е ,споделете на каква възраст започнахте да пускате децата си сами навън? Големият ми син е на 8 години, пускам го навън ,но постянно го проверявам къде е и с кой е.виждам ,че се дразни от тази моя "параноя" но немога да се променя.
- Публикувана: 18 юни 2008, 20:38 ч.
- Последно мнение: 1 юли 2008, 16:42 ч.
на каква възраст започнахте да пускате децата си сами да играят навън?
В момента моето момче е на осем и половина. Пускаме го сам пред блока от миналото лято. Има доста деца при нас и си играят чудесно. Това лято е доста по-уверен, а и по голям 
и разширяват периметъра, но условието е винаги да знам къде е. Ако му звънна и не вдигне, защото примерно не е чул, изтръпвам. Кръвта нахлува в главата ми за секунди... 
и разширяват периметъра, но условието е винаги да знам къде е. Ако му звънна и не вдигне, защото примерно не е чул, изтръпвам. Кръвта нахлува в главата ми за секунди... В момента моето момче е на осем и половина. Пускаме го сам пред блока от миналото лято. Има доста деца при нас и си играят чудесно. Това лято е доста по-уверен, а и по голям и разширяват периметъра, но условието е винаги да знам къде е. Ако му звънна и не вдигне, защото примерно не е чул, изтръпвам. Кръвта нахлува в главата ми за секунди...
и разширяват периметъра, но условието е винаги да знам къде е. Ако му звънна и не вдигне, защото примерно не е чул, изтръпвам. Кръвта нахлува в главата ми за секунди...
Много зависи от квартала/града/мястото.
Дъщеря ми играеше навън сама от 5-годишна - в ерата преди мобилните телефони, в квартал Лозенец, точно в началото на бума на строителството, когато край нас щъкаха бачкатори-строители от какви ли не краища на България. Съответно тя беше инструктирана надлежно къде, с кого и как да играе, да не взима нищо, вкл.храна от непознати, да не ходи никъде, ако я канят без мое знание. Ако върастен човек я заговори, да дойде да ми каже. Ако искат да отидат някъде тайфата деца - да дойде да ми каже. И т.н. Имаше мнго строги правила, по които тя трябваше да се води. И понеже иначе бях много либерална майка и й предоставях пълна свобода на личността (вкл. да обуе сандалки в хладен дъждовен ден - повече никога не го поиска
) - никога нямах проблеми точно с тези ограничения.
В момента живея в краен квартал (може да се каже предградие) зад Околовръстното на София. Всички в махалата се познават поне по лица, клюкарлъка си върви и всичко се знае. Оставям бебето само в количката пред магазина с торби пазар, бавя се половин час и нямам притеснения, че ще се случи нещо с него или покупките. Затова и ще се осмеля да го пускам сам на игра отрано.
Съвсем по друг начин стои въпроса, ако става дума за панелно же ка тип "спалня",пълно с анонимни люде. Там са нужни крути мерки за безопасност.
Добре е детето да си има приятелчета и да свикнат да се движат навсякъде на тайфа - по-безопасно е за самите деца.
Дъщеря ми играеше навън сама от 5-годишна - в ерата преди мобилните телефони, в квартал Лозенец, точно в началото на бума на строителството, когато край нас щъкаха бачкатори-строители от какви ли не краища на България. Съответно тя беше инструктирана надлежно къде, с кого и как да играе, да не взима нищо, вкл.храна от непознати, да не ходи никъде, ако я канят без мое знание. Ако върастен човек я заговори, да дойде да ми каже. Ако искат да отидат някъде тайфата деца - да дойде да ми каже. И т.н. Имаше мнго строги правила, по които тя трябваше да се води. И понеже иначе бях много либерална майка и й предоставях пълна свобода на личността (вкл. да обуе сандалки в хладен дъждовен ден - повече никога не го поиска
) - никога нямах проблеми точно с тези ограничения.В момента живея в краен квартал (може да се каже предградие) зад Околовръстното на София. Всички в махалата се познават поне по лица, клюкарлъка си върви и всичко се знае. Оставям бебето само в количката пред магазина с торби пазар, бавя се половин час и нямам притеснения, че ще се случи нещо с него или покупките. Затова и ще се осмеля да го пускам сам на игра отрано.
Съвсем по друг начин стои въпроса, ако става дума за панелно же ка тип "спалня",пълно с анонимни люде. Там са нужни крути мерки за безопасност.
Добре е детето да си има приятелчета и да свикнат да се движат навсякъде на тайфа - по-безопасно е за самите деца.
На 6 години и половина, но съм в тих квартал, не сме на главна улица с голямо движение. Не се интересувам кой как вижда ситуацията. Почти винаги съм така. Вълнува ме единствено кога аз и съпругът ми намираме за добре да предприемем дадено действие. Има деца от 4 годишна възраст навън сами, аз не посмях и мисля, че имам основание да се притеснявам.
Ако бяхме на оживен булевард и сега бих се замисляла /на 8 години е в момента/.
Ако бяхме на оживен булевард и сега бих се замисляла /на 8 години е в момента/.
Около 7 годишен беше, но все още предпочитам да го виждам къде е, поне отвреме навреме. Не смятам това за параноя, всички родители около нас са така, понаглеждаме ги от балконите. Животът и времето ни направиха предпазливи, градовете ни далеч не са тихи, мирни и спокойни. Най- обикновен родителски контрол и загриженост за това къде са децата ни и какво правят, различното би било немарливост 
Леле... Много съм далеч от този момент, но май вече се плаша... Аз съм играла сама навън практически... абе, нямам спомен за момент, в който съм искала да изляза сама, а не ми е било разрешено поради страх. Сигурно от мига, в който съм почнала да си казвам името. Брат ми също. Живеехме в Студ. Град, в дните на войнстващия социализъм - комунизъм, улицата пред блока ни беше затворена за автомобили. Много би ми се искало да дам тази свобода и щастие на сина си, но... не мисля, че бих посмляла - не на 3, ами и на 6... Абе, как изобщо се престрашават хората сега?
И защо сега е различно?
И защо сега е различно?
Малко офф, ама не съвсем...
