Вчера разбрах че съм бременна какво да правя?

Миличка, сърцето ще ти каже кое е правилно, ако искаш моето мнение, ето го - според мен си на възраст подходяща за бебе, имаш приятел, който те подкрепя! Когато аз забременях бяхме заедно с приятеля ми (сега съпруг) от 1 година и на всички им се стори странно и бързо, но аз бях спокойна, защото бях сигурна, че е точния човек, бях на 24г. и когато видях двете чертички сърцето ми спря от щастие! Сега гушкам тези две чертички и всеки ден благодаря на Господ, че ми ги прати! А за финансите - те никога не стигат, но бебето те мотивира да изкарваш повече, за обучението мисля, че не е нужно да го прекъсваш - просто ще имаш бебе! 

Решението остава твое! Прегръщам те и ако решиш да задържиш бебето ти желая лека бременност, ако ли пък не нека решението ти бъде добре обмислено и наистина твое!!!

 Съвета ми е да не слушаш тоя или оня. Внимателно помисли, говори с приятеля си и тогава реши какво да правиш. И не бързай (освен ако вече не си позакъсняла).
 Ще ти кажа при мен как беше - забременях на 21г., не бях осигурена, работата ми не беше сигурна и беше ниско заплатена, не бях омъжена, с бащата се познавахме от няколко месеца, а имах и куп други проблеми. Много мислих за аборт, но не можах да го направя - сърце не ми даде, а и бащата реши, че го иска. Няма да те лъжа, че ми е било лесно, нито, че сега ми е лесно - не е и няма да бъде, но пък няма нищо по-ценно от детето ми. Прецени си внимателно и мисли за себе си, помисли с какво си готова да се разделиш и какво си готова да получиш, знам, че не е лесно, но каквото и да решиш ще се справиш и ще е най-доброто за теб, само не се влияй от чужд натиск!

Каква ти е професията, нали си студентка, без работа?

Виж, мисля, че щом имаш подкрепата на таткото на детето,решението трябва да го вземете само вие двамата.Сестра ти има три деца, т.е. нейната е ясна, тя замисляла ли се е да махне някое?Майка ти била християнка...ми то и съжителството без брак не е много християнско...
Помисли си ти какво искаш - искаш ли бебето? До колко можеш да разчиташ на таткото и той готов ли е да си смени работата със по-постоянна и доходоносна?

Иначе парите никога не стигат...Помисли добре за себе си и за бебето.Успех 

Е....ти сестрата!? Изобщо попита ли как се чувстваш, какво искаш !?Моята сестра  е тази, заради която аз имам 11 годишен син, щото тогава ми минаваха едни такива мисли при сходна ситуация... Дай си време, сега си подвластна изключително на емоцията си, а приятелят ти знае ли вече, опри се на него, защото от сега нататък ви предстои да преживеете и хубави , и лоши моменти, и моменти, когато вероятно всички и всичко ще са срещу вас...Успокой се...

Първото си дете родих на 18г. и не съжалявам!!!
Не съм и мислила да го махам!
Няма нищо страшно.Ще се справите!!! 

Ама извинявай, ти си почети на 23г.........
Какво ще правиш от тук на татък го решавате с бъдещия татко, не мама, тати и вс роднини.

Миличка , организирай се и всичко ще се нареди и дойде на мястото 

не се шашкай  ... даже няма да резбереш как нещата ще започнат сами да стават т.е. да се нареждат в хубавия смисъл , горе долу знам какво ти е, какво преживяваш , че си объркана  .....при мен беше подобно   

Успех миличка дано вземеш правилното решение     

Мисля, че първо трябва да попиташ приятеля ти какво мисли. Ако той го иска, а и ти също, ще бъде глупаво и нечестно да не се съобразиш с мнението му.
Има някакво противоречие в думите ти - първо казваш, че си без работа, а после - че професията ти е престижна...  Последно? Имаш предвид евентуално бъдещата професия, за която учиш ли?
Каквото и да решиш - успех!

И аз мисля, че си достатъчно голяма, за да можеш сама да прецениш, как да постъпиш, прецени си плюсовете и минусите и приоритетите в живота и вземи решение, иначе ако питаш мен аз бих родила бебока

Не винаги човек избира как да протече живота му. По някога някой... друг прави избора вместо него. И не рядко се оказва, че е било за негово добро и му носи щастието, което не е и подозирал, че може да има...

Здравей. Решението, което трябва да вземеш е много лично, но помисли, как би се чувствала, ако махнеш детето.  Щом като, както казаваш майка ти е християнка, тя би трябвало да се радва и не е редно да те съветва да го махаш. След като се разбираш с приятеля си, винаги ще намерите начин да (и с малко помощ) да отгледате едно детенце. Познавам хора, които рано са родили и са успели в живота. Само мисли трезво и знай, че е много важно човек да има хубаво семейство. А децата са много важна част от него. Струва ли си да махнеш едно дете, понеже моментът не е подходящ, според теб, а после да чакаш с години за да се появи друго. Дали тогава ще е подходящ момента? Да забремееш също е божествено. Лично аз бих оставила детенцето. После може и да ти е трудно (но кой няма трудни моменти), но съм сигурна, че когато го видиш никога няма да съжаляваш за избора си. Успех!

Не прави такава грешка да махаш бебето после може и да не можеш да забременееш пък и ако ти остане трайна травма от аборта може и никаква професия да не вземеш   Тя сестра ти като дава такива съвети що ги има три  Не позволявай някой да ти обърка завинаги живота   В прекрасна възраст си плюс това  

аз съм на твоята възраст и имам бебе на 5м.Не е толкова трудно а парите и работата са нещо преходно-днес имаш хубава работа утре-не.Това с подходящия момент също е вятър работа.А аз за себе си съм решила че докато не си имаме с мъжа ми поне две деца аборт не бих направила-просто ми е страх от евентуалните последствия.

Това е нещо ,което трябва да решите заедно с приятеля ти.

Имам детенце на годинка и 3 месеца.Ноември ще навърша 22.Като забременях бях 1-ви курс студентка право.Бременността ми беше планирана.Родителите ни ни подкрепиха. В никакъв случай не бих позволила някой да ми се бърка за тези неща.Животът си е твой-бебето също.Ако имате желание го задръжте.Но да се чувстваш длъжна, защото майка ти ще се побърка или нещо такова  А за сестра ти думи нямам...Предполага се, че тя трябва да те разбере най-добре след като има 3 деца  Успех в избора...

честито!  
в момента си в шок, изчакай прегледа при лекаря, дай си няколко дни и всичко ще си дойде на мястото поговори с приятеля си. щом искате бебето го задръж. всичко ще се нареди   нашето бебе е планирано и въпреки всичко бях ошашкана като видях двете чертички   обаче, когато видях мъничката точка на ехографа всичко придоби нов смисъл  

В такива трудни моменти, човек не трябва да взима прибързани решения. Първо обсъди нещата с твоя приятел - решението трябва да го вземете двамата. Ако се обичате, ако можете да разчитате едни на друг, а и двамата искате детенце, всичко ще си дойде на мястото.
Ти си в прекрасна възраст. Защо ти е да правиш аборти и после да съжаляваш цял живот? Вярно е, че човек трябва да се вслушва и в близките си, но според мен ти най-добре си усещаш и можеш да прецениш какво искаш да направиш.
Аз едно знам - детето е много по-важно от професия, кариера, пари и какви ли не други материални неща.
  

Това трябва да решите ти и приятелят ти-само двамата.Ако той те подкрепи по-добре остави детето,защото ми се струва че не си от типа жени които могат да направят аборт,да станат и да се изтръскат и да продължат напред.И за такива неща никога,ама никога не слушай роднините си!

Доколкото разбирам ти не искаш абрт, таткото иска бебе. Образованието ще го завършиш, стига да имаш желание.
Колкото и да ви е трудно сега, ако сте заедно и се подкрепяте, ще се справите, а бебето ще ви направи много щастливи. Стискам палци всичко да се нареди.

Защо пренебрегваш бащата на детето. Аз мисля, че с него би трябвало да се консултираш първо, пък после сестра ти.
Все още си на 23. Ще имаш време да се докажеш в професията, която си избрала да учиш.

Анелия,не прави грешката да го махаш,аз имах такъв случай като бях на 20г. с разликата,че нямах сигурен човек до себе си и нямах голям избор Махнах го ,но и до днес съжалявам.Сега имам човека до се бе си,но карам много тежка бременност и съм в постоянен страх и постоянно се сещам за този аборт-тогава не усещах нищо и нямах никакви проблеми.
Всеки аборт си оказва влияние,ако не физическо,то психическо.Щом таткото иска бебе,а надявам се и ти,незнам защо въобще се замисляш Кариера се гради с години,но най важното си остават децата

На 23 не си малко момиченце.
Решението трябва да вземете ти и твоят приятел.
Всичко останало е прехвърляне на отговорност.
Успех!

Обсъди нещата с приятеля си. Щом си безработна, той трябва да поеме отговорността - финансовата. Ако сметне, че ще може да ви издържа, съветвам те да родиш детето. От личен опит ти го казвам. Когато бях на 22, също забременях. Бях последна година студентка, т.е. не бях завършила. Приятелят ми постоянно си сменяше работата и финансово бях зависима отвсякъде. Но реших, че ще родя. Така смятах и аз - че това ще бъде пречка в професионалното ми развитие. Направих спонтанен аборт. Станалото - станало. Но от позицията на жена, родила сравнително късно, бих ти казала, че да родиш по-млада е по -добре. Стига да го желаеш сама. Никога не настъпва "подходящият" момент да родиш. Затова, ако ти и приятелят ти искате това дете, роди го. Ако на тази възраст позволяваш майка ти да взима решенията вместо теб, то бъди сигурна, че и на 32 пак ще продължи да ти се меси в живота.
Пожелавам ти успех! Каквото и решение да вземеш, надявам се никога да не съжаляваш за него.

Аз не знам какво да ти кажа ...
Как би ти помогнал форума да решиш  дали да имаш или да нямаш дете ...
Смяташ ли че някой ще ти каже :Млада си , животът е пред тебе , направи аборт .Оцелява се и след това .Нямаш професия , пари , бъдещето ти не е сигурно и розово ...
Знаеш ли колко майки си мечтаят да им се случи това , което сега ти се случва на тебе и то с години наред ....само се порови малко , погледни някой подписи и може и да ти стане ясно .
Какво са това парите да те питам аз - днес ги има ,утре не .....
Професия ...какво струва тя пред радостта от майчинството .....
Майка ти те е гледала тебе и е вземала решения когато на нея и е било времето - сега за теб и твоето дете решенията ги вземаш ти .
Знаеш ли кое е важното според мен - да обичаш и да вярваш на човека , с когото живееш , да имаш неговата подкрепа , помощ и разбиране .
Искаш ли да бъдете заедно и да градите бъдещето си .... ако отговора е да за какво изобщо питаш 
Успокой се и хубаво си помисли !
Дано решението ти е правилно и да не съжаляваш после .

