Приятелката ми от студентство, с която сме били 4 години заедно и сме сменяли кваритри е с ПКЯ. Знам, че при нея нещата не са още уточнени. Те правят опити едва от 5-6 месеца... Ходи на гинеколог редовно, вече дори сме при един и същ и човекът я успокои, че при нея няма сериозни нарушения и имат още време преди да я насочи към определен тип изследвания...
Но, аз съм бременна. При това за втори път. И й личи, че не й е съвсем приятно. Освен това с другата ни приятелка сме с разлика в термините 10 дни
Е, аз не се справям с това да не й говоря Като прочетох темата от набалото й видях колко много от тези изрази съм използвала
Ужасното е, че като ми звъни по телефона и аз не съм добре не вдигам, само за да не й казвам, че не съм добре Или се опитвам всячески да прикрия, че нещо в състоянието ми е проблем. Тя пък от своя страна се държи все едно коремът ми е изкуствен на моменти. от което аз се чувствам зле
А всъщност наистина при тях още няма установен проблем. И тепърва биха им предстояли трудности, в които мога да съм й от полза (ако наистина се диагностицира сериозен проблем). Още повече, че тя до форуми не припарва и не чете. Единствената информация, която получава е от мен. И ми вярва, и разчита на мен... Аз от своя страна разчитам на вас и това, което чета тук, когато тя има въпроси.
Но напоследък пропастта зейва все по-голяма помежду ни. Тя дори с майка си не споделя. Затваря се и не говори нищо.
Знам, че стана объркано, но и на мен ми е много объркано и исках да използвам темата, за да попитам - Как беше при вас в началото, когато нещата още не бяха съвсем ясни и не знаехте с какво точно се борите?
И какво мога да направя, за да не я отблъсна съвсем, защото на моменти аз също се чувствам наранена от поведението й