скандали за второ бебе

Мисля, че си напълно права. Щом не се чувстваш готова за друго дете значи не си. Насила не бива да те кара. Бебетата още в утробата усещат до колко са желани. Необходимо е да имаш положителна нагласа към детето от самото начало, да бъдеш спокойна и щастлива.Трябва да се чувстваш готова не само физически, но и психически.  Бебето ще бъде в твоята утроба. Не може някой на сила да ти каже кога да стане това. Годините ти въобще не са много. Имам доста познати, на които децата са с голяма разлика. Определено се гледат по - лесно. Нашето поколение беше с деца в семейството с малка разлика в годините, но тогава живота не беше нито толкова скъп, нито толкова динамичен, изнервящ и несигурен. Детето е нещо общо за двамата родители и трябва да бъде желано едновременно и от двамата. Следователно, когато и двамата се чувствате готови за тази важна стъпка тогава трябва да я предприемате. Не зная какъв характер има съпругът ти, но не мисля, че думите за развода са подходящи в случая. По - скоро ми звучат като опит да те манипулира. По тази логика и ти можеш да кажеш, че той бърза да имате второ дете, за да те остави после сама с две деца. Това са неща, които нямат връзка със спора ви. Да не би семействата с едно дете да се развеждат? Попитай го на теб само като на средство за получаване на деца ли гледа? Ти не си ли човешко същество със собствени чувства и желания? Той не се ли чувства длъжен да приеме мнението ти като на равностоен партньор в брака? Ние също имаме едно дете, но аз не искам второ. За сега мнението ми е твърдо и не желая да бъда убеждавана. Съпругът ми много искаше син. Той боготвори дъщеря ни, но мечтата му за момче остана. Знае обаче, че не бива да ме насилва по този въпрос. Трябва да отстояваш позицията си пред съпруга си. Не му позволявай да пренебрегва мнението ти по един от най - важните въпроси в семейството.  Когато се почувстваш готова ще го дариш с второ дете. За къде се е разбързал толкова?

Насила нищо не трябва да става.А пък скандали направо е недопустимо.В къщи сме наобратно-аз искам,мъжът ми не.Направо да си ги смениме мъжете

Aз също не съм готова за второ и не виждам някога да стана готова. Дори в моменти на преумора и раздразнение съм му казвала, че само да забременея с второ незабавно отивам и прекъсвам бременността (и даже да я прекъсна той няма да разбере) Той не ми се разсърди...

И фактът че обожавам детето си и съм готова на всичко за да има всичко, съвсем не означава че с радост бих се съгласила на още едно.

На  мен ми трябваха девет години ,за да се реша на второ дете.Преди време си мислих ,/ и то доста категорично/,че този момент няма да настъпи и ще си остана със дъщеричката.В един момент някак от вътре ми дойде желанието за още едно детенце.Така ,че -преди този момент да дойде никак не е разумно да се прави бебе,без да си готова за него.Отстоявай си позицията , и когато /дори ако/ този момент дойде -сама ще искаш да гушкаш бебче!!!

аз пък винаги съм искала 4 деца.... хехехе... но едва ли ще събера смелост, не заради друго, а заради скъпотията която направо стопи финансите ни.
мисля, че всеки има право на избор за това колко деца да има

 
По принцип, щом майката не е готова,бащата не бива да я притиска по никакъв начин. От друга, наистина според мен поне, е добре децата да се раждат когато родителите са млади, също малката разлика е предимство за самите деца. Моето второ дете стана случайно, аз не бях готова, но сега съм изключително щастлива, че се доверих на таткото, че ще се справим и го родих. 9 месеца минаха изключително бързо, вече е на година и половина. Играят си с каката и не съжалявам по никакъв начин. А бях изпаднала в истерия като видях двете черти на теста. Така че...помисли си още веднъж.

защо не си поговорите с таткото и спокойно да решите какво да правите без това да измъчва и тормози и двамави  желая ти успех