Кампания "Не ме изоставяй"!

.
Става въпрос и за родителите на деца с увреждания. Често, дори и да са финансово стабилни хора, персонала в родилните отделения ги кара да оставят децата си в домове. Става въпрос за млади, самотни майки, които не срещат подкрепа от никой, дори от собствените си родители.
Имам позната, която е родила на 16 г. и е дала детето си за осиновяване, заради натиск от страна на майка си. Вече 10 години не може да го преживее, сигурно няма да й стигне и целият й живот.
За такава емоционална невъзможност говорим.
На пресконференцията от фондацията организатор бяха довели две майки- едната ромка, осиновила детето на своя близка, другата около 17-18 годишна девойка. Тази втората каза, че никога не е искала да остави дъщеричката си в дом, но не е била сигурна в себе си, че ще може да се грижи за това дете. Психолози са й вдъхнали увереност, че ще се справи и момичето си гледа детето.
Потресе ме това, което тя ми каза, че едно не може да си прости още, че дори и за момент си е помислила, че може да даде детето си за осиновяване.

Така че, не бъркайте липсата на желание със страха от това да отглеждаш дете. Само си представете какво е на едно младо момиче, без доходи, без подкрепа от страна бащата и своите близки.

Ето и снимка на майките, за които говоря по-горе:

http://dariknews.bg/uploads/news_images/200806/photo_verybig_267360.jpg

Както винаги си мека и на човек му е трудно да ти възрази,но моето дълбоко мнение е че за едно бебе е добре да бъде при майка си.Виж,когато е дете е много важно да има подходяща среда и не е хубаво да живее на улицата,но когато е бебе е спокойно само в майчината прегръдка.
Аз също се порових предишния път в тази кампания (някъде по Коледа) и срещнах много мили жени (социални работнички),които не ми се вярва да остават безучастни ако видят,че майката не е наред.Тези неща е по-добре да бъдат контролирани.За това пледирам за по-здрава социална грижа за децата.Има много бели майки (като онази жена Терзийска,която беше убила детето си от любов по мъжа си),които не със много здрави нерви и не се грижат добре за децата си.Да не кажа,че направо им разбиват психиката.За тези деца също трябва да се погрижим.
Изобщо моята мечта е държавата да се грижи за хората,а не да изплаща греховете им.
EASpirit,същият е въпросът "за" или "против" аборта.Аз не бих си направила такъв,но мога да дам правото на жените да избират и за това съм "за".Аз искам да имам избор и се старая да давам максимално такъв на другите.Ако тези момичета,жени,циганки искат да изоставят децата си от страх (от мъж пияница,например),от паника,от внушение,защо да не им помогнем да видят вътре в себе си какво искат.Според мен изобщо не става дума за жени с грешна ценностна система,а за податливи,отчаяни жени,живеещи в своя ад.
Можеш ли да си представиш какво е да те изнасилят и като се роди да се окаже,че бебето ти има недъг?Представяш ли си колко сила трябва,за да си го вземе да си го гледаш?Аз дори не мога да си го представя и се моля на Бог да не се случва,защото аз лично ще се нуждая от мнооого СМСи,за да се възстановя психически.
В крайна сметка за каквито и жени да става дума,на мен не ми е свидно да си дам парите за майки,а не за цигари,газирани напитки или евтини пластмасови играчки.

Ето това е най-жестокото.Преди година и месец една съфорумничка роди третото си бебе и то се оказа болно.Става дума за Lillibon.Представяте ли си ако си беше оставила детето?Аз лично нямаше да науча толкова неща за силата на майчината любов.Държавата щеше лично да ме е ограбила.

Може би проблемът идва от там, че аз съм виждала вече на няколко пъти какво означава "майчина прегръдка"- бебе на 2 м., тежащо едва 2 кг. и 600 гр., недохранено, обезводнено, с бъбречна недостатъчност,пневмония и изпохапано от плъхове- за него лекарите казаха "добре,че почина". Дете на 10 месеца буквално потрошено от бой от собствената си майка, с тежка черепно-мозъчна травма настанено в Пирогов.
И никога няма да забравя празния и безучастен поглед на онази майка, която беше разбила миналата есен черепа на 2-месечното си бебе, защото я дразнело, че плаче.
Е, има и такива "майчини прегръдки".

Не твърдя,че тези майки са най-добрите.Просто мисля,че е по-добре тези неща да бъдат контролирани от социални работници.Тези майки са рискови и те трябва винаги да бъдат под наблюдение.
Струва ми се редно да можеш да се обадиш от родилния дом на социални грижи и да кажеш-еди коя си майка изглежда съмнително и те да я проверят.
Аз съм също толкова съгласна децата да се отнемат от родителите им ако са заплашени дори само психически.
Но нека има кампания.Нека всеки реши за себе си има ли смисъл да бъде социално ангажиран или не.

