- Публикувана: 2 юли 2008, 14:20 ч.
- Последно мнение: 7 апр. 2009, 22:37 ч.
Удряли ли сте някога децата си?
basilisk, моят отговор го няма.
Досега не съм удряла сина си, но смятам, че по някой шамар или плясване през ръката от време на време няма да му навреди особено. Но до настоящият момент не съм виждала нужда от такава мярка, надявам се и в бъдеще да не ми се налага. Но в изключителни случаи бих употребила и това наказание-но в много крайни случаи, каквито се надявам да няма.
Не съм гласувала в анкетата.
Досега не съм удряла сина си, но смятам, че по някой шамар или плясване през ръката от време на време няма да му навреди особено. Но до настоящият момент не съм виждала нужда от такава мярка, надявам се и в бъдеще да не ми се налага. Но в изключителни случаи бих употребила и това наказание-но в много крайни случаи, каквито се надявам да няма.
Не съм гласувала в анкетата.
Бих искала да нямам повод да я плесна, но тя е много упорита и с характер от бебе. Не разбира достатъчно, за да обяснявам. Винаги иска да става нейното и не обръща внимание дори да повиша тон. Така, че единствения шанс да я накарам да се сепне и спре е да я шляпна. Тя очевидно не разбира защо го правя, така че няма нито възпитателен, нито наказателен характер. Но аз просто нямам друг вариант. Надявам се след време да минем във фазата на обясненията и разговорите. Както и че ще успявам да се владея 
Например аz съм преуморена и нямам сили zа нищо, кръста ме боли, баща му не е добре и ... той иzпуска солетите на пода и вместо да ги въбере zапочва да ги тъпче с крак ... аz каzвам недей така, да й да ги съберем, но малкия дали е иzморен и иzнервен или просто не раzбира точно какво причинява и му е zабавно продължава да раzмаzва с крак и да рита настрани. Е сега ми кажете кой го боли повечЕ?
Мен са ме били веднъж през живота ми - не се свърши света, но чеведно са ми взели страха.
Аз съм удряла веднъж по дупето и съм наказвала веднъж - тя вече знае, че като кажа, че ще я набия или накажа не се шегувам. Несъжалявам - има добър възпитателен ефект. Използвам нейната чувствителност по темата, но не ми се мисли какво щях да правя ако и беше все едно дали ще я набия или накажа
Аз съм удряла веднъж по дупето и съм наказвала веднъж - тя вече знае, че като кажа, че ще я набия или накажа не се шегувам. Несъжалявам - има добър възпитателен ефект. Използвам нейната чувствителност по темата, но не ми се мисли какво щях да правя ако и беше все едно дали ще я набия или накажа
Да, удряла съм. Когато думите не помагат идва ред на "шамарента фабрика", както вика баща му, който пък никога не го е удрял.
Просто има моменти в които ме побърква
Просто има моменти в които ме побърква
Да, удряла съм го. Не се гордея с това. Даже съм против. Но наистина понякога нервите ми просто не издържат. Рядко, но съм го удряла така да се каже - с възпитателна цел. Колкото повече расте, по-малко ми се налага да го удрям, защото схваща, когато му говоря. Когато беше по-малък, пак разбираше и осъзнаваше някои мои думи и предупреждения, но не беше съвсем наясно с последствията. Въпреки всичко, отчитам грешката си, че съм си позволила да го ударя, и гледам да не го правя вече.
Ако на някой му е интересно да прочете нещо по темата, заповядайте. Моля никой да не приема разсъжденията ми като укор, всички ние носим огромен багаж от начина, по който са ни гледали нас и от обществото, в което сме израснали. Плюс това и аз гледам по цял ден две малки деца вкъщи и много добре знам колко може да бъде трудно и как човек изпушва понякога. Надявам се да се получи дискусия за това кое е най-добро за децата ни.
