Обраха ни апартамента в Бъкстон

Мили момичета, благодаря за съпричастността от все сърце.
6o6ul40, много съжалявам че и ти си минала през това. Ужасно е да си видиш къщата в това състояние и после да си легнеш с мисълта, че може докато спиш, пак да влязат.
Току що се връщам от 6-то РПУ, където стоях час и половина и си говорих с инспектора, който разследва случая. Каза ми да забравя за златото, защото на момента е предадено на някой златар и е претопено. Но ми даде надежда за лаптопа и външната RAM памет, защото по номерата ги разпознавали. Аз им обясних, че на полицията вяра нямам, че не си вършат работата и че щом плащам данъци на държавата, тя трябва да ме защитава, а не да ми казва къде да си държа ценностите.
До 2 месеца не научат ли нещо, случаят се предава на прокуратурата, т.е. попада в нечие чекмедже и нищо няма да стане.
На обвинението, че явно бездействат и нищо не разкриват, полицаят ми показа няколко снимки на крадци, които са хванати, явно и такива случаи има. Но проблемът е, че този урод (щото повярвайте ми така изглежда), пак ще го пуснат и дори в затвор няма да лежи.
Казаха ми за моята безопастност и спокойствие да си подсигуря прозорците или с решетки, или с някакви устройства, които възпрепятстват влизането отвън, защото новите дограми били като "перде" за крадците. Също поне 2 ключалки, които обаче да не стърчат навън и най-добре да има портиер.
Момчетата явно ме усетиха, че съм на ръба пред истерия и ми казаха да не се тревожа, защото крадците си водели на отчет кои апартаменти са обрани и няма повече да ни посетят. Познайте колко го вярвам това и как ме успокои?

СОТ-а не е решение на този проблем.При 2 инцидента служителите обясниха,че времето необходимо на алармата да се задейства е достатъчно за апашите да задигнат каквото им е пред очите и недостатъчно за тях,за да реагират адекватно.От сотаджии знам,че нито веднъж не са прекратили акция на грабители,винаги са доста по-късно на мястото на инцидента.
Очевидно и апашите не се страхуват от задействалата се аларма,а и съседите ни предпочитат като чуят нещо подобно да се заключат тихомълком в стаичката си.

Ужас! 
Съчувствам ти, миличка! 

Миличка,единственото,което мога да ти кажа е,че те разбирам напълно.Преди 1 месец изживях този ад.И на мен ми взеха лаптопа и понеже беше свързан с доста кабели към периферията всичките бяха срязани.Златото и среброто на майка ми и моето също взеха.Проблема не е в бг полицията,защото аз живея в чужбина и повярвай,че не са направили нищо повече от бг колегите си.Взеха отпечатъци и казаха,че ще ни се обадят да дадем нашите за да не се объркат,но така и не се обадиха.Когато ходих да давам номера на лаптопа,ми обясниха ''учтиво'',че за такова издирване трябва да се обърна към друга служба,защото ПОЛИЦИЯТА НЕ СЕ ЗАНИМАВА С ТОВА. Ако отида там,трябвало да предам случая на следовател,и тъй като ми обясниха за хонорара на следователя,ми казаха,че ще излезе по-евтино да си купя нов компютър.За това проследяване трябва или да си супер важна клечка,или да имаш наистина много важна и секретна информация,че да си заслужавало парите.За златото направихме опис с подробности за евентуално доказване,че е наше,ако намерят нещо,но ни посъветваха да забравим.На ходенето ни до участъка да проверяваме как аджеба върви случая,ни казаха на висок тон,че не сме само ние,че ставали стотици кражби всеки ден и да се успокоим,че повторен удар няма да направят.Голямо успокоение.И ние с майка ми не можем да заспим от страх,дори до магазина да идем заключваме като в затвор,но...страха си остава.И аз бях мнителна относно всичките ми комшии и познати.Всеки поглед,дума или жест и вече ги считах за крадците.Много е стресиращо изживяването и не толкова от икономическа гледна точка,колкото до моралната щета.И ужаса,че в дома ти,до твоите неща се е докосвал някой изрод.Всичко беше с краката надолу,тършували навсякъде,м...а им.