И аз често си задавам този въпрос Мисля си, че различните неща са 2: първо, автомобилите - те са наистина в пъти повече, отколкото преди. В града (пред блоковете, а не в някой далечен парк) почти няма безопасно място, на което да си играят децата, сигурни, че някой няма да им връхлети, въртейки гуми на паркинга. И второ, информацията - не съм сигурна доколко се е увеличила престъпността; определено обаче имаме многократно повече информация за нея. (От друга страна, за съжаление, и хората с престъпни намерения имат много повече информация за безнаказаността в тази държава. Така че и за тях е по-лесно да пробват да престъпят закона. ) И като казвам, че ни е повече страх, просто защото имаме повече информация, нямам предвид, че трябва да се успокоим и да оставяме децата сами като по времето на "Войната на таралежите" и "Куче в чекмедже", а напротив, че трябва да я използваме, за да си отглеждаме и възпитаваме децата адекватно на времето
И защо сега е различно?
И аз често си задавам този въпрос
Мисля си, че различните неща са 2: първо, автомобилите - те са наистина в пъти повече, отколкото преди. В града (пред блоковете, а не в някой далечен парк) почти няма безопасно място, на което да си играят децата, сигурни, че някой няма да им връхлети, въртейки гуми на паркинга. И второ, информацията - не съм сигурна доколко се е увеличила престъпността; определено обаче имаме многократно повече информация за нея. (От друга страна, за съжаление, и хората с престъпни намерения имат много повече информация за безнаказаността в тази държава. Така че и за тях е по-лесно да пробват да престъпят закона. ) И като казвам, че ни е повече страх, просто защото имаме повече информация, нямам предвид, че трябва да се успокоим и да оставяме децата сами като по времето на "Войната на таралежите" и "Куче в чекмедже", а напротив, че трябва да я използваме, за да си отглеждаме и възпитаваме децата адекватно на времето
На 7-8 години я пусках пред блока сама...ОБАЧЕ летях от едната тераса на другата ,случайно да не изтърва къде и се чува гласчето.Живея на спокойна улица с малки блокчета до Морската градина,но винаги съм гледала да е пред очите ми.Сега я пускам с приятелки около нас ,но винаги телефона е в нея ,за да знам какво се случва,къде е !!Сега е на 10 и половина.
Сега започнах да я пускам на улицата да играе с децата,но постоянно съм на терасата и я наблюдавам.
Oт 5 годишна играе сама навън,а малкото от 3 
,но само защото е с кака си.
Живеем на сравнително спокойно място,всички хора се познаваме.
Точно пред блока ни има заградени бивши тенис кортове,които почистихме и децата играят там.
Но там играят само деца от нашия и съседния блок,голяма група са и са свикнали един с друг.
,но само защото е с кака си.Живеем на сравнително спокойно място,всички хора се познаваме.
Точно пред блока ни има заградени бивши тенис кортове,които почистихме и децата играят там.
Но там играят само деца от нашия и съседния блок,голяма група са и са свикнали един с друг.
Сега започнах да я пускам на улицата да играе с децата,но постоянно съм на терасата и я наблюдавам.
и аз така! но сина ми се срамува от другите деца ,и само ми вика"прибирай се бе мамооооооооо"
Много зависи от детето според мен. Сьседката ни има две близначета на 3 години и ги пуска сьвсем сами навьн 
(вьпреки, че пред кьщата ни има улица и минават често коли). Те обаче са така добре инструктирани и толкова много слушат, че никога не стьпват сами на улицата или не правят нищо без да попитат майка си. 
Моята дьщеря като я знам каква е буйна и прави всичко наобратно каквото й се каже (а кьм колите да не говорим как тьрчи, вьпреки че всеки пьт й обяснявам колко е опасно), сигурно и на 5-6 години да стане пак няма да я пускам сама навьн.
При нас дори е нормално повечето деца на 6 години да ходят сами на училище, което обикновено не е сьвсем наблизо и им се налага да пресичат поне няколко оживени улици. Винаги сьм се чудила на смелостта на такива родители, но незнам, може би донякьде е и до манталитет.
(вьпреки, че пред кьщата ни има улица и минават често коли). Те обаче са така добре инструктирани и толкова много слушат, че никога не стьпват сами на улицата или не правят нищо без да попитат майка си. Моята дьщеря като я знам каква е буйна и прави всичко наобратно каквото й се каже (а кьм колите да не говорим как тьрчи, вьпреки че всеки пьт й обяснявам колко е опасно), сигурно и на 5-6 години да стане пак няма да я пускам сама навьн. При нас дори е нормално повечето деца на 6 години да ходят сами на училище, което обикновено не е сьвсем наблизо и им се налага да пресичат поне няколко оживени улици. Винаги сьм се чудила на смелостта на такива родители, но незнам, може би донякьде е и до манталитет.
Въпрос на пространство.
Ако имахме градинка пред вкъщи, сигурно още от сега щях да го пускам
Всъщност е малко над три години и вече се замислям къде и как ще си играе с деца самостоятелно. Градинката, в която ходим е по диагонал на сравнително голямо кръстовище, плюс още 2-3 преки. Няма как да не се тревожа, дори и на 6-7 г. А около нас няма деца на сходна възраст и общо взето по-наблизо най-много да кара колело по улицата, което пак не е вариант, защото и тротоара е зает от коли и наистина трябва да е по улицата (макар и да е малка, квартална, спокойна).
А още като беше на 1 и половина на вилата го пусках съвсем спокойно по поляната, но си го гледам от терасата и няма никакъв проблем и за двама ни.
Тъгувам за спокойните години, когато играех до посред нощ под прозореца на нашите ... и аз доволна и те - спокойни....
Ако имахме градинка пред вкъщи, сигурно още от сега щях да го пускам
Всъщност е малко над три години и вече се замислям къде и как ще си играе с деца самостоятелно. Градинката, в която ходим е по диагонал на сравнително голямо кръстовище, плюс още 2-3 преки. Няма как да не се тревожа, дори и на 6-7 г. А около нас няма деца на сходна възраст и общо взето по-наблизо най-много да кара колело по улицата, което пак не е вариант, защото и тротоара е зает от коли и наистина трябва да е по улицата (макар и да е малка, квартална, спокойна).
А още като беше на 1 и половина на вилата го пусках съвсем спокойно по поляната, но си го гледам от терасата и няма никакъв проблем и за двама ни.
Тъгувам за спокойните години, когато играех до посред нощ под прозореца на нашите ... и аз доволна и те - спокойни....
охоо... на мен ми се струва че изобщо не се вижда момента, в който ще го пусна сам да си играе навън...... 
Пускам я да си играе сама от 5-годишна мисля. Живеем в малък град и много деца играят навън сами. А и тогава тя си играеше на площадката зад блока на свеки, та тя я контролираше, без да съм я молила. Сега вече съм разширила периметъра, в който може да играе, пускам я до по-далечни места, но телефонът и виси на врата, та да знам във всеки един момент къде се намира. Нека свиква постепенно с това, че трябва да е самостоятелна, нали наесен е ученичка. Пък и и имам доверие, много ми е разумно детето, знам, че като и кажа да не мърда отнякъде, няма да мръдне.