Ако на някой му е интересно да прочете нещо по темата, заповядайте. Моля никой да не приема разсъжденията ми като укор, всички ние носим огромен багаж от начина, по който са ни гледали нас и от обществото, в което сме израснали. Плюс това и аз гледам по цял ден две малки деца вкъщи и много добре знам колко може да бъде трудно и как човек изпушва понякога. Надявам се да се получи дискусия за това кое е най-добро за децата ни.
Мноооого едностранно погледнато и доста необмислена статия, разглеждащ децата като някакви извънземни. Децата първо у дома разбират , ;е хората са хора, ;е мама и тати имат граница на силите ... ;е и самите деца могат да при;инят болка на мама и тати, като ги накарат да се скарат или ударят ...
А как тогава деца, които никога не са удряни, повтарям никога, удрят другарчетата си? Тяхната агресия от къде се взема? Освен от родителите, поведението на детето зависи и от неговия темперамент. Децата не са огледало на родителите си.
И без да искам да обиждам авторката на "Близо до бебето" ще кажа, че това е една посредствена книжка (да не кажа есе), с леко фанатизиране на определени идеи от "естествено".
пп: Не знам дали ви хрумва колко много родители криво разбират либералното възпитание и тъкмо техните дечица са едни малки лекенца, които ще се превърнат в големи лекета. От тях трябва да се притеснявате, не от шамарчетата, които се случва да отнесат другите деца.
И без да искам да обиждам авторката на "Близо до бебето" ще кажа, че това е една посредствена книжка (да не кажа есе), с леко фанатизиране на определени идеи от "естествено".
пп: Не знам дали ви хрумва колко много родители криво разбират либералното възпитание и тъкмо техните дечица са едни малки лекенца, които ще се превърнат в големи лекета. От тях трябва да се притеснявате, не от шамарчетата, които се случва да отнесат другите деца.
Не винаги удрянето, проявено от съвсем малки деца, е агресия. За едно бебе на 1-2 години ухапването, удрянето и хвърлянето далеч не винаги е въобще агресия. За по- големите дечица- същите около 3 годишна възраст вече са разширили достатъчно контактите си навън и влиянието на домашната среда вече не е единствено такова, което формира поведението им.
Големият ми син тръгна на градина на 2 г. и 7 месеца и вече прекарваше по- голямата си част от денонощието /съзнателната част от него/ извън къщи. До този момент не беше наясно дори с "пет-пет", с което други майки се опитваха да го стреснат, че ще му се "случи" ако не слуша мама. Мисля обаче, че именно липсата на шамарена политика у нас помогна доста той и в градината и след това в училище да не проявява агресия.
"Либерално възпитание" за мен е понятие или кухо или поне различно по смисъл за всички нас. Липсата на бой въобще не означава липса на възпитание. Напротив. В къщи прилагаме система от правила- точни, ясни, малко на брой, обяснявани до безкрайност и санкции, не съставляващи телесни или други унижения. Имат ефект, поне такъв, че за нас е достатъчно. Този ефект е още по- голям и от гледна точка на факта, че за децата е ясно, че не силата управлява.
Големият ми син тръгна на градина на 2 г. и 7 месеца и вече прекарваше по- голямата си част от денонощието /съзнателната част от него/ извън къщи. До този момент не беше наясно дори с "пет-пет", с което други майки се опитваха да го стреснат, че ще му се "случи" ако не слуша мама. Мисля обаче, че именно липсата на шамарена политика у нас помогна доста той и в градината и след това в училище да не проявява агресия.
"Либерално възпитание" за мен е понятие или кухо или поне различно по смисъл за всички нас. Липсата на бой въобще не означава липса на възпитание. Напротив. В къщи прилагаме система от правила- точни, ясни, малко на брой, обяснявани до безкрайност и санкции, не съставляващи телесни или други унижения. Имат ефект, поне такъв, че за нас е достатъчно. Този ефект е още по- голям и от гледна точка на факта, че за децата е ясно, че не силата управлява.
X
Реклама