В този форум сме събрани само майки и татковци - настоящи, бъдещи и кандидат-. За всички ни децата са най-важното нещо в живота. Така че не вярвам да получиш отговор и съвет различен от това да задържиш и родиш бебчето 

Представям си колко си объркана в момента.... Още си много млада, но един ден ще разбереш, че най-важните неща в живота са човека до теб и децата ти, всичко останало е суета. Затова ако сте щастливи заедно с бебето ще станете още по-щастливи  (за мнението на сестра ти нямам думи, явно е много огорчен човек)

послушай сърцето си то няма да те подведе

И аз съм на 20 години и съм студентка,преди да забременея ме издържаха нашите.Сега имам дете на годинка,продължавам да уча,а с приятеля си живея без брак и не съжалявам за нищо.Ако питаш мен,не прави аборт!

Седни и помисли трезво... На близо 23 години си и по-млада няма да ставаш, тъкмо ти е време за първо бебе... Приятелят ти го иска.... Родителите ти според мен също искат да се задомиш и да си имаш детенце (всички родители искат това за децата си).... А това, че сестра ти има три деца, а те съветва да направиш аборт ми идва малко в повечко...  Според мен вече ти влияят хормоните и те объркват, но ако направиш аборт всичко ще си дойде на мястото и ще съжаляваш... 

Първо: Честито   
Второ: За съвета на сестра ти просто нямам думи, щом ти дава такъв съвет тя защо си е родила не едно, не две ами цели три дечица 
Трето: Ще ти разкажа моята история, която е много сходна на твоята - Когато бях на 21 г. и аз като тебе студентка забременях и приятеля ми /сега съпруг/ също нямаше постоянен доход и ми каза, че ще ме подкрепи каквото и решение да взема и аз взех глупавото решение да направя аборт. Решението беше единствено и само мое, за което съжалявам всеки божи ден 
Около година след това решихме да се оженим и го направихме, започнахме веднага с опитите за бебче, даа ама нееее, за това щастие чакахме цели четири години и половина, след като вече бях решила че сме безнадежден случай. Когато решихме да си имаме още едно детенце ситуацията беше същата отново още четири дълги години, през които минах през извънматъчна бременност, "кухо" яйце, куп изследвания, снимка и какво ли още не.
Та моето лично и скромно мнение по въпроса е: НЕ ПРАВИ МОЯТА ГРЕШКА, НЕДЕЙ ДА ПРАВИШ АБОРТ, за да не съжаляваш като мен, още повече, че имаш подкрепата на приятеля си, все пак живи и здрави за в бъдеще ще живееш с него, а не с майка ти или сестра ти 

Първо и аз да кажа - Честито!
После със сигурност изглежда си в шок, нормално е, когато човек не го е очаквал. Успокой се малко, остави нещата да се уталожат няколко дни, разговаряй с приятеля си.
Като гледам съвсем не си малка, почти на 23г, за да се тичаш при мама, тати, сестри и т.н. Решенията за твоят живот и този на едно бебе ги взимаш ти.
Ако беше на 16г щеше да е по-страшно.

Първо- Честито!
А, какво да правиш, решаваш ти. Винаги е трудно, но пък в това е смисълът- децата.

Честито  
Само ще добавя - сестра ти няма кариера заради трите си деца, така ли? Ако не - значи тя е доказателство че двете неща се съчетават, ако да - ти ли трябва да я отсрамиш и нея или какво /някакво задължение?!/ Направо не мога да разбера този неин коментар направи си сама сметката /не живей за другите, за да не съжаляваш някой ден/, всички са ти го казали, няма нито със сестра ти да живееш занапред, нито с майка ти   ако и двамата с приятеля ти го искате и се обичате и си вярвате, ще намерите сили и смелост да се справите, дори и с финансовия проблем  
И да, наистина не си малка - 23 е прекрасна възраст за първо раждане от физиологична гледна точка. От опит ти казвам - всяка година от възрастта /след 20/ при първо раждане си дава отражение  
За последиците от евентуален аборт, не ми се говори направо...  
Успокой се, мисля че решението вече си го взела за себе си, но просто нямаш още смелост да си го признаеш  

Роди детето! Не слушай никой! Нали бащата го иска! Като видиш какво е да имаш дете, въпреки трудностите, ще се чудиш как си могла да се колебаеш! Млада си и ще можеш да правиш кариера и след това, дори по-лесно, защото вече раждането и гледането на малко дете ще са ти зад гърба!