Синът ми е на 5 год.Пускам го сам навън пред блока,пращам го и до магазина за дребни покупки.Живея в малък град и ми е спокойно.
По принцип той е доста самостоятелен.Имаме си и ние няколко правила,.....едно от които е да знам винаги със кого е, и къде играе.Без мое разрешение или това на баща си знае,че не трябва да ходи никъде, без да знаем ние.
По принцип той е доста самостоятелен.Имаме си и ние няколко правила,.....едно от които е да знам винаги със кого е, и къде играе.Без мое разрешение или това на баща си знае,че не трябва да ходи никъде, без да знаем ние.
...
Тъгувам за спокойните години, когато играех до посред нощ под прозореца на нашите ... и аз доволна и те - спокойни....
Тъгувам за спокойните години, когато играех до посред нощ под прозореца на нашите ... и аз доволна и те - спокойни....
Колко са били спокойни, само те си знаят
По темата - дъщеря ми е на 4. Не мога дори да си помисля, че ще пусна сама пред блока. Зад нас има градинка, но и огромен булевард, пред блока има улица, по която карат дивашки. Съседите ми са предимно пенсионери, които не биха могли да реагират адекватно във всякаква ситуация, дори да са свидетели. И просто не мога да си представя и в следващите 1-2 години да играе сама
. 
Моята дъщеря е на 6 г. и от тази година започнах да я пускам сама да играе навън. За съжаление играят зад блока, на една голяма поляна, а ние нямаме балкон от тази страна. Играят си една и съща група от съседски деца, от които 1-2 са 12-13 годишни каки. Като знам, че те са там съм по-спокойна, че има кой да ги контролира (не, че не излизам през 15-20 мин да надзърна какво става). Иначе като ги няма каките не я пускам сама.
И през ум не ми минава да я пускам сама 
Не става въпрос за това дали й имам доверие - имам й и знам, че сама няма да тръгне нанякъде и че може да се пази на площадката от люлки и т.н., но като си представя какви изроди има... 
На нашата площадка има две деца, които нямат още 4 години и играят сами На момиченцето, което е приятелка на Калина, майката хвърля по едно око през терасата, а на момченцето дядо му се появява чак като дойде време да го прибира. Не го приемам това за нормално, още повече, че възникна веднъж ситуация, при която трябваше да издирваме дядото по спешност...Но всеки си преценява...
Не става въпрос за това дали й имам доверие - имам й и знам, че сама няма да тръгне нанякъде и че може да се пази на площадката от люлки и т.н., но като си представя какви изроди има... На нашата площадка има две деца, които нямат още 4 години и играят сами
На момиченцето, което е приятелка на Калина, майката хвърля по едно око през терасата, а на момченцето дядо му се появява чак като дойде време да го прибира. Не го приемам това за нормално, още повече, че възникна веднъж ситуация, при която трябваше да издирваме дядото по спешност...Но всеки си преценява...
Направо ме изумявате.Синът е почти на 7 и нямам никакво намерение да го пускам сам да играе, както и не го оставям в къщи сам за повече от 15-20 минути, докато отида до магазина. Ако живеехме в по-малък град сигурно щеше да е различно, за мен е прекалено рисковано, пълно е с всякакви откачал ки ( забележете само колко хора вървят по улиците и сами си говорят ), има прекалено много коли, а за агресивността на по-големите деца да не говорим.
Защо се изумявате?Та градинката ни е точно до блока .Аз пък не обичам деца до полите на майките си .Редно е малко по малко да се приучават да са самостоятелни в живота. 
,но съм съгласна и с мнението на Вайда,и в този случай кво правиме?аз специално гледам да балансирам нещата някак си/не винаги се полу4ава де/
В момента е навън сам. На 9г е, навърши ги преди месец. Но пак не съм напълно спокойна. Единствено връзката по мобилния ме успокоява донякъде. Но има доста ситуации, в които не съм сигурна, доколко адекватно ще реагира. Говорим непрекъснато за непознати хора и предложения и т.н., но понякога и това не зависи от волята на детето. За съжаление лоши мисли и дела има навсякъде. И не можем да сме спокойни. Но относителна свобода трябва да им дадем.....Затова и аз гледам от балкона;)
Играе на площадка,която е с висока ограда,в каре от няколко малки блока.
Познавам всяко едно дете ,което играе с нея там,родителите му също.
Извън площадката не излиза.Ако иска нещо ми вика и аз се показва скорострелно.
Винаги я пускам ,когато има други деца,а май в повечето случаи и родители.
Квартала е спокоен,децата винаги са една голяма тумба и никое не мърда от там само.
Познавам всяко едно дете ,което играе с нея там,родителите му също.
Извън площадката не излиза.Ако иска нещо ми вика и аз се показва скорострелно.
Винаги я пускам ,когато има други деца,а май в повечето случаи и родители.
Квартала е спокоен,децата винаги са една голяма тумба и никое не мърда от там само.
Та градинката ни е точно до блока .
Тя и нашата е пред блока, но е опасана от всички страни от платно. Освен това има бездомни кучета, а наскоро се присъедини и един питбул, пуснат от каишката си и търчащ свободно по площадката
Защо се изумявате?Та градинката ни е точно до блока .Аз пък не обичам деца до полите на майките си .Редно е малко по малко да се приучават да са самостоятелни в живота.
,отколкото да му се случи нещо. Немаме такива дзверове.
Площадката е заградена и доста закътана.
Наоколо няма огромни блокове,в които хората не се познават.
Както се шегуваме съседите,като едномалко селце сме.
Площадката е заградена и доста закътана.
Наоколо няма огромни блокове,в които хората не се познават.
Както се шегуваме съседите,като едномалко селце сме.
Немаме такива дзверове.
Площадката е заградена и доста закътана.
Наоколо няма огромни блокове,в които хората не се познават.
Както се шегуваме съседите,като едномалко селце сме.
Площадката е заградена и доста закътана.
Наоколо няма огромни блокове,в които хората не се познават.
Както се шегуваме съседите,като едномалко селце сме.
viks76, да не би и ти да си от туй селце?
За всяко дете е различно,а и зависи от това къде е жилището, какъв е квартала и тайфата с която ще вилнеят.
