Неприятна случка с нашето дете

babche хващаш се за малки неща ... спокойно може да е вярна историята  без точно тази площадка, за която ти си мислиш, и без баба шампион.
Първо не е казал на кой е прегледа - на жената или на детето.
Какво пречи да са изчакали на площадката зад болницата? Примерно жената знае, че влака е след 3 часа, един час за автобус до гарата - тоест 2 свободни часа ... защо да не изчака в най-близката градина/площадка/парк ... а да ходи на гарата, където едва ли е супер приятно за 2(1.8 ) годишно дете? По-мъдро е да си остане при първата площадка, която види, отколкото да хване автобус до 1 спирка преди гарата, там да стоят на площадката, за която ти говориш, и после пак автобус до гарата.
Също Людмил може да си от София, да си е играл в Южния парк на млади години ... и после да се е преместил заради жена си/работата си/болната си леля/наследения замък някъде из провинцията.
Пък иначе историята си е леко странно разказана и на мен също ми е интересно защо я споделя чак сега.
Темата си е страшна, дано не се случва на никого.

В. Людмил е написал, че детето е било на преглед. Замисли ли се коя болна майка води със себе си здравото си дете и то в чужд град....

Както и да е! Излишно е, да пиша каквото и да било повече. Отказвам се от спора. Щом ви харесва да вярвате и да се зомбирате с измислици - правете го.
Не са малко подобните на Людмил индивиди, които намират изява в нета.
Не е моя работа да ви убеждавам в каквото и да било.

по-добре е да си ги пазим ние самите, а не да чакаме на неодушевени образи от типа на Господ или Държавата.

искам да припомня по темата за изчезналото момиченце Маделин - дете на английско семейство лекари, изчезнала по време на почивката им в Португалия. а тези родители къде да емигрират, възмутени, че държавата не им е опазила детето?

Ейй, а бе чудя се аз какво му е на Людмил, че не му вярвате, ама като се поразрових се сетих кой е... Ма не виждам защо не му вярвате - всичко може да се очаква... Не знам обаче, след като е стар потребител, защо си пусна темата в Родители преживели загуба.

Приемам тази история като едно предупреждение,не на 4 а на 104 трябва да си отваряме очите.

 babche, ами и аз не те познавам, ама много си ми симпатична от нещата, които досега съм прочела от теб. А и ника е много сладък, събужда пред вътрешното ми око един такъв виртуален образ, готин.   Така, че защо някой да не те дразни, също от нещата, които четеш, написани от него. 

Ама в таз тема ме изуми.  Не знам защо така се хвана да анализираш написаното. Мисля си, че може би имаш да споделиш нещо по-същественно по темата. А, да, притесни/хте се за уплашените майки. Ами то всяка майка се плаши за детето си, една повече, една по-малко, някой пък толкова малко, че на някой чак на "хич" им изглежда, а има и такива дето с тема или без са уплашени по пророда. Не вярвам темата да поднася за някой някакаква абсолютно нова и изумителна информация, която да чува за пръв път, че и неверна, която излишно да го стресира. Тогава бих разбрала грижата. Но всички знаем, предполагам и ти, че
1. Деца в България изчезват! Биват отвличани, продавани. 
2. Полицията не си върши работата както трябва. Често реагира неадекватно, мудно, даже изобщо. 

За мен лично това е информацията, заслужаваща внимание. Подробностите винаги са "интересни", но само една "опаковка" на действителността, която един път може да е такава, друг път друга, но обикновено тревожна и тъжна.


BirdsFlu, не мога да цитирам постинга в който пишеш за деца с български паспорт, но не с български произход.  ( не знам как). Пред Европа това са българчета! В статистиките също. Всеки път когато прочета такива изолационни изказвания, ми става от една страна смешно, от друга тъжно. Сещам се за безбройните българи по света, които се оплакват, че не ги приемат по една или друга причина и се чудят защо, дошли в дадена държава на х-години. Тези деца са родени в България, от поколения родителите им живеят в България. Това че са малцинство, не ги прави по-малко българчета от всяко друго българче с по-светъл тен на кожата. Намирам подобни изказвания за некоректни!... да не кажа с расистка насоченост. 

Когато си с дете навън-очите ти трябва да са винаги в детето.Ако са пък две деца-двойно!
Научете децата си, как да се предпазват от непознати.Като викове за помощ, ритане, хапане дори на този, който ги дърпа или се опитва да им навреди.
Прекалено много станаха случайте на отвличания на деца в България.Хора-пазете децата си! 
Аз в никакъв случай не оправдавам такива майки, които отиват на площадката и пускат детето и го изгубват от поглед.Ако искаш почивка, наемаш бавачка и ти отиваш два часа да пиеш кафе....След като си починеш, пак си нащрек!