ти си решаваш, но ако се мобилизираш всичко ще е наред, ето много мами са писали, че учат и пак се справят, и аз съм от тях, с малко дете минах през това , дори бремена бях още, сега съм на прага на държавните.Детето си го отглеждам почти сама, таткото пътува и го няма по 4-5 месеца, по време на изпитите ми майка ми идваше за 1-2 дена колкото да се явя/майка ми живее в друг град/. това което уча също е престижно, поне споед мен, та така хем ще завърша и детето ми живот и здраве ще порасне достатъчно за ясли и детски градини...имаш ли желание тогава и кариера може да се гради   

Понякога родителите реагират неочаквано добре за неща,за които ние децата си мислим,че ще припаднат! Ти си ги познаваш де...но честно казано направо ми е смешно,че изобщо си тръгнала да се съобразяваш с тях...благодарността към тях е едно,а отговорността,която си е само твоя е съвсем друго нещо...нещо,което никой не казва,че е лесно,но повярвай ми човек намира сили!Особено една майка-щом гушнеш бебчето си,а аз вярвам искрено,че това ще се случи,ще разбереш че нищо,ама нищо не е по-прекрасно на този свят! 
Имаш подкрепата на приятеля си...това е чудесно! Голямо момиче си,осъзнай това,че си пораснала и прегърни мисълта,че ти предстои вълшебство! 

Аз забременях на 21, родих на 22. и не съм питала мама, тате, направо им съобщих, че ще имам бебе. Бяхме само 6 месеца женени с мъжа ми... а дори не говорехме един и същи език... общувахме на английски.... бебка не беше планирана...аз следвах в университет и също бях в щок в началото... но после такова хубаво и неповторимо чувство ме обзе... може би е майчиния инстинкт... и решихме да задържим бебето независимо от всичко. .. А иначе парите винаги недостигат...  но пък това да си имаш бебче е наистина нещо много красиво. Според мен, вие с приятеля ти трябва да решите, а не родителите ти / ви. Знам, най-вероятно се влияерш от това, че все още живееш с тях, (вашите) но... е време и да бъдеш малко по-самостоятелна. Иначе лесно е при мама и тате, и хубаво, но нали един ден всеки заживява свой собствен живот в крайна сметка. Мисля, че трябва да си отговориш и на тези въпроси: "Готова ли съм да стана майка?", "Приятелят ми достатъчно ли е надежден и сигурен, в това, че иска детето?",.. пък и може да звуча консервативно, но мислите ли и за брак, все пак?
УСПЕХ    И СЕ ДОВЕРИ НА СЕБЕ СИ И НЕ СЕ ВЛИЯЙ, ЖИВОТЪТ СИ Е ТВОЙ, ВСЕ ПАК ВЕЧЕ СИ ПЪЛНОЛЕТНА.  

Миличка, това решение е само твое! Поговори с приятеля си, обсъдете всички плюсове и минуси и най- вече- ти самата си помисли искаш ли бебче. И оше нещо- жените години наред се борят за свободата да правят аборт. Ти си решаваш, но знай, че бебчето преобръща целият ти живот. То е завинаги. Нямаш свободно време, нямаш време дори да се изкъпеш понякога. Не ме мрази, че ти го казвам, но по- добре да го знаеш. А бебче без стабилни доходи се гледа много трудно. От друга страна, това е нещо прекрасно- единственото смеслено в живота  Надявам се да вземеш правилното решение. Прегръщам те.

Родих сина си на 19г.Бях студентка 1 курс.....Разчитахме на скромните доходи на съпруга ми и на помощ от родителите.За миг не съжалявам,че родих детето.Сега имам кариера/макар,че очаквам още едно дете/ мъжат ми също здраво стъпи на краката си.Живота е непридвидим,миличка.Но децата са най-големият дар,колкото и клиширано да звучи.Щом имаш човек до себе си,на който да рзчиташ-забрави другите Това дете си е само ваше и решението за неговото бъдеще вземате само вие двамата Желая ти успех

Здравей и от мен.Почти всичко вече ти е каzано,zатова аz искам само също както останалите да те подкрепя и да ти кажа,че свикнеш ли с мисълта,когато мине шока,това ще ти се стори най хубавото нещо,което ти се е случвало.Не си сама,въzрастта ти наистина е чудесна.А ако имаш желание,ще успееш да zавършиш и обраzованието си.Освен това винаги е страшно,все пак вече си отговорен и zа друг освен себе си.Но пък нищо не осмисля живота така,както детето ти  .Аz също смятам,че младостта не е порок,напротив  ,но ти все пак не си на 15...
Пожелавам ти да вzемеш най доброто решение.Но най доброто  zа вас,не zа роднините ви.Иzчакай да премине шока,мисли треzво и реагирай умно,успех 

Прочетох ти последния отговор.. Някои хора цял живот не могат да получат опората, която ти е дал приятеля ти.. Пълно е със самотни майки, тъжна истина. Помисли, но според мен ти вече си решила... 
От мен - честито и само напред - двамата! 

Aneliq, аз определено НЕ подкрепям мнението на сестра ти...
Това решение би трябвало да е твое и на приятеля ти 

А и не вярвам, че майка ти ще се побърка - ако наистина е християнка, няма как да е за премахването на детето, а напротив - ще те/ви поздрави за решението да задържите този безценен дар, който вярвам е създаден с много, много любов! 

Приятно бременеене желая!   

Търсиш съвет - не прави аборт! Радвай се на щастието, което имаш. Ще се справите заедно!
Честито!   

