- Публикувана: 2 юли 2008, 14:20 ч.
- Последно мнение: 7 апр. 2009, 22:37 ч.
Удряли ли сте някога децата си?
и след това винаги съм съжалявала, но на моменти нервите ми издъхват
Като беше малък синът ми го биех много често по дупето а понякога и където сваря, но веднъж с изблик на нервност от това че ме е ядосал замахнах "циганската" и със пръстена си (което е една топка от камъни) го ударих на края на окото и му спуках капилярче. Изкарах си акъла след това и се зарекох, че повече по главата и лицето няма да си ударя детето, а сега вече и децата. Иначе по гъза си го пляскам понякога, но вече боя не мога при него - бий магаре по магаре. При нас в момента действа наказах в ълага, или никакъв Jetix и компютър!
Удряла съм в изблик на ярост и винаги съм съжалявала след това.С годините се контролирам повече,от години не съм удряла,не че не ми се е искало,но това не е начин на възпитание.Един разговор,едно обяснение помагат повече.Трябва да сдържаме нервите си,нали очакваме от тях след време да бъдат добри родители.
Удряла съм я по дупето, но само в моменти когато наистина ме изкарва извън нерви. При нас, за мое най-голямо учудване, има ефект само когато и говоря сериозно и "удря" разговора един вид на съвест. Единствено тогава май ме разбира. Всъщност като дете и тийнейджър и при мен само това даваше ефект 
За себе си установих, че удрям когато се уплаша за него. Пример - Вчера го залових как доволно си пляска в кофата с белина. Изкарах си акъла, защото на Никола най-редовно ръката му е в устата. И като се изплаших - първата ми реакция беше да го плясна по дупето. Гнева си макар и трудно се научих да овладявам, обаче страха явно не мога
Пошляпвам само и единствено по дупето,когато прави нещо опасно и нередно
После не съжалявам
,защото може би съм го предпазила от нещо лошо 