Моя големия син е на 5г. ама незнам кога ще го оставя да играе сам. Живеем в малък провинциален град, на тиха уличка - по която минават само десетина автомобила, има дечурлига, баби, но самият той не би искал да излезе сам. Ако се съгласи бих го пуснала!
Моя големия син е на 5г. ама незнам кога ще го оставя да играе сам. Живеем в малък провинциален град, на тиха уличка - по която минават само десетина автомобила, има дечурлига, баби, но самият той не би искал да излезе сам. Ако се съгласи бих го пуснала!
Немаме такива дзверове.
Площадката е заградена и доста закътана.
Наоколо няма огромни блокове,в които хората не се познават.
Както се шегуваме съседите,като едномалко селце сме.
Площадката е заградена и доста закътана.
Наоколо няма огромни блокове,в които хората не се познават.
Както се шегуваме съседите,като едномалко селце сме.
ех ,ама и аз как се изказах"би ми било" не съм мила,но ако бях може би ,и на мен би ми било по-спокйно. ех ,ама и аз как се изказах"би ми било"
ех ,ама и аз как се изказах"би ми било" Така де, правилно се изказа
АЗ се усъмних, заради смеха, че нещо не ми стана много ясно..Ама това са подробности.Наистина като че ли от най-голямо значение е къде живееш. Ако ни беше готова вече къщата с голямата зелена ливада, що да не си пусна само и 2-годишното да играе навън
viks76,елате да игарете у наше село.
Де го туй село бре,веднага идвам!
Пиша на лични,да не ни се пренасели селото.
е не, смея се с глас!
така де,
Мен започнаха да ме пускат да играя сама когато бях на 6 години. Не ме наблюдаваха, но и аз винаги играех пред блока. Не ми беше забранено да се отдалечавам, но когато ме повикат (през терасата) за вечеря, трябваше да ме видят или поне да се появя пред блока до 5 минути (ние ечеряхме към 9 вечерта) иначе започваха да се притесняват.
От миналото лято оставям Дияна да играе сама навън. Значи е била на 6,6г. Сега спокойно я пускам да щъка около блока, ходи и да пазарува. Когато реши да играе в градинката на съседният блок някой от нас я превежда през улицата. Забранила съм сама да пресича улицата. Улицата е малка, но никой не се съобразява, карат като луди и често стават катастрофи. Даже преди малко едни се удариха. Дияна видя през прозореца и й обясних, че точно заради това каране не й позволявам да пресича сама. Първата й реакция беше "дано няма дете в колата".
явно си е и до дете.аз му нямам голямо доверие на големия син,лесно се подвежда.знае,4е трябва да играе само пред блока,и го е правел....до в4ера.какво чуват моите уши;"аре бе ела с мене..не мога мама не дава...ха ха ха на мама детето,бебенцето,не го пускат никъде..."и моят тръгна... 
леле като викнах аз,чак у съседния квартал са ме чули.та явно зависи много и от самото дете
леле като викнах аз,чак у съседния квартал са ме чули.та явно зависи много и от самото дете Много зависи от квартала/града/мястото.
Дъщеря ми играеше навън сама от 5-годишна - в ерата преди мобилните телефони, в квартал Лозенец, точно в началото на бума на строителството, когато край нас щъкаха бачкатори-строители от какви ли не краища на България. Съответно тя беше инструктирана надлежно къде, с кого и как да играе, да не взима нищо, вкл.храна от непознати, да не ходи никъде, ако я канят без мое знание. Ако върастен човек я заговори, да дойде да ми каже. Ако искат да отидат някъде тайфата деца - да дойде да ми каже. И т.н. Имаше мнго строги правила, по които тя трябваше да се води. И понеже иначе бях много либерална майка и й предоставях пълна свобода на личността (вкл. да обуе сандалки в хладен дъждовен ден - повече никога не го поиска ) - никога нямах проблеми точно с тези ограничения.
В момента живея в краен квартал (може да се каже предградие) зад Околовръстното на София. Всички в махалата се познават поне по лица, клюкарлъка си върви и всичко се знае. Оставям бебето само в количката пред магазина с торби пазар, бавя се половин час и нямам притеснения, че ще се случи нещо с него или покупките. Затова и ще се осмеля да го пускам сам на игра отрано.
Съвсем по друг начин стои въпроса, ако става дума за панелно же ка тип "спалня",пълно с анонимни люде. Там са нужни крути мерки за безопасност.
Добре е детето да си има приятелчета и да свикнат да се движат навсякъде на тайфа - по-безопасно е за самите деца.
Дъщеря ми играеше навън сама от 5-годишна - в ерата преди мобилните телефони, в квартал Лозенец, точно в началото на бума на строителството, когато край нас щъкаха бачкатори-строители от какви ли не краища на България. Съответно тя беше инструктирана надлежно къде, с кого и как да играе, да не взима нищо, вкл.храна от непознати, да не ходи никъде, ако я канят без мое знание. Ако върастен човек я заговори, да дойде да ми каже. Ако искат да отидат някъде тайфата деца - да дойде да ми каже. И т.н. Имаше мнго строги правила, по които тя трябваше да се води. И понеже иначе бях много либерална майка и й предоставях пълна свобода на личността (вкл. да обуе сандалки в хладен дъждовен ден - повече никога не го поиска
) - никога нямах проблеми точно с тези ограничения.В момента живея в краен квартал (може да се каже предградие) зад Околовръстното на София. Всички в махалата се познават поне по лица, клюкарлъка си върви и всичко се знае. Оставям бебето само в количката пред магазина с торби пазар, бавя се половин час и нямам притеснения, че ще се случи нещо с него или покупките. Затова и ще се осмеля да го пускам сам на игра отрано.
Съвсем по друг начин стои въпроса, ако става дума за панелно же ка тип "спалня",пълно с анонимни люде. Там са нужни крути мерки за безопасност.
Добре е детето да си има приятелчета и да свикнат да се движат навсякъде на тайфа - по-безопасно е за самите деца.
Да не сме от един квартал?
Живеем на подобно място. На практика сме като на село в кварталче от дву- и три-етажни стари блокчета с много зеленина. Край едно от тях възстановихме една стара беседка и направихме с дружни усилия пързалка, пясъчник и люлки. Голямата дъщеря започна да играе сама на вън от 3,5 г., първо под надзор на някоя позната майка, а към 4-годишна възраст вече беше самостоятелна бойна единица. В къщи може да седи сама с часове. Ходи на вън да пазарува. На есен живот и здраве ще е ученичка - записахме я в кварталното училище и ще ходи и ще се прибира самичка.