Била съм в твоята ситуация и знам, че е ужасно, да имаш избор да решаваш.  Не изпитвам скрупули, нито че абортирах на 23 и 28, нито че родих прекрасен син на 36. Изборът си е само твой, ти и твоите цели и мечти са най- важните в момента, защото приятел и семейство не са вечни (извинявам се за цинизма, но живота е пълен с обрати и трябва да си готова и за тях).
Мисля, че в твоята ситуация е важно да си помислиш трезво, какъв баща ще е приятелят ти, защото на думи им е лесно, но като дойде лайняният памперс, плачове, безсъние, разходки, четене на книжки, игри и други родителски задължения бият отбой и търсят спокойствие, но не с книга "Детски болести" и "Развитие и възпитание на детето през първите 6 години". Рядкост е мъжете в България да са възпитавани от майките си за равностойни бъдещи партньори и да изпълняват всекидневните си домашни задължения наравно с жената (миене, пране, чистене, готвене, пазаруване,  гладене, тичане тук и там).  Обикновено след време изтъкват, че носят парите и имат труден работен ден (предпочитайки да останат по- дълго на работа, отколкото в къщи). В България за жалост още няма закон задължаващ съпруга да върши домакинската работа или да плаща за извършването й. Да не се окажеш изведнъж с две деца и домакинство, без лична перспектива, време и финансово зависима от съпруг, който след две години още не знае къде стоят чорапите и пуловерите на детето.   В България няма и закон , задължаващ мъжа да плаща издръжката на жена си след раздялата, като реванш за нейните пропуснати мечти. Финансова независимост е много важен фактор, дава ти свобода на разума, сърцето и постъпките.
Избери кое е най- доброто за тебе и децата, които през следващите поне още 20 години можеш да заченеш и родиш.  Повтарям и в двата случая няма да съжаляваш, и двата имат плюсове. Някои жени дори се пристрастяват да се жертват за децата си и да са майки мъжа си.

Много добре казно .Едно дете обръща най -вече живота на майката на 380 грдуса.Прекрасно е да имаш дете,но и според мен е важно да си отговориш дали сте готови.

Аз съм на 24 години и родих преди 2 месеца. С таткото също нямаме брак и когато решихме да имаме дете бях студентка с тежки последни изпити и предстояща дипломна работа. Изтеглих всичко по-рано, написах дипломната работа за рекордно кратко време и в седмия месец успешно я защитих и завърших. Така че, това че си студентка не бива да те притеснява и да е фактор, който ще определи решението ти, по-важното е какви са отношенията ти с човека до теб, дали си сигурна че той е Човека и ще е до теб когато имаш нужда от него. А това за готовността ...не мисля че има човек,който да каже "ето,точно сега съм готов да имам дете", според мен на първо място в момента са отношенията между вас двамата. 
Успех ти желая от все сърце!

Понеже пишеш, че си студентка по архитектура, а аз съм архитект, искам да ти кажа, че моментът съвсем не е неподходящ за бебе.
Алтернативната ситуация е горе-долу следната:
- завършваш на 24-25 години;
- след това са необходими поне 2-3 години, за да започнеш да натрупваш професионален опит, и още толкова, за да се утвърдиш на работното си място.
С други думи моментът за бебе настъпва когато си на около 30 (както стана и при мен), за да може спокойно да се оттеглиш за известен период, в работата достатъчно да държат на теб и да те изчакат, и ти да си спокойна, че вече имаш достатъчно опит и няма да го "изгубиш" по време на майчинството.
В твоя случай, когато завършваш (+1-2 години), ще имаш отраснало дете, което ще може да тръгне на детска градина, и много по-гладко да тръгне професионалното ти развитие.
А и най-важното е, че имаш подкрепата на приятеля ти.
Успех!

Аз не съм архитект, но смятам, че каквато и да ти беше специалността/професията, по-добре  е да имаш бебе докато учиш (е, не е лесно, но човек се справя) и после много по-спокойно започваш да градиш кариера.
Ето аз родих на 32, имам хубава професия и доста добри перспективи (научна кариера), но точно сега, когато е най-плодотворното време да градя нагоре, аз си седя с детето (и се побърквам от щастие, че го имам!). Колегите ми с големи деца постоянно ме изпреварват.

Искаш ли да чуеш още една подобна история? Когато аз забременях бях на 20 г., с бащата бях от половин година. Въпреки това и двамата искахме детето. Не е лъжа, че ми беше трудна и бях несигурна. Но в нито един миг не съм съжалила, че съм родила сина си. Освен това също съм студентка. Тогава бях в края на първи курс, а вече съм на финала на бакалавърската си степен. Стига да имаш воля можеш да постигнеш всичко - и да учиш ,и да правиш кариера, и да си гледаш детенцето. Не забравяй, че изборът е само твой. Никой не може да решава вместо теб. Моите родители също бяха шокирани в началото и смятаха, че ми е рано, но сега са най-щастливите баба и дядо на света. 

     ще следя темата с огромен интерес, защото аз пък вчера разбрах че съм бременна .При мен нещата са още по -объркани, защото съм с този човек от 2 месеца 
     И в момента съм в същата чуденка какво да правя. Най -лошото е, че работим в различни градове и не мога да го видя сега и да обсъдим нещата. Но вярвам че всичко ще си дойде на мястото и ще вземем правилно решение. Мисля си за това какво ше стане ако направя аборт, страх ме е,  да не се окаже че няма да мога да имам деца, понеже непрекъснато имам някакви проблеми.

    Най- важното е да си сигурна в това, което искаш и да не взимаш прибързани решения.

    Ако имаш нужда да си поговориш с някого в твоето положение, можеш да ми пишеш на лични

Надявам се всичко при теб да се нареди!!!

