Удряли ли сте някога децата си?

Мда.. проблем ми е.. и то голям..

Звънни.. Баш го бия понякога.. Днеска не съм.. Макар че ми спука вена на ръката с колана от панталона си, размятайки го, докато се опитвах да го хвана, за да не се потроши той.. След като 20 пъти бях посторила не не и не.. Не знам изобщо има ли смисъл от тази дума 

Ако ме видиш каква съм насинена цялата от него.. все едно баща му ме е бил.. Но аз съм майка и трябва да се пазя сама нали В повечето случаи успявам, но не винаги мога да предвидя действията му.. понякога наистина минава всякакви граници..
Преди няколко вечери - баща му спи - той по главата с една кутия пълна с играчки  .. пукна му главата.. Той, на баща си..
Аз миех чинии.. не мога да му дишам във врата 100% от денонощието, макар че 99% го правя.. иначе стават много бели, за съжаление 

Между другото, никой освен мен не му посяга.. А мен изобщо не ме отразява  .. макар че все пак действа доста моментално.. Поне за кратко.. Няма инстинкт за самосъхранение.. и смята, че всички са "неуязвими" ..

И всичките НЕ-та се обръщат на 180 градуса и още повече го настървяват.. И това е от бебе.. хапеше до кръв.. на 3 места по ръцете още имам белези от откъснато месо.. Несъзнато да.. Тогава не съм реагирала..
Но започна всичко да става все по-осъзнато и все по-нарочно.. и вече наистина това са единствените мерки..

И НИКАКВИ приказки не помагат.. нито от мен, нито от който и да е ..

Тръгва да прави беля, знае го, осъзнава го.. Пример: развива руло тоалетна хартия цялото! в тоалетната и тъпче отгоре с четката  "мамоооо ела да видиш, идва хилейки се.. Ама не ме бий!" ..
Веднъж отпушвахме тоалетната след една такава случка.. След това го направи поне още 5 пъти .. Шляпнах го само първия..
Ужасно добре оасъзнава какво прави и какво следва..
И не го бия.. защото за него няма никакво значение..

Но понякога наистина ми прикипява.. ама яко.. След 20тата подобна случка за деня..

Ще им го дам с удоволствие за превъзпитание.. ама много бързо ще ми го върнат 

Оплаках се..
Само който не го е видял в действие, не ми вярва  .. не всички деца са ангелчета.. и се радвайте, че нямате такова тазманийско зло на главата..
Ако имате идея ще съм благодарна.. и на лични може..

Духи 

Подобно зло отглеждам и аз, още не ни пребива, но се опитва. Аз те разбирам, оправия няма.

По темата - отговорих  с трета опция.

Разбирам те и ти съчувствам  Моето момче е още малко, но е неудържим. Понеже търсиш идеи ще ти дам една, но предупреждавам, че трябва да джаснеш поне едно уиски, за да  осъществиш. Вижда се, че прилаганият от теб метод само влошава нещата. И няма как да е другояче  Не майките познават децата си перфектно, а обратното. Детето е стояло 9 месеца в корема ти и още почти три години около теб и то без да е обременено от предразсъдъци, а в една част от времето, и от разум. Знае много добре какво ще те вбеси и го прави- не нарочно в смисъл на съзнателно, но все пак, нарочно. Привлича вниманието ти, получава водопад от емоции, а съм убедена, че не те е виждам по силно развълнувана и искрено изразяваща това вълнение в степента, в която го правиш в яда си.
Не му обръщай внимание. Наистина. Ако само се правиш той ще разбере, защото те познава и ще вложи още повече усилия. затова споменах уискито. Обезопаси района и го забрави. Ако достатъчно време не получи вниманието ти ще се откаже, повярва ми. и изпадай в неконтролируем екстаз, когато направи нещо различно от пакост. Викай "Браво", ръкопляскай, танцувай танца на радостта.
Войната с децата винаги се печели от тях. Винаги. Вероятно вече го знаеш.  Детето винаги получава, това което иска, а ние можем да контролираме как  да стане това. Ще си получи вниманието и емоциите, но с поведението си му показваме какъв е пътя до желаното. И обикновено става, това което описваш.
Знам, че е много вероятно идеята ми да не ти се стори изпълнима, но практиката показва, че подобно поведение наистина работи не само при децата. Омагьосания скандал повтарящ се при всяка двойка се дължи на същото- някой има нужда от емоции и включва другия в изпитан сценарии, за да ги получи.
Забавлявай се. И без това полза от нервите няма. /Лесно ми е да го кажа, защото моето дете спи от 4 часа и вече съм напълно спокойна и уравновесена  /

Духи-пухи, съчувствия! Моят понякога достига тези висоти, така че те разбирам. Номера с тоалетната хартия ми е известен. Ще ти пратя снимка на лични на един младеж, който и външно много прилича на твоя - за него майка му казва - той е дявол в кожата на ангел
Много добре те разбирам, макар че моят не стига до такива крайности, има моменти, в които нищо не помага, и това родителите на кротки деца като че ли не могат да го разберат.