Така е!

Най-сетне няколко разумни и градивни постинга, бях се отчаяла, темата се беше превърнала в митинг на "Атака" - да изселим циганетата в САЩ, ромите на сапун, хлебарки...
Всяка седмица в този форум се появява тема "бременна съм, какво да правя", или "да махна ли бебето" и т.н. и всички много присърце участват със съвет към майката (бъдещата). Наистина добра идея е да има институция, към която да могат да се обръщат момичета с подобен проблем, в която да има подготвени специалисти. НО ако това е само временна кампания, ако няма никакъв ресурс за реална помощ - не е задължително да бъде финансова, може да бъде под формата на дрешки, временен подслон, грижа за детето докато майката учи или работи - според мен няма да има реален ефект.Майките от този форум са оказвали подкрепа на не едно и две нуждаещи се момичета и знаят с какви проблеми се сблъсква една жена останала сама в решението си да има дете.
Разбирам добре и случаите, в които е по-добре детето да не бъде при майка си.Има много такива случаи, навсякъде по света (и всички етноси).Просто у нас държавата е бедна и домовете за деца са синоним на мизерия, а в същото време бюджетния излишък на държавата (това, което не е било окрадено) отива за глупости.И следва и проблема с етническата нетолерантност - деца по домовете има, семейства чакат с години да осиновят, но отказват ромчета.Също и системата на приемни родители не е добре развита - за децата, които не могат да бъдат осиновени поради липса на отказ от биологичните родители или други причини, просто да бъдат отглеждани от други семейства.Децата са богатството на всяка нация, в България съвсем не са толкова много, че да не ни пука какво се случва с тях.Всяко едно идва на този свят с огромен потенциал, от нас зависи да му дадем шанса да се развие в пълноценен гражданин, както си е и наша вината ако предрасъдъци и стериотипи го осъдят на мизерно, необразовано съществувание.С нагласа от сорта на няма да стигнем далеч...

не съм против,но едва ли ще изкара дълго тази кампания

 
 Тук мисля че допускаш грешка.Ние българите сме едни от най-толерантните нации.Не бива обаче на се бърка неодобтението и непримиримостта към тормоза налаган ни от ЧАСТ от етническа група и представян като ''културни различия''.Убедена съм че обществото ни е напълно толерантно към всеки с различна религия,сексуална ориентация,бит,обичаи.....СТИГА ДА НЕ НИ ГИ НАТРАПВА  .А в случая става точно така.
Напълно подкрепям  мнението че децата са ценност и всяко заслужава да бъде обичано обаче защо само една година  ?
Според мен най-разумно е да се налагат санкции на родители създаващи деца и не поемащи грижа за тях.Искаш да изоставиш детето си ?Добре ние ще го отгледаме ,но ти трябва да бъдеш лишен от възможността да създадеш друго-кастрация та да знаеш  какво си загубил. Детето ти не ходи на училище?-Глоба и то голяма-  та да видим дали ще има неграмотни?Тормозиш детето? Вземаме ти го а ти ще му плащаш издръжката та да ти дойде акъла.......Ей в този дух....
Ако някой подеме такава кампания не СМС а лично ще ида да дам цяла заплата.
Аз  съм убедена че ако една  майка действително не желае детето си нищо  не би я накарало да го заобича .ИЛИ си майка или не си ,това не се нуждае от кандърдисване и уговаряне.

Попрочетох началото на темата, честно казано идея си нямам каква е тази кампания, но много лошо впечатление, правят постове от рода на "държавата не се грижи за децата ни"!
Аз смятам, че като си правим деца, трябва ясно да осъзнавaме, че създавайки децата си, освен страхотните емоции около тях, поемаме и много големи отговорности!От къде на къде държавата трябва да се грижи за децата ни?Всеки си има глава на раменете, за да мисли, не само за да си прави хубави прически
Аз си отглеждам детето сама!Засега, слава на Бога,съм млада и здрава, не съм опряла до абсолютно нищо свързано с държавата!Работя като луда,ангажирана съм почти 20часа в денонощието, но не се оплаквам и не търся държавата да ми гледа детето
И не се оплаквам от държавата добре ми е тук може и по - добре, но няма да стане докато само седим и се оплакваме или си измисляме кампании за разни неща.
"Помогни си сам, за да ти помогне и Господ"
стискайте ми палци, в понеделник започвам нова работа

Аз лично не смятам да водя детето си на училище,защото не искам да стане наркоман.Ще го образовам вкъщи,пък ти ако искаш ме съди.Аз и добър адвокат имам.
Че българите сме толерантна нация би ли ми извадила някакъв довод,защото аз просто не се сещам.Да,гъзелизци сме,но не бъркай това с толерантност.
В крайна сметка никой не ти натрапва децата си,напротив-кампанията цели да помогне на родителите,които се колебаят дали биха могли да ги гледат.Има много хора по тази земя,които могат повече от това,което показват,но се нуждаят само от малко човешка топлина и помощ.Ти явно не си от тях.Не знам от кои си.
Може би си безсмъртна,за да говориш така леко за чуждото нещастие.