Нямам какво да добавя, момичетата са казали всичко.Щом ти и таткото искате бебето не виждам проблем. Майка ти щом е християнка трябва да е против аборта, а личните ми впечатления са , че за внуче боли много повече.Желая ти успех и лека бременност. 
Добре дошла в нашите редици

Aneliq_Ivanova радвам се, че си се успокоила.
От последния ти пост, не разбрах какво реши?

Виж, аз направих тази грешка на годините горе - долу като твоите да си махна бебето. Аз лично не исках, но от липса на подкрепа отвсякъде постъпих както другите искат. До днес не спирам да си мисля за това и да ти кажа с мъка. Направи каквото ти искаш, а не каквото другите казват. Ще се справите щом сте двамата.

Консултирай се и с друг лекар. Аз залагам на второто мнение. Стискам ти палци всичко да е ок.

120 лв за преглед...Ще те гледа и в очите ще те лъже, току виж и мъж те изкара...Консултирай се и с други лекари, а прегелда, ако не е на 3Д няма как да е над 30 лв.Успех 

как 120 лв за преглед малеее тоз давидков..... ,  за  майчин дом,аз съм от Варна. ....Ходих там през бремеността, там раждах, доволна съм, щом са ти казали, че няма нищо притеснително на този етап сигурно е така ....120лв ужасссс.....то 4д прегледа е не повече от 80лв....ужасссс

А бе момиче,тоя Давидков е пълен  да не казвам какъв,въобще не му вярвай,толкова мами е ограбил и излъгал,как така ти е взел 120лв.за преглед
Отивай в майчин дом,аз ходя при д-р Яков,не познавам д-р Ангелова,но по-добре тя,от колкото този Давидков.

Здравей и поздравления за решението. Не се притеснявай за кистата, предполагам, че това ет.нар функционална киста, образува се в яйчника, от който се е отделил фоликула и в хода на бременността изчезва. И аз имах такава.  Що се отнася до другата лекарка, ами то в първите 3 месеца никой не може да каже дали бременността ще е успешна. Потърси наистина добър лекар, за да си спокойна. Можеш да попиташ във форума за добър гинеколог Варна, със сигурност ще получиш адекватни отговори. Успех!

 
Red е права!

Но от всичко най-важното според мен е, че имаш подкрепата на приятеля си   Нормално е ти да си объркана и шокирана. За сестра ти нямам думи  

Rila11,
всеки сам си решава разбира се, но изказването ти звучи адски егоистично

За твое успокоение потърси и друго мнение.
Ама 120лв за преглед ти да не ражда \за раждането ми взеха 230лв\

Мило момиче няма по- ценно от това да имаш дете. Аз мисля че трябва добре да обмислиш ситуацията.Много студенти имат деца и се справят някак.
Животът е много динамичен , днес си добре утре не толкова.Моят съвет е да изчакаш няколко седмици и тогава да вземеш решение .
Аз съм сигурна , че ще си прекрасна майка.
Горе главата и успех.



Пий фолиева киселина.

каквото и да решите ще е правилно, истината винаги зависи от гледната точка, но моето лично мнение е да задържите бебето 

Анелия,как искам всичко при теб да се нареди и да си най-щастлива на земята .Дано да няма проблеми с бебето ,а ти да вземеш решението със сърцето си.
Сега ,когато погледна в големите прекрасни сини очи на сина си,цялата любов на света е в тях.Не мога да опиша с думи това безумно щастие.Искам само да споделя,че също съм студентка с престижна специалност,преди броени дни завърших семестриално,а септември ме чакат държавни изпити.Не съм спирала да работя през цялото следване  и да  уча до края бременността,но никога за миг не съм се замисляла да нямам бебе.По-щастлива в живота си не съм се чувствала и нито парите,нито лукса,нито престижната работа биха ми дала тази хармония и топлина в сърцето,които ми дава това прекрасно същество.

Отговорността наистина е голяма,но не бива да се страхуваш,детето не е страшно,то е хубаво,любеобвилно и най-важното е дар от бога.Дар за който някои хора мечтаят с години,някои успяват да го получат,други за съжаление-не.Но това с което ти си дарена е по-ценно от всяка професия,имаш човек до себе си,на който можеш да разчиташ и едно малко същестсво,чието сърчеце ще бие под твоето,а когато го гушнеш разбираш,че никога до сега не си обичал с такава сила и никога не си усещал някой да те обича така,връзката м/у майка и дете е неповторима.
Живота може да е труден,но дете се гледа и с много и с малко,най-важното е любовта и подкрепата,с която ще го оградиш.То няма да разбере дали се вози в количка от 100 или от 1000 лв,няма да му направи впечатление дали бодито му струва 20 лв или е обикновенно памучно бодинце,за него ще е важно топлината и присъствието ти.
Не е лесно,няма да те лъжа.Но с течение на времето вие свиквате с детето и то с вас и в един момент всичко се подрежда и се чудиш как ли си живял преди това малко същество,което като те види грейва в най-сладката беззъба усмивка,да се появи.
Мила Ани,възползвай се от подаръка,който си получила има време да си завършиш следването и да си направиш кариерата,н не се знае кога ще имаш възможност пак да забременееш.
Бъди спокойна и се  радвай на едни от най-хубавите моменти от живота си.Не се връзвай на думите на лекаря си.Всичко ще бъде наред. 