Вече е на 2 години и съм я удряла само по дупето и по ръцете и то за сериозни бели. Не одобрявам удрянето през лицето, за мен то е унизително. Всички в къщи спазват ограничението, то само аз и баща й сме я пляскали до сега, ама бабите и дядовците са инструктирани. Не ме интересува те как са си гледали децата.
Аз съм на мнение, че "административните" (така им казва майка ми) наказания вършат по-добра работа. Прибиране на играчка, забрана да гледа или върши нещо, да отиде някъде, да гледа докато готвя/пера/простирам, да ми помага. Това обикновено върши работа

Гласувах в анкетата.

Удряла съм децата си, не се гордея с това, но не го и крия. Радвам се обаче,че в последните години не ми се е налагало......Научих се май да броя до 10........

Или децата са се научили да разбират от дума

Да удряла съм,когато чашата вече прелее.

Дам.. И това го правя понякога.. Не му обръщам внимание Ама и това няма много ефект .. И не може да се ползва много ако има други хора, особено деца наоколо, а тогава най ме е страх да го оставям да се развихря  
А и понякога ме гледат супер странно, не че ми пука  
Оня ден в един магазин - седна на земята, после започна да се дупи.. абе земна гимнастика - аз изобщо не реагирам.. Ако кажа стани.. знам какво ще последва просто.. ще пълзи така през целия магзин и няма да се надигне изобщо   .. Продавачката: Лелеее ама как може такова нещо! На тая мръсотия, и да не му направите забележка! .. Аз: Искате ли да му направя забележка   Тя: Ама разбира се! Какво е това! Аз: Тони, стани мамо, че е мръсно и така не се лежи.. никаква реакция само ехидна усмивка.. Ставай бързо, че се кара лелята (чат-пат има респект от чужди хора).. започва лазене в кръг и лаене "Аз съм кученце, кученцата лазят, кажи на лелята, че съм кученце"  

Ама това нищо не е Де да беше така безобидно винаги  

духи детето е голям симпатяга. рулото тоалетна хартия е голяма игра;ка. У нас редовно се развива, нак-сва на малки пар;ена ... сняг било  или ги къса по пунктира и били мемори ... или ги мокри и бърше наоколо ...
какво да го правиш 

Ето сняг: http://duhcheta.multiply.com/video/item/12/Toni_pravi_snqg
Ама това не е беля за шамари То е ясно, като е игра..

А нещото с тоалетната хартия е в зародиш от преди 2 години 

и нашия сняг изглежда така 
в;ера пък се спусна с пълна скорост по една наклонена оживена пешеходна улица , която завърша с остър завой и напред е шосе ... баща му не успя да го хване , добре, ;Е спря накрая . Ами аз се ядосах и му се скарах, но си мсиля ,;е по голям ефект щеше да има да му взема "шофьорската" книжка и колата и да го "пратя"  на курс за движение по пътищата. тази сутрин се поправих, като взех една книжка за правилата за движение за деца и доста неща нау;ихме...

Хе-хе, и моят син го е правил това с тоалетната хартия милион пъти. И тъкмо се отучи, сестра му пое щафетата. 
duhi_puhi еми той те удря защото ти го удряш, то така край няма да има. Според мен е много точно това което казваш - че децата в много случаи правят "лоши" неща не защото не знаят, че не бива, а именно защото са лоши, те искат да ни кажат нещо с това. Търсят контакт например. Моите като седна на компа, тогава почват най-големите си магарии, защото се изключвам за тях и те не могат да го понесат. По-точно понасят го добронамерено, колкото могат да издържат (не много) и после им свършва търпението и почват с белите, дразненето и подобни. Аре ставам да ги извеждам, че ей сега ще настъпи някое голямо бедствие.

duhi_puhi   Твоят син е страхотен. Напълни ми душата това дете. Освен, че е свободен дух е и страшно умен. Браво!
Според мен, това е нормалното състояние на едно здраво момченце- кипи от енергия, не се подчинява и без никакво усилие въображението му твори невъобразими за нас неща.
Наскоро ми попадна една чудна книга "Как се възпитават момчета". Авторът се бори момчетата в Англия и Австралия да не тръгват на училище от 5 годишни, а поне година след момичетата, защото тогава били неудържими във физически план и просто не било възможно да седнат на чин и да учат. От там стигали до извода, че ученето е за момичета и някои отказвали да се върнат към него. Ако ти попадне хвърли и едно око, защото много забавно и ясно е обяснен принципа на работа на момчешкия мозък. Тестостерона ги владее и има няколко пика, през които е невъзможно да бъдат накарани да направят каквото и да е.
Имай предвид, че той е и в едиповата фаза, и е твоят герой, чиято най- голяма мечта е да те впечатли. Виждам, че успява.  
Какво да ти кажа- запази спокойствие, а после ще стане на възраст подходяща за спорт и ще го запишеш на каквото и да е, за да си изразходва там енергията, да се състезава, да побеждава и най- вече да се изморява. Имам няколко примера на диваци превърнали се в кротки агънца след усилени тренировки по тенис и баскетбол- толкова са изморени вечер, че си хапват и си лягат.
Стана мило като гледам твоя човек, а и виждам, че моят младеж върви по неговите стъпки.