Да, ако щеш и това, ако има работа. Дори да не е кой знае колко, сметката за вода или телефон да плати, пак е показване на някаква самостоятелност и желание да участва наравно в домакинството като възрастен, а не като "детето", което цял живот е обгриждано, а е вече човек за женене (има и женени такива). Родителите може да се дърпат, но ще им бъде приятно.
- Публикувана: 10 юли 2008, 17:33 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2008, 21:00 ч.
хайде и от мен една странна тема......
Пълно е с такива - живеят при родителите, женят се и пак при родителите, но с жената (мъжа) и децата, само изнасят, а не внасят и като за капак само мрънкат, че животът им бил кофти и не им вървяло.
Ние имаме жилище 50/50, иначе парите ни са общи--отиват в обща сметка, плащаме си сметките, и после всеки си купува каквото реши, но само след обсъждане. Само за дрехите не си казваме--но много често ходим да си ги купуваме заедно.
В момента не сме на етап, на който аз да си позволя да не работя. Но пък и не бих желала като се замисля. Може дори някакув бизнес да захвана, понеже е немислимо като имаме деца, да работя на пълен работен ден. Но само да седя--не ми се нрави.
В момента не сме на етап, на който аз да си позволя да не работя. Но пък и не бих желала като се замисля. Може дори някакув бизнес да захвана, понеже е немислимо като имаме деца, да работя на пълен работен ден. Но само да седя--не ми се нрави.
Здравейте ,много интересна тема, сигурно автора й иска да си направи равносметка ,докъде е стигнала женската еманципация 
Аз съм от тези женени по любов, мъжа ми ми отвръща със същата обич. Верно в момента съм зависима финансово изцяло от него, имам добър стандарт и кола - не толкова лъскава. Питам се кое му е толкова лошото на тази зависимост, след като не се чувствам унижена от това. Гледам си ангажиментите ,включително и детето, а мъжът ми си гледа работата и семейството. Според мен това е нормалния начин всеки да се чувства на мястото си в едно семейство. Когато жената почне да се разпорежда с всичко в една къща - остава без мъж
Останете си жени преди всичко.
p.s. Все пак ,ако тръгне да ме гони някой ден имам и собствено жилище)
Всичко хубаво!
Аз съм от тези женени по любов, мъжа ми ми отвръща със същата обич. Верно в момента съм зависима финансово изцяло от него, имам добър стандарт и кола - не толкова лъскава. Питам се кое му е толкова лошото на тази зависимост, след като не се чувствам унижена от това. Гледам си ангажиментите ,включително и детето, а мъжът ми си гледа работата и семейството. Според мен това е нормалния начин всеки да се чувства на мястото си в едно семейство. Когато жената почне да се разпорежда с всичко в една къща - остава без мъж
Останете си жени преди всичко.p.s. Все пак ,ако тръгне да ме гони някой ден имам и собствено жилище)
Всичко хубаво!
Хубаво ще е и някоя годинка трудов стаж да имаш, та ако той почине, не дай Боже, или те изостави или се разболее, да можеш да запазиш стандарта си. Всичко става.
Здравейте ,много интересна тема, сигурно автора й иска да си направи равносметка ,докъде е стигнала женската еманципация
Аз съм от тези женени по любов, мъжа ми ми отвръща със същата обич. Верно в момента съм зависима финансово изцяло от него, имам добър стандарт и кола - не толкова лъскава. Питам се кое му е толкова лошото на тази зависимост, след като не се чувствам унижена от това. Гледам си ангажиментите ,включително и детето, а мъжът ми си гледа работата и семейството. Според мен това е нормалния начин всеки да се чувства на мястото си в едно семейство. Когато жената почне да се разпорежда с всичко в една къща - остава без мъжОстанете си жени преди всичко.
p.s. Все пак ,ако тръгне да ме гони някой ден имам и собствено жилище)
Всичко хубаво!
Аз съм от тези женени по любов, мъжа ми ми отвръща със същата обич. Верно в момента съм зависима финансово изцяло от него, имам добър стандарт и кола - не толкова лъскава. Питам се кое му е толкова лошото на тази зависимост, след като не се чувствам унижена от това. Гледам си ангажиментите ,включително и детето, а мъжът ми си гледа работата и семейството. Според мен това е нормалния начин всеки да се чувства на мястото си в едно семейство. Когато жената почне да се разпорежда с всичко в една къща - остава без мъж
Останете си жени преди всичко.p.s. Все пак ,ако тръгне да ме гони някой ден имам и собствено жилище)
Всичко хубаво!