Каквото и решение да вземеш приеми, че това е твоето решение и то е най-правилното. Важното е оттук нататък да си убедена на 100% в него. Аз разбрах миналия вторник, че съм бременна, напълно непланирано, някаква по-късна овулация не ме питай вече колко безсънни нощи изкарахме с мъжа ми, та това ще е трето бебе, първите две са съотвентно на 3г. и 1г. и 9м., доста голям шок е за мен. Вече 4 години съм в къщи изкарах една много тежка първа бременност, втората беше поносима, но грижата за породени деца е доста натоварваща. Нямах търпение да започна някаква работа да имам един нормален живот, а не само да мисля за децата, не че не ги обичам обожавам ги, но и аз съм човек.
По принцип и ние искахме трето дете не точно сега, но какво да се прави случило се.

Трудно е да се вземе решение, може би това е най-трудното решение което съм вземала до сега, но няма средно положение. И се опитай да не мислиш какво ще кажат близките ти, това е само твое решение и на таткото, ако почнете да се съобразявате и с родните решението ще е още по-трудно. Моята сестра например много се зарадва и дори вложи толкова много да ме убеди да го запазя, докато майка ми ще ме упрекне, затова й не я питам.
Успех  

Анелия, вече ти написах, че съм на твоята възраст и имам дете. Аз също, като теб, съм от Варна и ходих на консултации в Майчин дом при д-р Халачева. По-добре потърси още едно мнение и се надявам всичко да бъде наред. Ако имаш някакви въпроси или искаш да споделиш с човек на твоята възраст и бил в подобна ситуация можеш да ми пишеш на лични.  

Според мен 400мг. са напълно достатъчни,аз пиех неофолик мета-400мг.
По принцип ако цикъла ти е бил винаги редовен,би трябвало да броиш от първия ден на последната си менструация,на ехографа какво показва?
Първите 3 месеца са най проблемни-с гадене,киселини и други неразположения,така,че не се притеснявай-нормално е.

Пулса се чува  след  7 гестационна седмица,гледал те е на триизмерен ехограф,щом си го чула,значи това е много хубаво,поздравления 
Хубаво е малко информация за бременността да прочетеш из форумите,за да не те баламосват разни "доктори"
Ако си доволна от тази Ангелова,по-добре ходи при нея.
Успех!

Първо да кажа и аз ЧЕСТИТО!
Щото решението на мене поне ми звучи взето вече...
Анелия, аз съм на 23 години, но нито за момент не съм си и помисляла да махам бебето...а и възрастта ни е идеална
Аз ще те посъветвам да се поразровиш за инфо из форума...да попрочетеш, за да ти е по-спокойно. И се запиши в Отчетните - много е хубаво да обсъждаш всичко, което ти е странно около бременността, с майки, бременни колкото теб!

Честито, лека и щастлива първа бременност!
Всяко начало е турдно, не се страхувай, ще се справите. С любов и желание, нещата се нареждат, винаги. 

Здравей! Най-напред: Честито!
Сега по ред: правилно са ти казали момичета, че "най-подходящ момент" няма. Важно е и двамата да го искате и да се подкрепяте. А ти имаш тази подкрепа! Не си непълнолетна, така че семейството ти вероятно ще се зарадва на появата на малкото човече!
За седмиците: казват се гестационни и пак са си по 7 дни, но просто не се броят от понеделник до неделя, а от датата на зачеване. Ако си спомняш датата на последния цикъл, по нея можеш чрез калкулатора на бг-мамма да си определиш и горе-долу датата на зачеване и евентуалния термин.
За работата: потърси някой близък, който има фирма, да започне да те осигурява, а ти му плащай само осигуровките. Така ще си ползваш едно по-прилично майчинство първите 9-10 месеца. Най-добре питай в темата "Майчино счетоводство". Момичетата там са спецове, ще ти обяснят подробно!
И последно: и аз не съм от Варна, но живея тук от скоро. Ако имаш нужда да поговориш с някого, пиши на лични, ще се радвам да помогна! А сега се успокой, нацелувай твоето момче (защото явно е стабилен младеж) и се усмихни на лятото и малкото биещо някъде в коремчето ти сърчице!

Това, че си започнала ФК, значи ли че си взела решението
Ще чакаме да се обадиш пак след прегледа

Аз забременях на 19 само че работих, с приятеля ми живеем заедно от 2 години на квартира и също така доходите ни са ограничени, но много искахме дете..(той е по- голям от мен с 7 год. ). Когато разбрахме че съм бременна аз бях в шок,а той най-щастливия мъж. Точно след два дни и аз се бях превърнала в най-щастливата жена. Просто ми трябваше малко време да осмисля всичко което ни предстоеше, но с точния човек няма да има проблеми.... дори напротив според мен колкото по-трудно толкова по-сладко.