Малката дъщеря е насъщата възраст, на която пуснах кака и сама на вън за първи път. Оставям я чат-пат с кака и, но все още не смея много да я оставям без надзор, защото е много палава и безразсъдна за разлика от сестра си.
явно си е и до дете.аз му нямам голямо доверие на големия син,лесно се подвежда.знае,4е трябва да играе само пред блока,и го е правел....до в4ера.какво чуват моите уши;"аре бе ела с мене..не мога мама не дава...ха ха ха на мама детето,бебенцето,не го пускат никъде..."и моят тръгна... леле като викнах аз,чак у съседния квартал са ме чули.та явно зависи много и от самото дете
леле като викнах аз,чак у съседния квартал са ме чули.та явно зависи много и от самото детеТова ми е болната тема!Тук при нас изчезнаха толкова
деца по такъв нелеп начин че явно съм изпаднала в
ужас от това!Дъщеря ми е на 6г и 6м и не играе сама
пред блока!Само ако аз или някой от семейството ми
е навън с нея!Дали съм за психиатрията
¿¿¿
деца по такъв нелеп начин че явно съм изпаднала в
ужас от това!Дъщеря ми е на 6г и 6м и не играе сама
пред блока!Само ако аз или някой от семейството ми
е навън с нея!Дали съм за психиатрията
¿¿¿не си ,не си споко
.аз след в4ерашната случка реших ,да не го пускам повече сам.просто още не мога да му имам доверие,а и онова гадно лайнинце как го предизвикваше само,а и моя един такъв наивен и чуствителен...
Това ми е болната тема!Тук при нас изчезнаха толкова
деца по такъв нелеп начин че явно съм изпаднала в
ужас от това!
деца по такъв нелеп начин че явно съм изпаднала в
ужас от това!
? Това ми е болната тема!Тук при нас изчезнаха толкова
деца по такъв нелеп начин че явно съм изпаднала в
ужас от това!Дъщеря ми е на 6г и 6м и не играе сама
пред блока!Само ако аз или някой от семейството ми
е навън с нея!Дали съм за психиатрията¿¿¿
деца по такъв нелеп начин че явно съм изпаднала в
ужас от това!Дъщеря ми е на 6г и 6м и не играе сама
пред блока!Само ако аз или някой от семейството ми
е навън с нея!Дали съм за психиатрията
¿¿¿не си ,не си споко
.аз след в4ерашната случка реших ,да не го пускам повече сам.просто още не мога да му имам доверие,а и онова гадно лайнинце как го предизвикваше само,а и моя един такъв наивен и чуствителен...
И моята е наивна и притеснителна!Когото миналата седмица я викаха да слезе на улицата,
а аз не я пуснах и приятелкта и каза:Ти си като в затвор!Само у вас те държат!
Нека съм различна и луда, но искам да съм спокойна!
Това ми е болната тема!Тук при нас изчезнаха толкова
деца по такъв нелеп начин че явно съм изпаднала в
ужас от това!
деца по такъв нелеп начин че явно съм изпаднала в
ужас от това!
?на 5 годинки мисля беше съвсем се здухах!
Детенцето е отишло за чипс в магазинче на 20 метра от блока!
Намериха го после но....в реката удавено!
Случайте са различни абсурдни и не са за разказване!
Според мен има два основни фактора, които определят кога детето може да излезе само - неговия характер и мястото, където живее. Засега и двата показателя ме спират да пусна дъщеря си сама. Живеем в кооперация със заден двор, но какво ще прави тя сама там, при положение, че е единственото дете в блока и няма с кого да си играе? И най-важното, нямам и никакво доверие, че няма да отпраши нанякъде - дори съм сигурна, че ще го направи. Беше на 2 г., когато се изниза от един магазин и отиде сама на люлките (които са на 200-300м надолу по улицата). Колкото и да е голяма, не мога да и имам доверие. Дете е, все пак. В тоя ред на мисли, недоумявам как една майка може да е спокойна, пускайки 4-5 годишното си дете само навън, без да го наблюдава?
Моята малка дъщеричка е на 6г и5м., започна от известно време да играе сама пред блока.Имаме точно пред блока хубава градинка с люлки.Събират се много деца на една и съща възраст,на пейките в градинката ,все познати майки с по-малки бебчовци и баби.Живеем в тих квартал.Да, но не мога да кажа ,че ми е спокойно.Постоянно съм на терасата да я наблюдавам.За това реших ,че все още няма да я пускам .Отново ще си вися и аз с нея .Отчетох за себе си,че по-добре да съм с нея и да съм спокойна,отколкото да си губя времето на терасата и да не съм спокойна.
. Голямата дъщеря започна да играе сама на вън от 3,5 г., първо под надзор на някоя позната майка, а към 4-годишна възраст вече беше самостоятелна бойна единица. В къщи може да седи сама с часове. Ходи на вън да пазарува. На есен живот и здраве ще е ученичка - записахме я в кварталното училище и ще ходи и ще се прибира самичка.
Малката дъщеря е насъщата възраст, на която пуснах кака и сама на вън за първи път. Оставям я чат-пат с кака и, но все още не смея много да я оставям без надзор, защото е много палава и безразсъдна за разлика от сестра си.
Малката дъщеря е насъщата възраст, на която пуснах кака и сама на вън за първи път. Оставям я чат-пат с кака и, но все още не смея много да я оставям без надзор, защото е много палава и безразсъдна за разлика от сестра си.
Малкия ще го пускам и него от малък/още повече,че ще се местим да живеем в едно село.
Всичко зависи от детето и мястото на живот
За мен изобщо не зависи къде точно се живее или какво е детето.
Педофили, автомобили и хора отвличащи деца за подкуп има из цяла България.
Живеем в центъра на София, в квартала всички се познаваме, малък и относително спокоен е /дъщеря ми я знаят и по име даже/, майка ми живее в малък град - също всички познават детето ми в квартала... Никога не съм я оставяла и за 1 минута да не я виждам. Нямам и такова намерение поне в следващите 10 години. Сега е на 4 години.
Педофили, автомобили и хора отвличащи деца за подкуп има из цяла България.
Живеем в центъра на София, в квартала всички се познаваме, малък и относително спокоен е /дъщеря ми я знаят и по име даже/, майка ми живее в малък град - също всички познават детето ми в квартала... Никога не съм я оставяла и за 1 минута да не я виждам. Нямам и такова намерение поне в следващите 10 години. Сега е на 4 години.
За мен изобщо не зависи къде точно се живее или какво е детето.
Педофили, автомобили и хора отвличащи деца за подкуп има из цяла България.
