Публикувана: 26 юни 2008, 13:03 ч.
Последно мнение: 28 юни 2008, 14:57 ч.

Хората постоянно спестяват истината ...

4 193
70
1

# 30 26 юни 2008, 15:26 ч.

Мнения: 2 716

А как разбираме кога сме казали/спестили истината?
Особено за закръглената жена - не е ли това само мнение?
Как познаваме истината?
А как другите разбират, че им я поднасяме. Че не е просто обида, казаното от нас.

# 31 26 юни 2008, 15:33 ч.

Мнения: 2 448

А как разбираме кога сме казали/спестили истината? - Смятам става дума за това, което всеки смята за вярно, едва ли някой се мисли за абсолютен критерий за каквото и да било.
Особено за закръглената жена - не е ли това само мнение? - Разбира се, че е само мнение и тя самата сигурно има такова , но това не пречи да пита да иска успокоение или просто нечие друго мнение.
Как познаваме истината? - Всеки вижда своята истина.
А как другите разбират, че им я поднасяме. Че не е просто обида, казаното от нас. - Може и да не разберат и това се случва.

П.П. Интересни ми се видяха въпросите ти Знаток , за това така отговорих.

# 32 26 юни 2008, 15:34 ч.

Мнения: 17 546

Истина по повод външен вид е относително понятие, така че там не мога да кажа дали аз или друг е по-прав. Просто това си е моята истина. Ако бъде вложена насмешка, ехидна усмивка, при поднасянето на някоя съвсем истинска истина, която е не особено красива (пак относително!) се усеща, че не е приятелската истина, за да промениш нещото, а подигравка. Така ги различавам аз. Никой не е толкова добър артист обаче и когато се правя, че вярвам на такава "искреност" то е щото ми е все тая за мнението на този човек. Но когато е казано от някой, за чието мнение ми пука, има вероятност да ми докривее. И другите биха разбрали кога е истинска истината по същите причини, но това според мен.

# 33 26 юни 2008, 15:36 ч.

Мнения: X

Когато виждам,че човек търси одобрение му спестявам истината за даден недостатък,изтъквайки предимство.
Но ако търси съвет, тогава му казвам истината.
Пример- моя приятелка с проблем, свързан с косата. Когато ме попита с блясък в очите: "Вчера се изрусих.Добре ли ми е така" ,разтърсва тънка проскубана косица,но я виждам как аха-аха ще полети и в полуусмивка очаква одобрителен отговор ...как да й подрежа крилете и да кажа, "Направила си се на чума,къде ти е акъла?" А в случая наистина става въпрос за много раним деликатен човек и за проблем,който трудно се разрешава. Тогава просто казвам :"Прекрасна си, интересна идея, но гримът ти днес е страхотен"
Но ако същата приятелка сподели:"Имам проблем с косата, не знам какво да сторя,за да изглежда по-добре..Дай ми ,моля те съвет!", тогава й казвам с риск да й прозвучат малко драстично съветите ми,че трябва да престане с неразумните експерименти,да се подстриже, да я подхранва и бла-бла там каквото смятам че е добре за косата. В този случай не я щадя.

# 34 26 юни 2008, 15:47 ч.

Мнения: 698

Цитат на: РЕНИ в чт, 26 юни 2008, 13:28

Спестявам, да. Но избягвам да лъжа- мисля, че има разлика.

Аз също. Когато някой ми иска мнението, гледам да е искрено в рамките на добрия тон.

# 35 26 юни 2008, 16:01 ч.

Мнения: 4 965

Амиии, аз предпочитам да казвам и да ми казват истината или да си замълча. Но понякога зависи от ситуацията - може в момента човекът просто да има нужда от повдигане на духа и един комплимент да го накара да засияе.
А относно наднорменото тегло: една от любимите ми актриси е Куийн Латифа - за мен е невероятно красива и невероятно секси, въпреки теглото й (вероятно е около 100 кг.) - ето я:
http://www.imdb.com/media/rm3849165568/nm0001451
http://www.imdb.com/media/rm1275238912/nm0001451
http://www.imdb.com/media/rm2356975360/nm0001451

# 36 26 юни 2008, 16:12 ч.

Мнения: 604

И аз съм от тези с редките зъби ,но
само за близките си!
По принцип съм тактична мисля newsm78

!
А истината-винаги боли колкото и тактично
да бъде поднесена!

