Homesick трябваше да пуснеш темата като анкета май 
Ами мислех си за анкета, но реших, че е по-добре да не ограничавам отговорите в няколко опции, които са ми хрумнали на мене.
- Публикувана: 27 юни 2008, 19:32 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2008, 15:55 ч.
Кога ви беше най-трудно?
Ами мислех си за анкета, но реших, че е по-добре да не ограничавам отговорите в няколко опции, които са ми хрумнали на мене.
На мен не ми е било трудно ... може би, защото очаквах да е много по-трудно 
И аз така
Най-трудно ми беше първите три месеца. Синът ми се роди осмаче, не искаше да суче и само спеше. Трябваше да го будя на всеки 3 часа и да го мъча да яде 
А на всичкото отгоре съм го гледала с пелени, памперсите тепърва навлизаха и си бяха лукс 
.
Всъщност най-трудно е, когато детенце ми е болно- много е страшно. Пустия страх не намалява и с трето, и със сто и трето дете.
А на всичкото отгоре съм го гледала с пелени, памперсите тепърва навлизаха и си бяха лукс . Всъщност най-трудно е, когато детенце ми е болно- много е страшно. Пустия страх не намалява и с трето, и със сто и трето дете.
Големият първият месец плачеше ужасно от колики и недохранване. Другият кофти период беше точно преди да проходи. Мразех постоянното търчене полуприведена да го държа да върви.
С малкият най- трудно ми беше първият месец, докато си установи режима и не почна да спи по цяла нощ. Сега е бебче- мечта.
С малкият най- трудно ми беше първият месец, докато си установи режима и не почна да спи по цяла нощ. Сега е бебче- мечта.
И при нас най-страшни бяха коликите, почти непрекъснато плачеше и я носех на ръце. Като сложим и това, че едва не я уморих от глад, защото исках да я кърмя, а въобще не съм имала достатъчно кърма, за да се нахрани 
... Вече е на почти десет месеца, сега сме в периода на неяденето, пропускаме хранения и така явно ще бъде, все ще има нещо, което да те притеснява. Иначе няма да е забавно .
... Вече е на почти десет месеца, сега сме в периода на неяденето, пропускаме хранения и така явно ще бъде, все ще има нещо, което да те притеснява. Иначе няма да е забавно . 
Авторката е сложила ограничение до едногодишна възраст. Моите бяха кротки деца, нямаха колики /в смисъл възможно най-леките/, ядяха всичко и спяха /случвало се е по веднъж през нощта да измрънкат/, затова отчитам като най-труден периода 1-2 години. Нон-стоп нащрек, за 33 секунди не можеш да седнеш.
Бях станала луда. Но после като направи 3 месеца дребното спря да се буди нощно време и оттогава спя повечко 
Не си спомням да съм имала изразен труден момент. Спяхме по часовник, колики имахме 1седмица, не й давах да ходи навънка докато не се научи и можеби тогава ми беше най-трудно, защото седеше в количката и гледаше децата и около половин час мируваше и после се разхождахме. Часове разходки и много навъртяни километри! 
На мен не ми е било трудно ... може би, защото очаквах да е много по-трудно
И аз така
Най-вероятно защото не ти е било наистина трудно. Ако е трудно няма как да не го усетиш. А може и да бъркам трудно с невъзможно, защото с близнаците направо бих го нарекла невъзможно, докато с първото бих го нарекла трудничко само поради 3 причини - не искаше да седи в количка, не искаше да яде почти нищо, много се движеше и само по стъпала се катереше с часове точно като прохождаше и след това цяла година друго не правеше. Направо мразех излизанията, изкривих се да го придържам до припадък по стъпала. Иначе не е боледувал, горе долу спеше....
Свекър ми казва: колкото по-голямо детето, толкова по-големи са и проблемите. Така е!
Най-трудно ми беше в първите дни на кърменето! Не си бях подготвила зърната, а имах много кърма 1 без малко да направя мастит! разрани ми се доста лошо едната гърда- зърното де. Вдигнах температура 38 и не я свалих два дни
Беше много болезнено и без малко да се предам от болка! Помпата само влошаваше нещата...НО в един момент си казах "я се стягай , Яно!нито си първата ,нито последната майка с този проблем!" Акушерката ме нахъскваше, че при количеството кърма, което произвеждам ще е грехота да се откажа, а и това е най-полезно за детето ми! Благославям я! До третия месец бяхме само на кърма! Кърмих осем месеца! След това, коликите ми се видяха песен, а и наистина и пеех всеки ден 
! Знам, че , който пее зло не мисли
Сега тя е на шест и половина почти. Въпросите , които задава, стават все по-сериозни и сложни. Искам да я възпитам добре и да я науча да ми се доверява - това вече е много трудно! Трябва хем да си строг , хем да разбира , защо му се караш...
Освен това се готвим за първи клас в чужбина, а сега точно и стана мъчно за БГ...
Така, че: ТОВА Е САМО НАЧАЛОТО! КУРАЖ
Най-трудно ми беше в първите дни на кърменето! Не си бях подготвила зърната, а имах много кърма 1 без малко да направя мастит! разрани ми се доста лошо едната гърда- зърното де. Вдигнах температура 38 и не я свалих два дни
Беше много болезнено и без малко да се предам от болка! Помпата само влошаваше нещата...НО в един момент си казах "я се стягай , Яно!нито си първата ,нито последната майка с този проблем!" Акушерката ме нахъскваше, че при количеството кърма, което произвеждам ще е грехота да се откажа, а и това е най-полезно за детето ми! Благославям я! До третия месец бяхме само на кърма! Кърмих осем месеца! След това, коликите ми се видяха песен, а и наистина и пеех всеки ден ! Знам, че , който пее зло не мислиСега тя е на шест и половина почти. Въпросите , които задава, стават все по-сериозни и сложни. Искам да я възпитам добре и да я науча да ми се доверява - това вече е много трудно! Трябва хем да си строг , хем да разбира , защо му се караш...
Освен това се готвим за първи клас в чужбина, а сега точно и стана мъчно за БГ...
Така, че: ТОВА Е САМО НАЧАЛОТО! КУРАЖ
Най-труден ми беше 1-ят месец и прохождането на сина ми. Трябваше постоянно да го наблюдавам, да вървя след него. Можех да свърша нещо, само ако спи, а той спеше много малко. Не знаех, какво е да си с гости на масата, не знаех, какво е да се нахраниш нормално, не знаех, какво е да се изкъпеш, без да се притесняваш. Поне засега съм на мнение, че колкото повече расте детето, ми става по-лесно да го гледам.
Препоръчани теми