Хиперактивност с дефицит на концентрация

Наскоро имах обаждане от една баба, която искаше консултация за внучето си без знанието на родителите. Те също категорично отказвали и да чуят за логопед или психолог. Жената беше много загрижена като Чудя се!, но аз както колегата, с когото е говорила тя, отговорих, че тези консултации се провеждат със знанието и присъствието поне на единия родител и я посъветвах пак да пробва да разговаря с родителите...
Днес като прочетох поста на Чудя се!, се замислих отново и знаете ли, смятам че в една такава ситуация, предвид, че е за доброто на детето, би трябвало да се уважи желанието на бабата. Явно има все още такива родители, които се притесняват да заведат детето си на логопед или психолог, а времето си минава, детето расте и се губи ценно време за терапия...Още повече, че тя споделя, че родителите не живеят заедно и ако тя е човекът, който се грижи предимно за детето, не виждам причина да не направи необходимите консултации.
Така че, успех на Чудя се!   

Да се присъединим и ние към Вас,вчера ни поставиха диагноза хиперактивни,надявам се да се окаже по натам само,че ще е по- нервно дете и активно,но засега д-р Пискова(уж един от най добрите невролози в Плд) ни постави такава диагноза.Ами малко съм объркана засега и само толкова от мен,ще чета с интерес  всичко по този проблем,което споделяте тук...

Ира_ Ира,  ТОВА СА ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ!

Съжелявам за тона, ама по-голяма глупост....

Бебе на 6 месеца НЕМОЖЕ по никакъв начин да бъде диагностицирано със Хиперактивност... АБСОЛЮТНО НЕВЪЗМОЖНО 

Или ти нещо не си разбрала, или тази докторка е докторка, колкото аз съм космонавт....

Деси и а се учудих как на 7 месечно бебе поставя такива диагнози,но мисля да не и се връзвам,нито на нея,нито на други такива диагнози вече..Но ме уплаши с тези изказвания ((((((

Ира_Ира, подкрепям напълно [desi]. Абсолютно не е възможно да се постави такава диагноза на бебе. Между другото, лекарката която сте посетили никак не и се носи добра слава.
Чудя се!, абсолютно подкрепям желанието ти да помогнеш на внучето си, но наистина, ако родителите не са узрели за този момент, сама трудно ще се справиш. Ние със съпругът ми бяхме в същата ситуация - не искахме да повярваме, че детето има проблем. За пръв път свекър ми се опита да ни предупреди. После се започна натякване от страна и на свекърва ми. Стигнах до там, че не исках да водя детето у тях, защото ме болеше от думите им. Отказвах да повярвам. не е никак лесно да приемеш истината, да осъзнаеш че това се случва точно с твоето дете. За мен този момент беше много драматичен. Симптомите и бяха като тези, които описваш за внука си (без да искам да те плаша). Аз я възприемах като много палава, своенравна, ината и т.н. Имаше и страшни проблеми със съня. Съответно това разбиваше психиката ми и аз неразбирайки проблема на детето, виках, карах и се и понякога я плясках. Сега дълбоко съжалявам за всичко това и че не приех истината по-рано, за да и окажа помощ на време. 
[desi], благодаря за препоръчаната книжка. Ще си я набавя и аз.

Аз съм много изненадана, че д-р Пискова е поставила тази диагноза, предполагам, че не сте разбрали добре за какво става дума. А вие по какъв повод я посетихте?

Думите ти все едно се отнасят за тях.Нищо му нямало,държат се така, все едно не е е възможно точно тяхното дете  да има проблем.Не искат да видят, че никой вече не го издържа, лели, баби, дори и те.Майка му си мисли,че като му кресне, забрани му да прави нещо или го набие и той ще стане послушен.Поне засега няма проблем със спането, спи по много, но  пък ляга много късно.И след обяда спеше по 3-4-5 часа, а сега започна да се буди с рев след час.Когато е сам с майка си е много послушен от страх.Единственото,което го укротява за 5 мин е заплахата за бой, но после пак започва дивеенето.Много ми е мъчно за него.Интересното е, че в градината е най, най, най кроткия, послушния, ядящия, спящия.Но не ходи,защото е все болен.А в къщи превърта направо- чуди се каква щуротия да измисли и направи и все прави това, което му се казва да не прави.Ето снощи,сложил си апарата за кръвното на ръката и си мери кръвното, защото го болял палеца от изгризания нокът.А знае, че не трябва да го пипа.Щом го заболи нещо иска да го водим на доктор, сигурно ,защото вижда,че там му обръщат внимание. Песни слуша на уредбата, приказки също на уредбата.Не може да седне за секунда да слуша, ако се опитам аз да му чета.С рисуването е същото, не иска да рисува той, все аз да му рисувам и все едно и също - акула и кола.Може да съм му нарисувала стотина акули, но той продължава да иска пак и пак.Знае, че не трябва да дразни кучетата, но не мирясва докато някое не го ръфне.Мога да напиша цял роман с белите му.
Извинявам се за дългия пост.

Не знам от къде не и се носи добра слава, но ние я посетихме когато малкия беше на 2 години и половина и останах много доволна, само за 3 месеца терапия направо дръпна и започна да се развива в говора, успокои се, а дотогава година и нещо беше направо зациклил в развитието си.Много полезни съвети ни даде.

Тази битка ми изсмуква силите, макар аз самата да съм доста енергична натура, но вчера при поредния опит да го накарам да хване молива и да драска нещо ми каза "НИКОГА НЯМА ДА РИСУВАМ", направо ми прикипя и му наговорих куп глупости , за които съжалявам, но направо не знам какво да го правя и защо толкова мрази да рисува.Какви ли не методи опитвам, все без успех.За говора вече доста бързо напредва и поне има желание да учи, но за това писане не знам.Много го разстроих и заспа милия.Като се събуди реших да правим нещо друго /без гледане на филми и каране на колички/, нямам пластелин /страхувам се да го оставям сам да играе с него да не го лапне/ и направих една топка от тесто - голяма игра падна , толкова се забавляваше да прави разни фигурки.Но въпроса с писането остава за сега.

Браво на такава баба.Като се сетя, че при нас проблема е точно обратен - никой от роднините НИКОГА не е искал да признае / дори са ме обиждали за това , че говоря, че Станимир е по-различен и има известни проблеми/.Ако ги бях слушала, че всичко ще се оправи от само себе си и досега можеше да не е проговорил."То колко много деца са проговорили по-късно" и други подобни съм слушала, но аз си го познавам най-добре и осъзнавам, че за някои неща се изисква по-различен подход към него.С цената на скандали съм накарала госпожите в градината да се опитат поне малко да се вслушат в съветите ми и сега ми казват "това не е детето , което ни остави в началото", а на първата седмица искаха да си го вземам вкъщи и , че не ставал за детско заведение - бил "меко казано различен".

Проблемите със съня на дъщеря ми са страшни. Не спи на обяд, това е пълен абсурд. Няколко пъти са ме викали в детската градина да си я взема на обяд, защото не само не спи, но крещи с цяло гърло, тича и пречи на всички. А аз тъкмо съм подготвила бебето за обедния сън и ми иде не просто да плача, а да вия. Обличам го отново, взимам на ръце и тичам до детската градина. Цял ден скача като навита пружинка и вечер не мога да я сложа в леглото, ако заспи в полунощ, съм щастлива. Окло 1-2ч. след полунощ е нейното време за сън, а сутрин денят и започва рано. Изморена съм не само физически, но и психически.
pasinet, радвам се за напредъка на сина ти. Ако моята дъщеря някой ден ми каже "Никога няма да рисувам", ще бъда най-щастливата майка на света. Бъди щастлива, нищо че не иска да рисува, важното е че говори. Какво от това, че моята рисува прекрасно, като говора и е развит колкото на 3 годишно дете. А на есен ще е в предучилищна.
За д-р Пискова е безсмислено да спорим, знаеш няма абсолютно доволни хора от един лекар. Щом съм го казала, вероятно имам основание.

Засега внука спи в градината, даже когато майка му отива да го взима, всички станали, закусили ,а той още спи.Вечер ляга късно към 12, но пък спи до 10,30 - 11 ч на другия ден.Майка му му изгради този скапан режим, защото и тя седи до късно на компютъра и после спи до обяд на другия ден.Но пък само когато спи не сме на нокти и е тихо и спокойно.Може да го видите диваненцето долу на www.Лошото при нас е , че и личната му лекарка твърди,че му няма нищо.Как изобщо съм можела да кажа за такова слънчево и усмихнато дете, че може да има проблем.

Чудя се!, такива деца обикновено имат проблеми със съня. Един от симптомите е, но нямам представа дали при всички е така. А с деца комуникира ли? На тази възраст би трябвало да търси компания за игра. Защото при дъщеря ми и това куца.
П.П. Голям сладур е!

Играе с деца , но предпочита по-големите от него и понякога е доста грубичък.Много е контактен и любвеобвилен със всички, но в един момент може както те прегръща и целува и да те удари изненадващо.За някои неща е много послушен, но повечето пъти прави всичко с много размотаване и кандърми, може да ти скъса нервите или да те умори направо. Много говори, но неправилно, изяжда съгласни букви,много думи само със последните срички ги казва или размества сричките и словореда.Като го карам да брои на пръсти той бърка цифрите с дните от седмицата и пръстите: например ено,ти,пет, петък, събота недея, палец.Но ако го питам къде ще работи ,като порасне, заявява твърдо и ясно: В банката, затото там има паички.

Това звучи съвсем нормално като знания за тази възраст.
Не го карай да брои повече от 5 А и за дните от седмицата ви е много рано. Неща които трябва да може да различава са голямо-малко, топло-студено... А поведението му ми звучи съвсем ОК за дете което бива увиквано... За произношението обаче незнам нищо, нали моите не проговарят на български...