ти".
Ако нямаше външни знаци, нямаше да има интуиция. Защото точно знаците (осъзнавани или не) се трупат като багаж в подсъзнанието. Интуицията не е нещо свръхестествено. Тя е резултат от логическата обработка на натрупаната информация и взето решение на тази основа. Разликата е единствено, че често тази информация е неосъзната както и решението, което идва на нивото на усещане по-скоро, отколкото на реална мисъл.
Мисля, че е прекалено смело някой да решава за авторката дали си самовнушава, интерпретира субективно според пристрастия и страхове.
Само тя единствена може да знае подобни неща. Колкото до мира със собствените решения и това че всичките били правилни защото са си твои....хм..., де да беше така! Колко по-лесен би бил живота ако не взимахме грешни решения! Бихме били всички преуспяли, нямаше да губим години време в гонене на цели, които не са за нас, нямаше да губим куп пари и сили отишли на вятъра. Понякога решенията са съдбоносни, а понякога дори въпрос на живот и смърт. Има моменти, в които нямаме право на грешки.
Мисля, че е прекалено смело някой да решава за авторката дали си самовнушава, интерпретира субективно според пристрастия и страхове.
Само тя единствена може да знае подобни неща. Колкото до мира със собствените решения и това че всичките били правилни защото са си твои....хм..., де да беше така!
Колко по-лесен би бил живота ако не взимахме грешни решения! Бихме били всички преуспяли, нямаше да губим години време в гонене на цели, които не са за нас, нямаше да губим куп пари и сили отишли на вятъра. Понякога решенията са съдбоносни, а понякога дори въпрос на живот и смърт. Има моменти, в които нямаме право на грешки.
Но работата е там, че няма правилни и грешни решения, защото решаваме според информацията, обстоятелствата и своята нагласа. Оценяването на едно решение като правилно или грешно идва след това, вече като има някакъв резултат или промяна на обстоятелствата или от външна оценка. В момента дори се замислям и как го изразяваме в думи. Например, дали казваме "сгреших" или "греша". Ако някой знае, че греши в момента, в който прави нещо, значи е много наясно за какво със себе си.
За мен е по малко и от двете - логика + интуиция.
За мен е по малко и от двете - логика + интуиция.
Но работата е там, че няма правилни и грешни решения, защото решаваме според информацията, обстоятелствата и своята нагласа. Оценяването на едно решение като правилно или грешно идва след това, вече като има някакъв резултат или промяна на обстоятелствата или от външна оценка. В момента дори се замислям и как го изразяваме в думи. Например, дали казваме "сгреших" или "греша". Ако някой знае, че греши в момента, в който прави нещо, значи е много наясно за какво със себе си.
За мен е по малко и от двете - логика + интуиция.
За мен е по малко и от двете - логика + интуиция.
Предполагам, че съществуват хора със силно развита интуиция и доверие във вътрешния си глас, които и на момента на взимане на решение вече са сигурни в неговата правилност. Аз не съм от тях. Само се уча да доверявам повече на себе си. И съответно осъзнаването за правилност идва малко по-късно. Колкото до логиката,вероятно тя се включва тогава, когато си проумял съвсем рационално, че трябва да се доверяваш на вътрешния си глас. Гониш примерно дадена цел и удряш на камък.Неуспеха идва от независещи от теб причини въпреки че си хвърлил цялата си енергия. Ставаш на крака и отново се насочваш към целта, но отново удряш на камък. Тогава се включва логиката, която ти казва- това са знаци, трябва да им обърнеш внимание. А вътрешния глас проговаря- целта не е вярна.
Или в друга ситуация...Караш си автомобила, пътят е празен, времето хубаво, настроението отлично и изведнъж започваш да изпитваш необяснимо чувство на тревога. Вътрешния глас ти казва да спреш. Нямаш никакви причини да го правиш, защото бързаш. Но мисълта се включва и ти казва- доверявай на себе си, никога не си бъркала, когато си го правила. И ти взимаш решение да спреш, което те предпазва от вярна гибел стотина метра по-нагоре, където се обръща цистерна с бензин от паднало дърво. И в двата случая има включване на логика, дотолкова, доколкото тя участва в осъзнаване на сериозността на получения сигнал от подсъзнанието.
Така мисля, че може да се каже, че двете участват заедно във взимането на решение.
Ксения, абсолютно невъзможно ми е да разбера, още по-малко да приема мнението ти. Защото за мен интуицията е нещо, което няма логично, прагматично, материално обяснение или изражение. И е абсурдно да я свързваш с "натрупване на информация и последващи решения". Това се нарича "опит", а не интуиция. Да видим - интересно ми е на база на каква натрупана информация и знаци човек решава да спре колата си /от примера, който си дала/. Любопитна съм също конкретно кои знаци се водят "осъзнати", а също и поне един, два примера за "неосъзнати".
Освен това ми се струва, че бъркаш и други две понятия - човек и Бог. Човекът е несъвършен, така че повече от логично е решенията му да не са съвършени, след като произлизат от самия него. Несъвършен е едно. Неправилен е съвсем друго. Правилно означава адекватно. Съвършено означава безгрешно. Всъщност май много понятия ти куцат. Иначе добре говориш.
А, и ми е леко "неприемливо" да ме категоризираш.
.......Сега препрочитам последния ти постинг.
Освен това ми се струва, че бъркаш и други две понятия - човек и Бог. Човекът е несъвършен, така че повече от логично е решенията му да не са съвършени, след като произлизат от самия него. Несъвършен е едно. Неправилен е съвсем друго. Правилно означава адекватно. Съвършено означава безгрешно. Всъщност май много понятия ти куцат. Иначе добре говориш.
А, и ми е леко "неприемливо" да ме категоризираш.
.......Сега препрочитам последния ти постинг.
Това обяснение...
... никак не ми се връзва с този пример...
Сега видях, че и Lyusil е обърнала внимание на същото.
Интуицията не е нещо свръхестествено. Тя е резултат от логическата обработка на натрупаната информация и взето решение на тази основа. Разликата е единствено, че често тази информация е неосъзната както и решението, което идва на нивото на усещане по-скоро, отколкото на реална мисъл.
...Караш си автомобила, пътят е празен, времето хубаво, настроението отлично и изведнъж започваш да изпитваш необяснимо чувство на тревога. Вътрешния глас ти казва да спреш. Нямаш никакви причини да го правиш, защото бързаш. Но мисълта се включва и ти казва- доверявай на себе си, никога не си бъркала, когато си го правила. И ти взимаш решение да спреш, което те предпазва от вярна гибел стотина метра по-нагоре, където се обръща цистерна с бензин от паднало дърво.
Сега видях, че и Lyusil е обърнала внимание на същото.
Може ли да ползвам темата с въпрос към xenia, пък и към всички, които биха тълкували:
Не съм доволна от работата си и теоретично искам да напусна. Една вечер говоря с приятелка и на следващата сутрин попадам на обява (нямам навика да ровя в обявите за работа) от фирма със сходен род дейност на обсъжданата от нас предната вечер, в която се търси човек като мен. Решавам да пусна СV и ме викат на интервю. Тръгвайки за интервюто си забравям ключовете от офиса вкъщи и от суеверие не се връщам, а викам мъжа ми да ми ги донесе по път. С ключовете в ръка падам в дупка на улицата и едва не си счупвам крака. Решавам, че е лоша поличба, но интервюто минава добре и днес ме викат на второ интервю. Кои от сигналите трябва да разчета като правилни?
Не съм доволна от работата си и теоретично искам да напусна. Една вечер говоря с приятелка и на следващата сутрин попадам на обява (нямам навика да ровя в обявите за работа) от фирма със сходен род дейност на обсъжданата от нас предната вечер, в която се търси човек като мен. Решавам да пусна СV и ме викат на интервю. Тръгвайки за интервюто си забравям ключовете от офиса вкъщи и от суеверие не се връщам, а викам мъжа ми да ми ги донесе по път. С ключовете в ръка падам в дупка на улицата и едва не си счупвам крака. Решавам, че е лоша поличба, но интервюто минава добре и днес ме викат на второ интервю. Кои от сигналите трябва да разчета като правилни?
мога ли аз да ти отговоря, вместо xenia? Аз виждааааамммм няколкоооо знаци!
1. Леко разсеян човек си, който клони към притеснение пред важни срещи
2. Имаш много услужлив мъж
3. Бойко Борисов пак не си е свършил работата, хайванина
4. Представила си се прекрасно на интервюто, браво!
Успех на новата работа. И имай предвид, че ако я почнеш с убеждението, че поличбите са били лоши, такава ще ти е нагласата към работата, това ще излъчваш. Което няма да я направи приятна за теб, и в това няма нищо неестествено. 
Хареса ми Само аз ли разбирам за какво говори xenia 
? Не мога да повярвам, че има хора, които не разбират за какво става дума. Четете внимателно бе хора..........
? Не мога да повярвам, че има хора, които не разбират за какво става дума. Четете внимателно бе хора..........Ъъъъ, а моя пост прочете ли го?
Само аз ли разбирам за какво говори xenia ? Не мога да повярвам, че има хора, които не разбират за какво става дума. Четете внимателно бе хора..........
? Не мога да повярвам, че има хора, които не разбират за какво става дума. Четете внимателно бе хора..........
Само аз ли разбирам за какво говори xenia ? Не мога да повярвам, че има хора, които не разбират за какво става дума. Четете внимателно бе хора..........
? Не мога да повярвам, че има хора, които не разбират за какво става дума. Четете внимателно бе хора..........Ъъъъ, а моя пост прочете ли го?
Прочетох го, разбира се. Много хубаво си го казала
БТВ и аз съм психолог по образование. Само да не наскача сега една сюрия народ, че като се сетя какви изцепки по отношение на психолозите съм срещала....
Само аз ли разбирам за какво говори xenia ? Не мога да повярвам, че има хора, които не разбират за какво става дума. Четете внимателно бе хора..........
? Не мога да повярвам, че има хора, които не разбират за какво става дума. Четете внимателно бе хора..........Кара ме да мисля това, че xenia толкова добре го е обяснила, че по-добре едва ли може. Затова се чудя как някои хора не искат да разберат. Освен това, никъде не прочетох тя да се опитва да ви променя мнението, тя просто казва нейното, пък било то по-категорично. Това само показва, че тя много добре знае за какво говори. Хайде, не съм адвокат на xenia. Който както иска така да разбира нещата. В спорове няма да влизам.
Казах си моето мнение. И това ли не е удобно?
Само аз ли разбирам за какво говори xenia ? Не мога да повярвам, че има хора, които не разбират за какво става дума. Четете внимателно бе хора..........
? Не мога да повярвам, че има хора, които не разбират за какво става дума. Четете внимателно бе хора..........Кара ме да мисля това, че xenia толкова добре го е обяснила, че по-добре едва ли може. Затова се чудя как някои хора не искат да разберат. Освен това, никъде не прочетох тя да се опитва да ви променя мнението, тя просто казва нейното, пък било то по-категорично. Това само показва, че тя много добре знае за какво говори. Хайде, не съм адвокат на xenia. Който както иска така да разбира нещата. В спорове няма да влизам.
Казах си моето мнение. И това ли не е удобно?
И аз съм на мнение, че едно е интуиция, а съвсем друго са сигнали и знаци...От доста време насам се опитвам да се вслушвам и вглеждам в тях и мога да кажа, че в повечето случаи съм действала правилно... Имам един начин за чуване на вътрешното ми "аз", когато трябва да взема трудно решение и везните привидно не клонят наникъде - точно, когато се събуждам,но съзнанието още не е напълно будно си задавам въпроса, случвало ми се е обаче да повтарям няколко пъти,когато мисля че не се е получило успешно.
Но пък най- важното досега решение в живота ми в момента започва яко да куца, тогава не се вслушах в знаците, които обаче покрепяха логиката, аз действах чисто емоционално...
А иначе за дребните неща знаци и интуиция колкото щеш, напр.: захвърлила съм си някъде тел. и решавам в точно някакъв момент да си го потърся, тъкмо стигам до него и той започва да звъни; тръгвам за чушки, но някак усещам, че на пазара няма на нито една сергия(а вчера напр. е имало) и се оказвам права, често знам кога мъжът ми като се прибере е гладен и кога не без да ми е казал, понякога знам какво ще направи с някой следващ момент - поглеждам го и си помислям, че ей сега ще стане да ходи до тоалетна и той след 2мин става
Но пък най- важното досега решение в живота ми в момента започва яко да куца, тогава не се вслушах в знаците, които обаче покрепяха логиката, аз действах чисто емоционално...
А иначе за дребните неща знаци и интуиция колкото щеш, напр.: захвърлила съм си някъде тел. и решавам в точно някакъв момент да си го потърся, тъкмо стигам до него и той започва да звъни; тръгвам за чушки, но някак усещам, че на пазара няма на нито една сергия(а вчера напр. е имало) и се оказвам права, често знам кога мъжът ми като се прибере е гладен и кога не без да ми е казал, понякога знам какво ще направи с някой следващ момент - поглеждам го и си помислям, че ей сега ще стане да ходи до тоалетна и той след 2мин става
много интересна тема сте захванали! Аз тепърва започвам да се интересувам от тази тематика, та искам да ви попитам: според вас, каква роля играе мирогледа на човек в разчитането на знаците, т.е. мислите ли, че примерно позитивното мислене (или черногледството) може да повлияе на това как знаците се интерпретират. Интересни са ми всички мнения.
много интересна тема сте захванали! Аз тепърва започвам да се интересувам от тази тематика, та искам да ви попитам: според вас, каква роля играе мирогледа на човек в разчитането на знаците, т.е. мислите ли, че примерно позитивното мислене (или черногледството) може да повлияе на това как знаците се интерпретират. Интересни са ми всички мнения.
Да, мисля, че може да повлияе на възприемането им и интерпретирането им. Може да влияе и принципно на това дали знаците са забелязвани (осъзнавани). Ако не вярва в знаци и не придава значение, няма да ги забелязва изобщо. Ако няма опит, може да се опитва да ги интерпретира така както му е изгодно. Знаците са символи, а символите не са еднакво лесни за всички за четене. Да не кажа повече, за по-голямата част от хората, абстрактното е сложно за разбиране, а символизмът неясен.
Но, в някои случаи знаците са много ясни и категорични и може би дават по-малък шанс за неправилни интерпретации.
В момента и на мен ми се налага да взема решение, от което зависи цялото ми бъдеще. Колкото повече мисля и премислям, толкова по - объркана съм
Честно казано, колкото и да търся знаци от съдбата, всичко си зависи от мен и от мъжа ми.... По- скоро здравият разум е за предпочитане, което пак не означава , че ще вземеш правилното решение. Просто гаранции няма
Честно казано, колкото и да търся знаци от съдбата, всичко си зависи от мен и от мъжа ми.... По- скоро здравият разум е за предпочитане, което пак не означава , че ще вземеш правилното решение. Просто гаранции няма
Няколко пъти не се доверих на интуицията си, а станах подвластна на моментните емоции и чувствата. В единия случай разумът и интуицията вървяха ръка за ръка даже. И жестоко сгреших. Слава Богу с обратими полседствия и само лоши спомени.
При мен пък се е получавало обратното
Може би малко ще изместя темата.
Просто искам да споделя, че взех решение-не под влияние на интуицията ми, която в последните дни бе доста колеблива.Не и под влияние на разума, който единствено ми 'подсказваше' негативите от взетото решение. Взех решението си чисто емиционално и макар, че по няколко пъти на ден се съмнявам в правилността му и път назад все още има съм решила да го следвам.
Всъщност написах всичко това, защото исках да споделя, че не само разумът и интуицията имат значение. Важно е човек да бъде в емоционално равновсесие, за да се чувства щастлив и доволен от живота и да има сили и мотивация да продължи напред.
Просто искам да споделя, че взех решение-не под влияние на интуицията ми, която в последните дни бе доста колеблива.Не и под влияние на разума, който единствено ми 'подсказваше' негативите от взетото решение. Взех решението си чисто емиционално и макар, че по няколко пъти на ден се съмнявам в правилността му и път назад все още има съм решила да го следвам.
Всъщност написах всичко това, защото исках да споделя, че не само разумът и интуицията имат значение. Важно е човек да бъде в емоционално равновсесие, за да се чувства щастлив и доволен от живота и да има сили и мотивация да продължи напред.
Добро утро!
Благодаря на Ксения за изчерпателните отговори на зададените от мен въпроси. Този безмълвен акт за пореден път затвърждава изграденото в мен мнение за сигурността и яснотата на нейните теории. Нищо лично. Просто тук, както и навсякъде около нас, има хора и хора. На всеки до където му стигат възможностите.
Сега бих искала да изкажа своето становище по следното питане.
Моригледът на човека играе главна рола в интерпретирането на знаците, тъй като е продукт на съзнанието."Разчитам" за мен означава "разбирам, осмислям". И в двете действия участва мозъкът, съзнанието. Именно това се опитвам да обясня. Когато човек включи разума, то определено вече не говорим за интуиция. И тук започват различните интерпретации, нямащи нищо общо с интуитивните усещания. Тези интерпретации могат да бъдат крайни и различни, в зависимост от факторите, които са действали върху оформянето на мисълта. В твоя пример - ако съзнанието на човек е свободно и позитивно, ако човек е убеден в правотата си, знаците ще се възприемат като положителни и насочващи. Ако човек е обременен, черноглед, несигурен - знаците ще се тълкуват отрицателно, ще го хвърлят в различни крайности, ще го объркват. Точно по тази причина те не са толкова надежден пътеводител както вътрешният глас и интуицията. Съзнанието обаче не е чак такъв неприятел, напротив. При умело ръководене и контролиране, то може да е най-мощното средство за направляване на човешкия живот. Защото през него се пречупват и оценяват събитията в живота на човек. Основно от него зависят и възприятията, и нагласата, и мирогледът. Затова, когато интуицията ни е поизоставила, можем да използваме в своя полза съзнанието. Най-простият пример е когато си сгрешил. Имаш няколко варианта - или да се самообвиняваш, да страдаш, да се обречеш на грешката си, или да я игнорираш, или да я отчетеш разумно като твое най-добро решение за онзи момент, или да използваш като "знак", че трябва да научиш някакъв урок от нея. Добре направляваната мисъл може да ти помогне да реализираш избора си по-успешно и категорично.
Благодаря на Ксения за изчерпателните отговори на зададените от мен въпроси. Този безмълвен акт за пореден път затвърждава изграденото в мен мнение за сигурността и яснотата на нейните теории. Нищо лично. Просто тук, както и навсякъде около нас, има хора и хора. На всеки до където му стигат възможностите.
Сега бих искала да изкажа своето становище по следното питане.
според вас, каква роля играе мирогледа на човек в разчитането на знаците, т.е. мислите ли, че примерно позитивното мислене (или черногледството) може да повлияе на това как знаците се интерпретират.
Не, че не е удобно и не, че не разбираме. Но не сме съгласни с това мнение. Аз лично мисля коренно различно от xenia що се отнася до метафизиката (също и за българите в България). Просто различни гледни точки.
Значи, пак стигаме до това, че едно и също нещо, което решим да наречем "знак" може да се тълкува по много различни начини и това зависи от емоционалното състояние. А емоционалното състояние само по себе си може да доведе или до надценяване, или до подценяване на рисковете. Сигурно не е случайно, че казват, че оптимистите са склонни да надценяват себе си и да подценяват рисковете и нерядко се отдалечават от събитията, защото вземат желанието за реалност.
И ако продължаваме в същия дух ще стигнем до философския въпрос дали светът е това, което е или е това, което ние си мислим, че е.
И ако продължаваме в същия дух ще стигнем до философския въпрос дали светът е това, което е или е това, което ние си мислим, че е.