Дано си решила да задържиш бебето - сигурна съм, че никога няма да съжаляваш   

Аз бях в подобно положение преди около 4 месеца. Започвах втори семестър на третата година в университета и разбрах че съм бременна от приятеля ми, а дори не живеехме заедно. Но той ми е казвал, че много иска да има дете, само че не беше най-подходящия момент - не бях се подготвила изобщо за дете. В края на втория месец окончателно реших да го задържа и той беше най-щастливия човек на света когато му казах, и още беше на работа тогава, че ходил да купува бира и мезе да черпи колегите 
Някои неща не ги очакваш, но те радват след време и не съжаляваш, че са станали. Сега просто ще прекъсна за една година и живот и здраве 2009 септември ще съм четвърти курс  А забравих да кажа, че вече от почти 2 седмици сме женени с него и си чакаме с нетърпение малката дъщеричка (по мнение на докторката, може и синче да е)

Бремеността се брои винаги от датата на последната менструация! Изчисленията, кога е станало зачеването са относителни. От тази дата вадиш две седмици (когато е предполагаемата овулация) и получаваш гестационните седмици, т.е възрастта на бебчето. Но овулацията не винаги е точно по средата на цикъла, затова за отправна точка се взема датата на последната менструация. Успех и не се разколебавай, решението ти е най-правилното.

Честно казано, първо ми звучи абсурдно като твърдение, второ - къде е връзката с бременността?
Изобщо този доктор нормален ли е? 

Ей,ти направо ме шокира!Незнаех,че тоя доктор е толкова голяма врачка,до сега не се е намерил май такъв като него в целия свят-направо уникат!
Още някой бисер да е казал?

Честито!Радва се на това, което те е сполетяло. Какъв аборт ще правиш, та това е безуие при положение, че си искате детенцето. Трудно е, наистина, но по-голямо богатство от децата няма. А и не си на 18, а не цели 22, почти 23 все пак.Би трябвало щом си правиш бебе и да можеш да носиш отговорност за него- аз лично така смятам. Като си студентка-още по-добре, ще си го отгледаш и после ще бачкаш донасита. А работа-много. Това за престижната професия, кариера и подходящо време за деца са елегантни оправдания.

Според мен сърцето ще ти посочи правилното решение. Сега си на почти 23г, нямаш работа, сигурни доходи.....смяташ, че не ти е време за дете......
След години ще направиш кариера, ще се чувстваш финансово стабилна, може и да се замислиш за бебе, а може би пак няма да си сигурна......или дори и да се почувстваш готова....може бебето да не иска да дойде при теб, ако сега прекъснеш живота на това малко създание, което расте в теб и което няма вина за нищо, случващо ти се или за ситуацията в която се намираш.......и помисли добре- чула си как бие сърчицето му......би ли имала сили да прекъснеш ей-така това невинно туптене??????
Каквото и решение да вземеш- със сигурност ще е правилното, но все пак помисли добре, следвай сърцето и разума си, а не какво ти казват майка ти и сестра ти!
Каквото и да решиш- кураж и късмет!

 
А какво стана с 3-то мнение, ходи ли?

Мила, радвам се, че си решила да го оставиш бебчето
Аз съм на 17г. и 6. и след 1 месец ще си имам бебе.. таткото е на 24г. и ме подкрепя.. сега завърших 11 кл. като частна ученичка. Нищо сложно няма стига да имаш желание да го постигнеш Нищо в живота не е лесно, но никога не бих съжалила, че съм запазила бебето си, защото то е най-хубавото нещо на света.. като ритне и прави бабуни по корема ти, като му чиеш сърчицето
Пожелавам ти една прекрасна и лека бременност, а на финала здраво и красиво бебче

Защо пък точно при Давидков реши да ходиш?! Пусни търсачката и прочети първо мненията за него

Здравей мила Анелия, поздравявам те за решението. Аз сьм на 22 и чакам моето прекрасно зайче след по-малко от месец. Когато забременях бях на 21 и нито за миг не помислих да направя аборт. с приятеля ми живеем от 2 години заедно, и двамата не го о4аквахме точно в този момент , но бяхме мнного щастливи като видяхме заветните 2 черти. много пьти опитвахме, но не ставаше и тькмо когато имах най-прекрасната работа и започнах да се развивам професионално (бях на много отговорна позиция) забременях. прекрасно! на третия месец предпочетох да напусна защото имах здравословни проблеми и трябваше да лежа а в работата ми много не ме щадяха, така че детето и здравето са най-важни от всичко на  света. мен сьщо ме сьветваха да няправя аборт мой познати, но решението си е лично твое, ако ти кажа че е много лесно ще те изльжа, ще срешнеш много трудности и сьс лекари и финансово, но само като видиш сьрчицето как тупти ще си наи щастливия човек на света а да не говорим като почне да марда
УСПЕХ МИЛА И НЕ СЛУШАЙ НИКОЙ!!!!!!!

Много добро решение!
 
Аз ти пожелавам да си смела и да вярваш!
И образованието ще си продължиш, имам много примери на твоя, според мен едно "право" примерно си го взимаш и с бебе под ръка! Щом бъдещата ти професия е престижна, значи всичко ще е ок!
Важното е бащата да те подкрепи. Вземи си витамините, когато можеш почивай, не се натоварвай и чети колко е хубаво да имаш дете! Като гледам Новата Година ще те зарадва още в началото!

Не можах да разбера майка ти как реагира, но аз вярвам, че всяка майка ще усети какво иска дъщеря й и ще я подкрепи!
Сестра ти знае какво е да имаш деца и е по-добре да те подкрепи също , защото понякога един "рутинен аборт" носи доста беди след себе си. Дано имаш късмет и си щастлива майка и успяла жена някой ден!

Пази се,пий фолиевата киселина,почивай си и леко бременеене

  Радвам се за решението ти. А този доФтор трябва да го смениш според мен. И какъв рак, какви 2 години  Е на някои хора трябва да им се забрани да практикуват...