Станах свидетел на нещо ужасно!

Toppolinka, случило ти се е нещо ужасно. Дано успееш да се съвземеш след време от кошмара.  
Този дано поседи мноооого дълго в кауша. И да го уважат  достатъчно там. 

Рони,дано. Пазете се ,момичета. Внимавайте от къде минавате. Не минавайте под този мост. Мен приятелят ми ме е предупредил да не минавам от там,но..

В този район съм виждала през прозорец на автобус как момче дърпа от врата на жена някакво бижу ще да е било. Беше преди години.

Toppolinka би ли ми казала  по-точно къде е това място,моля те

Съчувствам искрено на младежа шофирал в този злополучен момент. Дано не го тормозят допълнително с съдилища и др. подобни. Разбрах, че жената е починала. Бог да я прости.  

Това е мостът , който от към жк. Суха река води посока гара Подуене. В началото на моста има магазин за фаянсови плочки, а след него бензиностанция Литекс, пък до нея е 23 СОУ. Говори ли ти нещо?

наистина момчето няма вина,но мисля,че все пак ще го подведат под някаква отговорност!

да на спирката на 72,сетих се,аз и днес минах от там.Благодаря ти

Ако трябва другия път си хвани трамвая за 1 спирка, но не минавай пак от там.

Моят мъж преди доста години стана неволно "свидетел" на убийство. Пиша свидетел в кавички, защото не видя убийството, но го чу. Живеем в панелка и една сутрин, след като става от сън, мъжът ми отива в банята да се измие. Аз още съм в леглото. А в банята се чува почти всичко, което става в другите апартаменти наше изложение до 4-я етаж най-малко. Тогава чува, че кучето на съседката лае, чува, че става нещо като боричкане, трополене, вик или писък. Излезе от банята, каза ми, че сигурно нещо става у съседката - жена на възрастта на нашите родители, която го имаше за неин син, а той беше приятел на дъщеря й. Каза, че му е много странно, защото описа всичко, което е чул, и предположи, че нещо лошо се е случило. Аз само му казах, че си въобразява и забравихме за случая. След 10 мин. отидохме на кафе у съседи в другия вход и след малко гледаме през балкона - пред нашия вход спират няколко полицейски коли, линейка. Тогава мъжът ми каза, че само нещо е станало със съседката. Обади се на свекър ми, който си беше вкъщи, и той каза, че наистина е станало нещо с нея. Не след дълго изнасяха тялото и, обезглавено, по стълбите и го качиха в линейката на съдебна медицина. Гледката беше покъртителна. Тялото беше небрежно завито с одеало, но се виждаше всичко. Хората, които носеха носилката, едва не я обърнаха.
После минаваха следователи по апартаментите да разпитват и мъжът ми, като най-големият глупак, разказа, какво бил чул. И понеже беше чул очевидно всичко и го разказа описателно и подробно, следователите сигурно си помислиха, че той има пръст в цялата тази история. Добре, че уликите сочеха съвсем на друго място. Но мъжът ми трябваше да ходи няколко пъти да дава показания и отпечатъци като някой престъпник, а кой му плати разходите за транспорт до там и обратно? А загубите от това, че в тези дни не ходи на работа? Ето - заради това сме безразлични, затова не реагираме. Защото няма адекватна реакция от страна на полицията, от страна на съдебната система. Ако се намесим, само губим. И, в крайна сметка, не откриха убиеца на съседката. Носеха се слухове за повода или причината за убийството, но нищо повече. Жената си отиде. А на мъжа ми се падна и "честта" да съобщи новината за смъртта й на дъщеря й, която живее в Щатите, защото тя нямаше други близки в България освен него.

zuki - добре, че все пак има хора като мъжа ти. Аз не бих замълчала в такава ситуация. Можеш само да се гордееш с него, че е оказал съдействие и е дал ценна информация за разследването. Колкото до разпитите и разкарването - няма как да се спестят.

Съгласна съм .

Абсолютно 
п.с. Незнам какъв дебил трябва да си, за да премълчиш подобно нещо 

Миналата година Май месец отивах на екскурзия в Италия и Франция, като минавахме през Сърбия, един тир беше сгазил човек, беше покрит само отгоре, краката и кръвта се виждаха. Никога няма да забравя гледката и как цялата екскурзия си я спомнях, дори и сега де.
Още веднъж видях блъснат пешеходец при Софийския университет, но беше вечерта късно и за мое щастие подробности не видях.
Друга катастрофа- брата на наш познат почина след като се удари в цистерна, прибирах се с автобуса, които мина доста бавно/ то и нямаше как де / покрай колата и видях окърванената глава на момчето подпрана неподвижно на волана. Сташната гледка е в съзнанието ми от както се случи.
Има сигурно още, но не искам да мисля, да се сещам. Много е трудно дори да си свидетел, пък за участник дано никога не ставам- Господ да ни пази.
Аз съм и шофьор / не много опитен и затова съм и много внимтелна/ и пешеходец. Редовно викам по някоя заспала, която се движи по платното и смята, че съм длъжна да намаля, дори и спра, докато тя си се предвижи. Като пешеходец винаги съм стриктна, особенно от както и аз карам. А като минавам покрай деца и винаги съм настръхнала.

Както каза някой по- горе, нямаме култура, мито като пешеходци, нито като шофьори.

Жалко и за момчето, жалко и за жената...и детенцето, колкото моето има...

Toppolinka , това което ти се е случило е супер ужасно. Аз съм 1, 50 см. и 50 кг. принципно/ не сега точно / , огромна паника и най- вероятно щяха да си ме напъхат в буса като стой та гледай.

Уф, направо се сдухах...

Иренка, не си мисли ,че аз съм огромна
Също съм миньонче - 167 съм висока и тежа 45 кг. Това няма значение.. Важното е да не се панираш.