ЮЛСКИ бебчета (тема 77)

Ауууу, Хрис, много е сладка Леле моето момиченце е много грозновато милото

Честит бебок на Донка
Наздраве на таткото

Честита изненада на Донито!Да и е жив и здрав малкия Боян! Дано не е накупила момичешки дрешки,а нещо унисекс,че....Малееей,да ви кажа ще лудна.Освен,че ми остават малко дни до термина,а нямам признаци за раждане,ами ако не са познали и пола на бебето ще  някого.Първо ще започна от лекарите дето са ме излъгали,после ще кастрирам моя иииии...ще скоча от първия етаж За капак такава скука ме е налегнала нали съм сама.
 П.П.Хрис,много сладко това Ели бе-пу-пу.

  Да де! Те всички бебета са "грозновати"  

Ох направих нещо с едната си гърда доста ме боли зърното с от долната страна. Уж няма рани и изцеждам, а сегаааааааа - боли и без да пипам даже, Това от последното кърмене преди час  

Доне, честито момченце! Много да ви радва!
Хрис, много сладка ти е хубавицата!
Астарта, този подход бих го нарекла "поощрение". И много добре си се справила, така си го мотивирала. Ако му беше казала, че ако не се държа така, както ти искаш и ще последва наказание, нямаше нищо да се получи.
Благодаря за отговорите!

Кети, да не съм чула (прочела) такива работи . Толкова е сладка Маги, че се размазвам от умиление всеки път като пуснеш нейна снимка .

Иначе съм съгласна с теб, че бебка на Хрис28 също е голяма хубавица, пу-пу .

П.П. Когато родих Алекс ми изглеждаше най-грозното бебе на света. Чудех се дали не съм повредена нещо и да нямам майчински инстинкти, защото знаех, че за всяка майка "гарджето й си е най-хубаво". Е да, ама като му погледнех главичката с форма на топка за ръгби и подпухналите очички, се чудех как мога да си изкривя душата и да кажа, че е хубав . Два месеца по-късно ми се струваше просто съвършен и се чудех с какви очи съм го гледала преди това.

Нип, добре завърнала се . Разказвай как сте .

Що си мисля, че май беше показвала снимки и на момичешки дрешки и рокличка  . Не се сещам дали е ходила при Балев и той какво е казал. На нас ни потвърди пола и даже се шегувахме, че ако е сгрешил ще плаща розовите дрешки   На 6milianka също позна за близначките. Ще видим на финала. Аз съм се настроила за момиченце, говорим й по име, но всичките ми познати казват, че ще момче гледам да не им се вързвам  
Хрис много е сладка бебонка Ели пу-пу да не й е уроки.

 
Ох, умрях от смях
Лошото е , че аз я сравнявам с Дени, а той беше направо съвършен Малеее не се говори така, ама много хубаво бебе беше. Все исках да го извеждам и показвам  Да се хваля.
А Маги е с продълговато лице и голямо носле като баща си  и прилича ма момче и на мишле....... Ох, как си говоря за детето И от горе на всичкото не е взела неговите голями устни  За което и се сърдя. И ако е взела и моите крака  Аууууууууу  .
Но аз така си  говоря, но не го приемам присърце. Много си я обичам и не си я давам Преди се чудех как хората които имат грозновати деца им се радват....еми радвам и се и много си я обичкам. Не усещам разлика в Любовта си към нея и към Дени А и не ме интересува дали ще е красива лил слаба......аз само исках да имам здраво детенце

Леле колко много бебета са се родили докато ни е нямало!
Мерси на всички за пожеланията!
Честито на семействата на родилите се бебенца, на малките безгрижно детство желая, а на големите добро настроение и бързо възстановяване!

