От миналото лято оставям Дияна да играе сама навън. Значи е била на 6,6г. Сега спокойно я пускам да щъка около блока, ходи и да пазарува. Когато реши да играе в градинката на съседният блок някой от нас я превежда през улицата. Забранила съм сама да пресича улицата. Улицата е малка, но никой не се съобразява, карат като луди и често стават катастрофи. Даже преди малко едни се удариха. Дияна видя през прозореца и й обясних, че точно заради това каране не й позволявам да пресича сама. Първата й реакция беше "дано няма дете в колата".
- Публикувана: 18 юни 2008, 20:38 ч.
- Последно мнение: 1 юли 2008, 16:42 ч.
на каква възраст започнахте да пускате децата си сами да играят навън?
явно си е и до дете.аз му нямам голямо доверие на големия син,лесно се подвежда.знае,4е трябва да играе само пред блока,и го е правел....до в4ера.какво чуват моите уши;"аре бе ела с мене..не мога мама не дава...ха ха ха на мама детето,бебенцето,не го пускат никъде..."и моят тръгна... 
леле като викнах аз,чак у съседния квартал са ме чули.та явно зависи много и от самото дете
леле като викнах аз,чак у съседния квартал са ме чули.та явно зависи много и от самото дете Много зависи от квартала/града/мястото.
Дъщеря ми играеше навън сама от 5-годишна - в ерата преди мобилните телефони, в квартал Лозенец, точно в началото на бума на строителството, когато край нас щъкаха бачкатори-строители от какви ли не краища на България. Съответно тя беше инструктирана надлежно къде, с кого и как да играе, да не взима нищо, вкл.храна от непознати, да не ходи никъде, ако я канят без мое знание. Ако върастен човек я заговори, да дойде да ми каже. Ако искат да отидат някъде тайфата деца - да дойде да ми каже. И т.н. Имаше мнго строги правила, по които тя трябваше да се води. И понеже иначе бях много либерална майка и й предоставях пълна свобода на личността (вкл. да обуе сандалки в хладен дъждовен ден - повече никога не го поиска
) - никога нямах проблеми точно с тези ограничения.
В момента живея в краен квартал (може да се каже предградие) зад Околовръстното на София. Всички в махалата се познават поне по лица, клюкарлъка си върви и всичко се знае. Оставям бебето само в количката пред магазина с торби пазар, бавя се половин час и нямам притеснения, че ще се случи нещо с него или покупките. Затова и ще се осмеля да го пускам сам на игра отрано.
Съвсем по друг начин стои въпроса, ако става дума за панелно же ка тип "спалня",пълно с анонимни люде. Там са нужни крути мерки за безопасност.
Добре е детето да си има приятелчета и да свикнат да се движат навсякъде на тайфа - по-безопасно е за самите деца.
Дъщеря ми играеше навън сама от 5-годишна - в ерата преди мобилните телефони, в квартал Лозенец, точно в началото на бума на строителството, когато край нас щъкаха бачкатори-строители от какви ли не краища на България. Съответно тя беше инструктирана надлежно къде, с кого и как да играе, да не взима нищо, вкл.храна от непознати, да не ходи никъде, ако я канят без мое знание. Ако върастен човек я заговори, да дойде да ми каже. Ако искат да отидат някъде тайфата деца - да дойде да ми каже. И т.н. Имаше мнго строги правила, по които тя трябваше да се води. И понеже иначе бях много либерална майка и й предоставях пълна свобода на личността (вкл. да обуе сандалки в хладен дъждовен ден - повече никога не го поиска
) - никога нямах проблеми точно с тези ограничения.В момента живея в краен квартал (може да се каже предградие) зад Околовръстното на София. Всички в махалата се познават поне по лица, клюкарлъка си върви и всичко се знае. Оставям бебето само в количката пред магазина с торби пазар, бавя се половин час и нямам притеснения, че ще се случи нещо с него или покупките. Затова и ще се осмеля да го пускам сам на игра отрано.
Съвсем по друг начин стои въпроса, ако става дума за панелно же ка тип "спалня",пълно с анонимни люде. Там са нужни крути мерки за безопасност.
Добре е детето да си има приятелчета и да свикнат да се движат навсякъде на тайфа - по-безопасно е за самите деца.
Да не сме от един квартал?
Живеем на подобно място. На практика сме като на село в кварталче от дву- и три-етажни стари блокчета с много зеленина. Край едно от тях възстановихме една стара беседка и направихме с дружни усилия пързалка, пясъчник и люлки. Голямата дъщеря започна да играе сама на вън от 3,5 г., първо под надзор на някоя позната майка, а към 4-годишна възраст вече беше самостоятелна бойна единица. В къщи може да седи сама с часове. Ходи на вън да пазарува. На есен живот и здраве ще е ученичка - записахме я в кварталното училище и ще ходи и ще се прибира самичка.
Малката дъщеря е насъщата възраст, на която пуснах кака и сама на вън за първи път. Оставям я чат-пат с кака и, но все още не смея много да я оставям без надзор, защото е много палава и безразсъдна за разлика от сестра си.