Живеем в центъра на София, в квартала всички се познаваме, малък и относително спокоен е /дъщеря ми я знаят и по име даже/, майка ми живее в малък град - също всички познават детето ми в квартала... Никога не съм я оставяла и за 1 минута да не я виждам. Нямам и такова намерение поне в следващите 10 години. Сега е на 4 години.
Педофили, автомобили и хора отвличащи деца за подкуп има из цяла България.
Живеем в центъра на София, в квартала всички се познаваме, малък и относително спокоен е /дъщеря ми я знаят и по име даже/, майка ми живее в малък град - също всички познават детето ми в квартала... Никога не съм я оставяла и за 1 минута да не я виждам. Нямам и такова намерение поне в следващите 10 години. Сега е на 4 години.
така мислиш,защото е все още малка.децата си искат своето ,както и това да са сред тяхната среда, и да играят с другите деца,без мама да им виси до главата.идва и този момент в който имат нужда от самостоятелност,колкото и да не ни се иска.
така мислиш,защото е все още малка.децата си искат своето ,както и това да са сред тяхната среда, и да играят с другите деца,без мама да им виси до главата.идва и този момент в който имат нужда от самостоятелност,колкото и да не ни се иска.
Аз видях доста 4-5 годишни деца, които си играели сами... в тази тема.
Дъщеря ми има своя среда и си играе с деца - просто не го прави сама пред кооперацията ни или в градинката и няма начин да го прави. Ако не съм аз - бавачката й е винаги с нея и ще продължи да бъде с нея.
Дъщеря ми и сега е самостоятелна, но без това да води до моята безотговорност.
Сетих се за случая на отвлеченото, изнасилено и убито момиченце преди няколко години. Детето беше на 7-8 и живееше на СЕЛО, където всички се познават. С оглед на това, че тук всички помнят този случай, сигурна съм, съм искренно удивена от отговорите...
разбирай го както искаш
егати ,оказа се ,че всички тук писали сме безотговорни!пу, не ни е срам!
Би било добре да се успокоиш малко и да не подскачаш така на всяко мнение различно от твоето.
Ако желаеш мога да ти цитирам и Наказателния кодекс, който предвижда наказание за хора оставили малолетни сами и без надзор.
подскачам или не моя си работа е това,но има неща в природата които си искат своето.аз немога да си гледам детето по наказателния кодекс .и аз се притеснявам за него ,когато играе сам навън ,звъня му през 5минути...но какво да правя когато се съберат момчета на неговата възраст за да карат колело?аз трябва да тичкам след него ли? ами как ще се чуства той,с маминка до главата му постоянно?
ами как ще се чуства той,с маминка до главата му постоянно?
подскачам или не моя си работа е това,но има неща в природата които си искат своето.аз немога да си гледам детето по наказателния кодекс .и аз се притеснявам за него ,когато играе сам навън ,звъня му през 5минути...но какво да правя когато се съберат момчета на неговата възраст за да карат колело?аз трябва да тичкам след него ли? ами как ще се чуства той,с маминка до главата му постоянно?
ами как ще се чуства той,с маминка до главата му постоянно?Никой никого не съди в темата - просто споделяме мнение, което е нормално да се различава.
За едни е нормално да пускат 4-5 годишните си деца навън сами /а в случаите, които цитирах даже и 4 навършени години нямат децата.../. За други /визирам мен/ това не е нормално и придружавам детето си, но това не означава, че й вися над главата и й се меся в играта. Седя си настрани с познати и приятелки и я наблюдавам. Даже ти, с твоето позвъняване на всеки 5 минути може би го притесняваш много повече от моето мълчаливо присъствие...
подскачам или не моя си работа е това,но има неща в природата които си искат своето.аз немога да си гледам детето по наказателния кодекс .и аз се притеснявам за него ,когато играе сам навън ,звъня му през 5минути...но какво да правя когато се съберат момчета на неговата възраст за да карат колело?аз трябва да тичкам след него ли? ами как ще се чуства той,с маминка до главата му постоянно?
ами как ще се чуства той,с маминка до главата му постоянно?Никой никого не съди в темата - просто споделяме мнение, което е нормално да се различава.
За едни е нормално да пускат 4-5 годишните си деца навън сами /а в случаите, които цитирах даже и 4 навършени години нямат децата.../. За други /визирам мен/ това не е нормално и придружавам детето си, но това не означава, че й вися над главата и й се меся в играта. Седя си настрани с познати и приятелки и я наблюдавам. Даже ти, с твоето позвъняване на всеки 5 минути може би го притесняваш много повече от моето мълчаливо присъствие...
към момента, моята лична граница се върти някъде около училищната възраст. при това иде реч само за излизане около блока и в квартала, който е тих и от затворен тип. ако не живееш в района просто няма какво да правиш тъдява.
петра е под 3, така че докато дойде моментът на 7те години бог знае какво ще мисля и как бих постъпила
петра е под 3, така че докато дойде моментът на 7те години бог знае какво ще мисля и как бих постъпила
Добре,че направиха точно зад нашия блок площадка,иначе и досега щях да ходя с детето до най-близкото паркче.Той навърши 6 наскоро.
Но аз забелязвам нещо друго-докато бях по майчинство,толкова съм се привързала към майките на връстниците на Макс,че и сега,дори да няма нужда да висим по площадките,пак се събираме след работа да си лафим.Или през уикендите по кварталните кафенета,както,когато бяхме с количките...
Ох,в този ред на мисли,най-близкото приятелче на Макси се преселиха в чужбина,колко ми липсвате...
Но аз забелязвам нещо друго-докато бях по майчинство,толкова съм се привързала към майките на връстниците на Макс,че и сега,дори да няма нужда да висим по площадките,пак се събираме след работа да си лафим.Или през уикендите по кварталните кафенета,както,когато бяхме с количките...
Ох,в този ред на мисли,най-близкото приятелче на Макси се преселиха в чужбина,колко ми липсвате...