Хубаво ще е и някоя годинка трудов стаж да имаш, та ако той почине, не дай Боже, или те изостави или се разболее, да можеш да запазиш стандарта си. Всичко става.
Точно така!
Всичко става.
Аз пък съм на мнение, че е добре да има нещо свое зад гърба си... За всеки случай. Все пак всичко може да се случи. В много случаи връзките си се разпадат, пък и вечни хора няма.
Разбира се, че няма да тръгне да заживява с човека с предварителната нагласа, че ще се разделят, но е хубаво да не е пък съвсем зависима и да има нещо свое, дори да е минимално.
Виждала съм много семейства, при които жената няма нищо и в един момент мъжът започва да я възприема като плужек, като някакъв паразит, започва да се вживява в ролята на господар на жена си.
Отвратително ми е като видя подобни мъже. Пък за жените нямам думи какви са пляси. И такова семейство, ако може да се нарече щастливо....
Добре е жената да се бори и да създаде някаква собствена основа. Не да му трепери и д му мълчи, докато в един момент се е превърнала в безгласна пионка
Виждала съм много семейства, при които жената няма нищо и в един момент мъжът започва да я възприема като плужек, като някакъв паразит, започва да се вживява в ролята на господар на жена си.
Точно в този форум има теми от сорта на "мъжът ми си загуби работата, озлоби се, помощ, бракът ми се разпада, пък и живеем при свекърите". Това е точно от нагласата, че мъжът печели парите, а жената стои като украса. И като не може мъжът да печели парите, първо седят гладни, второ му рухва тотално самочувствието, трето им се качват свекърите на главата и нещата стават грозни.
Виждала съм много семейства, при които жената няма нищо и в един момент мъжът започва да я възприема като плужек, като някакъв паразит, започва да се вживява в ролята на господар на жена си.
Точно в този форум има теми от сорта на "мъжът ми си загуби работата, озлоби се, помощ, бракът ми се разпада, пък и живеем при свекърите". Това е точно от нагласата, че мъжът печели парите, а жената стои като украса. И като не може мъжът да печели парите, първо седят гладни, второ му рухва тотално самочувствието, трето им се качват свекърите на главата и нещата стават грозни.
И този момент го има.
Понякога истински се дразня на тази мъжка чест, пък в повечето днешни мъже се намират повече женски черти, отколкото мъжки, ама нейсе...
Много е важно жената да не позволява да бъде третирана като по-нисша от мъжа си или да я тъпче, ама като гледам какви жени има.
Майка ми винаги казва, че ще ти причинят толкова, колкото позволиш да ти причинят...
Аз не мога да си представя, че ще бъда зависима финансово от някой друг, та било то и съпруга ми.
Мисълта че друг ще определя джобните ми пари и ще ми държи сметка за какво съм ги изхарчила, или ще ме гледа накриво за някоя ненужна според него покупка, направо ме влудява.
Да не говорим за отношението "аз плащам всичко, затова ти ще ме слушаш"
Имам много познати жени, разчитали изцяло на мъжете си и в един момент изхвърлени на улицата с по две малки деца, без жилище, без пари, без никакво имущество. Просто ей така, като ненужни вещи.
Не искам да обиждам никого, но като цяло мъжете нямат онази жертвоготовност към семейството си, каквато имат жените и във всеки един момент могат да се отрекат от него за да задоволят собственият си егоизъм.
Да сте чули жена да изхвърли мъжа си с децата на улицата и да се фръцне с някой млад любовник?
Защото аз не съм, но обратните случаи са много.
Мисълта че друг ще определя джобните ми пари и ще ми държи сметка за какво съм ги изхарчила, или ще ме гледа накриво за някоя ненужна според него покупка, направо ме влудява.
Да не говорим за отношението "аз плащам всичко, затова ти ще ме слушаш"
Имам много познати жени, разчитали изцяло на мъжете си и в един момент изхвърлени на улицата с по две малки деца, без жилище, без пари, без никакво имущество. Просто ей така, като ненужни вещи.
Не искам да обиждам никого, но като цяло мъжете нямат онази жертвоготовност към семейството си, каквато имат жените и във всеки един момент могат да се отрекат от него за да задоволят собственият си егоизъм.
Да сте чули жена да изхвърли мъжа си с децата на улицата и да се фръцне с някой млад любовник?
Защото аз не съм, но обратните случаи са много.
Дотук се оформят два полюса - на единия е мъжът с авторитарно, безотговорно към околните отношение, червив от пари и желаещ жена със слугински манталитет и никакво самоуважение. На другия полюс е жената - супереманципирана, сама си пие, сама си плаща и се застрахова срещу развод, смърт на партньора чрез собствена банкова сметка или имот.
Ако наистина такива са възгледите, които се споделят от много пишещи тук (а то се вижда с просто око), направо не ви завиждам как живеете и как се търпите с мъжете си. Сякаш става въпрос за търговска сделка, а не за любов и семейство. Само дето не добавяте с малък шрифт "за всички неуредени въпроси важи законодателството на.....). Не съм предполагала, че може да има такава мнителност и такъв страх от прецакване.
На мен не ми пука за тези неща. Правя каквото мога, да става каквото ще. Ако тръгнат да стават катаклизми в семейството най-голямата трагедия ще е, че децата ще останат без баща или майка. Който каквото е завлачил, да му е честито. Който е бил човек в началото ще е човек и в края. Не ме е страх от развод, стига да сме живи и здрави.
Ако наистина такива са възгледите, които се споделят от много пишещи тук (а то се вижда с просто око), направо не ви завиждам как живеете и как се търпите с мъжете си. Сякаш става въпрос за търговска сделка, а не за любов и семейство. Само дето не добавяте с малък шрифт "за всички неуредени въпроси важи законодателството на.....). Не съм предполагала, че може да има такава мнителност и такъв страх от прецакване.
На мен не ми пука за тези неща. Правя каквото мога, да става каквото ще. Ако тръгнат да стават катаклизми в семейството най-голямата трагедия ще е, че децата ще останат без баща или майка. Който каквото е завлачил, да му е честито. Който е бил човек в началото ще е човек и в края. Не ме е страх от развод, стига да сме живи и здрави.
Аз не мога да си представя, че ще бъда зависима финансово от някой друг, та било то и съпруга ми.
Мисълта че друг ще определя джобните ми пари и ще ми държи сметка за какво съм ги изхарчила, или ще ме гледа накриво за някоя ненужна според него покупка, направо ме влудява.
Да не говорим за отношението "аз плащам всичко, затова ти ще ме слушаш"
Имам много познати жени, разчитали изцяло на мъжете си и в един момент изхвърлени на улицата с по две малки деца, без жилище, без пари, без никакво имущество. Просто ей така, като ненужни вещи.
Не искам да обиждам никого, но като цяло мъжете нямат онази жертвоготовност към семейството си, каквато имат жените и във всеки един момент могат да се отрекат от него за да задоволят собственият си егоизъм.
Да сте чули жена да изхвърли мъжа си с децата на улицата и да се фръцне с някой млад любовник?
Защото аз не съм, но обратните случаи са много.
Мисълта че друг ще определя джобните ми пари и ще ми държи сметка за какво съм ги изхарчила, или ще ме гледа накриво за някоя ненужна според него покупка, направо ме влудява.
Да не говорим за отношението "аз плащам всичко, затова ти ще ме слушаш"
Имам много познати жени, разчитали изцяло на мъжете си и в един момент изхвърлени на улицата с по две малки деца, без жилище, без пари, без никакво имущество. Просто ей така, като ненужни вещи.
Не искам да обиждам никого, но като цяло мъжете нямат онази жертвоготовност към семейството си, каквато имат жените и във всеки един момент могат да се отрекат от него за да задоволят собственият си егоизъм.
Да сте чули жена да изхвърли мъжа си с децата на улицата и да се фръцне с някой млад любовник?
Защото аз не съм, но обратните случаи са много.
доколкото zнам арабския обичай да си купиш жена е не да дадеш парите на родителите и , а да се купи zлато и то и принадлежи. Т.е дори да няма аккво да ядат и да са принудени да продадат псоледната чЕрга не го пипат. Това е нейно и е zа в случай че остане беz мъж по каквато и да е при,ина.
Ние сме си направили и застраховки живот. Все пак трябва да сме сигурни, защото имаме 30-годишен ипотечен кредит, който няма да се изплаща сам.
А за презастраховането--винаги е хубаво да имаш заделени пари. Ако недай си боже се случи нещо с някой от двамата, от кога ще чакаш помощ???
А за презастраховането--винаги е хубаво да имаш заделени пари. Ако недай си боже се случи нещо с някой от двамата, от кога ще чакаш помощ???