Публикувана: 6 юли 2008, 13:03 ч.
Последно мнение: 8 юли 2008, 10:57 ч.

За златните момичета и златните ни детски мечти.

6 376
52
1

# 45 7 юли 2008, 13:58 ч.

Мнения: 1 217

Като малка мечтаех да стана балерина,но там,където живеехме тогава нямаше училище за балерини.Записаха ме на художествена гимнастика,но хич не са ми мили спомените от тренировките Confused

Треньорката ни се сваляше на баща ми и се държеше ужасно инфантилно понякога.Явих се обаче на републиканско Joy

3пъти изпуснах въжето,ама се явих Mr. Green

Някои от тогавашните гимнастички(дали не повечето)съм ги виждала на живо.Една от тях дори ме успокояваше венъж да не плача за майка ми,че закъснява да ме вземе от тренировка Heart Eyes

Помня колко се вълнувахме,докато ги награждават под звуците на българският химн bowuu

# 46 7 юли 2008, 14:30 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Много ги обичах - да, те бяха част от детските ми мечти и запълваха детството ми с хубави неща. За съжаление, не ме пуснаха да спортувам - кусур ми беше и това.
С приятелки имахме по една тетрадка, която запълвахме с новини и снимки за момичетата и всичко за тях ми беше ценно.
Разбира се, правехме си и уреди, а аз имах обръч /дървен/ и най-малкото, което се научих от тогава е да го въртя на ръка, крак, кръст, врат, пръст... Simple Smile

Имаше спортен ентусиазъм тогава.

# 47 7 юли 2008, 14:44 ч.

Мнения: 154

Златните момичета.... еееех какви времена бяха! За някои от тях знам къде са, но нищо не съм чувала за Анелия Раленкова и Бианка Панова. Наистина ги обичах всичките много! Възхищавах им се безкрайно и бях щастлива с победите им. Бях омагьосана од художествената гимнастика и единственото, което ме спря беше пълната яснота, че няма да бъда като ТЯХ! bouquet

# 48 7 юли 2008, 16:58 ч.

Мнения: 71

Цитат на: тюнтюрюмюнтюрю в пн, 07 юли 2008, 13:58

Като малка мечтаех да стана балерина...

И аз имах такива мечти... 8 години се занимавах с класически балет. И беше странна комбинация от много прекрасни и много ужасни спомени. Учителката ни по балет идваше в детската градина и ни оставяше само салатата или само компота...Беше страшен тиранин! Ходили сме на много конкурси и много от тях сме печелили, но никой от трупата не е получавал нищо освен потупване по рамото ( с което трябваше да се компенсира изядения бой по репетициите, раните по краката от палците и т.н.) В по-напредналия пубертет се отказах и се реализирах съвсем в друга посока. Не съжалявам, но и до днес като видя балерина нещо в мен потреперва...
А що се отнася до златните ни момичета - всеки път се просълзявахме с майка ми като ги гледахме bouquet

И всеки път им се възхищавах, защото знаех колко трудно се постига това което те направиха! Дивях се на волята им, защото е много трудно да изтърпиш цялата физическа болка и психическо натоварване, и да не се пречупиш! bouquet

# 49 7 юли 2008, 17:42 ч.

Мнения: 2 784

На 5 мечтаех да стана космонавт и,когато го казах на баща ми, умря да ми се смее. По онова време ми ставаше лошо във всяко превозно средство, включително автобус. Младежката ми мечта беше да стана писател. Пишех училищен роман на тетрадки от по 40 листа, в който главни герои бяхме аз и приятелките ми и любовните ни тръпки. Предавах го от ръка на ръка в училище, подвързвах тетрадките с изрязани снимки от вестници и списания. Rolling Eyes

Детска му работа. После животът ме повлече и някак с всичко се разминах- за едно учих, за друго мечтах, а със съвсем различно си вадя насъщния. Спортни мечти не съм имала, но тъй като бях слабичка и дългокрака, са ме пробвали в доста спортове- спортна гимнастика, лека атлетика, баскетбол. Ама аз съм най- антиспортивният тип, та никъде не се задържах за по-дълго. Mr. Green

# 50 7 юли 2008, 18:34 ч.

Мнения: 2 759

И аз израстнах с тази мечта. Ходех дълги години на балет, но освен палци имах и бухалки (по-скоро нещо подобно), обръч, топка, лента (една разплетена дълга панделка на пръчка)... Гледах филма, имах книжки с уроци и т.н.т... Беше невероятно! А, и едно писмо имам някъде от Бианка Панова Whistling

...

# 51 7 юли 2008, 19:13 ч.

Мнения: 599

Цитат на: 10¢'s caffè&lounge в нд, 06 юли 2008, 13:03

Вашите детски тръпки като моите ли бяха?

Точно като твоите, но в моя роден град нямаше спортно училище, а после като направиха, нямаше худ.гимнастика.
Тренирах спортна гимнастика малко, но в къщи се провеждаха блокови първенства Simple Smile

Имахме топки, обръчи, въжета, за лента ползвах седем метрова панделка захваната на дървена пръчка, а за бухалки - кегли Grinning

Имаше едно по-пълничко момиче - тя жури, а за купи ни връчваше вази Joy

Ох, сега като се сетя, ми се ще и днешните деца да имат такива идоли......
Като знам по колко време не ставах от телевизора, за да ги гледам.

# 52 8 юли 2008, 10:57 ч.

Мнения: 3 034

имахме класове по хореография с балерините от хореографското и момичетата на Нешка, само че по-малките. в залата на Герена, помня я като вчера. приятелки останахме с много от тях, с една дори и тук се засякохме - съдба. не ми е тежала дисциплината, диетите и усилията. нито пък на нейните момичета съм забелязала много да им липсва нещо. тя умееше да мотивира и да изкарва амбицията на преден план. имаше и недоволни, разбира се, но не всеки има психика на шампион. има ги и травмите и липсата на чисто детски забавления, но удовлетворението си струва. в големия спорт навсякъде е така, никой не е стигнал върха безгрижно пренебрегвайки неприятната част.
много ми е мъчно за онова детство. като се обръщам назад го виждам обляно в слънце, а ние щрапаме по сандали. сега често гледаме "Деца играят вън" и други стари филмчета и си коментираме коя кооперация къде е, в кой магазин сме ходили, старият ДетМаг, ЦУМ, градинките и пазачите, които не даваха да ходим по тревата, но пък бяха симпатични дядовци болшинството Hug

та, и моите мечти бяха като твоите.

Препоръчани теми

Лондон,Великобритания

Какви са основните разлики между живота в България и Великобритания?

Какво имат да делят Нешка и Бианка след 30 години?

Кандидатстване в мвр.

Причина:

Причина: