Аз се обръщам към родителя, не към детето. В случай, че има такъв в близост, разбира се. Избягвам да се меся, освен ако не е крайно наложително.
- Публикувана: 3 юли 2008, 16:00 ч.
- Последно мнение: 10 юли 2008, 18:09 ч.
За общественото мнение и децата ни?
Постъпила си правилно, даже може да се каже, че тази забележка е част от работата ти като задължение.Аз бих ти била благодарна в описаната ситуация 
.Бих постъпила като теб също така, пък родителя да реагира както намери за добре.Ами ако беше станала беля? Първо теб щеше да пита къде си гледала?
.Бих постъпила като теб също така, пък родителя да реагира както намери за добре.Ами ако беше станала беля? Първо теб щеше да пита къде си гледала? Тук не става въпрос изобщо за правене на забележки и дали сме съгласни,а за изпълнението на задълженията на охраната.Автора на темата прави забележка от позиция на служебните си задължения и няма значение дали родителите са там.Обезопасено или не това е друга тема.Автора като служебно лице е длъжен да направи забележка и родителите да изпълнят нареждането му. Ако охраната не направи забележката и това води до риск за детето всеки ,който е на мястото трябва да вземе отношение.Не е необходимо да чакаме да стане лошото и тогава да се вайкаме.
Децата са си деца и трябва да намерим правилния подход, за да ни чуят.
Аз лично се засягам от груби забележки. Веднъж бяхме в една аптека и моят син нещо скучаеше, докато аз чаках аптекарката да намери лекарствата. По едно време забеляза подвижната вратичка, която водеше зад щанда и няколко пъти я отвори и затвори. Направих му забележка, но нещо не ме чу от първия пък и дори влезе за малко вътре. Аз, естествено отидох и го хванах за ръката. Скарах му се, а "любезната" аптекарка в този момент възмутена му изкрещя : А бе, колко пъти ти казаха да не отварях вратата, ама, че невъзпитано дете!
Леле, как се ядосах. Тръшнах вратата след себе си, но за съжаление детето ми го отнесе - накарах му се навън още повече.
След малко влизаме в друг магазин - за цветя. Аз го предупреждавам отвън да слуша. Вътре магазинерката любезна и усмихната жена веднага го заговори " Здравей сладурче. На колко годинки си. " Той и отговори и тя го похвали, колко е добър и възпитан
!
На лицето на сина ми веднага грейна усмивка.
Има значение подходът към децата - да не забравяме все пак, че те са деца.
И аз съм правила забележки на чужди деца, но винаги се старая да съм любезна и мила, дори, когато някое хлапе ме ядоса и се държи провокативно - ефектът е много по-голям.
И със собствените ни деца е така, но често изпускаме парата си върху тях, като че ли щом са наши можем да им крещим най-спокойно.
Аз лично се засягам от груби забележки. Веднъж бяхме в една аптека и моят син нещо скучаеше, докато аз чаках аптекарката да намери лекарствата. По едно време забеляза подвижната вратичка, която водеше зад щанда и няколко пъти я отвори и затвори. Направих му забележка, но нещо не ме чу от първия пък и дори влезе за малко вътре. Аз, естествено отидох и го хванах за ръката. Скарах му се, а "любезната" аптекарка в този момент възмутена му изкрещя : А бе, колко пъти ти казаха да не отварях вратата, ама, че невъзпитано дете!
Леле, как се ядосах. Тръшнах вратата след себе си, но за съжаление детето ми го отнесе - накарах му се навън още повече.
След малко влизаме в друг магазин - за цветя. Аз го предупреждавам отвън да слуша. Вътре магазинерката любезна и усмихната жена веднага го заговори " Здравей сладурче. На колко годинки си. " Той и отговори и тя го похвали, колко е добър и възпитан
! На лицето на сина ми веднага грейна усмивка.
Има значение подходът към децата - да не забравяме все пак, че те са деца.
И аз съм правила забележки на чужди деца, но винаги се старая да съм любезна и мила, дори, когато някое хлапе ме ядоса и се държи провокативно - ефектът е много по-голям.
И със собствените ни деца е така, но често изпускаме парата си върху тях, като че ли щом са наши можем да им крещим най-спокойно.
Мисля,че когато се касае за безопасността и здравето на децата сме длъжни да се намесим без значение какво е мнението на родителя / в твоя случай напълно безотговорен/ 
Аз мисля по същия начин. Съгласна съм и с MamaGalka, че тонът трябва да е премерен, и подходът-по-мек. Но аз, честно да си призная, понякога не съм много мека, правейки забележки на чужди деца. Много често, там където водя синовете си да играят, съм единствения родител. И вярно, че кварталът е много спокоен и не знам нещо да се е случвало скоро с някое дете, но все пак ми се вижда безотговорно да се оставят без абсолютно никакъв надзор 4-5-годишни деца. Беснеят понякога страшно много, играят с пръчки, камъни, сбиват се, катерят се където трябва и където не трябва и т.н... Много често ми се случва да правя доста строги забележки на някои от тези деца и хич не ме е грижа дали имам или нямам право да съм по-строга и остра, защото понякога направо прекаляват-ще се пребият. Казвала съм на родителите, които познавам, какви ги вършат децата им, а те отговарят: "Ами хубаво правиш, че се караш! Знам какво представлява моя(та) хубостник(ца)" или нещо от сорта... Как спят тия хора-не знам!
А аз дори не съм някой нервак-напротив! Никак не си падам по викането и крясъците. Моите момчета са ужасно палави (особено малкия), но така или иначе много рядко крещя. Вечер обаче се превръщам в един поголовен пъдар и овиквам хорските дечурлига наред. Какво да ги правя? Да ги оставя да се убият? Не мога...Правилно-неправилно-правя го! Мисля,че когато се касае за безопасността и здравето на децата сме длъжни да се намесим без значение какво е мнението на родителя / в твоя случай напълно безотговорен/
Съгласна с Didia