Да де,ама аз как да ги опазя моите?!
Вече са големи и една от лбимите игри на двора е на криеница,така лесно ги губя от погледа си.
Уж гледам да следя къде се мушват,но не е толкова лесно.
Сега май това ще е и гар табу,за което ще бъде оплюта и мразена от всички деца на площадката.

Людмил, съжалявам за случилото се, но когато съм навън с дъщеря си- почти 3 год. и за миг не я изпускам от поглед! Списания, книги, кръстосвовици и т.н.- това са неща, които НИКОГА не съм си и помисляла да взема с мен, за да си уплътня времето докато сме навън с дребната.
Изумявам се колко често виждам родители да оставят децата си в количките им пред магазина (вчера дори видях бебе пред фризьорски салон, майката си правеше някакви процедури вътре ). Дори дъщеря ми явно се учуди, защото ме попита къде е майката на бебето и защо то е само 

Еми това е безотговорна майка. Дано не и се налага да пусне подобна тема някога.

Слушайте, и аз много внимавам, напоследък чак параноично, защото ми се случиха и  на мен съмнителни случки, опитват се да ми заговарят детето...НО, за секунди става понякога белята, не упреквайте миг разсеяност.МНого тежи.Това е като да си наведа главата да видя какво съм настъпила...и детето не беше пред погледа ми-повярвайте ми-побелях  в това време.Губила съм от погледа си детето и сред други деца-изведнъж се е навела да вземе нещо и аз не я виждам, хуквам да я търся, а тя си е там-напрактика аз я зарязах там сама, мислейки, че я няма.Тогава пък направо щях да инфарктирам.

Господи, просто нямам думи.
Наистина такива неща стават за секунди.

През ранната пролет майка ми (на 63 год) ходеше облечена с потник, тениска, риза, вълнен пуловер, вълнен клин под панталона, вълнен шал и кожено яке с качулка. Възрастните жени не ходят с голи пъпове 

На 2 години се прави рутинен профилактичен преглед.

Какъв е проблемът да си отрасъл в един град, а като пораснеш да се преместиш другаде?

Освен Централна гара, в София има още гара София-Север, гара Подуяне, гара Искър, гара Банкя, гара Горна баня, гара Илиянци, гара Захарна фабрика, спирка Надежда, спирка Обеля и др. Нямам представа до кои от тях има детски площадки, нито до кои има огради и ъгли. Освен това защо трябва да е до гарата; ако влакът ми е след 2 часа, спокойно мога да си чакам и в градинката пред НДК

Единственото, което не ми се върза в началото - защо детето се е придържало към оградата, ми се изясни, след като се разбра, че късно е проходило. Когато моето се придвижваше чрез придържане по огради, аз знаех, че може да стигне най-много до края на оградата и да се върне, няма опасност да хукне бясно нанякъде и спокойно си решавах кръстословици между погледите, които му хвърлях .

Познавам лично възрастна жена, която е параван на нещо, което не би трябвало да излиза наяве пред някои институции - бая оправно 74 годишно бабе! И в 2 посред нощ, като ходи по поръчки, полицаите не й проверяват колата!

10 секунди е времето, за което бавно можеш да преброиш до 10. В състояния на стрес крачката се ускорява, а представата за време се губи. И да има неточност тук, тя е психологически обоснована.

Бащата очевидно се е обадил, след като майката му е разказала историята, и няма значение дали това е било веднага или на другия ден. Майка, която притиска в обятията си потенциално загубеното си дете, не мисли за телефони, а още по малко за полицаи (то е спасено, какво ще спасяват полицаите?), а за похитителя мисли от позицията "добре, че е далеч, да се маха по-надалеч", а не от позицията "да го приближа, да го хвана"; в такъв момент нормалният човек шепне благодарности към съдбата и гледа да избяга от мястото, да се скрие. Честолюбието и чувството за закрила у мъжа го подтикват към отмъщения и социални каузи. Ако отстоянието от случката до обаждането на Людмил в полицията е няколко часа, че и повече, реакцията на полицията е обяснима. Точно 166 е телефонът на полицията за цялата страна.

А статиските в цифри, отнесени към милиардите по земята, изобщо не са важни, когато събититето се случва на твоята глава. Едно нещо може да се случва на трима от хиляда и тогава честотата му е 3 промила, но когато аз съм един от тези трима, честотата за мен е 100%.


А колкото до Людмил, той винаги досега ме е дразнел с темите си. Тази е първата, която не ме дразни. Напротив, намирам я за полезна. И аз имам навика да оставям количката със спящото дете на улицата пред магазина. Е, не се чувствам изпаднала в истерия сега, напротив, чувствам, че  имам за какво да благодаря затова, че днес реших да надникна във форума!

Абсолютно нищо не разбрах от този пост!?