# 37 26 юни 2008, 16:20 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Ичони в чт, 26 юни 2008, 16:12

А истината-винаги боли колкото и тактично
да бъде поднесена!

Защо?

Какво болезнено има в това да кажеш на някого, че го харесваш при това да бъде вярно? Rolling Eyes

# 38 26 юни 2008, 16:37 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: pasinet в чт, 26 юни 2008, 16:20

Цитат на: Ичони в чт, 26 юни 2008, 16:12

А истината-винаги боли колкото и тактично
да бъде поднесена!

Защо?

Какво болезнено има в това да кажеш на някого, че го харесваш при това да бъде вярно? Rolling Eyes

Не за тази истина Пас, за болезнената истина говори Ичони. Да те харесва някой не е обидно в повечето случаи Grinning

# 39 26 юни 2008, 17:04 ч.

Мнения: 1 318

Гледам да съм тактична, но съм от хората, на които емоциите са им изписани на лицето... Така че дори да излъжа, ми личи. Имам колежка, която никога не спестява нищо на околните и това доста ме е отвратило - онзи ден каза на счетоводителката - "леле, какъв гъз си отпрала" (дословен цитат) и очаква това нещо да се приеме с усмивка. Нямам нищо против да ми се каже в очите, но не и по този гнусен начин. Има варианти как да спестиш истината и как да я поднесеш.

# 40 26 юни 2008, 17:36 ч.

Мнения: X

Опитвам се да не я спестявам, но ако ме попитат за мнението ми. Иначе не вземам отношение за неприятните неща, а хубавите винаги намирам начин да ги спомена, за да му стане приятно на другия.... Това е за по-далечните ми хора. А за близките , разбира се, имам позиция и я казвам.
Важно е да се прецени кои неща са съществени и кои не.
Но понякога я спестявам, защото нямам достатъчно смелост да кажа нещо негативно... Sad

Пък и да видя, че човекът не е прав, след като той не ми иска мнението, какво ще постигна...

# 41 26 юни 2008, 17:40 ч.

София
Мнения: 2 430

Понякога наистина се налага да спестим истината,и това не бих казала,че е лицемерие ,а просто деликатност и тактичност
Аз понякога спестявам истината,налагало ми се е да премълчавам или да лъжа(ама лекинко)и какво от това,има ситуаций в ,които се налага да бъдем спестовници

# 42 26 юни 2008, 17:47 ч.

Мнения: 3 782

Вече съм на принципа, че нещата трябва да се казват. Е не на всеки мога да кажа това, което мисля в очите, все пак имам малко уважение. Но по-добре да си директен, поне с близките, защото иначе се забатачваш и нещата доста се усложняват. Така мисля аз.

# 43 26 юни 2008, 17:58 ч.

София
Мнения: 5 258

Преди края на работния ден и аз да се запиша,

обикновено винаги съм била искрена ако ми искат мнението, а за много близките приятели съм такава дори и да не го искат Rolling Eyes

Но за съжаление в 99% от ситуациите, тактичността ми е на слон в стъкларски магазин. Колкото и да се опитвам да го кажа "леко и нежно", толкова по "слонски" прозвучава мнението ми... Embarassed

# 44 26 юни 2008, 18:00 ч.

Мнения: 27 524

Цитат на: Pipinka в чт, 26 юни 2008, 13:03

1. Спестявате ли истината?

2. Нужно ли е да говориш глупости на някой , дори и когато не ти искат мнението ?

1. Понякога - да. Говоря за случаи които не ме засягат - виждам мъж на позната с друга жена и подобни. Тогава си трая. Но никога не се лигавя и не се превъзнасям колко е хубаво нещо или колко ти отива, ако не е така. Също се имам за реалист, откровен и коректен човек. Simple Smile

2. И да, нужно е за определен тип хора. Жалко за тях, но и те са нужни на други хора. Просто има равновесие, макар и да е в разер с други разбирания Simple Smile

Препоръчани теми

Русия 2

Климатичните промени или какво се случва със Земята?

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Често срещани правописни грешки

Причина:

Причина: