учене на език в първи клас

Този пост ще го разпечатам и ще си го сложа в рамка!!

Чакай малко. Ти за кого мислиш - за себе си или за дъщеря си? Кой решава дали има смисъл на 12 да се запише да свири - ти или тя? За теб ли трябва да е ценно или за нея?
 И в музикалната школа на моите имаше младежи на по 18 години, дори студенти, които направиха музикалния си дебют през първата си учебна година и се справиха чудесно. Изобщо не се притесняваха, а свириха с видимо удоволствие и спечелиха уважението на всички в публиката. Едва ли го правят с идеята да стават професионални музиканти. Изкуството е храна за душата, а не за показване кой колко е велик. Ако очаквах от моите при всяко записване на нещо да станат професионалисти, досега сигурно щяха да се откажат.

За мен, от гледна точка на вече възрастен човек с доста обществени и от различен род контакти, свързани предимно с работата ми, езиците и особено английският, са задължителни и не мога да ги сравнявам със спорта, музиката, математиката, литературата. Езикът е средство за комуникация, световният език- за световна такава. Отчитам реално фактът, че сме малка държава, чийто език не е световен и за да може човек да стартира добре е нужно да може и да общува добре, което задължително включва владеене поне на английски на отлично ниво и още един език на що- годе добро такова. Отличното ниво в не естестествена езикова среда не се учи за година- две, абсурд. Твърдящите това откровено лъжат. За това са нужни поне 5-6, че и повече години постоянство. Говоря за наистина добро владеене, а не за скалъпване на прости изречения и превод на реклами и филмчета. Толкова за задължителния английски и още толкова за втория език. Отличното ниво на владеене на езика за мен е свободен прочит и  превод на текстове, които иначе човек чете обикновено и на родния си език, граматически безпроблемно писане без особени и чести правописни грешки, богат речник. Аз не постигнах такова ниво, защото започнах тръде късно. За това писах в предходен пост, че за тази цел се изисква и добра основа по БЕЛ /по родния език/, тъй като връзката е очевидна. Поради това предпочетох да отложа старта с английския за ІІ клас, за да може основните неща в І да бъдат възможно най- добре овладяни.
Интерес няма как да се запали по изучаване на езици от 6-7 годишна възраст. Определено не вярвам на изразявани становища от типа на това, че на детенцето, дето до вчера е било на ДГ му се учи език. Отчитам също реално и това, че щях да съм много благодарна, ако някога и мен някой ме беше понатиснал още в началните класове да уча език. Много съжалявам, че това тогава не е било така. Учила съм много по- късно, когато вече наистина е късно.  Детето, ако не го понатиснеш за някои неща няма да поеме само, със сигурност знам, че такива деца не съществуват, не вярвам на такива родители. Инертността е заложена у човека. За да има интерес към нещо, първо този интерес трябва да бъде разпален, а това става, когато човекът все пак бъде запознат по- добре с това "нещо" и с ползите, които то му носи. Запознаването с английския или друг език в масовото училище е крайно недостатъчно и повърхностно. Нашите програми точно тук имат голяма слабост- съвсем малко и недостатъчни часове.
Тук въобще не става въпрос за мен. Напротив, отчитайки потребностите и трудностите, с които съм се сблъскала в това отношение съм направила извода си, кое ще е полезно за децата ми. И аз съм учила музика, спортувала съм. Тези занимания са обаче предимно за лично удоволствие. Езикът е нещо съвсем различно. Той е реална практическа необходимост.

Аз съм родител, който смята, че за учене насила хубост не става. Всичко, което досега съм научила за това как се усвоява език ме доведе до извода, че нещата не са толкова праволинейни - започваме с курсовете от първи клас, детето ходи и толкова. Деца не бутам за каквото и да е. Мога да им обясня ползите, да се опитам да ги заинтригувам, но не и да заповядам, защото няма аз да го уча този език, а те. На моите деца повече им подействаха срещите с колеги-чужденци, отколкото моето бутане. Първият път бяха толкова изумени, че си глътнаха българската граматика въпреки, че им превеждах. Сега вече гледат по съвсем различен начин на ученето на език, заслушват се като гледат филми, опитват се да четат като видят някакакъв текст на английски, разпитват ме, изобщо, сами поемат инициативата. И така се опитвам да подхождам за всичко, което касае учене - да използвам естествената склонност на децата да учат и естественото им любопитство.

възхищавам се на децата ти, но моят син проявява любопитство основно към компютърни игри, филми и пица .
не мога да го оставя на естественото му любопитство - страх ме е, че като порасне ще ме упрекне, че не съм му настоявала за важните неща.
затова по стар изпитан метод го водя на английски и плуване - той не протестира/не изгаря от ентусиазъм, но и не протестира /.
надявам се, че като порасне ще му харесва и сам ще си ходи, но докато е малък - аз решавам.
ще дам един пример с пианото.нямах никакво намерение да го записвам, но в училище трябваше да изберем извънкласна дейност между пиано и балет .
е, аз избрах пиано/той въобще не разбра за алтернативата/.
очаквах да откаже да ходи, но на него му хареса и сега иска да го записвам и догодина пак.
мисълта ми е, че в тази възраст /според мен/те още не са наясно какво им харесва и какво - не , затова трябва да опитат от повече неща и да се види къде им харесва най-много.тук не става въпрос за езиците - за мен те са задължителни.иначе детето няма да е конкурентноспособно като порастне.ако мога да му осигуря светло бъдеще - да го оставя полуграмотен, но като си знам възможностите - мога да му дам единствено възможност за образование, а после - ще трябва да се оправя сам .
 

за последно офф, че оспамих темата. При моите може би добре действа естестневата конкуренция между двамата, защото са породени. На мен не ми харесва на моменти това копиране един от друг, но като цяло не може единият да знае и да може нещо, а другият да остане по-назад. Иска ми се да не им се дублират толкова много заниманията и интересите, но явно така ще я карат, докато не ги тресна здраво пубертетът. Успяват по някакъв начин сами да се бутат, но амбицията и конкуренцията помежду им понякога създава конфликти, а много се тормозя като се карат.
И моите не се отказват от игрите и филмите, особено в първите дни от ваканцията. Днес се шегувахме с едната им учителка от музикалната школа, че са много концентрирани, изпитват нещата, но явно това е от ваканцията. Знаех си аз, че училището не води до нищо добри!  Като имат време да се помотаят здраво няколко дни и им идва отвътре да се заемат сериозно с нещо.

Всеки родител преценява кое е най-добро за детето му. Аз не наблягам на езика, за сега. Тя е на 8 г. и предпочита да участва в театрални постановки, да рисува, да танцува. Знам че език се учи в ранна детска възраст, но на моята и е безинтересно, може би ще и дойде по-късно времето.