явно си е и до дете.аз му нямам голямо доверие на големия син,лесно се подвежда.знае,4е трябва да играе само пред блока,и го е правел....до в4ера.какво чуват моите уши;"аре бе ела с мене..не мога мама не дава...ха ха ха на мама детето,бебенцето,не го пускат никъде..."и моят тръгна... леле като викнах аз,чак у съседния квартал са ме чули.та явно зависи много и от самото дете
леле като викнах аз,чак у съседния квартал са ме чули.та явно зависи много и от самото детеТова ми е болната тема!Тук при нас изчезнаха толкова
деца по такъв нелеп начин че явно съм изпаднала в
ужас от това!Дъщеря ми е на 6г и 6м и не играе сама
пред блока!Само ако аз или някой от семейството ми
е навън с нея!Дали съм за психиатрията
¿¿¿
деца по такъв нелеп начин че явно съм изпаднала в
ужас от това!Дъщеря ми е на 6г и 6м и не играе сама
пред блока!Само ако аз или някой от семейството ми
е навън с нея!Дали съм за психиатрията
¿¿¿не си ,не си споко
.аз след в4ерашната случка реших ,да не го пускам повече сам.просто още не мога да му имам доверие,а и онова гадно лайнинце как го предизвикваше само,а и моя един такъв наивен и чуствителен...
Това ми е болната тема!Тук при нас изчезнаха толкова
деца по такъв нелеп начин че явно съм изпаднала в
ужас от това!
деца по такъв нелеп начин че явно съм изпаднала в
ужас от това!
? Това ми е болната тема!Тук при нас изчезнаха толкова
деца по такъв нелеп начин че явно съм изпаднала в
ужас от това!Дъщеря ми е на 6г и 6м и не играе сама
пред блока!Само ако аз или някой от семейството ми
е навън с нея!Дали съм за психиатрията¿¿¿
деца по такъв нелеп начин че явно съм изпаднала в
ужас от това!Дъщеря ми е на 6г и 6м и не играе сама
пред блока!Само ако аз или някой от семейството ми
е навън с нея!Дали съм за психиатрията
¿¿¿не си ,не си споко
.аз след в4ерашната случка реших ,да не го пускам повече сам.просто още не мога да му имам доверие,а и онова гадно лайнинце как го предизвикваше само,а и моя един такъв наивен и чуствителен...
И моята е наивна и притеснителна!Когото миналата седмица я викаха да слезе на улицата,
а аз не я пуснах и приятелкта и каза:Ти си като в затвор!Само у вас те държат!
Нека съм различна и луда, но искам да съм спокойна!
Това ми е болната тема!Тук при нас изчезнаха толкова
деца по такъв нелеп начин че явно съм изпаднала в
ужас от това!
деца по такъв нелеп начин че явно съм изпаднала в
ужас от това!
?на 5 годинки мисля беше съвсем се здухах!
Детенцето е отишло за чипс в магазинче на 20 метра от блока!
Намериха го после но....в реката удавено!
Случайте са различни абсурдни и не са за разказване!
(
Според мен има два основни фактора, които определят кога детето може да излезе само - неговия характер и мястото, където живее. Засега и двата показателя ме спират да пусна дъщеря си сама. Живеем в кооперация със заден двор, но какво ще прави тя сама там, при положение, че е единственото дете в блока и няма с кого да си играе? И най-важното, нямам и никакво доверие, че няма да отпраши нанякъде - дори съм сигурна, че ще го направи. Беше на 2 г., когато се изниза от един магазин и отиде сама на люлките (които са на 200-300м надолу по улицата). Колкото и да е голяма, не мога да и имам доверие. Дете е, все пак. В тоя ред на мисли, недоумявам как една майка може да е спокойна, пускайки 4-5 годишното си дете само навън, без да го наблюдава?
Моята малка дъщеричка е на 6г и5м., започна от известно време да играе сама пред блока.Имаме точно пред блока хубава градинка с люлки.Събират се много деца на една и съща възраст,на пейките в градинката ,все познати майки с по-малки бебчовци и баби.Живеем в тих квартал.Да, но не мога да кажа ,че ми е спокойно.Постоянно съм на терасата да я наблюдавам.За това реших ,че все още няма да я пускам .Отново ще си вися и аз с нея .Отчетох за себе си,че по-добре да съм с нея и да съм спокойна,отколкото да си губя времето на терасата и да не съм спокойна.
. Голямата дъщеря започна да играе сама на вън от 3,5 г., първо под надзор на някоя позната майка, а към 4-годишна възраст вече беше самостоятелна бойна единица. В къщи може да седи сама с часове. Ходи на вън да пазарува. На есен живот и здраве ще е ученичка - записахме я в кварталното училище и ще ходи и ще се прибира самичка.
Малката дъщеря е насъщата възраст, на която пуснах кака и сама на вън за първи път. Оставям я чат-пат с кака и, но все още не смея много да я оставям без надзор, защото е много палава и безразсъдна за разлика от сестра си.
Малката дъщеря е насъщата възраст, на която пуснах кака и сама на вън за първи път. Оставям я чат-пат с кака и, но все още не смея много да я оставям без надзор, защото е много палава и безразсъдна за разлика от сестра си.
Малкия ще го пускам и него от малък/още повече,че ще се местим да живеем в едно село.
Всичко зависи от детето и мястото на живот
За мен изобщо не зависи къде точно се живее или какво е детето.
Педофили, автомобили и хора отвличащи деца за подкуп има из цяла България.
Живеем в центъра на София, в квартала всички се познаваме, малък и относително спокоен е /дъщеря ми я знаят и по име даже/, майка ми живее в малък град - също всички познават детето ми в квартала... Никога не съм я оставяла и за 1 минута да не я виждам. Нямам и такова намерение поне в следващите 10 години. Сега е на 4 години.
Педофили, автомобили и хора отвличащи деца за подкуп има из цяла България.
Живеем в центъра на София, в квартала всички се познаваме, малък и относително спокоен е /дъщеря ми я знаят и по име даже/, майка ми живее в малък град - също всички познават детето ми в квартала... Никога не съм я оставяла и за 1 минута да не я виждам. Нямам и такова намерение поне в следващите 10 години. Сега е на 4 години.