Oburkah se.....

 
Когато тренираш куче, като искаш то да направи нещо, му подаваш месце (или нещо за ядене).  Направи го с мъжът си.  Нежно го подтиквай да помага, ласкай го и ако е много добър помагач, го награди с секс. 
Това работи с моят мъж.  Но това съм го практикувала с години.  Сега няма въпрос кой ще простира или готви. 
[/quote]

Ох... съзнавам, че Албена13 говори с гласа на мъдростта, придобита от опит. И със сигурност предлага стратегия, която работи... Но... Боя се, че тъкмо нагласата, че "ние, жените, крепим семействата" и "тренирай мъжете както се обучават кучета" е тъкмо причината, което ни вкарва в пробема. Този проблем, който объсждаме тук с Гостенка.

На 32 години съм, обаче съм от "новата школа", която живее според принципа, че семейството затова е семейство, защото се прави и крепи от двама души, с равни права и задължения. И докато сами вменяваме на мъжете, че тъкмо ние сме "пазителките на семейното огнище" и от тях не се очаква нищо в тази посока, то нищо няма и да получаваме. Защо гостенка да трябва да манипулира, ласкае и т.н мъжа си, за да се заеме той с неща, които са негово задължение и отговорност така или иначе? (Защото така е свикнат, вероятно първо от майка си, а после и от жена си, но това е отделна тема). И тук е много права Албена13, че е нужен някакъв специален подход, защото работата е изпусната отдавна... но защо ласкаене и манипулиране? Малко честност и твърдост също вършат нелоша работа, а и изпращат доста по-категорично и искрено послание. 

Надрънках всичко това, за да кажа на Гостенка, че никак не се учудвам, че не иска да спи с мъжа си. От една страна, намира се на прага на пълно изтощение (при този дневен режим на задълженията - нищо чудно!). От друга страна, опитвам се да си представя дали бих изпитвала желание към мъжа си, ако той: а) е чужденец за детето ни и му се радва отстрани, без да участва във възпитанието и отглеждането му, б) живее вкъщи като на хотел и никак не се притеснява, че аз съм натоварена с цялата работа в) вместо да се притесни за мен, да оцени усилията, които полагам за детето, него и дома и да се включи равностойно, ме изнудва с други жени. Още на "а" съм "не, не бих". Защото, как да желая мъж, за когото съм в ролята на слугиня? То си е казано кое за какво е. Домашна прислужница, гувернантка и приносителка на половината от доходите вкъщи = мултифункционален робот. А съпруга - равностоен партньор = жена за любов.   

Гостенка, сложна работа! Какво мислиш да правиш?

Краси.мира, права си! Аз нали и за коментара на Албена13 същото казах - че говори с гласа на разума и опита - т.е., по-добре с малко тактика, отколкото с рогата напред. Обаче, признавам си, ядосвам се! Защото, откъде накъде трябва да се придумват и прикоткват зрели мъже да си вършат задълженията, които и без това са техни - гостенка, например, някой чувства ли се длъжен да я прикотква? Не знам дали обяснявам ясно тънката разлика, но се боя, че ако отново не си каже мнението за разпределението на задълженията, мъжът й ще остане с усещането, че като поема къщна работа, все едно й прави услуга, вместо да си е поел задълженията. А въпросът не е само работата да е свършена, но и да се установи справедлив семеен модел.

Та, да обобщя. Ужас ме обзема,  като си помисля, че, например (както препоръчва Анелия и съм сигурна, че помага), гостенка може наистина да вземе да започне да награждава мъжа си със секс, когято е поемал къщна работа (не казвам "помага", щото не е помощ, а му влиза в задълженията). Така сексът отново не е за удоволствие и става разменна монета. А кой награждава Гостенка всеки ден за нейния труд? Много е важно да не се поставят двойни стандарти. Да му е майка - да го възпитава по системата на наградите и наказанията. Ама тя му е съпруга!

За да не съм голословна, да дам пример с моя съпруг. Когато се събрахме да живеем заедно преди 5 години (скоро след това се оженихме), той не знаеше откъде се хваща прахосмукачката, що е това ютия и не беше измил и една чиния. (Майка му, една страхотна жена, обаче от старата школа, просто не го беше оставила да се научи и все ми казваше - "Срам ме е от теб, че ти го пратих такъв"  ) Беше бесен, че очаквам от него да поеме своята част. И за момент не съм го манипулирала и прикотквала. Връчих му парцала и толкова. Известно време тънахме в мръсотия, когато беше негов ред да се справя, саботираше домакниската работа по най-разнообразни начини и т.н. Не се огънах да го лаская и увъртолвам, защото исках да прекъсна практиката от неговия дом - да го третрат като дете и да не подчертават ясно, че и той има отговорности. Първите години имахме много конфликти. Сега обаче, той вече се научи да се справя с всичко, сам си поема инициативата и това се пренесе и в много други сфери от общия ни живот.

Но, Гостенка си знае най-добре. Ако може да върти къща, да гледа дете и да работи едновременно - явно е оправна жена! Със сигурност ще измисли нещо!   

Преди години и в моето семейство беше така - аз от сутрин до вечер на крак, постоянно изморена, вечер заспивах много рано. Тогава съпругът ми се сърдеше, аз се оправдавах с умората - което си беше и самата истина. След това като рицарът в дуспехи тръгнах по света да решавам и другите проблеми от финансова страна - така изминаха 3 год. Сега се прибрах при семейството си - незнам да не би да трябва да го напиша в кавички, защото не се чувствам съвсем пълноценно съпруга, а повече слугиня. Съпругът ми незнам от колко време вече всяка вечер е изморен или вглъбен в някой филм, или преял. Аз продължавам от сутрин до вечер да бъда на крак. Започнах да ревнувам и да проследявам какво прави когато не сме заедно - срамувам се да го призная, но така успях да се уверя че няма трети човек между нас. Иначе интерес към мен има - ще ме потърси, ще ме прегърне, ще ме помилва, но сексуален живот никакъв, и от материалната страна - ще ми направ и някой друг подарък. Когато сме разговаряли по въпроса ми е казвал че аз съм го направила такъв, в други моменти когато няма такова настроение ми е казвал че не го привличам, друг път ми е казвал че няма място за тревоги, че такъв проблем между нас не съществува - а сексуалния ни живот продължава да бъде нула. Иначе сядаме, разговаряме, излизаме заедно. Незнам в кого е вината за проблема ни, незнам на какво да вярвам. Незнам и как да го разреша проблема.