за 4/5 годишни съм напълно съгласна.но моят син тази година навършва 9, и даже и отстрани да седя пак му се подиграват.а и на тази възраст не седят на едно място да се заиграват ,за да го наблюдавам мълчаливо,ами карат колела,разхождат се и тн.в този случай тогава аз трябва да ходя след него ли?искам да кажа,че и на мен никак не ми се иска да го пускам,но както изглевда се налага понякога
Съгласна съм
В един момент все ще трябва да ги пуснем, колкото и да не ни се иска 9 години е една добра възраст за целта. Даже и на 7-8 съм склонна да я пусна, по-точно не съм склонна, но здравият разум го изисква, защото притесненията ни не бива да ограничават нормалното развитие на децата. за 4/5 годишни съм напълно съгласна.но моят син тази година навършва 9, и даже и отстрани да седя пак му се подиграват.а и на тази възраст не седят на едно място да се заиграват ,за да го наблюдавам мълчаливо,ами карат колела,разхождат се и тн.в този случай тогава аз трябва да ходя след него ли?искам да кажа,че и на мен никак не ми се иска да го пускам,но както изглевда се налага понякога
Съгласна съм
В един момент все ще трябва да ги пуснем, колкото и да не ни се иска 9 години е една добра възраст за целта. Даже и на 7-8 съм склонна да я пусна, по-точно не съм склонна, но здравият разум го изисква, защото притесненията ни не бива да ограничават нормалното развитие на децата.
И аз си мисля, че на 7-8 години бих я пуснала да играе сама, но всичко си зависи от детето. Моята дъщеря е доста палава дано се кротне малко след една две години, че да съм по спокойна.
Каза, че ще играе с еди кое си дете зад ъгъла на блока. Аз изкомандвах да ми се показва на всеки 5мин 
Баткото започнах да го пускам някъде на 8 години навън.Излизаше с децата на нашите хазяи[горе-долу са връстници],и то само пред кооперацията.Често го наглеждах в началото,а и имаше задача да си идва от време на време да го видя.После започна да разширява територията за игра,научи се да ходи и до магазина.Мисля,че майката трябва да може да прецени кога детето ́и е готово за това и доколко може да му гласува доверие.
Ние сме на висок етаж и ме е страх да я пускам сама да слиза надолу и да се качва- особено с асансьора. А до магазина също нямам доверие да я пускам, защото пресича улица и колкото да говорим и да репетираме когато се разхождаме тя като се замисли или загледа в нещо забравя все още да се огледа. В нас съм я оставяла сама за около 15 - 20 минути тази година-представи се блестящо.
обръщам се специално към isa с един съвет.Не съм ти никаква,че да ти давам съвети,затова дали ще се вслушаш в думите ми си е лично твоя работа.
Прекаленото обгрижване и треперене над децата е вредно за самите тях.Те ще израстнат с ясното съзнание,че не могат нищо да направят сами,ако мама я няма до тях.Не може да ходиш постоянно след едно 9-10 /да не говорим за 14 годишно /момиче.Ако го направиш ще бъдеш една досадна майка и детето ти ще иска час по скоро да се отдели от теб.Имайте повече вяра във възможностите на децата си.Те са по умни отколкото ние си мислим.Позволете им да ви го докажат
Прекаленото обгрижване и треперене над децата е вредно за самите тях.Те ще израстнат с ясното съзнание,че не могат нищо да направят сами,ако мама я няма до тях.Не може да ходиш постоянно след едно 9-10 /да не говорим за 14 годишно /момиче.Ако го направиш ще бъдеш една досадна майка и детето ти ще иска час по скоро да се отдели от теб.Имайте повече вяра във възможностите на децата си.Те са по умни отколкото ние си мислим.Позволете им да ви го докажат
Моето е на 8,но не мога да се престраша да го пусна навън.Първо,защото движението е доста натоварено,а и няма други деца,с които да си играе.Но затова пък каним често приятелчета у дома,ходим на гости и го водя по детски площадки и детски кътове.Предполагам,че не е достатъчно,но на този етап не бих могла да рискувам да го пусна навън в тази лудница.
Мен също не ми го побира главата
Уж няма движение, но сме между големи булеварди и точно до надлеза и докато няма няма кола и хоп изкочи. А децата изкачат още по-бързо.
Не мога да му набия в русата главичка колко много трябва да се пази. Макар че преди няколко дни за пръв път като видя кола се спря, застана на едно място и изчака. Но дали следващия път като тича след топка или се гони с някой, ще я види?
Никога не бих го пуснала точно заради това.
Не познавам и никой наоколо, който си пуска децата под 7 8 год сами.
Може би като се преместим да живеем в селото, може, ако има деца там, но сега с това движение - меко казано безотговорно.
Уж няма движение, но сме между големи булеварди и точно до надлеза и докато няма няма кола и хоп изкочи. А децата изкачат още по-бързо.
Не мога да му набия в русата главичка колко много трябва да се пази. Макар че преди няколко дни за пръв път като видя кола се спря, застана на едно място и изчака. Но дали следващия път като тича след топка или се гони с някой, ще я види?
Никога не бих го пуснала точно заради това.
Не познавам и никой наоколо, който си пуска децата под 7 8 год сами.
Може би като се преместим да живеем в селото, може, ако има деца там, но сега с това движение - меко казано безотговорно.
Прекаленото обгрижване и треперене над децата е вредно за самите тях.Те ще израстнат с ясното съзнание,че не могат нищо да направят сами,ако мама я няма до тях.
Имайте повече вяра във възможностите на децата си.Те са по умни отколкото ние си мислим.Позволете им да ви го докажат
Имайте повече вяра във възможностите на децата си.Те са по умни отколкото ние си мислим.Позволете им да ви го докажат
Много хубаво и вярно. Остава да се вслушаме...
ani69, благодаря за съвета. Приемам го за доброномерен. Ако познаваше мен и детето ми - щеше да разбереш, че е излишен - дъщеря ми е самостоятелна и последното, което правя е да треперя над нея, още по-малкото да й вися над главата. Просто моите възгледи за това как се отглеждат деца са леко по-различни от масово изповядваните в БГ.
В цял свят децата не се оставят сами до една определена възраст и това съвсем не ги прави непригодни да се справят с живота. Напротив - да си оставиш детето само било у дома, било на улицата, се наказва изключително строго от закона.
В цял свят децата не се оставят сами до една определена възраст и това съвсем не ги прави непригодни да се справят с живота. Напротив - да си оставиш детето само било у дома, било на улицата, се наказва изключително строго от закона.
В цял свят децата не се оставят сами до една определена възраст и това съвсем не ги прави непригодни да се справят с живота. Напротив - да си оставиш детето само било у дома, било на улицата, се наказва изключително строго от закона.
Но съм съгласна и с ani69, че трябва да имаме повече доверие в децата си.Обаче мен ме е страх и от друго-отвличат се деца, изчезват завинаги, а това звучи страшно.
Да вярно е.
Но съм съгласна и с ani69, че трябва да имаме повече доверие в децата си
Но съм съгласна и с ani69, че трябва да имаме повече доверие в децата си
егати ,оказа се ,че всички тук писали сме безотговорни!пу, не ни е срам!
