Бебе без граждански брак...ЗА и ПРОТИВ

  • 15 025
  • 172
  •   1
Отговори
# 75
  • София
  • Мнения: 39 823
Дияна я направихме без брак. После мъж ми започна да се дърпа, та бях бременна булка (в 5ти месец).
Все едно ми беше как ще си гледаме детето, с подпис, без подпис... мисля, че няма значение.
Аз също съм дете на разведени родители. Спомням си веднъж как казах на мама "защо да се омъжвам, като ще се разведа" и тя изпадна в паника.

# 76
  • София
  • Мнения: 3 121
bonbonito, единственият съвет, който мога да дам, е решението, което вземете, да ви удовлетворява и двамата, и да не го взимате заради хорски мнения.  Ако ти се иска да се ожените, няма какво да те спира страха, че може да ви помислят за старомодни. Ако пък наистина не държиш на брака и смяташ, че няма нужда нищо да променяте, бъди уверена и не се притеснявай излишно.  Peace

Подкрепям мнението на veni9, че не трябва да съдиш за брака като цяло по брака на твоите родители. Бракът на моите родители беше много неуспешен и те са се развели, когато съм била на две години. При мен, за щастие, нещата се развиха точно по обратния начин- имам много щастлив 15-годишен брак,  въпреки че преди се страхувах много, че също като майка ми няма да успея да създам хубаво семейство.

Желая ти много любов и взаимно доверие в семейството ви, и много радости с отглеждането на бебчето!   bouquet

# 77
  • София
  • Мнения: 17 592
Здравейте!
С приятеля ми сме от дълги години заедно и ще си имаме бебе...
.........

.............
Мисля да споделя с мъжа ми за вчерашните ми терзания, но не за да му искам мнението, а за да му кажа, че продължавам да го обичам и че понякога (дали от хормоните, дали от времето) човек изпитва съмнения за неща, които сам той е определил и решил!
  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet Hug

С брак или без, второто отношение е вярното! Simple Smile Успех и лека бременност!

ПП

ЗА граждански брак.Причините са следните:
1. Ако не сте с една и съща адресна регистрация по л.к.,съответно детето се води на адреса на майката.Общината към която е майката издава акт за раждане и съответно то се води в соц.служба на същата община.

Ха-ха-ха. Ами... Ние имаме брак и пак се водим на различни адреси - при това нито единия не е адреса, на който реално живеем!
Ти как си го представяш това - хората сключват брак и - хоп! - се втурват да си сменят всички документи!? Понеже нямат за какво по - смислено да си похарчат парите ли? И обратно - ако искат да се водят на един и същи адрес хора, които нямат брак, дори и хора, които нямат и връзка - могат съквартиранти да са - какво би  могло да им попречи, щом са мераклии да си подновяват снимчиците?

# 78
  • Мнения: 4 784
Ха-ха-ха. Ами... Ние имаме брак и пак се водим на различни адреси - при това нито единия не е адреса, на който реално живеем!
Мъжът ми по адрес е софиянец, аз съм от града на бригадирското движение!
Адреса няма никакво значение.

# 79
  • София
  • Мнения: 4 590
И аз, и мъжът ми сме деца на разведени родители, но това по никакъв начин не ни е поколебало в сключването на брак.

Le Soleil, много съм далче от връстничките на баба ти, дори съм по-млада и от теб  Wink, като гледам, но това не пречи да държа на брака и да не го смятам за отживелица. Peace

Последна редакция: пт, 11 юли 2008, 00:10 от passion

# 80
  • Мнения: 6 797
Ако ти смяташ, че е по-добре да сте сключили брак - направете го. Говори с него и му кажи какво те притеснява.
Аз самата не бих родила без брак преди да съм напълно самостоятелна и в състояние да се грижа за себе си и детето. Трябва да съм изпуснала всички влакове, за да го направя. Ако някой мъж ме обича ще трябва да го направи за мен, защото аз така разбирам нещата.
Едно единствено предимство ще дам на противниците на брака. Да не чува дяволът, но ако нещо се случи с бащата преди да се е родило детето и той да го е припознал, детето и ти оставате без баща. Другото е, че за мен е унизително да се подписвам, че точно този мъж е баща на детето ми.
В акта за раждане на сина ми майка му и баща му с различни фамилии нищо, че се е родил 2 години след като сме се подписали и венчали. И досега в личните карти имаме различни адреси, така ни е по-удобно, не ни се занимава. Но въпреки това сме официално женени.
Гражданският бракът е договор за някаква материална и морална сигурност, на в никакъв случай не гарантира добро семейство.

# 81
  • Мнения: 259
Поговори с бъдещия татко по въпроса, обсъдете нещата, за да се успокоиш-това е важно за бебо. Подпишете, ако така се чувстваш по-сигурна и разбира се и той се съгласи. Много хора създават деца и без брак и живеят по-сплотени и отговорни от тези с подпис, като истинско семейство. Аз послушах родителите си и се омъжих, за да не наричат детето ми "к........" и сега си патя. Лека бременност и късмет!

# 82
  • Мнения: 9 973
ние още нямаме брак,а детето е на 10м.

# 83
  • Мнения: 160
Тези аргументи против брака обикновенно ги привеждат мъжете, а не жените. Наистина бракът е нещо сериозно и според думите на тези, които са против него и го смятат за отживелица, но искам само да попитам има ли църква или религия която го смята за "отживелица," или и те са "отживелица?" Според мен тонът на една връзка се определя от жената; ако на нея и е все едно с кого и как си ляга нощем, на мъжът това му е ама наистина добре дошло. Това не го казвам само аз:

http://chronicle.uchicago.edu/000302/cohabit.shtml

http://marriageandfamilies.byu.edu/issues/2001/January/cohabitation.aspx

http://marriage.rutgers.edu/Publications/NMP2008CohabitationReport.pdf

http://www.lifesitenews.com/ldn/2007/oct/07100902.html

http://researchnews.osu.edu/archive/cohabit.htm

http://www.ewtn.com/library/ISSUES/zcohabit.htm

А един от признаците на едно общество в разруха е омаловажаването на семейната институциа като такава.Примери много: исторически и настоящи.

# 84
  • Мнения: 1 674
За или против? какво значение има?Не е ли най-важно разбирателството и любовта помежду ви?Винаги ще има мнения в двете крайности.

# 85
  • Мнения: 2 478
,
Le Soleil, много съм далче от връстничките на баба ти, дори съм по-млада и от теб  Wink, като гледам, но това не пречи да държа на брака и да не го смятам за отживелица. Peace


Не съм имала предвид за връстнички на баба ми тези дами,които държат на брака,а онези,които вмъкват щурави и нереални доводи:адресна регистрация,кредит и наследство.
Нямам нищо против брака,но не се опитвайте да ме убеждавате,как всички,задължително и на всяка цена трябва да го направим.

# 86
  • Мнения: 6 713
Щом поставяш този пост, очевидно ти ще се чувстваш по - добре, ако имате граждански брак. Ами тогава бракувайте се - не е чак толкова страшно, партньорът ти ще го преживее, сигурна съм...

Абсолютно съм съгласна Peace

За мен е задължително да имаме брак. Не мога да си го представя по друг начин Peace

# 87
  • Бургас
  • Мнения: 10 826
Кой както си реши.Нямаме брак,но това не ме тормози.

# 88
  • Мнения: 227
За мен ЛИЧНО е не мислимо да имам дете от "някой си" (или от приятеля ми, все тая).. просто би ми изглеждало несериозно отношението към мен..пък и не виждам какво й е лошо на сватбата.... (!?!?) Мисля, че неженените имат някакви страхове Sorry, не се заяждам, но това че не Ви трябва подпис, нещо като смелост ли е? ... Това е удобно само за нъжа, а жената, като няма какво да прави и приема така да е, като няма кой да й предложи. Не казвам, че в 100% от случеите е така но...  Hug

# 89
  • Мнения: 683
Здравейте!
С приятеля ми сме от дълги години заедно и ще си имаме бебе... Много сме щастливи и радостни,че ще ставаме родители.
Засега никой от нас не отваря думата за брак...само родителите ни подпитват и го искат.
Преди новината за бебето с него сме си говорили, че подписът не прави от двама души семейство, нито отговорни родители. И аз споделях от сърце това мнение.
Нямаме какво да делим при евентуална раздяла...освен детето,което ще дойде след някой и друг месец.
Единственото ми притеснение е за статута на детето. Таткото ще го признае, но нямам идея дали то ще се води официално по документи извънбрачно (каквото ще е) или все пак има закон и то ще си е легално и официално наше...чувах приказки за съвместното съжителство и как със закон щяло да се приравни със гражданския брак.
Объркана съм. Преди не исках подпис, бях щастлива, а сега ме е страх дори да вляза в църква...
Има ли някоя от вас опит в това отношение...или поне да сподели лично преживяване. В главата ми е хаос.Може би е от хормоните и като се роди бебчо, всичко ще си дойде на мястото...но не искам да отварям тази дума пред бъдещия татко...да не го приеме за натиск или нещо подобно.Мъжете са едни раними... ooooh!
Благодаря ви за мненията предварително!

Аз лично съм противничка на брака, нямам брак и не искам да сключвам такъв. Така че въобще не си мислете, че обикновено мъжете са против брака, има и достатъчно много жени, които се чувстват много по-добре без брак, отколкото със.  И не виждам нищо лошо в това, напротив, но всеки си преценява за себе си.  Hug Peace
Ние сме заедно вече 12 години, синът ни е на 2,5, декларации за припознаване не сме попълвали, акта за раждане ни го дадоха общината, след като и двамата го подписахме, каквато междудругото е процедурата и за тези, които имат брак. Аз лично никога не бих си сменила фамилията, много си я харесвам.

Последна редакция: пт, 11 юли 2008, 13:37 от mama_na_vale

Общи условия

Активация на акаунт