Агриогата,в коя държава се случва това?

Не мисля,че има някакво значение.Исках да кажа,че май навсякъде безхаберстват по случаи на кражби,те убийствата не ги впечатляват,та да не говорим за кражби.Но все пак за протокола-в Гърция.

Не исках да ти задавам неудбен въпрос,съжалявам.Подозирах,че става въпрос за балканска държава.В повечето европейски нямат такова отношение към данъкоплатеца.

Ами незнам,Esscape,за др.държави,но тук отношението им беше незаинтересованост.Дано на никой не се налага да изживява подобно нещо,повтарям си,че се случват и по-лоши неща от това,но горчилката...
Ще следя с интерес темата,защото след няколко месеца се прибирам в Бг и ще съм на квартира.За това няма да мога да сложа блиндирана врата,но ми се ще да си сложа надеждна брава.Ще се радвам някой,който разбира повече да сподели кои брави са поне малко сигурни.

Мила agriogata, съжалявам, че и ти си минала през този стрес.  Дано да ни е за последно.
Аз направих темата най-вече за съвет относно как да се обезопасим и да предупредим, ако има още останали като нас да взимат по-бързо мерки. Защото моят мъж си беше измислил една система, но все не ни оставаха пари за нея и накрая ни обраха.
Снощи проведохме едно псевдосъбрание на входа и ако знаете колко много се изнервих, общо взето тези, които сме от опарените, настояваме за бързи мерки- портиер, засилена охрана, лампи с фотоклетки и т.н. А имаше едни съседи, които няма да живеят в апартамента, пазят го за сина си, и хич не им пука. Ами на всеки се било случвало да го оберат, какво толкова?
Как какво толкова?  Аз побеснях и така им се развиках, щом няма конкретна заплаха за тях, нищо да не действаме. Ама то можело и портиера да напръскат със спрей, да го наръгат и не знам какво си. Безотговорна работа.... Но поне с портиер има психологическо въздействие най-малкото и полицаите ме увериха, че това е единственото решение за момента.

Съжалявам за това, което ти се  е случило.
В Бургас има два вида СОТ - на РДВР-то и частен. Тези, които се защитават с частните СОТ-аджии са винаги опарени. Да чукам на дърво, до сега в нашата кооперация са влизали няколко пъти, но само в апартаменти, охранявани от частни СОТ. Обяснението на полицаите, беше, че РДВР-тата имат много патрулни коли и навсякъде. И друго исках да напиша - гледах един репортаж по телевизията, че се влиза в нови кооперации, които работят с едни и същи ключалки и те се знаят от крадците. За това е трябвало още като влезете, да смените ключалката с по-сигурна...Ние, не сме сменили вратата и сме сложили една обикновена ключалка - в къщи не държа нито бижута, нито пари, нищо. 

за смяната на патроните и слагането на допълнителен го правят повечето хора,но масовото мислене е всеки в дадената сграда да се спасява сам и да не се инвестира нито лев за някакво обезопасяване на сградата като цяло.в сградата ни се живее близо в 80% от апартаментите но всичко свързано със  смяната дори на вратата и ключалката на сградата отне 7-8 месеца като организация.мисли се ,че като сложат СОТ и шапка на тояга.да ама не.опарените са и два апартамента със СОТ.
2 седмици след нашия обир бях толкова ядосана че само измърморвах или мучах,нито ми се говореше нито нищо.но мина и замина.
за обезопасяването мнението ми е ,че ако искат да влязат ще влязат където и да е ,затова няма нищо ценно в апартамента,но поне компютъра са го оставили.великденския пазар е бил за пари и злато.