Би било добре да се успокоиш малко и да не подскачаш така на всяко мнение различно от твоето.
Ако желаеш мога да ти цитирам и Наказателния кодекс, който предвижда наказание за хора оставили малолетни сами и без надзор.
По тази логика 90% от родителите на малолетни трябва да сме в затвора.
Масово 10-11 годишните се прибират сами от училище и си стоят сами у дома.
егати ,оказа се ,че всички тук писали сме безотговорни!пу, не ни е срам!
Би било добре да се успокоиш малко и да не подскачаш така на всяко мнение различно от твоето.
Ако желаеш мога да ти цитирам и Наказателния кодекс, който предвижда наказание за хора оставили малолетни сами и без надзор.
По тази логика 90% от родителите на малолетни трябва да сме в затвора.
Масово 10-11 годишните се прибират сами от училище и си стоят сами у дома.
Чак в затвора - не, поне докато нещо не се случи на детето - но "Да" иначе си права - наказва се от закона подобно поведение. За съжаление /поне според мен/ това е поредния законов текст, който не се спазва в БГ и никой не следи за това.
аz ще го пусна сам на учили9е, когато ми кажат, че може, когато неговите връстници и приятелчета хоят сами ...
До нас няма училище,което и да избера е поне на 4 спирки с автобус.
Така че ще ч водя и прибирам дълго време.
аz ще го пусна сам на учили9е, когато ми кажат, че може, когато неговите връстници и приятелчета хоят сами ...
До нас няма училище,което и да избера е поне на 4 спирки с автобус.
Така че ще ч водя и прибирам дълго време.
не са ли по квартрали? всяко в който кваратл си живее там на граидна и на уъще? така си има приятелчета, съседчета и ходят zаедно и се прибират?
В нашия квартал просто няма училище. 
но все пак трябва да си го наблюдваш , ако е съвестно и не прави бели и пътува спокойно ...
Мисля, че в у-ще задължително се дописва декларация, че един от 2мата родители ще води и взима детето. Така, че "сам на у-ще" отпада като вариант. (мисля, че до 4ти беше, но не съм сигурна)
Аз няма да пусна Дияна сама на у-ще. У-щето не е много далеч, но се пресича оживен булевард.
Аз няма да пусна Дияна сама на у-ще. У-щето не е много далеч, но се пресича оживен булевард.
Мисля, че в у-ще задължително се дописва декларация, че един от 2мата родители ще води и взима детето. Така, че "сам на у-ще" отпада като вариант. (мисля, че до 4ти беше, но не съм сигурна)
Аз няма да пусна Дияна сама на у-ще. У-щето не е много далеч, но се пресича оживен булевард.
Аз няма да пусна Дияна сама на у-ще. У-щето не е много далеч, но се пресича оживен булевард.
На мен ми казаха точно обратното Ще разбера септ. месец.
Ама каквото й да е, ще я водим до у-ще.
Ще разбера септ. месец.Ама каквото й да е, ще я водим до у-ще.
Ще я водя и още как,не я виждам в близките няколко години да ходи сама.
Подписваш декларация, ако детето ще се прибира само, а не че задължително ще го взема родител.
Това не е ли още едно доказателство за вас?
Училището иска изрично да се 'застрахова', в случай, че нещо се случи с детето ви по пътя от и до училище до навършването му на 10 години /там някъде е 4-ти клас, нали?/.
Едно е да играе под терасата в заградена площадка с куп приятелчета и майки...
Ааааааааа, ако има майки и аз бих я пуснала - даже още сега.
Едно е да играе под терасата в заградена площадка с куп приятелчета и майки...
Ааааааааа, ако има майки и аз бих я пуснала - даже още сега.
Нaokoло няма къде другаде да играят и всички деца от карето блокчета се събират там.
Малките са с мамите си,така че винаги има поне 2-3.
,които познават всяко дете и родител поименно.
просто децата ви са малки и затова мислите така.Мога да ви увера,че едно 9-10 годишно дете ще се чувста ужасно неудобно,ако майка му се мъкне навсякъде с него.Друг е въпроса,как ще му се подиграват в у-ще.Най сладките години на детството са именно до 9-10 годишна възраст и децата имат нужда да са сами с приятелчетата си-да играят на различни игри да правят пакости и бели и тн.
Нашето семейство се е местило 5-6 пъти и винаги сме избирали мястото за живот така,че да е удобен повече за децата отколкото за нас.Да има достатъчно място за игра , училище и други деца с , които нашите да си играят.
Децата ми са от много малки сами навън и смея да заявя,че сега са едни от най- оправните и самостоятелни деца ,които познавам.
Вярвам им и знам,че ще се справят във всяка ситуация сами.Мен може утре да ме няма
Нашето семейство се е местило 5-6 пъти и винаги сме избирали мястото за живот така,че да е удобен повече за децата отколкото за нас.Да има достатъчно място за игра , училище и други деца с , които нашите да си играят.
Децата ми са от много малки сами навън и смея да заявя,че сега са едни от най- оправните и самостоятелни деца ,които познавам.
Вярвам им и знам,че ще се справят във всяка ситуация сами.Мен може утре да ме няма
На мен ми казаха точно обратното Ще разбера септ. месец.
Ама каквото й да е, ще я водим до у-ще.
Ще разбера септ. месец.Ама каквото й да е, ще я водим до у-ще.
Ще я водя и още как,не я виждам в близките няколко години да ходи сама.
синът ми ще я води и взима от училище
От както знам за гаден случай с дете на познати (тогава беше 7 годишно) ми е трудно да го пускам сам. Но аз излизам с него и седя на пейка зад блока, където сядаме с комшии, а той си обикаля близката площадка или блока, ходи до магазина като пресича и от време на време се появява на въпросната пейка. А понякога играят при пейката - има малка площадка с остатъци от пясъчник (пълним го, но някои взе го изпразва) и пързалка. Имам му доверие, но нямам доверие на хората.
От както знам за гаден случай с дете на познати (тогава беше 7 годишно) ми е трудно да го пускам сам
На мен ми казаха точно обратното Ще разбера септ. месец.
Ама каквото й да е, ще я водим до у-ще.
Ще разбера септ. месец.Ама каквото й да е, ще я водим до у-ще.
Ще я водя и още как,не я виждам в близките няколко години да ходи сама.
синът ми ще я води и взима от училище Не сме съвсем в една пососка,само не се разбрахме кой в кое училище е.