Лесно ли свикнахте с майчинството?

  • 2 731
  • 48
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 9 814
С мисълта, че ще трябва да поема най-голямата отговорност в живота си свикнах в мига, кога ми казаха: "Ето виждам плодният сак. Бременна сте в 4 г.с."
С майчинството по същия начин- в момента, в който видях дъщеря си свикнах с мисълта, че вече съм майка.
Много е важно една жена да е добре подготвена преди раждането на бебето, да знае какво горе-долу я очаква след като то се появи, да ни си представя само розови картини. Тогава всичко се преодолява много по-лесно.

# 31
  • София
  • Мнения: 2 348
Да  Grinning . Лесно свикнах. Първите дни имах проблем с гърдите. После бях в депресия и плачех за всичко, дори, че найлоновите торбички шумкат  Simple Smile . И чистенето, и готвенето малко позанемарих.
 Майка беше 4-5 дена вкъщи, а аз седях на дивана и се чудех какво да правя. Имах чувството, че щом си тръгне ще започне моят провал, като майка. Грешах и то много  Peace . Деня, в който останах сама, се вкарах в релси. Дори ми беше по-спокойно.
 Детето също много ми помогна, защото не плачеше, освен когато е гладно и си седеше кротко в леглото.
 Преди да родя "Всичко ще бъде наред" ми звучеше най- глупавата и изтъркана фраза, а сега аз съм тази, която най-редовно я използва.

 Няма начин да не се справиш  Peace . Бебенцето в началото е толкова кротичко, че позволява на мама да свикне с него  Hug . И когато си готова, тормозът започва  Mr. Green  (шегичка).
 И най-важното  Naughty ние сме насреща  Hug Всичко, което съм постигнала с детето си е благодарение на майчиния ми инстинкт и майките във форума   bouquet . Благодаря на всички майки, които са се отзовавали на въпросите ми  newsm51

# 32
  • някъде там
  • Мнения: 1 698
дори от самото начало не съм имала проблем да се напасна с бебка, единствено в родилно един път като си я гушках и казах "како"  Mr. Green, абсолютно с цялата грижа около нея се справям аз

# 33
  • Мнения: 46 534
Много лесно.
Толкова ме беше страх раждането и самата болнична обстановка, че като стъпих у нас ми идеше да подскачам от радост  Laughing за това нещо си бях мечтала 9 месеца.

# 34
  • всъщност в Габрово, а в сърцето си в Берлин
  • Мнения: 2 975
 ПРи мен беше плачене в рамките на 2 дена незнам защо и ми мина.

# 35
  • Мнения: 9 973
никога не бях се чувствала по-добре Peace

# 36
  • Мнения: 4 335
В момента в който се пребрахме в кьщи и вси4ко си доиде на мястото,сякаш винаги сме били заедно с беб4о.В болницата голям рев падна,родих секцио по спешност,имах усложнения,беб4о имаше жьлтени4ка и го подложиха на фототерапия.Много ми се насьбра и доста полежахме преди да ни изпишат,но в деня в които се пребрахме и депресията ми мина Mr. Green

# 37
  • Мнения: 645
О, не, никак. Още в болницата ме хванаха едни притеснения, сълзи...Поради тежкото раждане поостанах там пет дни. Беше ми много трудно. Когато се прибрахме вкъщи не осъзнавах точно какво ми се е случило и смятах, че съм най - лошата майка. А фактът, че нямам кърма и не мога да кърмя, утежни повече положението. Но това беше само около месец, после нещата постепенно си дойдоха на мястото и бях, и съм най - щастливата майка! Пък и най - добрата! Laughing
  bouquet

# 38
  • Мнения: X
Беше ми много тъжно в началото, почти непрекъснато плачех. Изобщо не можех да се зарадвам на бебо, не можех да се отпусна. После дойдох коликите, пак някакъв спек ме обзе. Толкова се сдухвах при всяко различно нещо, което се случваше, че нямах сили да се радвам истински на бебчето. Отделно имах проблеми при кърменето, изнервях се ужасно...Физически си бях ОК, но иначе...Мъжа ми много ми помогна, благодарение на мама (на която оставяхме малчо за малко през деня) депредията отмина, но не помня кога точно. Абе, беше кошмарно, но истината е, че и до днес се сдухвам понякога- когато се разболее, като не иска да яде, когато киселее...Някак си не мога да се отпусна на 100%. Но предполагам, че това си е до човек, аз просто съм си такава.

# 39
  • Канада
  • Мнения: 494
Свикнах бързо,защото нямах избор,но........ми беше много трудно.Малкия беше много ревлив-спеше само по 4-5 часа на денонощие и то в ръцете ми,имах огромни проблеми с гърдите първите 3-4 месеца,нямах помощ за секунда дори от никъде-мъжа ми беше все на работа,а бабите на хиляди километри.Понякога ми идваше да рева като магаре от нерви,но всичко отминава Mr. GreenЩом след всичките перипети се навих на второ,не е чак толкова страшно.Иначе и аз нямах търпение да се разхождам навън с бебо,а когато имах късмет да заспи в количката,ехааааа.....незабравими моменти Laughing

# 40
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
Много лесно свикнах, дори и реших да си го продължа още 2 години Mr. Green

# 41
  • София
  • Мнения: 5 729
О,да! PeaceПрекрасно  Mr. GreenСвикнах лесно  Crazy

# 42
  • Мнения: 5 940
Никога не съм имала следродилна, предродилна и каквато и да е депресия, свързана с майчинството.

# 43
  • Пловдив
  • Мнения: 834
В началото се чувствах малко не на място и че нищо не правя като хората-имах проблеми с кърменето,беше ме страх от бебето Crazy,всичко ме дразнеше и имах депресия,но постепенно за около месец всичко се нареди след като посвикнахме с малкото същество ,се  чувствам толкова щастлива и пълноценна,колкото никога преди в живота си.Странно,мислех си ,че раждаш и веднага се усещаш майка,но чувството дойде с времето и с всеки изминал ден става все по-хубаво и по-хубаво.

# 44
  • Мнения: 4 292
Лесно свикнах. Имам чувството, че от момента в който се прибрах с бебето от болницата, живота ми започна да се дели на две части - преди раждането и след него. Този от преди това ми беше някакъв мъгляв и далечен.  Crazy

Общи условия

Активация на акаунт