И аз не дъжа нищо ценно в къщи. Не държах и когато ме обраха. Взеха  чифта съвсем обикновенни зллатни обеци. Няма и 100 лв да са взели за тях. Но стресът , който ми причини гледката на обърнатото с краката нагоре жилище, това, че ссами ровили в дрехите ми костваше повече. За това- СОТ. Случвало ми се е да го задействам по грешка, за 3-4 мин идват момчетата. Дано греша, но за три минути не е възможно да разбият 2рата врата ( алармата се задейства при отварянето на първата) , да разровят къщата и да избягат. Затова пиах и по напред- приятелите ми със сОТ, които са обирани обикновенно казват че са грабнали чанта от закачалката в коридора или лаптоп от масата  и това е.

Следя темата с огормен интерес и страх. Скоро ми предстои да се нанеса в близък квартал. Съседите ми живеят там отдавна. Все още нито са направили нещо за външната врата, нито възнамеряват. Когато започнах да ходя и да пооправям апартамента "домоуправителката" ми поиска единствено 70 лв за това, че в началото викали фирми да чистят входа  И нито дума за външната врата и обезопасяването като цяло. Преди 2 седмици "някой" влязъл през нощта във входа и обрал всички дръжки на прозорците. И след това отново нямаше ефект. Входната врата освен че не се заключва ами непрекъснато зее отворена. На всичкото отгоре блока ни има и 2 входа - един отпред, един отзад. Със страх ще се нанеса. За СОТ така като гледам май няма смисъл. Какво мислите за най-обикновените аларми, които отново имат там 20 секунди преди да писнат, след което звънят на посочените мобилни телефони? Ще сменя патроните на ключалките и това е. От там нататък май ще сме на положение "Господ да ни пази".

В апартамента на родителите ми, ни обраха преди 5-6 години.
Взеха златото на майка ми, фотоапарати, и пари.
От обира обаче си направих странен извод - само моите бижута не бяха изчезнали... защо - точно защото не бяха скрити, а пръснати из къщата на видно място. Например имах пръстени и гривна на рафтчето в кухнята  иди търси там злато  Иначе бяха преобърнали всички матраци и картини.
абе то не е за смях, но понякога най-явно оставените неща, най-трудно ги намират. То е логично да започне д се тършува под матраци, в книги и т.н

Здравейте. Преди няколко месеца обраха и нашия апартамент. Общо взето щетите бяха минимални, но гледката беше ужасна. Сложихме още една метална врата и изобщо не държим нищо ценно вкъщи. В началото всичко си беше наред с мен и общо взето по нищо не личеше това да ме е травмирало по някакъв начин, но.....моя ад започна около 2 месеца след обира. Започнах да сънувам кошмари, че има някой в стаята, събуждам се и след това не успявам да заспя. Сега пък съм период да се пробуждам и без кошмари и да си мисля как ме е страх да оставам сама вкъщи, защото ако дойде някой докато съм сама...или пък как ме е страх да се прибирам първа сама вкъщи, защото ако заваря апаратмента отново разбит и недай си боже да има някого още там, което ми е най-големия страх. Хора, наистина не знам как да се справя с тези натрапчиви мисли. Имам чувството, че се поболявам. Предпочитам да вися пред блока или в парка, докато някой се прибере, за да не съм аз първата. Това не е нормално състояние, още повече, че се появи доста време след случката. За оставането сама вкъщи мисля да сложа някакви резета отвътре все ще се справя и няма да отварям на непознати. Не мисля, че има как да разбият метална врата, ако е залостена отвътре с нещо здраво, а и все ми се повтаря, че те не влизали ако има някого вътре. Не знам обаче как да се справя с паниката, която ме обзема всяка вечер като вляза във входа и се кача в асансьора. Плаша се да не заваря някого в апартамента.
Потърсих малко информация из нета и си дадох сметка, че може би става въпрос за пост травматичен стрес, който се появява от няколко седмици, до няколко месеца след стресовата ситуация. На някого друг да му се е случвало подобно нещо след обир? Има ли хора справили се с тези неприятни натрапчиви мисли и как? Благодаря ви предварително.