Ама ти сериозно ли?

Децата, за да станат наркомани ли ходят на училище?
А аз си мислех, че отиват да учат разни полезни неща и да се адаптират социално към живота на една порастваща личност...

Много родители си мислят така.Ама знаеш ли какво става с децата ти по цял ден?Кой е около тях и какво им говори?
А и зачитала ли си се в учебник,за да видиш как е написан?
Искам да те питам нещо-щом сама си гледаш децата,не мислиш ли че би ти било малко по-лесно ако имаше къде да получиш подкрепа понякога?Дори и само емоционално-етична,но от специалисти,а не в кварталното кафе.Питам те,защото и аз съм дете на самотна майка и знам какво е да си изоставен.Независимо дали те изоставят в дом или майка ти работи по цял ден на 2 работи и няма минутка време за теб.
За това защитавам кампанията,защото съм виждала майка ми колко пъти е била отчаяна.
А дори да не съм права-все пак е хубаво да има избор една майка нали?

Разбира се,че всеки има право на избор  И ние ги аме-във секи един момент,всеки ден от живота си ние правим хиляди избори по всяко време.Дали да правилни или не-всъщност кой може да отсъди най-правилно?Май само Един може да ни съди,иначе ние не сме безгрешни.Не че не обичаме да стоим отстрани и да даваме оценки/съвети/примери.

Най-важното ще е тази кампания все пак да бъде за доброто на децата.За най-добрия начин по който е възможно да продължи живота им след появата им на бял свят.Всичко друго ще е просто безполезно.Дали го одобряваме ние или не няма значение.Важните са те.

Не много отдавна бях ученичка - преди няма и 10 години, и освен всичко друго си учех и уроците - не съм видяла да пише разни лоши неща в учебниците.Пълно е с глупости и ненужни неща - да съгласна съм, но никъде не съм срещала дори пасажи, които да подтикват един млад човек, към лоши дейности.
Детето не може да живее в клетка - рано или късно в живота си ще се сблъска с болка, разочарования, гадни дейности и лоши хора.Децата не са по цял ден на училище - поне аз бях по половин ден Не може да се очаква, че училището ще възпита(особено връстници и тн.)всички хубави качества, които родителя одобрява и иска за децата си.Може обаче да се очаква, че детето ще научи разни полезни неща вътре, ще се адаптира социално в това общество, в което живеем,ще се сблъска с кофти ситуации и ще добие поне мъничко опит.Всъщност целият ни живот е низ от случки и сблъсъци с хубави и лоши ситуации.Цял живот добиваме опит.Училището е място където децата набират определено количество опит.
Аз също бих искала по възможност детето ми да се явява като частен ученик и имам своите страхове и притеснения, но не съм сигурна, че това би бил оптимално добрият вариант за детето ми.За щастие имам още няколко години, да мисля за плюсовете и минусите на училището, преди синът ми да отиде в първи клас.
Относно другата част от поста ви - подкрепа получавам от моята майка - получавам психическа, морална и етична подкрепа и това е всичко, което искам.Имам приятели - по - малко от пръстите на едната ми ръка, но наистина свестни хора, които са били досега до нас - до мен и Росен,сега са до мен.Кой специалист, който не ме познава и не е изпитвал моята болка, може да ме подкрепи - специалиста с жена и две деца и щастливо семейство ли?Той ще ме разбере и  подкрепи в трудните ми моменти, когато изпитвам ужаса на самотата без половинката на сърцето и душата ми Специалиста ли ще ми помогне да преживея ужаса, който е всеки миг в сърцето ми?
Всеки ден се боря с болката си, с работа и с усмивката на синът ми!Работя като идиот, за да е зает ума ми с и с друго, не и само със загубата ми!Всеки ден въпреки, че се скъсвам от работа,следобедът синът ми е с мен - водя го с мен по задачите, които имам(и на него му е интересно и забавно), точно за да прекарвам времето си с него, не само с работата.Не ми остава време за спане, но време за детето ми винаги има!
Както писах по - горе - идея си нямам каква е тази програма!Нямам телевизор и не чета вестници, та не съм и разбрала, че има такава програма, нито какви точно са и целите,нито как ще се осъществява тази програма!По тази причина не съм и писала нищо, нито положително нито отрицателно за тази програма.Само си написах мнението за няколко поста, които прегледах
Искам само Бог да не ме изоставя и мисля, че не ме е изоставил!Повече от Бог, никой не може да ми помогне!
Хубав ден на всички