И ако продължаваме в същия дух ще стигнем до философския въпрос дали светът е това, което е или е това, което ние си мислим, че е.
И ако продължаваме в същия дух ще стигнем до философския въпрос дали светът е това, което е или е това, което ние си мислим, че е.
Мислим еднакво
Дали в тази тема споменавах за интуицията и оцелелите при самолетни катастрофи?
Поредната самолетна катастрофа в Перм:
5 човека от 87 общо прави 5,7% на спасили се благодарение на чудо или интуиция...нещо което ги е накарало да закъснеят за регистрация.
Поредната самолетна катастрофа в Перм:
Цитат
На борту самолета Боинг 737 находилось 82 пассажира, в том числе 7 детей, 6 членов экипажа из Архангельска. Среди погибших есть иностранные граждане:
9 - Азербайджана, 5 - Украины, по одному - Франции, Швейцарии, Латвии, США, Германии, Турции, Италии.
По уточненным данным, на рейс № 821 с опозданием на регистрацию прибыли пять пассажиров, среди них двое детей. Сотрудники аэропорта Шереметьево организовали для опоздавших авиапассажиров горячее питание и доставку до Ярославского вокзала для отправки в г. Пермь железнодорожным транспортом.
9 - Азербайджана, 5 - Украины, по одному - Франции, Швейцарии, Латвии, США, Германии, Турции, Италии.
По уточненным данным, на рейс № 821 с опозданием на регистрацию прибыли пять пассажиров, среди них двое детей. Сотрудники аэропорта Шереметьево организовали для опоздавших авиапассажиров горячее питание и доставку до Ярославского вокзала для отправки в г. Пермь железнодорожным транспортом.
5 човека от 87 общо прави 5,7% на спасили се благодарение на чудо или интуиция...нещо което ги е накарало да закъснеят за регистрация.
хм-хм-хм...
Знаци?Казваш знаци?...хм
А дали това не беше знак?!
Преди малко подреждах едни книжа-книги,списания,записки...Правим ремонт и доста неща си изгубиха местата ,а преди да си намерят нови- ще трябва да ги прегледам и сортирам...
В ръцете ми попадна лист, изписан на ръка-една мисъл на Паулу Коелю .Този лист,залепен на стената до вратата, ми даваше сила в първите кризисни месеци на чужбинското ми студентстване...
Достатъчно е да внимаваш,уроците сами идват при теб,когато си готов,и ако забелязваш знаците ,винаги ще научаваш това,което ти е необходимо,за да направиш следващата стъпка
Сега,когато го прочетох си спомних някак с умиление тези дни,когато бях на кръстопът,и силно ми се прииска да споделя тази мисъл с някога.Но с кого ли?
Пуснах компа,отворих форума и попаднах от раз на тази тема ...
Та какво беше за знаците?Има ли ги изобщо?!
Извинете ме,ако тази мисъл вече е публикувана от друг-четох набързо на верев и съм я пропуснала
Знаци?Казваш знаци?...хм
А дали това не беше знак?!
Преди малко подреждах едни книжа-книги,списания,записки...Правим ремонт и доста неща си изгубиха местата ,а преди да си намерят нови- ще трябва да ги прегледам и сортирам...
В ръцете ми попадна лист, изписан на ръка-една мисъл на Паулу Коелю .Този лист,залепен на стената до вратата, ми даваше сила в първите кризисни месеци на чужбинското ми студентстване...
Достатъчно е да внимаваш,уроците сами идват при теб,когато си готов,и ако забелязваш знаците ,винаги ще научаваш това,което ти е необходимо,за да направиш следващата стъпка
Сега,когато го прочетох си спомних някак с умиление тези дни,когато бях на кръстопът,и силно ми се прииска да споделя тази мисъл с някога.Но с кого ли?
Пуснах компа,отворих форума и попаднах от раз на тази тема ...
Та какво беше за знаците?Има ли ги изобщо?!
Извинете ме,ако тази мисъл вече е публикувана от друг-четох набързо на верев и съм я пропуснала