Аз от къде да почна да разказвам. На втори вечерта бяхме до късно навън с приятели и с децата. Изпих един малък студен туборг и се сетих, че някой беше написал, че това предизвиквало раждането. После си легнах съвсем спокойно. Към три без нещо през нощта се събудих, ходих до тоялетна и като легнах усетих, че поизтича малко повече, проверих дали не е от полижинакса, ама беше повечко... Полежах, пак потече и станах, доходи ми се естествено по голяма нужда както и при първото раждане. По едно време ми падна и малко от тапата, почнаха слаби болки. Изкъпах се с косата, даже успях да се пообръсна горе-долу. Скубах си вежди, дооправях неприбрани неща за родилното и към 5:30 отидохме.  Детето се събуди докато шаверках из вкъщи, разбра какво става и се разплака, изпрати ме после като тръгвахме.
В болницата последва клизма, бръснене, обадих се на лекарката, с която имах уговорка, смешното е, че се запознахме два дни преди това и дори не ме беше преглеждала или видяла документи.
В 6:15 имах 3см разкритие и после като ме прегледа пак в 8:30 вече бяха 10см. Не ми е слагала никакви болкоуспокояващи, абсолютно нищо. Лекарката я избрах заради това, че и се носи славата, че не насилва нещата и е почитател на естественото раждане. Е по едно време я молех да вика анестезиолог и да слагаме епидурална, но тя ме убеди, че не е нужно и съм и благодарна за това. като видя, че имам 10см обаче и че не мога, по-скоро ме естрах да напъвам, а бебето беше високо и нямаше пълна родова дейност, ми сложи окситоцин. Изведнъж станаха много болезнени контракциите и усетих напъни, но ме беше страх и не напъвах като хората. Казаха ми да клекна на земята и да напъвам като за акане, ама мен и това ме беше страх, в крайна сметка си застанах на коленете и така напъвах, имаше го в тия линковете за раждането вкъщи. В тази поза всичко става много по-бързо, веднага усещаш как главата на бебето започва да притиска отдолу. Акушерките бяха страхотни просто, супер отношение, а аз бая ги изнервих с моето неискане да съдействам с напъване и им блъсках ръцете, молех ги да поизчакат малко да мине и тая контракция и някви такива. Голямо мрънкало бях общо взето. Но пък в сравнение с първото раждане мога да кажа, че сега си присъствах осъзнато на раждането и всимко ставаше мн по бързо и лесно. В 9:40 родих, напъвах, акушерката дърпаше бебето отдолу, а лекарката ме притисна отгоре. Повечето от водите изтекоха заедно със самото излизане на бебето. После имах само два шева, сама съм се цепнала, но нищо не съм усетила, после и шевовете не усетих, а без никаква упойка ги направи. Детето изплака почти веднага, за разлика преди от Яна. После седеше в залата повита и си я гледах докато седях с леда на корема. По едно време ми я дадоха и си я гушках, опитах да я кърмя, но не ми беше удобно. Не съм имала нито треска, нито кървища, абе нищо. Чак аз не можех да повярвам колко бързо и лесно мина всичко и как после нито шевове ме боляха, нито ми се спеше, само ходех насам натам. Даже сега ме е обхванала следродилна еуфория, още от самото раждане насам. В супер настроение съм постоянно и ми е много приятно да правя всичко свързано с децата.

За който още не е родил да ви кажа какво осъзнах по време на раждането. Болката при контракциите може да се намали или понесе по-лесно по няколко начина. По-малко боли като се движиш или като застанеш на четири крака, в поза кучешката. Или като си права и се наведеш леко напред и се подпреш на нещо и леко се поклащаш напред назад или наляво-надясно. Ако има и кой да ти масажира кръста и гърба през това време - направо песен. Добре, че ми позволиха да шавам насам -натам, излизах, масажираха ме. Та най-гадното беше самото изгонване на бебето, а не контракциите. А да и още нещо - по-малко болят като съзнателно докато си в контракция се отпуснеш отдолу - мускулите на перинеума и там около вагината.. Аз явно от страх и болка се стиках някакси и по едно време усетих, че като се отпусна и като дишам дълбоко контракцията минава мн по-лесно и безболезнено.

После ще ви разкажа за родилното.
Бебето Елена е супер сладко и мъничко, само суче, спи и дриска, повече ме изморява каката, има нужда от внимание, беше вдигнала температура даже докато бях в болницата. А вчера след изписването отидохме дилектно на лозето и Ели спа навън, та това и се води първата разходка на открито. тук е супер жега и е само по боди. На снимките ще видите с какъв маникюр се роди, не просто нокти, а оформен маникюр, супер смешна.


Хайде до после.

Днес нямам никакъв тонус, крива съм и сутринта пак ревах за някаква пълна простотия Не ми се чете, не ми се пише, влизам само да кажа "честито" на новите попъленения Ще се "видим" като се освестя малко

Ами общо взето сме добре, като изключим коликите.
Иначе аз вече почти си сядам на д....то, защото съм с десетки шевове, понеже уж трябваше да раждам секцио, а си родих нормално, в Майчин дом са е...ти некадърниците.   Раждах го 4 дни, защото на 18. 06. ми почнаха контракциите, приеха ме в болницата, включиха ми системи за задържане и така на 19 и 20.06. продължавах да съм с контракции и само 1 см. разкритие. На 20.06. ми изключиха системата и се почнаха едни болки. И в крайна сметка доктора, с който имахме уговорка да ми води раждането си би шута по гъза и ме остави на дежурния екип в петък срещу събота посреднощ, и след 4 дневни болки на 21. 06. 2008 г. се роди бебчо.
Но да не плаша мамите, които още не са родили, ще кажа само, че при мен имаше доста усложнения заради починалото бебче, защото то излезе първо и ме надра и разкъса яко, освен това ми направиха и епизодомия, добре, че Емо се роди жив и здрав, само с един огромен хематом на главичката заради задържане в таза. После изкара дълга и силна жълтеница пак заради хематома, задържаха ни повече в болницата, но вече сме си у дома и всичко е наред.

nip1977    Ох, миличка много съжалявам за това  което си преживяла. Звуче като първото ми раждане-абсолютно те разбирам И аз такъв кошмар преживях. А и това с неможене да си седнеш на дупето 10 дни също ми е познато Кърменето ми беше истинско предизвикателство. Чудя се как не се отказах. /а и зърната ми бяха почти паднали /
А кой лекар те заряза? И как е малкия Емо къде му е хематома и как изглежда всъщност Знам , една позната, че детенцето и имаше хематомче на врата и ходиха на масажи и всичко беше ОК, даже от масажите проходи доста рано